Добре си храни Сево кончето,
пои го Мимето с вода,
закичват го с цветя и клончета
и пускат го на свобода.
Затуй е пъргаво и вихрено,
че хрупка то трева и зоб
и денем — волно, не притихнало,
препуска в тръс или в галоп…
— С какво го храниш? — питам Мимето,
а тя се смее с кротък глас:
— Обърнеш ли на СЕВО името,
ще се досетиш ти завчас!
Прочети обратно
ИМАЛА НИНА ЛАМИ
А ВЕЛА РАЛЕВА
ЩЕ ЛИ ЛЕЩА, МАДАМ