Хората на бъдещето

Глава дванадесета Червенокосите си отмъщават

Жег успя да стигне на време до крепостта, дето бяха затворниците. Защото ако беше малко закъснял, щеше да ги изпусне — беше дадена заповед пленниците да бъдат преместени. Бяха дошли войници, бяха ги обградили и ги подкарваха вече към друга крепост. Ръцете им бяха вързани и затова те не можеха да използват хвъркатите си дрехи.

Без да се бави нито миг, Жег извика на часовоите:

— Стойте!

— Ти кой си? — кресна началникът на стражата и насочи оръжието си срещу него.

Но в следващия миг Жег пръсна в очите на войниците от приспивния прах и всички до един се отпуснаха на земята и се проснаха да спят, като че ли три нощи наред не бяха мигвали.

Тогава Жег бързо отвърза ръцете на небесните си приятели, сам облече хвъркатата си дреха и всички до един разпериха крила и хвръкнаха в простора.

— Жеее, Жеее — извика с нежния си пеещ глас Ли, трогната от онова, което Жег извърши. — Колко си ми добър, мили Жеее!

— Благодаря ти, Же! — извикаха му и бащата на Ли и другите небесни хора.

— Но бързайте! — извика Жег. — Трябва да превземем и спасим вашия цепелин, защото грабителите се опитват да го приведат в движение и с него да завладеят всички земи — да станат господари на целия свят. А те не са добри хора!

— О, на тях мъчно ще им се удаде да пуснат в движение нашия кораб — извика спокойно бащата на Ли. — Той се движи с такива електрически сили, каквито не са познати на вашите учени на земята. Но все пак да побързаме — може да повредят нещо…

Хвъркатата дружина скоро пристигна на полето дето се виждаше големия небесен кораб. Войниците от армията на грабителите още сновяха нагоре надолу, влизаха и излизаха от цепелина. Бащата на Ли разсипа над главите им от приспивния прах и те един след друг почнаха да се прозяват и с подкосени крака падаха на земята. Тия, които бяха вътре в кораба, бяха приспани по същия начин. След като приспаха всички, небесните жители извадиха вън от цепелина всички, които бяха се оказали вътре в него, затвориха непробиваемите врати — а те бяха направени от същото неразрушимо с нищо вещество — и корабът, като зашумя с глухо бръмчене, леко се издигна над полето. Светлината, която той излъчваше и която до сега спокойно озаряваше полята, се размърда, сенките на дърветата се раздвижиха като големи птици. От полето, дето бяха разположени войските на грабителите, се разнесоха викове на учудване и страх. Те знаеха, че корабът е пленен, а сега виждаха да се издига в небесата. Трудно им беше да повярват, че са го задвижили техните…

Вестта, че небесният кораб е отлетял и че червенокосите хора са си го върнали, се разнесе навред бързо. Почнаха да го обстрелват, но напразно! Очакваха, че сега небесните жители ще си отмъстят, задето ги бяха излъгали и измамили…

И имаха право. Червенокосите бяха решили да си отмъстят. Известно време бащата на Ли се съветва с другарите си на кораба, после корабът се спусна към окопите на войските, които имаха лъвче на шапките си и които се биеха, за да освободят поробените си земи. Бащата на Ли накара Жег да се облече с хвъркатата си дреха, да се спусне при тях и да им съобщи, да тръгнат след небесния кораб, който ще разбие войските на грабителите, а хората с лъвчетата да се погрижат да си вземат обратно отнетите земи.

Жег се спусна като птица от кораба, разказа на първите срещнати офицери защо беше пратен, те го заведоха при главнокомандуващия си, а той след като го изслуша, му каза:

— Иди кажи на славния командир на небесния кораб, че ние му благодарим от все сърце и сме готови. Нека ни води!

И веднага войските с лъвчетата на шапките се вдигнаха в атака срещу неприятеля. А в това време бащата на Ли се спусна с цепелина си към поробителите и изпрати Жег да им съобщи, че ако не отстъпят доброволно, ще погуби цялата им армия.

Грабителите окончателно разбраха, че небесните жители отново разполагат с необикновената си сила и изплашени, бързо почнаха да отстъпват.

Така, без бой, без да се пролее капка кръв, грабителите капитулираха и истинските владетели на тия земи навлязоха в тях. За две денонощия войските с лъвчета на шапките възвърнаха земите си и започнаха да укрепяват здраво границите на своята родина, постигнала най-сетне лелеяното от десетилетия избавление. Небесните жители останаха с кораба си в въздуха, докато истинските владетели на земите се укрепиха добре. За всеки случай, за да не би враговете им да ги нападнат с по-големи сили, бащата на Ли им изпрати по Жег няколко особени бомби. Достатъчно беше, те да хвърлят една такава бомба върху войската на неприятеля и цялата неприятелска армия щеше да заспи.

Така червенокосите небесни жители отмъстиха на тия, които си служеха със зло и бяха заграбили земите на хората с лъвчета на калпаците си.