Хайку. Антология ((Японски тристишия))

Статуи на Буда в храма.

А в далечината —

юнското море.

Огромна мравка

пълзи по рогозката.

Каква жега!

Носач на вятъра е

продавачът на ветрила.

Жарко е.

Безлюдно. Горещо.

Изоставени мотики.

Жега!

Едничък бор

посред оризовата нива.

Прохлада!

В рибарката колиба —

дъх на сушена риба.

Жега.

Прохладна нощ!

Звезден дъжд

над равнината Мусаши.

Хладен ветрец.

Шумът на боровете

свежи небето.

Хладен ветрец

раздухва косъмчетата на

гъсеницата.

Приспа детето

бедната женица и пере

под нощната луна.

Свечерява се.

Летен дъжд плющи

по главите на шараните.

Кратка нощ.

Дюкянът накрай селото

е вече отворен.

Мравешка пътека.

От върховете на облаците

слиза.

Лятна буря.

Вятър разпиля листата

по бюрото ми.

Светкавици.

Вчера от изток,

днес — от запад.

Падна отсечено дърво.

Прокънтя ехо

в лятната гора.

Летни планини.

Обаждат се фазани,

славеи и кукувици.

Хей, подкарай коня

натам, край полето —

кукувица кука.

Бистър поток.

Камъчетата по дъното

сякаш се движат.

Елате,

отдъхнете в хладината,

души на покойници.

Луната огрява

бамбуковата горичка.

Глас на кукувица.

Кукувичи глас.

Без деца

и родители.

Луната изгрява.

Вълнува се тревата.

Кукувица.

На островче далечно

отекна

кукувичи глас.

Чувам те,

но решетката те скрива,

горска кукувице!

Голям котарак

се излежава

върху ветрилото.

Пред вратата

на празната къща пее цикада.

Залез.

Вятърът стихна.

Капки капят в гората.

Нейде кукувица кука.

Рибарче.

На крилцата му мокри —

вечерното слънце.

Кобилата варди.

Кончето пие

бистра вода.

Една-едничка

светулка долетя.

Цялата градина е в роса.

Надниквам денем

в тъмния обор.

Светулки.

Изведнъж

в ръкава ми

влетя светулка.

Плаче ли, плаче

изгубеното дете

и гони светулката.

Летен порой.

Самотна жена,

взряна в прозореца.

Вечерен дъжд.

Мравката слиза

по стъблото на бамбука.

Напев на жаби.

По младите листа

плющи порой.

Пътечката отъня.

Натежали от дъжда

са ечемичените класове.

До изоставената къща

пее щурче.

Вечерно слънце.

Щурчето свири

като малка вятърна

мелница.

Брадвата се впи в дървото.

Но охлювът

си е спокоен.

Кога си допълзял

под краката ми,

охлюве?

Еднодневката умря

и падна

върху книгата ми.

Пъстървата играе

по дъното на реката

сред плаващи облаци.

Свечерява се.

Сред плитчините бляскат

кореми на пъстърви.

Цвете или плод —

нещо падна във водата

нейде в лятната гора.

Камбанария без камбана.

Всичко тъне

в млада зеленина.

Сгъвам чадъра.

Вратата изглежда далече

от зеленината.

Птичка пее

сред притихналата планина.

Лятна папрат.

Гъстата трева

скрива надгробните камъни

на гробищата.

Пътят за Шинано.

Все по-високо се издига песента

на жените, разсаждащи ориз.

Колко е малък човекът!

Съвсем не се вижда

сред зелените листа.

Пладне.

Вървя самичък сред оризищата.

Навсякъде пеперуди.

Божури

в тъмната ниша.

Кукувичи глас.

Само планината Фуджи

е останала непогребана

под младата зеленина.

Божурите!

Пречупих един и тате ми се скара…

Мил спомен.

Окапа божурът.

Няколко листенца —

едно в друго.

Дъждовен ден.

Някой мина край портата —

дъх на перуники.

Змията отпълзя.

В планината е тихо.

Бели лалета.

Бамбукът, растящ

до вратата, се отразява

в студената супа.

Лотосите са разцъфнали.

Самотно е

на малката горичка.

Гъба,

а отгоре й — листо от

непознато дърво.

След бурята

цикадите са малко.

Идва есента.

Няма никой

в храма Тога.

Навсякъде окапали вишни.