Христос в Индия

Звездата на влъхвите

Във втора глава на евангелието на Матея можем да прочетем: „А когато се роди Иисус в Витлеем Иудейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изтока дойдоха в Йерусалим и казваха:

Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Матея 2:1–2). Ако тогава наистина е имало някаква необикновено астрономическо явление, това трябва да е записано в литературата, а и е възможно това положение на небесните тела да бъде изчислено.

Йоханес Кеплер също е правил такива изчисления. Той смятал, че супернова, появила се като следствие на едностоянието на Юпитер и Сатурн през 7 г. пр.н.е., е търсената витлеемска звезда. Предположението за супернова (т.е. нова звезда) не намерило подкрепа у по-късните астрономи. Днес за витлеемски знак се смята конюкцията, която Кеплер разглеждал като предпоставка. През 7 г. пр.н.е. е имало трикратно конюнкция на Сатрун и Юпитер в съзвездието Риби (рибата се смята за символ Христос и е отличителен знак на първите християнски общности). Подобна среща на небесните тела се случва веднъж на 794 години и наблюдателите месеци наред могат да се любуват на впечатляващата картина на двете стоящи една до друга планети, които изглеждат на нощното небе като една по-ярка от всички други звезда.63 През 1925 г. ориенталистът Паул Шнабел успял да разчете 2000-годишен клинопис от наблюдателницата Сипа край Ефрат. На тази глинена плочка е точно описано астрономическото събитие от 7 г. пр.н.е. — голямата конюкция на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби.64 В края на 8 г. пр.н.е. Юпитер и Сатурн се виждали след залез слънце отначало в западната полусфера. Те били разделени на около 16° една от друга — Юпитер все още в съзвездието Водолей, Сатурн в Риби. През февруари на 7 г. пр.н.е. двете планети изчезнали за няколко седмици в лъчите на Слънцето и не се виждали. Звездобройците очаквали първата поява на Юпитер в ранни зори като знак за тринадесетия адури на годината 304 от Селкидската ера, което отговаря на 16 март 7 г. пр.н.е. Те наблюдавали как Юпитер постепенно се приближава към Сатурн, докато го достигне в края на месец аиру (29 май г. пр.н.е.). Тази конюкция, при която Юпитер се намира на 21° с разлика само от 1° по ширина и на същата дължина, се повторила по почти същия начин още два пъти през годината — на 3 октомври и на 5 декември.

Двете планети се виждали от залез до изгрев слънце и в полунощ светели високо в небето. Когато слънцето потъвало на запад, планетите се издигали от изток, а когато потъвали на запад, на изток се показвала зората. Значи в началото на годината двойката планети изгрявала по посоката на слънцето, в края на годината залязвала по посока на слънцето. През цялата година Юпитер и Сатурн били ясно видими и не се разделяли на повече от 3° една от друга. Този небесен спектакъл щял да се повтори едва след осем века.

В Евангелието на Матея звездата се споменава три пъти. Тримата мъдреци казват: „…защото видяхме звездата му на изток.“ В гръцкия прототип се използва думата „анатол“. Езиковедите установиха, че тази дума, използвана много рядко, има специално астрономическо значение. Тя означава, че звездата изгрява по посока на Слънцето, т.е. от изток. Употребена в множествено число, думата има географски смисъл, а именно страна от изтока. Следователно тримата мъдреци наистина са следвали небесното явление от изтока на запад.

Второто упоменаване на събитието има също една особеност в гръцкия текст на Евангелието на Матея: „Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата.“ (Матея 2:7. Глаголът „появявам се“ също е астрономически термин, който обозначава появата на звезда рано сутринта. Според тогавашните разбирания с раждането на детето изгрява и звездата му. Въпросът на Ирод означава, че времето на раждането е доста по-назад. По вавилонския календар Юпитер изгрява рано още в последния месец на 304 г. от Селкидската ера. 305 г. (6 г. пр.н.е.) започвала с пролетния месец Нисану, който отговаря на еврейската нова година. Когато мъдреците дошли в Йерусалим, Юпитер вече се намирал във втората година от конюкцията си със Сатурн и Иисус, роден вероятно през 7 г. пр.н.е., вече е бил на две години. Това обстоятелство принудило Ирод да избие всички деца до две години от определени групи.

Какво обаче е накарало тайнствените влъхви (гръцката дума ана-тол е използвана в множествено число) да поемат несгодите на многомесечно или дори двугодишно пътуване? Откъде са дошли всъщност и по каква причина са търсили едно малко момче? Отговор на този въпрос теологията не може да ни даде.

Кои са били тримата мъдреци?

В гръцкия текст мъдреците се наричат „магои“, а маговете били издигнати за царе едва в през VI в. от императора на Арл, а през XIX в. им били приписани измислените имена Каспар, Мелхиор и Балтазар. Колко са били маговете, не може да се установи. От Оригений65 нататък броят им се определя на три, може би заради трите дарби.

Сигурно е обаче, че са дошли от дълго пътуване от изток, че са били запознати с магическите практики, били отлични астрономи и в никакъв случай не били бедни.

Това, че „звездата“ висяла над къщата, където бил младенецът, всъщност си е жива легенда. Много по-вероятно е двегодишното дете да е било под закрилата на определени хора, които знаели за значението на това дете. Този кръг от хора обаче явно е бил противник на Ирод, защото когато узнал за пристигането на тримата мъдреци, „се смути, и цял Йерусалим с него“. Дали е било смятано от тайните кумрански секти — назаряните и есеите — за бъдещия Спасител, е задача на бъдещи изследвания. Днес обаче се знае, че манастирът край Кумран на Мъртво море по времето на управлението на Ирод Велики е бил пуст в течение на десет години, т.е. тайният съюз е бил забранен през това време. Това обстоятелство може да обясни гнева на царя, както и опита за убийство на детето.

Имали ли са членовете на забранените секти връзки с техните братя в Индия — изгубените племена на родината Израел?

В апокрифните евангелия на назаряните66 има такъв текст: „Когато Йосиф погледна с очите си, видя много странници, които го съпровождаха и влизаха В пещерата, и рече: «Искам да стана и да отида при тях.» Когато Йосиф излезе, каза на Симеона: «Струва ми се, че странниците са прорицатели, защото, виж, всеки момент поглеждат към небето и говорят помежду си. Но те изглеждат чужденци, защото видът им се различава от нашия, дрехите им са богати, а цветът на лицата им тъмен, носят шапки на главите си, робите им са от тънък плат и по краката си носят чорапи. И виж, те спряха и ме гледат, и Виж, те отново тръгнаха и идват насам.»“ Дали „маговете“ наистина са дошли от Индия, все още не може да се докаже със сигурност. Много по-удивително е съвпадението на притчата за тримата влъхви с разказите за начините, с които в Тибет се търсят инкарнациите67 на умрелите висши будистки сановници. Как се провежда подобно търсене по прастарите ритуали, научаваме от разказа за намирането на днешния Далай Лама от собственото му описание68 и в книгата на австриеца Хайрих Харер69, прекарал седем години в двора на краля на Лхаса.

Как се открива инкарнация?

Малко преди смъртта през 1933 г. тринадесетият Далай Лама направи намеци за начин, как и къде ще се прероди. Когато мъртвият бил положен в двореца Потала в традиционната поза лотос с поглед на юг, лицето му една сутрин било обърнато на изток и на дървения подиум, намиращ се до ковчега, внезапно изникнала гъба. По тези сведения висшите лами в магически ритуал разпитали намиращ се в транс монах, който бил местният оракул. Той хвърлил на изток магическа примка и от североизточна посока били забелязани странни облаци. След това маговете две години поред не получили никакви знаци. Накрая назначеният регент тръгнал, следвайки едно вдъхновение, към отдалеченото на 90 мили свещено езеро Лхамои Латсо край Тшо Хор Гиал, в чиято отразяваща повърхност според вярванията на тибетците може да се види бъдещето. След многодневна медитация регентът видял триетажен манастир с позлатени покриви, до който имало малка китайска къщичка с красиви калкани и зелени керемиди. Освен това видял трите тибетски букви Ах, Ка и Ма. Това видение било подробно записано и запазено в дълбока тайна. Изпълнен с надежди и благодарност за божествения знак, регентът се върнал в Лхаса и дворецът започнал да се подготвя за търсенето.

Решаваща била думата на астролозите, без чиито изчисления не можело да се направи нито една важна крачка. През 1937 г. от Лхаса били изпратени различни експедиции, за да търсят свещеното дете в указаната от небесните знаци посока. Във всяка една от експедициите имало мъдреци, благородни лами, които заемали високи постове. Освен слугите всяка група носела скъпоценни дарове, някои от които били лична собственост на починалия. Те служели, от една страна, като клетва за вярност към новия Далай Лама, а от друга, за идентификация на инкарнацията. Теоретично починалият може да се инкарнира на хиляди километри от предишното си място на дейност. В случая на тринадесетия Далай Лама търсенето минавало през границите на централен Тибет в намиращия се под китайско управление окръг Амдо в областта Дохам. Там тогава имало само няколко манастира, тъй като е родно място на реформатора на будизма Цонг Капа. Групата за търсене намерила редица деца, но никое от тях не отговаряло на тълкуванията. Най-накрая през зимата край селото Такцер стигнали до манастир на три етажа с позлатен покрив, а недалеч от него имало хубава малка селска къща с турско-сини керемиди. Всичко отговаряло на видението на регента.

След това двама благородни лами се преоблекли като слуги, а един млад мъж се представил за техен учител. Дегизировката имала за смисъл най-напред да се прикрие истинската цел, за да не се предизвиква излишно безпокойство, и да се разузнаят обстоятелствата. Заедно с двама представители на манастира монасите прекрачили прага на обителта. Двамата висши духовници, сред които бил ламата Кеутсанг рингпоче от манастира Сера край Лхаса, като слуги били отведени в магерницата, докато другите били поканени в хубавите помещения. В кухнята играели децата на семейството и в момента, в който преоблеченият рингпоче влязъл в кухнята, към него се втурнало едно двегодишно дете и седнало в скута му. Духовникът носел около врата си броеницата на починалия Далай Лама, която изглеждала позната на детето, и то се опитало да я скъса, за да си я вземе. След това ламата обещал да подари синджирчето на детето, ако познае кой е гостенинът. Матова детето веднага отговорило „сера-ага“, което на местния диалект означавало „Лама на Сера“. Че детето разпознало ламата в бедно облечения човек, било удивително, но че то разпознало и манастира, от който той идва, това вече било смайващо дори и за монасите, за които мистичните случки били ежедневие. След това ламата запитал за името на мнимия учител и момчето отговорило „Лобсанг“. Наистина слугата се казвал Лобсанг Цеванг.

През целия ден благородниците наблюдавали детето и трябвало да се въздържат да му показват цялата си почит, защото вече били убедени, че са намерили инкарнацията. Те обаче се сбогували, за да се върнат след няколко дни с всички участници в експедицията. Когато родителите на детето видели цялата процесия от висши духовници с цялото им великолепие пред къщата си, те разбрали, че синът им е инкарнация. В съседния манастир Кумбум преди известно време умрял инкарниран лама и селяните вярвали, че наследникът им е това прераждане. Даже по-големият син на селянина бил подложен на такъв изпит.

Не е невероятно, че реинкарнираните деца си спомнят за предмети и хора, които познават от предишния си живот. Някои даже рецитирали съчинения, които никога не са им били показвани. В Тибет има многобройни доказателства за предишен живот. На Запад подобни разкази се появяват рядко, тъй като човек веднага избива от главата си възможността за инкарнация на умрели в ново тяло.

Четиримата извършили предписаните изпити с детето. Най-напред му предложили две съвършено идентични броеници, едната от които принадлежала на тринадесетия Далай Лама. Без да се колебае, детето избрало правилната, поставило я на врата си и затанцувало от радост. Същият опит бил направен с другите скъпоценни броеници. След това делегацията предложила на момчето два различни барабана, един по-голям и украсен със злато и един обикновен, който принадлежал на починалия. То взело по-малкия и започнало да бие с палките така, както се прави по време на церемонии. Накрая били представени два бастуна и детето първоначално докоснало неправилния, но се спряло, разгледало и двата и накрая избрало онзи, който принадлежал на ламата. Зрителите, които се зачудили на колебанието, разбрали от ринпоче, че и вторият бастун бил използван известно време от тринадесетия Далай Лама, преди да го подари на ламата Кеуцанг.

(В това представяне на ценните вещи на починалия ясно се вижда съответствието с ценните подаръци, които влъхвите дали на детето Иисус. Става ясно също защо детето трябва да е достигнало до такава възраст, преди да бъде подложено на изпитание.) Към тези доказателства се прибавило и обяснението на трите букви, които видял регентът. Смятало се, че „Ах“ е за окръга Амдо, където било намерено детето. Двете букви Ка и Ма било вероятно да обозначават малкия манастир Ка(р)ма Ролпаи Дордже на един хълм над селото Такцер, който тринадесетият Далай Лама посетил преди няколко години на връщане от Китай. Това посещение било сензация за цялата околност, а сред хората, получили благословия от техния божествен крал, били и бащата на новата инкарнация, тогава на девет години. Разказва се още, че тринадесетият Далай Лама погледнал въпросната селска къща и малко тъжно казал колко е хубаво и спокойно е тук. Преданието гласи, че Далай Лама скрил чифт ботуши в този манастир, което може да се разглежда като символичен акт.

След всички потвърждения пратениците били сигурни, че са намерили истинската инкарнация. През Китай и Индия на условен език телеграфирали всички детайли в Лхаса, откъдето получили заповед да запазят всичко в строга тайна, за да не предизвикат действия от страна на китайската държава. Тъй като търсенето се извършвало на суверенна китайска територия, трябвало да се измамят властите, за да не попадне детето в техни ръце. На губернатора на провинцията Ма Пуфанг било обяснено, че ще вземат детето в Лхаса, където ще бъде избран Далай Лама. Ма Пуфанг поискал най-напред 100 000 китайски долара за предаването на детето, но когато делегацията се съгласила, той повдигнал мизата на 300 000 долара.

Делегацията се опасявала, че ако признаят за намирането на ламата, Китай ще настоява за „защитата“ му да изпрати войски в Лхаса.

И тук ясно се вижда паралелът със ситуацията в Йерусалим, където божественото дете трябвало да бъде изведено от страната, за да избяга от Ирод и римляните: „Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.“ (Матея 2:16) По причини за сигурност кореспонденцията между Амсо и Лхаса се извършвала с пратеници, което всеки път изисквало няколко-месечно чакане. Така минали две години, докато керванът с делегацията, момчето и семейството му се отправили на път към Лхаса. Групата достигнала границите на Тибет едва след един месец поход, където пътешествениците ги очаквала със свитата си един министър от кабинета. Той предал писмо от регента за потвърждаване на избора. Родителите чак сега разбрали, че синът им бил предопределен за владетел на Тибет.

Има един съвременен паралел с тази история.

Детската стая на малкия Осел от Испания е украсена с тибетски рисунки, будистки статуи и свежи цветя. Той седи върху кадифени възглавници, украсени с брокат, и носи прекрасна мантия. Будистите от цял свят са убедени, че двегодишният Осел Хита Торес е прероденият Лама Тубтен Йеше, починал през 1984 г. в Лос Анжелис от сърдечен инфаркт. Приживе той основа 31 будистки центъра в западния свят, между които и в Испания, която най-много му харесвала.

Близо до Гренада се намира будисткият център „Осел Линг“ (градът на малката светлина), основан от Пако и Мария Хита. Зидар и продавачка на пощенски марки са родителите на малкия Осел, който бил едва на седем години, когато ламата Зопа, ученик на Тубтен Йеше, разпознал в него инкарнацията на умрелия си учител. Задачата за търсенето ламата Зопа получил от Далай Лама, след като насън му се явил Тубтен Йеше. След като дал мнение за детето, Пако и Мария заедно с малкия Осел заминали за Индия, където детето било подложено на предписаните изпитания. Детето уверено хванало от различните, някои от които скъпоценни молитвени броеници, онази, която някога принадлежала на ламата Тубтен Йеше.

Сега Осел посещава манастирско училище в Непал. Обучението му ще трае четиридесет години, докато заеме като наследник на Йеше игуменството на непалския манастир Копа. Осел е първата инкарнация в ново време, намерена извън будисткото културно пространство.

Бягството към Египет

След като мъдреците от изтока намерили детето недалеч от Йерусалим, бащата на детето получило заръка от Бога: „… Стани, Вземи Младенеца и майка Му, и бягай В Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.“ (Матея 2:13) Бягството се извършило най-вероятно през Хеброн за Бершеба и след това през пустинята до Средиземно море. Едва тук, на границата с Египет, те били в безопасност. По времето на Иисус в Египет живеели около един милион евреи, само в Александрия те били 200 000. Тази страна от древни времена била убежище на евреите. Тук се намирали еврейски селища със синагоги, училища и всичко, което трябвало да направи от чужбината родина. Описаното в евангелието убийство на децата намира потвърждението си в записан по времето на Иисус разказ от кръговете на есеите, които очевидно били мишена на ударите на Ирод и затова действували нелегално: „Дойде цар, който не беше от жреческо потекло, безогледен и безбожен човек. Той изби млади и стари, и голям страха имаше от него в цялата земя.“ Според професор Хаснаин по времето на смяната на летоброенето в Александрия съществували будистки мисионерски училища, тъй наречените „вихари“. Според „Санскритско-китайския речник“ вихара се нарича място, което „е или академия, или училище, или храм и служи за обучение и практика на будизма. Тези сгради в идеалния случай са от червено дърво (чандана) с 32 помещения (всяко с по 8 дървета тала), с градини, басейн за къпане и чайна, богато мебелирана, с ковьори по стените, както и с хранителни стоки, легла, дюшеци и всички необходими неща“. Напълно логично е да се помисли, че Иисус още като малко дете бил посветен от будистки учени в Александрия в мъдростта на източната философия. Основното училищно образование би обяснило как е възможно едно дванадесетгодишно дете да удиви с речта си свещениците в храма на Йерусалим: „…Всички, които го слушаха, чудеха се на разума и на отговорите му.“ (Лука 2:47) Дванадесет години тогава била възрастта, на която трябвало да се ожени. Тази „обикновена съдба“ със сигурност обаче подминала Иисус. Той бил достатъчно голям, за да продължи учението си там, където вероятно била родината на духовните му бащи: Индия.

Десет години след смъртта на омразния узурпатор Ирод (той умрял малко преди празника Песах (Пасха) през 4 г. пр.н.е.) Иисус можел да се завърне безопасно в родната си страна:

„А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу в Египет и казва:стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.

Но като се чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там;“

Архелай бил бил етнарх (наместник) на Юдея и Самария от 4 г. пр.н.е. до 6 сл.н.е., т.е. до онзи момент, когато Иисус бил на 12 или 13 години.

„…и след като се получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и като дойде, засели се в един град, наречан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.“

(Матея 2:19–23)