Хайку. Антология ((Японски тристишия))

Снегът се топи.

Планините са в облаци.

Крясък на гарван.

Бавно се топи снегът

върху покрива

на моята колиба.

Снегът се стопи

на Големия Буда

на рамото.

Пред портата

с бастуна правя вадички

в мокрия сняг.

Зазорява се.

По житните връхчета —

прелестна слана.

До всяка порта

дойде пролетта

с кални сандали.

Пролетен ден.

В пясъка на градинката

се къпят врабчета.

В кръчмата пак

гръмна пиянска свада.

Луната е в мъгла.

Снегът се топи.

Седнало край печката момиче,

суши чорапите си.

Котаракът се събуди,

протегна се, и тръгна

по любов.

Дреме, дреме

Големият Буда

в пролетния ден.

Дългият де.

Захласнат гледам

безкрайното море.

Сам вървя

край коловоза.

Дълъг е пролетният ден.

Стъпки

в крайбрежния пясък.

Дълъг е пролетният ден

Ужас!

Дуварите ще счупят

влюбените котараци.

Промучава крава

в обора. Луната —

в було от мъгла.

Ореолът на луната.

Ухание на сливов цвят

струи към висините.

Никой няма

до изоставената кошница

в пролетната гора.

Продадена крава

кротко напуска селцето.

Пролетна мъгла.

Вечерна мъгла.

Спомени за миналото —

толкова далечно!

Песен на славей.

В същия час,

както и вчера

Вятър в боровете.

Отдалече долита

крякане на жаби.

Слънцето изгрява.

Подкани го далечната песен

на славей.

Песен се лее,

от облаците блика.

Чучулига!

Лодка в реката.

Чучулигите пеят

отляво на дясно.

Навяваш ми

безброй спомени,

о, вишна!

Крясък на фазан.

Тъга по умрелите

мама и татко.

На Големия Буда

от носа излита

лястовица.

Врабчетата

играят криеница

в чаените цветове.

Стъпки по моста.

Разногласият напев на жаби

секна.

Отново се върнах

в родното място

при моята върба.

Планински вишни.

Камъните пеят

в равнинен поток.

Цялото семейство

е на трапезата.

Глас на славей.

О, вишна!

Ти накара и княза

да слезе от коня.

Камбаните стихват.

Еква в нощта

дъхът на цветята.

Под майския порой

край голямата река —

две къщурки.

Пролетен дъжд.

Капки се процеждат от върбата

по падналия сливов цвят.

Пролетен дъждец.

Върху керемидения покрив —

мокра детска топка.

Пролетен дъжд.

Свечерява се.

Отмина и този ден.

Придойде

водата в езерото.

Майски порой.

Врабченце

подскача по верандата

с мокри крачета.

Малчуган

учи котарак на танц.

Пролетен дъждец ръми.

В оризовия разсадник

под залязващото слънце

пробягва змийче.

В звездна нощ

към водата на оризището

вишнев цвят лети.

Излизам от храма.

Пеят берачки на чай.

Това е Япония.

Берачка на чай

сламена шапка си слага

пред огледалото.

„Я, виж, източният вятър“ —

бъбрят си по пътя

слуга и господар.

Срещнах раздавача.

Отварям писмото —

Пролетен вятър.

Наблизо и далеч —

светлини на острови.

Пролетно море.

Чирашки отпуск.

Вятър в боровете

на гробището.

Кокошки

се въргалят в пясъка.

Пролетен ден.

Красиво се издига

хвърчилото

над сиромашката колиба.

Морски отлив.

Рак проучва предпазливо

следа от стъпка.

Пролетен дъждец.

Разглеждам книги

под чадъра в старата книжарница.

Далеч от столицата

в хан, обсипан в цвят от праскови.

Дъждовен ден.

Пролетен дъжд

и сред дърветата —

пътечка към морето.

Бездомен котарак

спи на покрива

в дъждовен ден.

Пролетен дъжд.

Чета писмо —

и в столицата ни вали.

Отвред мъгла.

Долавям стъпки.

Кой ли е това?

Мараня.

Към нажежените камъни

полита сливов цвят.

Мараня.

При всеки удар на мотиката —

мирис на пръст.

Отминава пролетта,

шумолейки

в гъстата трева.

Не паля

книжния фенер с тъга

по отлитащата пролет.

Пролетта отминава.

Птиците плачат

и в очите на рибите — сълзи.

Лек ветрец.

Сред зелените хълмове —

едничък малък храм.