Главата на професор Доуел

ЖЕРТВИТЕ НА ГОЛЕМИЯ ГРАД

Откакто узна тайната на главата, Лоран намрази Керн. И това чувство растеше всеки ден. Тя заспиваше и се събуждаше с него. В страшни кошмари виждаше Керн насън. Беше просто болна от омраза. Напоследък при среща с него тя едвам се сдържаше да не му извика в лицето: „Убиец!“

Държеше се с него неискрено и студено.

— Керн е чудовищен престъпник! — възклицаваше Мари, когато оставаше сама с главата. — Ще го обадя… Аз ще крещя за престъплението му, няма да се успокоя, докато не развенчая тази крадена слава, ще разкрия всичките му злодеяния. И себе си няма да пощадя.

— По-тихо!… Успокойте се — уговаряше я Доуел. — Аз ви казах вече, че нямам чувство на отмъщение. Но ако вашето нравствено чувство е възмутено и жадува за възмездие, аз не ще ви разубеждавам… само не бързайте. Аз ви моля да почакате до края на нашите опити. Защото и аз сега се нуждая от Керн, както той от мене. Без мене той не може да завърши труда, но и аз също без него. А това е всичко, което ми остана. Повече няма да създам, но започнатите работи трябва да бъдат завършени.

В кабинета се чуха стъпки.

Лоран бързо затвори крана и седна с книжка в ръка, все още възмутена. Главата на Доуел отпусна вежди, като човек, потънал в дрямка. Влезе професор Керн.

Той погледна Лоран подозрително.

— Какво има? Вие сте нещо разстроена? Всичко в ред ли е?

— Не… нищо… всичко е в ред… семейни неприятности…

— Да видя пулса ви…

Лоран протегна неохотно ръка.

— Бие ускорено… Нервите не мируват… За нервни, изглежда, това е тежка работа. Но аз съм доволен от вас. Удвоявам ви възнаграждението.

— Не ми е нужно, благодаря ви.

— „Не ми е нужно.“ На кого не са нужни пари? Та вие имате семейство.

Лоран не отговори нищо.

— Ето що. Трябва да се направят известни приготовления. Главата на професор Доуел ще сложим в стаята зад лабораторията… Временно, колега, временно. Не спите ли? — обърна се той към главата. — А тука утре ще докарат два топлички трупа и ние ще изготвим от тях чифт добре говорещи глави и ще ги продемонстрираме в научното дружество. Време е да обнародваме нашето откритие.

И Керн отново погледна изпитателно Лоран. За да не открие преждевременно всичката сила на своята омраза, Лоран си наложи да си придаде равнодушен вид и побърза да зададе въпрос, първият от дошлите й наум:

— Чии трупове ще бъдат докарани?

— Не зная. А и никой не знае това. Защото сега те още не са трупове, а живи и здрави хора. По-здрави и от нас. Това мога да кажа с увереност. На мен са нужни глави на абсолютно здрави хора. Но утре ги очаква смърт. А час след това, не по-късно, те ще бъдат тук на просекторската маса. Аз ще се погрижа за това.

Лоран, която очакваше всичко от професор Керн, го погледна с такъв изплашен вид, че той за миг се обърка, а после гръмко се разсмя.

— Няма нищо по-просто. Аз заръчах два преснички трупа от моргата. Работата, виждате ли, е там, че градът, този съвременен молох, изисква ежедневни човешки жертви. Всеки ден с неотвратимостта на природните закони в града загиват при улично движение няколко човека, без да се смятат нещастните случаи в заводите, фабриките и на постройките. Е, и тези обречени, жизнерадостни, пълни със сили и здраве хора ще заспят днес спокойно, без да знаят какво ги очаква утре. Утре рано те ще станат и тананикайки си весело, ще се обличат, за да тръгнат, както те ще мислят, на работа, а всъщност — срещу своята неизбежна смърт. В същото време в другия край на града, също така безгрижно тананикайки си, ще се облича техният неволен палач: шофьор или ватман. После жертвата ще излезе от квартирата си, а палачът ще излезе от противоположния край на града от гаража или трамвайното депо. Преодолявайки потока на уличното движение, те ще се приближават упорито един към друг, без да се познават, до самата съдбоносна точка на пресичането на пътищата им. После за един кратък миг някой от тях се зазяпва — и готово. На статистическите сметала, отбелязващи броя на жертвите на уличното движение, ще се прибави още една топка. Хиляди случайности трябва да ги доведат до тази фатална точка на пресичането. И всичко това се извършва неотклонно с точността на часовников механизъм, който измества за миг в една плоскост двете часовникови стрелки, движещи се с различна скорост.

Никога досега професор Керн не е бил така разговорлив с Лоран. И откъде у него тази неочаквана щедрост? „Удвоявам ви възнаграждението…“

„Той иска да ме предразположи, да ме купи — помисли Лоран. — Изглежда, подозира, че се досещам или даже зная много неща. Но няма да успее да ме подкупи.“