КОНЧЕТО НА СЕВО

Добре си храни Сево кончето,

пои го Мимето с вода,

закичват го с цветя и клончета

и пускат го на свобода.

Затуй е пъргаво и вихрено,

че хрупка то трева и зоб

и денем — волно, не притихнало,

препуска в тръс или в галоп…

— С какво го храниш? — питам Мимето,

а тя се смее с кротък глас:

— Обърнеш ли на СЕВО името,

ще се досетиш ти завчас!

Прочети обратно

ИМАЛА НИНА ЛАМИ

А ВЕЛА РАЛЕВА

ЩЕ ЛИ ЛЕЩА, МАДАМ

Загрузка...