Хайку. Антология ((Японски тристишия))

Настъпих черупка

на мъртъв рак. Разбрах —

идва есента.

Август.

В класовете на просото

вее есенният вятър.

Дълбоко сред гората

звук от брадва

и кълвач,

И в съседната стая

е изгаснала лампата.

Нощен хлад,

Този път

е безлюден.

Есенна вечер.

Колко есени…

Не мога да те забравя,

о, майко!

Хладна утрин.

Послушник в храма

бодро чете сутра.

Кученце

се сгуши до вратата.

Върбата оголява.

Храм дълбоко в гората.

Някой сече бамбук

под вечерния дъжд.

Пробуждам се.

В далечината лаят кучета.

Ранна есен.

Отседнах сам

в големия храм.

Хладна бе нощта,

Ранна есен.

Защо ли гледаш толкова учудено,

гледачке?

Захладнява,

изчезна роякът мушици

над моята лампа.

Плясъкът на вълните

се слива със звука на флейта.

Есен в Сума,

Есен.

Тъжно ехтят камбаните

на далечния храм.

Време за вечеря.

През отворената врата

грее есенното слънце.

Шумно тропна

вратата на храма.

Есенна вечер.

Има нещо драго

в есенната тъга.

О, тази тиха вечер.

Свърши голялото чистене

в храма Дзенкоджи.

Есенна луна.

Есенна вечер.

Запалвам фенера —

мъждука.

Лъх на есента

през капаците на прозорците.

Трепна пламъкът на свещта.

Мъгла над реката.

Чувам как конят ми

нагазва водата.

В планинския храм

стриват ориз.

Лунна нощ.

Ярка есенна луна.

Слугата изхвърли

сляпо кученце.

Есента на живота ми.

Все си е тази луна

и все пак…

В тази есенна нощ

мисля само

за тате и мама.

Дълги есенни нощи.

В плясъка на водата

чета своите мисли,

Рекичката се спотаи

под листата

на отминаващата есен.

Духа есенният вятър,

но все още зеленеят

кестените.

Дълбока нощ.

Млечният път

смени посоката си,

Дълга есенна нощ.

Събуждал се — приказват си

мама и тате.

Нощна буря.

Уж чета, а сърцето ли е сбито

в някаква тъга.

Тъжно и печално.

Бурята едрее.

Привечер,

Зазорява се.

През мъглата струи

гласът на камбана.

Защо се чувствам остарял

през тази есен?

Годините — птици към облаците.

Приятелка

на бурния вятър

е луната в небето,

Всичко тъне

в лунната нощ — дори гърнето

с врящите картофи.

Ярка есенна луна.

Лек димец се стели

по водата.

Днешната луна!

Май няма човек, който

не би взел четката,

Ясна луна.

По верандата на храма

са насядали деца.

Поприказвах

с пазача на моста и се сбогувах

с луната.

Ниско-ниско над коловоза

ято диви гъски лети.

Лунна нощ.

Есенен вятър!

Най-напред задуха в лицето

на поветицата.

Духа есенният вятър.

Живеем и се гледаме —

ти и аз.

Слизам от коня

и питам за името на реката.

Есенен вятър.

Страшно е някак

да срещнеш човек

сред оголялата планина.

Печално и самотно е.

Есенният вятър опъва

влакното на въдицата ми.

Бяла роса.

По една капка

върху бодлите на шипката.

Отмина есенната буря.

Старица събира съчки

пред вратите на храма.

В храма

жена и дете закусват.

Задава се буря.

Червен плод

се търкулна в градината.

Цялата е в скреж.

Под високата луна

минавам сам

през сиромашкото селце.

Отворили човки,

пиленца чакат майка си

под есенния дъжд.

Тъжно и печално е

да се храниш сал, слушайки

есенния вятър.

Ей, почакай,

недей да валиш, есенен дъжд!

Наоколо е пълно с щурчета.

Щурчето плаче

над книжния фенер, изцапан с туш

от покойното ми дете.

Тишина,

Есенна пчела търси мед

в мъха по сливата.

Тъга и печал

навред се разстилат.

Есенна вечер.

Едва се чуват

в обора коларите.

Есенен вятър.

Родното място!

Отсядал за малко —

прелетна птица,

В градината

свети фенер.

Пустее къщурката.

Угасна фенерът

в градината, вятър шумоли

в листата на банана.

Есенният ден е ясен.

Към небето се издига

някакъв димец.

Сянката ми

се изписа на стената. Нощ.

Пее щурче,

Печално е и тъжно.

Самичък ям риба

в есенната вечер.

Есенна вечер.

Чува се как мърдат змиорчетата

в тенджерката.

Късна есен.

Нейде отдалеч долитат

окапали листа.

До всяка къща

цъфти поветица.

Септември.

Изгасват

светлините в голелия храм.

Студена нощ.

Хвърлено под бъчвата за къпане

за подпалки служи плашилото.

Това е краят му.

Планински храм.

Па верандата отекват

гласове на елени.

Есенни колари.

Впиват се сякаш предчувстват

близкия си край.

Ситен дъжд

ромоли по обора.

Кукурига петел.

Нощен дъжд.

Капки барабанят по чадъра. —

Не, не при лен, а у съседа.

Тръгна цялото семейство

Към гробището. Всичките са старци

с побелели коси.

Поклонение на гробищата.

Начело е

старото куче.