По прашна уличка самотна
къде ли пак Антон се мотна?
Какво ли у дома забрави,
та тича да не се забави?
Но, запъхтян от преумора,
Антон е вече в коридора —
примигва и смутен се мръщи.
Какво ли носи той от къщи?…
Обратно името му прочети
и мигом ще узнаеш ти,
че стиснал е в ръката потна
АНТОН тетрадката си… НОТНА!
Прочести обратно
НЕНО ИМА КАМИОНЕН КАПАК
И КАКА МИ ИМА КАКИ