Фуенте Овехуна

Първа сцена

Сградата на общинския съвет във Фуенте Овехуна.

Естебан, Алонсо, Барилдо

Естебан:

Събраха ли се вече?

Барилдо:

Никой няма.

Естебан:

Смъртта ни гони, ние пък се бавим!

Барилдо:

На всички казах.

Естебан:

Окован е здраво

Фрондосо в кулата, а дъщеря ми

кой знай сега в чии ръце омразни

се мята!… Боже, запази я жива!…

Втора сцена

Същите, Хуан Рижият, Съветник, после — Менго

Хуан Рижият:

Какво сте се развикали такива,

когато трябва тайна да се пази?

Естебан:

По-лошо е, когато сме смълчани

и подъл страх в душите ни пълзи!

Менго (влиза):

Дойдох!

Естебан:

Брадата ми в сълзи

е цялата и питам ви, стопани:

с какви ридания ще погребем

родината, низвергната в позора?

И за каква родина аз говоря,

когато унизен е и лишен

от чест и от достойнство града ни?

Оплаквате ли се един на друг?

Кажете ми, намира ли се тук

поне един със чест непоругана?

Нима с честта си всички се простиха?

Какво очаквате? Каква беда?

Хуан Рижият:

За нас по-страшна няма на света!…

Кралете от размирици спасиха

Кастилия, пресякоха разкола

и Кордоба ги чака всеки час.

Да изберем двамина между нас —

да идат там, спасение да молят!

Барилдо:

Докато крал Фернандо с враговете

все още води люти боеве,

кълна ви се, не ще се отзове

на вашата молба. Не, не, търсете

друг начин!

Съветник:

Чуйте! Нека да решим

да се заселим другаде!

Хуан Рижият:

Но няма

да ни оставят!

Менго:

Вдигате голяма

и безполезна врява! Да мълчим!

Нима от жертви вий не се боите?

Съветник:

О, мачтата на търпеливостта

е счупена и корабът в нощта

лети неудържимо към скалите!…

Да гледаме как грабват дъщерята

на нашия алкалд, а след това

как удрят побелялата глава

със жезъла му! Няма на земята

по-долни роби!…

Хуан Рижият:

А какво да сторим?

Съветник:

Какво?… За нас или за него — смърт!

Народ сме, те на пръсти се броят!

Барилдо:

Да се надигнем ли срещу сеньора?

Естебан:

След Бога кралят е сеньор — не тия

в човешки образ тигри! Ако Бог

ни подпомогне, справедлив и строг,

какво ни пречи да се вдигнем ние?

Менго:

Добре, решавайте! Ще тръгнем с вас!

Дойдох, изпратен от ратаи бедни,

които в щастието са последни,

а първи са в нещастието.

Хуан Рижият:

Аз

ще кажа: станал е непоносим

живота ни! Те никого не жалят,

лозята ни и къщите ни палят!

Тирани са и ще им отмъстим!

Трета сцена

Същите и Лауренсия с раздърпани коси

Лауренсия:

Пуснете ме с мъже наравно

в съвета мъжки да участвам!

Жената, зная, няма право

на глас, но тя е задължена,

когато трябва, да крещи!

Познахте ли ме?

Естебан:

Но това

не е ли дъщеря ми?

Хуан Рижият:

Тя е,

да! Лауренсия!

Лауренсия:

Сега

на себе си аз не приличам

и трудно е да се познае

коя съм!

Естебан:

Дъще!

Лауренсия:

Не, не съм

аз твоя дъщеря!

Естебан:

Защо?

Лауренсия:

Причините са много и различни,

най-главната сега ще споделя.

Ти позволи да ме откраднат

насилниците и за мен

не отмъсти; ти ме остави

в ръцете им и не посмя

да ме освободиш от тях!…

Тогава по закон не бях

съпруга на Фрондосо още —

и затова не той, а ти

бе длъжен да ми защитиш

честта! Додето не настъпи

нощта след сватбения ден,

по обичая не женихът,

ами бащата зорко брани

моминското ни целомъдрие!

Ако купуваш скъпоценност

и някакъв крадец я грабне,

преди да си я взел в ръка,

признават всички, че не ти

е трябвало да я опазиш

и затова не я заплащаш…

Пред вашите очи ме грабна

Фернандо Гомес и пред вас

той ме замъкна в своя дом!

Така страхливите овчари

оставят на вълка овцата!

О, колко мечове видях,

опрени в моите гърди!

Какви позорни своеволия,

какви слова, какви заплахи,

какви ужасни изстъпления

аз трябваше да преживея,

за да спася невинността си

от неговата груба похот!

Не виждате ли на какво

приличат моите коси?

Не виждате ли синините,

кръвта, засъхнала по мене?

Говорите, че сте достойни

и истински мъже! Защо

не се разкъсаха тогава

сърцата ви от срам и болка

пред нечовешките страдания,

които аз съм изтърпяла?…

Овце, овце сте всички вие!

Овце!… Фуенте Овехуна

наистина е Овчи извор

и името му ви приляга!….

Сама оръжие ще взема,

защото сте по-безсърдечни

от камъните, по-студени

от тигрите, излети в бронз!

Но тигри не, не сте! Защото

преследват тигрите онези,

които рожбите им грабват,

убиват ги със дива ярост

и даже скачат във морето,

когато бързат да отплуват

със корабите си ловците!…

Родени сте страхливи зайци

и варвари сте — не испанци!

Кокошки! Как търпите други

мъже да похитяват дръзко

жените ви? О, по-добре

бучнете в поясите хурки,

защо запасали сте меч?

Кълна се, аз ще поведа

на бой жените — нека те

сами да защитят честта си

и да пролеят на тирана

кръвта! А после ще им кажа

да хвърлят камъни по вас —

предачки, бабички сълзливи,

поплювковци и подлеци!

Ще ви отстъпим тез забрадки

и роклите, и червилата —

те повече на вас прилягат!

Решил е вече командорът

без съд и без присъда утре

Фрондосо да обеси — горе,

на стражевата кула! Знайте,

и с вас така той ще постъпи!

И аз ликувам — о, мъже,

в които няма нищо мъжко —

че ние ще да продължим

сами нататък, ще се върне

геройското и славно време

на амазонките — когато

треперел е пред тях светът!

Естебан:

Не съм от тези хора, дъще,

които ще търпят позорни

и хулни думи! Тръгвам сам

срещу врага жесток! Не трепвам —

дори и всичките тирани

да се възправят срещу мен!

Хуан Рижият:

И аз! Макар да се боя,

че командорът разполага

със опитни войници!

Съветник:

Нека

загинем в честен бой!

Барилдо:

Ще сложим

платно на някоя копраля

и наше знаме ще развеем!

Хуан Рижият:

Какъв ред смятате във боя

да спазвате?

Менго:

Без ред, направо

ще го убием!… А сега

да призовем народа вече,

защото всички са съгласни,

че трябва час по-скоро тия

тирани да умрат! Напред!

Естебан:

Вземете лъкове, стрели,

тояги, мечове и прашки!

Менго:

За нашите крале кастилски,

достойните ни господари!

Всички:

Напред! За нашите крале!

Менго:

Смърт на тирана вероломен!

(Мъжете излизат)

Лауренсия:

Вървете! Бог да бъде с вас!…

Жени, събирайте се тука!

Честта си нека да изчистим

от черните петна! Елате!

Четвърта сцена

Лауренсия, Паскуала, Хасинта, други жени

Паскуала:

Защо ни викаш, Лауренсия?

Лауренсия:

Не виждате ли? Те отиват,

те ще убият командора!

Момчета, юноши, мъже —

отиват яростни и смели!

Но само те ли заслужават

честта на този славен подвиг?

Нима жените претърпяха

по-малко зло?

Хасинта:

От нас какво

ще искаш? Казвай!

Лауренсия:

Искам

и ние да се наредим

и в тоя строй, и в тая битка,

да всеем ужас сред врага!

Хасинта, с тебе най-жестоко

погавриха се те. Върви,

предвождай женската дружина!

Хасинта:

И твоята беда не е

по-малка!

Лауренсия:

Паскуала, ти

ще бъдеш знаменосец!

Паскуала:

Нека

завържа знамето на прът

и го развея да плющи!

Ще видите, че заслужавам

доверието ви!

Лауренсия:

Защо

да губим време! Призова ни

съдбата ни на бой свещен,

веднага можем да развеем

забрадки като знамена!

Паскуала:

И вожд да изберем!

Лауренсия:

Не трябва.

Паскуала:

Защо?

Лауренсия:

Защото там, където

е храбростта ми предводител —

и Сид, и Родамонт бледнеят!

Пета сцена

Зала в къщата на Командора.

Командорът, Флорес, Ортуньо, Симбранос, Фрондосо с вързани ръце

Командорът:

Да се обеси със това въже,

с което му са вързани ръцете!

Фрондосо:

Петните и рода си многолетен!

Командорът:

От болка нека вие като псе!

Бесете го на кулата!

Фрондосо:

Тогава

аз нямах намерение,сеньор,

да ви убивам…

Флорес:

Безполезен спор!

(Шум зад сцената)

Кой вдига шум?

Командорът:

Каква е тази врява?

Кой е посмял?

Флорес:

Тълпа безумни хора!…

Ще трябва справедливия ви съд,

сеньор, да се отложи!

Ортуньо:

Те трошат

Вратите!

(Шум зад сцената)

Командорът:

Как? В дома на командора?

На рицаря от орден свят?

Флорес:

О, Боже!

Те идат!

Шеста сцена

Същите, Хуан Рижият — отвън, после — Менго

Хуан Рижият (зад сцената):

Удряй! Бий! Пали! Руши!…

Ортуньо:

Това е бунт!… И да се потуши,

сеньор, кълна ви се, не може!

Командорът:

Народът срещу мен?

Флорес:

Напредва бърже

тълпата и не могат да я спрат!

Прегази всичко тя по своя път!

Командорът:

Добре! Престъпника да се развърже!…

Фрондосо, хайде, тръгвай си свободен,

прощавам ти!… Алкалда намери

и му кажи тълпата да смири!

Фрондосо:

Народът, знам, от любовта е воден!

(Излиза)

Менго (зад сцената):

На Исабел и крал Фернандо — слава!

Смърт на тирана!

Флорес:

Яростта расте!

Не бива тук да ви заварят те!

Командорът:

Ще ги разбием… Къщата е здрава!

След малко ще отстъпят!

Флорес:

О, когато

надигне се народът угнетен,

не се завръща той неотмъстен

и кръв залива мрамори и злато!

Командорът:

На командора кой се противопостави?

Фрондосо (зад сцената):

Напред, Фуенте Овехуна!

Командорът:

Той

ги е повел! Добре! Ще водим бой!

Флорес:

Сеньор, учудвам се на смелостта ви!

Седма сцена

Естебан, Фрондосо, Хуан Рижият, Барилдо, въоръжени селяни, Командорът, Флорес, Ортуньо, Симбранос

Естебан:

Тиранът със слугите си проклети!

За него и за хората му — смърт!

Командорът:

Почакайте!…

Всички:

Обидите не щат

да чакат.

Командорът:

Жалбите си изложете!

За всички грешки аз ще заплатя!

Всички:

Напред, Фуенте Овехуна! Няма

пощада! Дръжте го! Смърт на тирана!

Командорът:

Не прекалявайте със дързостта!

Законен господар съм тук!

Всички:

Законен

за нас е католическият крал!

Командорът:

Ни крачка!… Стой!…

Всички:

Убийте го без жал!

Напред! Смърт на тирана вероломен!

(Бият се. Командорът и хората му бягат, бунтовниците ги преследват)

Осма сцена

Лауренсия, Паскуала, Хасинта и други въоръжени жени

Лауренсия:

Войници храбри, не жени сте вие!

Да спрем и да почакаме!

Паскуала:

Не знам

по-страшна мъст от женската!… Натам

да тръгваме! Кръвта му да изпием!

Хасинта:

На копия трупа на командора!

Паскуала:

Съгласна съм! Напред! Къде е той?

Естебан (зад сцената):

Умри, Фернан!

Командорът (зад сцената):

Умирам! Боже мой,

бъди към мене милостив!…

Барилдо (зад сцената):

Хей, Флорес

е тук!

Менго (зад сцената):

Пребийте го!… Подлец омразен,

две хиляди камшика оня ден

той ми удари!

Фрондосо (зад сцената):

Бийте и за мен,

дорде издъхне!

Лауренсия:

Да вървим!

Паскуала:

Ще пазим

вратата, чакай!

Барилдо (зад сцената):

Как? Да спра? Плачи

сега, проклетнико!

Лауренсия:

Отивам!

Гневът ми днес не трябва да изстива!

Барилдо (зад сцената):

Тук е Ортуньо!…

Фрондосо (зад сцената):

С меч го съсечи!

Девета сцена

Флорес, преследван от Менго, Паскуала, Хасинта, жени, после Лауренсия и Ортуньо

Флорес:

Не съм виновен!… Моля за пощада!

Менго:

Не помниш ли, че беше сводник?… Аз

пък не забравям!… Както оня час,

когато ме преби!…

Паскуала:

Спри! Той се пада

на нас, жените, Менго!

Менго:

Умна реч!

По-страшна смърт не ще му пожелая!

Паскуала:

Ще отмъстя аз и за тебе!

Менго:

Зная!

Хасинта:

Умри, развратнико!

Флорес:

От женски меч?…

Хасинта:

Честта ти ли петним?

Паскуала:

Твар миризлива!

Хасинта:

Достави ти на своя господар

най-срамните забави! Подла твар,

смърт!…

Паскуала:

Смърт!…

Флорес:

Жени, бъдете милостиви!…

(Появява се Ортуньо, преследван от Лауренсия)

Ортуньо:

Не съм аз… Чакай…

Лауренсия:

Зная каква си чума!

Жени, след мене!… Да окървавим

оръжия!…

Паскуала:

Да мрем, но да мъстим!

Всички жени:

За краля! За Фуенте Овехуна!

Десета сцена

Дворецът на крал дон Фернандо в Торо.

Крал Фернандо, дон Манрике, Магистър

Дон Манрике:

Добре е, че и този път

атаката ни бе успешна

и че войската ни не срещна

с противодействие врагът.

Отпорът беше доста вял,

но — да говорим справедливо —

дори при силна съпротива

би паднал Сиудад Реал.

Де Кабра още е в града,

готов за бой — ако след време

врагът атака предприеме

да си възвърне крепостта.

Кралят:

Това е правилно решено.

Де Кабра нека там стои,

войските да преустрои

и пази прохода безсменно.

С присъствието си ще спира

Алфонсо, който в този час

замисля битка срещу нас

и в Португалия събира

войници. Но като се знае,

че графът е във крепостта,

да му изпита смелостта

едва ли някой ще желае.

Дългът на графа отреди

да дебне за опасност вража

и като денонощна стража

за кралството ни там да бди!

Единадесета сцена

Същите и Флорес, ранен

Флорес:

Кралю Фернандо благоверен,

комуто дало е небето

венеца славен на Кастилия

като на мъж със чест и доблест,

ще чуеш вест за най-жестоко,

най-страшно зверство, за което

не се е чувало до днес

по цялата земя!

Кралят:

Разказвай!

Флорес:

Не позволяват мойте рани

да ви опиша най-подробно

какво се случи — нямам време,

животът ми отлита вече…

Аз от Фуенте Овехуна

пристигам, дето бях свидетел

как жителите на градеца,

освирепели до безумие,

убиха своя господар!

Фернандо Гомес, командорът,

убит бе от тълпа коварна,

покорно свеждала до вчера

глава под неговата власт!

На тия селяни им стига

дори съвсем нищожен повод

за да се сметнат недоволни

и да крещят: „Смърт на тирана!“

Със този вик те се събраха

и тръгнаха, за да извършат

зловещото и страшно дело.

Разбиха неговия дом

и не поискаха да чуят,

че рицарски той обеща им

да заплати това, което

дължи на някого от тях!

Те го нападнаха със бяс,

гърдите, украсени с кръст,

на хиляди места пробиха

и от прозореца висок

все още топлото му тяло

захвърлиха надолу, дето

жените чакаха — със ярост

изправили нагоре пики!

Отнесоха го в дом съседен,

косата скубеха, брадата,

и с дива сатанинска стръв

лицето обезобразиха.

В безкрайната си злоба дълго

и ненаситно го терзаха

и цели съхраниха само

отрязаните му уши!

Строшиха после на парчета

и герба му с вика, че трябва

там да се сложи кралски герб,

понеже старият срами ги.

Ограбиха те и дома му

като безсрамни врагове

и командорското богатство

накрая нагло поделиха.

С очите си видях аз всичко,

защото скръбната ми участ

не ме остави да изгубя

живота си във оня сблъсък!

Цял ден се крих. Когато мръкна,

аз се измъкнах със надежда

да ви разкажа за това

позорно, страшно злодеяние!

Разпоредете се, кралю,

със кралската си справедливост —

престъпниците час по-скоро

да понесат от вас най-тежко

и най-сурово наказание!

Кръвта на командора вика,

за отмъщение зове!

Кралят:

Бъди уверен, че от мен

те ненаказани не ще

останат! Тази тъжна случка

ме изумява!… Ще отиде

там съдия най-строг, на място

той всичко лично ще разучи

и ще накаже след това

виновниците справедливо!

И капитан да тръгне с него —

за да го охранява там!

Изисква дързостта им удар

за назидание и пример!…

А за ранения войник

извикайте веднага лекар!

Дванадесета сцена

Площадът във Фуенте Овехуна.

Естебан, Фрондосо, Барилдо, Менго, Лауренсия, Паскуала, селяни и селянки. На копие носят главата на командора

Музиканти (пеят):

Да живеят дълголетно

Исабел и крал Фернандо!

Смърт на подлите тирани!

Барилдо:

Кажи, Фрондосо два куплета!

Фрондосо:

Ако във тях и този път

без рима думички стърчат,

самички си ги оправете!

„Да живеят Исабел и

крал Фернандо Арагонски!

Тя е с него, той е с нея,

нека заедно царуват!

О, Архангел Михаил

да ги пази непрестанно!

Нека дълго да живеят!

Смърт на подлите тирани!“

Лауренсия:

Сега Барилдо е наред.

Барилдо:

Аз вече си намислих песен!

Паскуала:

Внимавай и кажи ни свесен,

ритмично правилен куплет!

Барилдо:

„Пожелавам на кралете

да живеят сто години

и навред по градовете

врагове да побеждават —

па били те исполини

или дребнички джуджета!

Да живеят сто години

пожелавам на кралете!“

Лауренсия:

Ти, Менго?

Фрондосо:

Твоите куплети?

Менго:

О, аз съм надарен поет!

Паскуала:

Но надарен си най-напред

със синини по раменете!

Менго:

Една неделна сутрин

по моята гърбина

подскачаше камшика,

но всичко вече мина

и нямам вече рани!

О, слава, слава на кралете

и смърт на подлите тирани!

Музиканти (пеят):

Сто години да живеят

Исабел и крал Фернандо!

Смърт на подлите тирани!

Естебан:

Главата захвърлете там!

Менго:

Виж! Гледа ни като обесен!

Съветник:

И гербът кралски е донесен!

Тринадесета сцена

Същите и Хуан Рижият, който носи герб с кралски знаци

Естебан:

Хей, дайте този герб насам!

Хуан Рижият:

Сега къде ще го поставим?

Съветник:

На общината! Да личи!

Естебан:

Красив е гербът!

Барилдо:

И прославен!

Фрондосо:

Изобразените лъчи

Подсказват — светъл пак ще стане

денят ни!

Естебан:

Слава на Леон,

Кастилия и Арагон!

И смърт на подлите тирани!…

Фуенте Овехуна, чувай,

макар да казват — стар съм бил! —

с добри съвети съм спасил

мнозина, както ми се струва!

Ще преживеем тежък час,

гответе се! Ще пожелаят

Кралете скоро да узнаят

какво е станало при нас.

И нека отсега решим

как трябва да им отговорим!

Фрондосо:

Кажете ни какво да сторим!

Естебан:

Каквото питат — да твърдим

едно: „Фуенте Овехуна“!

Фрондосо:

Фуенте Овехуна? Да!

В часа върховен пред съда

ще знаем само тази дума!

Естебан:

Съгласни ли сте?

Всички:

Да!

Естебан:

Тогава,

да кажем — аз съм съдия!

С надменен вид пред вас стоя!

Внимавайте какво ще става!…

Например Менго е подложен

на изтезания…

Менго:

О, не!

Естебан:

Какво помисли? Туй не е

съд истински!…

Менго:

Тогава може.

Естебан:

Кои убиха командора?

Менго:

Фуенте Овехуна!

Естебан:

Но

аз ще те мъча!

Менго:

Все едно!

Убий ме!

Естебан:

Ти ще заговориш,

престъпнико!

Менго:

Добре!

Естебан:

Тогава?

Менго:

Фуенте Овехуна!

Естебан:

Кой?…

Мъчи го!…

Менго:

Свикнал съм на бой!

Естебан:

Прекрасно!… Нищо не издава!…

Четиринадесета сцена

Същите и Съветник

Съветник:

Защо шумите? Стойте, спрете!

Естебан:

Ти, Куадрадо, носиш вест?

Съветник:

Пристигна съдията!

Естебан:

Чест

голяма прави на градчето!

Съветник:

Един наперен капитан

е с него!

Естебан:

И с дявола да бъде

си знаем — почне ли да съди —

какво да кажем…

Съветник:

Звяр голям!

Затваря, бий…

Естебан:

Не се страхувам!

Кажи отново, Менго, кой

уби Фернандо Гомес!

Менго:

Той!

Не друг!… Фуенте Овехуна!

Петнадесета сцена

Дворецът на магистъра на Калатрава в Алмагро.

Магистърът, Войник

Магистърът:

Но как е станало това?…

Ужасна участ!… О, не крия,

че ми се ще да те убия

за безпощадните слова!

Войник:

Донесох вест! А на страдание

не исках да ви обрека!

Магистърът:

Как се одързости така

една тълпа? За назидание

ще ида с петстотин човека

и ще превърна в съсипни

градеца! А мъже, жени —

ще ги изтребя всички!

Войник:

Нека,

сеньор, гневът ви се смири!

Градецът мина към кралете!

Внимавайте, не ги сърдете.

И отношения добри

поддържайте със тях сега!

Магистърът:

Ти пак ми казваш вест ужасна!

Та там земите са подвластни

на ордена ни! Откога

владеем там!… О, не, не може!

Войник:

С кралете някой ден, сеньор,

ще уредите този спор.

Магистърът:

С кралете ли? О, мили Боже,

кога ръката на кралете

изпускала е нещо… Аз

признал съм за върховна власт

кастилските крале. И ето,

гневът си вече обуздах.

Щом от земята ми се взема,

сега е най-удобно време

да се явя смирен пред тях!

Извърших тежък грях тогава,

но вярвах, че ще ми простят

и всичко те ще отдадат

на младостта ми… О, признавам,

че ще вървя обзет от срам,

но няма изход друг за мене,

щом интереси суверенни

ме задължават да съм там!

Шестнадесета сцена

Площадът във Фуенте Овехуна

Лауренсия:

Да любиш във тревога и страдания —

по-тежка мъка няма на света.

Промъкне ли се страх във любовта,

донася само скръб и изпитания.

Потъват в сянка гордите желания,

неясен смут измества радостта.

Как страшно е да виждаш гибелта

на мисли, думи и възпоминания!

О, своя храбър мъж обичам аз,

но за съдбата му от страх треперя,

дано пак жив и здрав да го намеря!

Пази го, Боже мой, във труден час!

Скърбя, че е дошъл — щом е при мен,

а щом е далеч е — ставам труп студен!

Седемнадесета сцена

Лауренсия, Фрондосо

Фрондосо:

О, Лауренсия!

Лауренсия:

Съпруже!

ти как посмя да дойдеш тук?

Фрондосо:

За моята любов по-друг,

по-нежен укор ще е нужен!

Лауренсия:

Пази се, мили, и внимавай,

че злото дебне те отвред!

Фрондосо:

Дано небето най-напред

от злото тебе да избави!

Лауренсия:

Не се ли плашиш от съдбата,

която готви ти съдът?

Измъчва хората до смърт,

обзет от ярост съдията!…

Приготвил е за теб окови,

но гледай да останеш жив!

Аз знам, че Бог е милостив

и ще те върне тук отново!

Фрондосо:

Как да живея аз спокойно,

щом други са в беда? Нима

не ще ме укориш сама,

че съм постъпил недостойно?

Да бягам някъде далече,

от теб да се отдалеча

и да се крия, да мълча?

Да прекратим сръдните вече!

Не само е несправедливо

в опасния за всеки час

живота си да пазя аз —

то е измяна и страхливост!

(Викове зад сцената)

Постой!… Долавям викове!…

О, Боже!… Все по-силни стават!…

Там сякаш старец изтезават!…

Послушай тези гласове!…

Осемнадесета сцена

Същите, (зад сцената — съдията, Естебан, дете, Паскуала, Менго)

Съдията:

Е, старче, хайде! Чакам!… Говорете!…

Фрондосо:

Измъчват стар човек!… Това е грях!

Лауренсия:

Жестокостта е пръв закон за тях!

Естебан:

Поразхлабете малко…

Съдията:

Разхлабете!…

Фернандо кой уби? Да чуем!

Естебан:

Кой ли?

Фуенте Овехуна!

Лауренсия:

Татко мой,

Гордея се със теб!

Фрондосо:

Какъв герой!

…………………………………………

…………………………………………

(Тези два стиха липсват в оригинала)

Съдията:

Момчето

по-здраво да се стегне! Куче, знам,

че знаеш всичко! Хайде, казвай сам!

Мълчиш? Кой бе? Въжетата стегнете!

Дете:

Фуенте Овехуна!

Съдията:

Продължавай!…

Кълна се в краля, моя властелин,

ще ви избеся всички до един!

Кой е убиеца? Момче, признавай!

Фрондосо:

Дете измъчват те, но и детето

отрича!

Лауренсия:

О, народ неустрашим!

Съдията:

Сега — жената!… Да я покачим

на коня!… Колелото завъртете!

Да видим докога ще издържи

на мъките!

Лауренсия:

Гневът го заслепява!

Съдията:

Тук жив човек аз няма да оставя!

Кажи, кой е убиецът?… Кажи?

Паскуала:

Фуенте Овехуна!

Съдията:

Този път

Стегни до края!

Фрондосо:

О, каква омраза!

Лауренсия:

И Паскуала нищо не изказа!

Фрондосо:

Не бой се! И децата се държат!

Съдията:

Ужасно! Омагьосани са сякаш!

Паскуала:

О, Боже!…

Съдията:

Тя ще каже може би!

Паскуала:

Фуенте Овехуна го уби!

Съдията:

Докарайте ми оня, дебелака!

Вържете го добре и започнете!

Лауренсия:

О, Менго, милият!…

Фрондосо:

Не знам дали

ще издържи!

Менго:

Ох!

Съдията:

Много ли боли?

Защо мълчиш? Затягайте въжето!

Менго:

Ох!… Ох!…

Съдията:

Да спрем ли?

Менго:

Ох!

Съдията:

Стегни!…

Кой е убиецът на командора?

Менго:

Ох!… Чакайте!… Ох, ще ви отговоря…

Съдията:

Най-после! Мъничко го отпусни!

Фрондосо:

Той проговаря!

Съдията:

Нека се изправи

със гръб към стълба. Казвай бързо кой!

Менго:

Фуенте Овехуна!

Съдията:

Боже мой,

с мъченията те се подиграват!

До днес нима е виждано това?

Помислих си, че този не изтрая

и всичко ще ми каже най-накрая,

а чух отново същите слова.

Пусни ги!… Уморих се!…

Фрондосо:

Мъж достоен

си, Менго! Бог ще ти се отплати!

Така безстрашно се държеше ти,

че аз за всички вече бях спокоен!

Деветнадесета сцена

Барилдо, Съветникът и Менго излизат от затвора.

Лауренсия, Фрондосо

Барилдо:

Ура за Менго!

Съветник:

Удиви ни!

Барилдо:

Ура!

Менго:

Ох, ох!

Барилдо:

Пийни

си малко, Менго, и хапни!

Менго:

Какво е?

Барилдо:

Ябълково вино.

Менго:

Ох!

Фрондосо:

Хубаво изглежда май.

Сипи му!

Барилдо:

Ето!

Фрондосо:

Наведнъж

го глътна! Туй се казва мъж!

Лауренсия:

И сладките опитай!

Менго:

Дай!

Барилдо:

Таз чаша — в моя чест!

Лауренсия:

Как пие!…

Фрондосо:

Ще изтърпи и таз беда!

Барилдо:

Да ти налея пак?

Менго:

Ох!… Да!…

Фрондосо:

Пий, Менго! Горди с теб сме ние!

Лауренсия:

Но ще му стане зле!

Фрондосо:

Завий

го с нещо, потен е, горкия!

Барилдо:

Да сипвам ли?

Менго:

Да, ще изпия

три чаши още.

Фрондосо:

Има! Пий!

Барилдо:

Наздраве! Страшното премина!…

Какво ти стана, Боже мой?

Менго:

Горчива жилка има… Стой,

налей ми, за да не настина!

Май имам хрема!… Щом целуна

и тази чаша — вече край!

Фрондосо:

Но кой уби Фернандо?

Менго:

Знай,

че бе Фуенте Овехуна!

(Барилдо, Съветникът и Менго излизат)

Двадесета сцена

Фрондосо, Лауренсия

Фрондосо:

Останал е съвсем без сили!…

А кой е — ти кажи, сеньора, —

убиеца на командора?

Лауренсия:

Фуенте Овехуна, мили.

Фрондосо:

Кой, кой?

Лауренсия:

Недей, то бе ужасно!…

Не ми припомняй този час!

Фрондосо:

А теб? С какво убих те аз?

Лауренсия:

С това, че те обичам страстно!

Двадесет и първа сцена

Дворецът на кралете в Тордесиляс.

Кралят, Кралицата, после — дон Манрике

Исабел:

Каква приятна изненада

е идването ви, сеньор!

Кралят:

О, щом ви видя, моя взор

в миг ослепява от наслада!

Отбивам се при вас на път

за Португалия.

Исабел:

За Бога,

какви дела държавни могат

при мен по-често да ви спрат?

Кралят:

Кажете, как е във Кастилия?

Исабел:

Спокойно е във всеки дом.

Кралят:

Не се учудвам никак, щом

цъфти във мир и изобилие

под мъдрата ви кралска власт!

Дон Манрике:

Магистърът на Калатрава

пристигна тук и умолява

да се яви сега пред вас.

Исабел:

Ще го приема с радост.

Дон Манрике:

Той е,

сеньора, още твърде млад,

но вече е навред познат

като добър и храбър воин!

Двадесет и втора сцена

Същите и Магистърът на Калатрава

Магистърът:

Родриго Телиес Хирон,

магистърът на Калатрава,

честта ви кралска днес прославя

и пред кастилския ви трон

за прошка моли. Аз признавам,

че лош съвет ме заблуди,

вървях по пагубни следи

и правото ви накърнявах.

Фернандо Гомес ме увлече

в размирици и във война,

но — ето, в Бога се кълна —

разбрах аз грешката си вече.

Ако за милост съм достоен

и милост дава моят крал,

от днеска ставам ваш васал,

за да ви служа като воин.

И при стените на Гранада,

където нов ви чака бой,

ще видите как мечът мой

сече и удря без пощада!

Повярвайте, че страх ще всея

в противника ви разярен

и знамената с кръст червен

на кулите му ще развея!

Днес петстотин войника давам —

и още повече бих дал,

ако приеме моят крал

за него в бой да се сражавам!

Кралят:

Стани, магистре, от земята!

Тук ти си винаги добре

дошъл!

Магистърът:

Заклевам се, дорде

съм жив, ще бъда ваш приятел!

Исабел:

Почувствах в думите и жеста

у вас как блика смелостта!

Магистърът:

Естер красива за света

сте вие! Вие — Ксеркс божествен!

Двадесет и трета сцена

Същите и дон Манрике

Дон Манрике:

Изпратеният съдия

в градчето, дето бунт се вдигна,

сеньор, току що е пристигнал

и чака вън.

Кралят (към Исабел):

Ще настоя

ти да произнесеш присъда.

Магистърът:

Ако не бях аз ваш васал —

сам командора бих заклал!

Кралят:

Така ли?

Исабел (към краля):

О, не мисля аз

за бунтове и наказания,

а за магистърското звание!

По̀ ще приляга то на вас!

Двадесет и четвърта сцена

Същите и съдията

Съдията:

Сеньор, по ваша воля пратен

в размирното градче, аз там

най-щателно проучих сам

какво е станало. Когато

разпитвах старците, децата,

виновни търсих, ала чист

докрай остана моя лист!

Така и не открих вината!

Там всичките — момци, девойки,

единствения ми въпрос

посрещаха с ответ най-прост.

„Фуенте Овехуна“. Стойки

и твърди бяха, без смущение

ме гледаха, и се кълна,

че никой нищо не призна

и в най-жестоките мъчения!

Дори невръстните момчета,

разпънати на колело,

твърдяха с вдигнато чело:

„Фуенте Овехуна!“ Ето,

над триста душа аз разпитах

с добро и зло, но не успях

да хвана никого от тях!

Какви ли средства не опитах —

напразно! Трябва да призная,

че истината там — уви! —

и Бог не ще установи.

Затуй ще кажа най-накрая:

присъдата си този път

сам трябва да произнесете —

или там всички опростете,

или пък всичките — на смърт!

Сега са тръгнали към вас

и щели тук да се явяват,

сами за всичко да разправят…

Кралят:

Добре, ще ги изслушам аз.

Двадесет и пета сцена

Същите, Естебан, Алонсо, Фрондосо, Лауренсия, Менго, селяни, селянки

Лауренсия:

Кажи, това ли са кралете?

Фрондосо:

Кастилския всевластен трон!

Лауренсия:

Благослови, свети Антон!…

Те са красиви!…

Исабел:

Приближете!

Участвахте ли вие в бунта?

Естебан:

Сеньор, представя се пред вас

покорният на кралска власт

градец Фуенте Овехуна.

Ще кажем правдата, сеньор!

С тиранството си, с тия свои

безчинства, хули и побои

починалият командор

виновен е за всичко! Той

без срам ни грабеше земите,

обезчестяваше жените

и нямахме ни миг покой!

Фрондосо:

Пред вас е селянката млада,

която Бог ми отреди

да бъде в радост и беди

за моята любов награда.

От сватбата я той отвлече,

преди онази първа нощ,

замъкна я — от звяр по-лош! —

във своя дом и я обрече

на срамен плен… Ако сама тя

не бе запазила тогаз

честта си, ясно е за вас

какво я чакаше, горката!

Менго:

А мога ли аз да говоря?

Узнаете ли как към мен

той се отнесе озверен —

ще се учудите, сеньори!

Намесих се да защитя

една девойка — похитили

я бяха, да я изнасилят

и си наситят похотта.

И тоз Нерон със бясна стръв

така жестоко ме наказа,

че стана като нар разрязан

гърбът ми — цял червен от кръв.

Като ме хванаха, та трима

ме биха! Беше бой голям!

Не казвам где — че ме е срам —

но синини там още има!

За да се върна към живота,

с треви и билки се церих,

изхарчих повече пари,

отколкото ми е имота.

Естебан:

Вземете ни под своя власт,

ний искаме да бъдем ваши!

Присъдата ви не ни плаши,

защото вярваме във вас!

На всички ни невинността

е ясна, както ми се струва,

и нека, Боже, тържествува

победно справедливостта!

Кралят:

Не може писмено вината

да се докаже и така,

макар че тежка е, сега

аз ви прощавам. И молбата,

която лично чух от вас,

ще я изпълня — и додето

не дойде господар в градчето,

ще бъдете под моя власт!

Фрондосо:

О, не напразно тая дума

очаквали сме след съда!

И тук, любезни господа,

край на „Фуенте Овехуна“!