Тъжен е Чавдар, когато
чуе плясък на шамар.
Някой сбърка ли играта,
пак е натъжен Чавдар.
Но е радостен, когато
смях в игрите ни кънти.
И обича той шегата,
и готов е да прости…
Името му Красимира
пак обърна с весел глас,
а ЧАВДАР от смях примира:
— Е, добре… РАДВАЧ съм аз!