Христос в Индия

1

Вторият път за Ладах от планинското селище Манали в щата Химахал Прадеш през прохода Ротанг беше отворен за чужденци едва през 1990 г.

2

Николай Нотович: „Дупката в живота на Иисус Христос“, Щутгарт, 1984

3

Иса е арабско-ислямското име на Иисус.

4

Перс. пандж = пет, аб = вода, т.е. Петте води.

5

Джайнизъм — древноиндийска религия, тясно свързана с будизма, но по-аскетична от нея. В днешната си форма е организирана от Махавира, съвременник на Буда.

6

Пали — северноиндийски диалект от времето на смъртта на Буда, в който се съдържа писменият канон на южния будизъм теравада (хинаяна).

7

Данни за биографията могат да се намерят в Dictionnaire national des contemporains, т. З, стр. 274, Париж, 1901

8

Е. V. Bogdanovitch: L’Alliance franco-russe.

9

Bibliotheque Nationale Paris, Signatur: Fol. R. 226

10

Вж. Public Record Office, Kew, FO 371/113 №. 29196

11

Библиография периодических изданий Росии (1901 — 1905 г.). Ленинград, 1958

12

N. С. Chaudhuri Scholar Extraordinary, p. 325

13

Jg. 10, S. 211, Berlin, 1895

14

The Hindustan Times, New Delhi, 11.7.1988

15

N. Roerich Altai-Himalaya: A Travel Diary. New York 1929, p.89.

16

H. Merrick In the World’s Attic. London 1931, p. 215

17

Bibliotjeue Nationale Paris, сигнатура Fol. M. 715

18

Инвентарен номер 88.177

19

В Dictionaire national des contempoains т.З, стр. 274, Париж, 1901, се намира доказателството, че Нотович през 1889 г. е бил приет за офицер в Почетния легион заради предаването на сбирка от Индия и Персия.

20

Наричани още Хернхутерово братство

21

а.а.О

22

Tacitus: Annalen 15, 44

23

Plinius der Jimgere: Briefe 10, 96 f

24

Sueton: Vitae Caesarum. Nero (16), Claudius (25, 4)

25

Flkavius Josephus: Judische Altertumer XX, 9, 1; XVIII, 3, 3

26

Origenes: Contra Celsum 1, 47

27

A. Drews: Die Christusmythe. 1911, S. 3

28

Откъсите са издадени и преведени от Вилт. Reeb Лайпиг 1923

29

Klemens von Alexandrien: Stromateis 7; 89, 2f

30

Origenes: Contra Celsum 3, 12.

31

G. Bornkamm: Jesus von Nazareth. Stuttgart 1971

32

Цитат no Der Spiegel Nr. 14, 1966

33

J. Jeremias, 1951

34

Цитат no Der Spiegel Nr. 14, 1966

35

W. Nestle: Krisis des Christentums, Stuttgart ’1971

36

F. Overbech: Cliristentum und Kultur. Aus dem Nachlaß 1919

37

Цитат по: Н. Ackennann: Entstellung und Klarung derBotschaft Jesu 1961

38

A. Deissmann: Paulus, Tubingen 1925

39

E. Grimm: Die Ethik Jesu. 1917

40

A. Aschweizer: Geschichte der Leben-Jesu-Forschung. Tubingen 1913, S. 512

41

Цитат no Der Spiegel Nr. 14, 1966

42

Der Stern Nr. 16, 1973

43

Дардийските езици са езикова група в Западните Хималаи, Каракум и Хиндукуш. Към тях принадлежат много древните езици, близки до древноперсийския и санскритския, като например кашмирския или шринайския

44

Anagarika Govinda: Der Weg der weiBen Wolken, Munchen 1969.

45

J. Jurgens: Der biblische Moses, Munchen 1928

46

Prof. Flinders Petri: Researches in Sinai, 1906

47

Сравни: Изход 19:11,24:17, 33:9, Второзаконие 4:11,4:24,4:33,4:36, 5:4, 5:5, 5:23, 9:3, 32:22

48

W. F. Irland: Die Memoiren David Rizzios, Leipzig 1852

49

Dummelow: Commentary of the Hole Bible. P. 115

50

Dr. Mateer The Land of Charity. Цитат по: Н. P. Blavadski: Isis entschleiert, Bd. II. Den Haagl974, s.135 f

51

Cp. F. Max Muller: Indien, Weber: Indische Skizzen Berlin 1857

52

F. Beernier: Travels in the Moghul Empire London 1891, S.432

53

G. Konzelmann: Aufbruch der Hebraer. München 1976, S. 37 f

54

Посредством смяна на гласните в персийския от Sindh се е получило Hind, дума, с която скоро бил наречен целият субконтинент. В по-ново време изпаднал звукът h и останало Ind, откъдето дошла Индия

55

Ср. Иисус Навин 24:2–3

56

Вж. Левит 11, второзаконие 14

57

Dr. jur. et Dr. theol. Joseph WolfTL Erzahlung einer Mission nach Bokhara in den Jahren 1843–45. London 1845, Band 1, S. 13–19

58

Wolff, a. a. O., S. 56

59

London 1840, S. 166

60

Dr. J. Brice und Dr. K. Johnson: Umfassende Beschreibung der Erdkunde. London und Glasgow 1880, S. 25

61

G. Moore: The Lost Tribes. London 1861

62

K. Jettmar: Felsenbilder in Karakorum. In: Spektrum der Wissenschaft, Dezember 1983, S. 22–32

63

G. Kroll: Auf den Spure Jesu. Leipzig 1964, S. 63 ff.

64

P. Schnabel: Der jimgste Keilschrifttext. In: Zeitschrift für Assyrologie, NF 2(36), S. 66 ff

65

Origenes: Gen. Horn. XIV 3

66

Цитат no: Hennecke-Schneemelcher: Neutestmentliche Apokryphen, 1. Band, 4. Auflage, Tubingen 1968, S. 98

67

Учението за реинкарнацията изхожда от това, че всяка душа по време на процеса на еволюция може да преживее много пъти живота и да се инкарнира, т.е. да се всели в материално тяло, за да натрупа по-нататъшен опит и да се развие в божество

68

Dalai Lama: Mein Land und meine Leute. Munchen 1982.

69

H. Harrer: Sieben Jahre Tibet. Frankfurt 1966

70

Cp. Le Coq: Ostturkistan. Waldschmidt: Zentralasien. Luders: Die literararische Funde

71

По H.-J. Klimkeit: Gottes- und Selbsterfahrng in der gnostisch-buddhistische Religionsbegegnung Zentralasiens. In: Zeitschr. f. Religions- und Geistesgeschichte, Bd. 35, 1983, S. 236–247.

72

След дългогодишно оспорване на дохристиянския характер на творбите някои учени стигнаха до убеждението, че части от текстовете са писани едва около началото на новата ера или малко след това и се отнасят директно до Иису. Cp. M. Baigent/R. Leigh: Verschlusache Jesus: Di Qumranrollen und die Wahrheit uber das friihe Christentum. Munchen 1991

73

В изкуството тази табела се представя често с абревиатурата на латинското „lesus, Nazarrenus, Rex ludaeorum“ — INRI

74

Арабите наричали първите християни насрани или насара

75

J. М Robertson: Die Evangelienmythen. Jena 1910, S. 51 ff. : 77 Judische Altertumer XVIII, 5, 2

76

Цитат no: J. Klausner: Jesus von Nazareth. 1952, S. 144

77

Съкратено 1 Qis

78

Judischer Krieg

79

По Алберт Швайцер: Geschichter der Leben-Jesu-Forschung

80

Judischer Krieg II, 8, 17.

81

Еврейската година има 12 месеца с редуващи се 29 или 30 дни, това са 50,5 седмици с по 7 дни. За изравняване на фактическата година трябва в течение на 19 години седем пъти да се вмъква 13 месец, втори адар. Еврейското летоброене започна със сътворението на света на 20 септември 3750 г. пр. н. е

82

A. Hilgenfeld: Zeitschrift r. wissenschftl. Theologie (1860 — 1862), Bauer: Essener. In: Pauli-Wissowa, Suppl. Bd. IV, Sp. 426 f

83

Cp. Emile Buronuof: Le Buddhisme en Occident. In Revue des Deux Mondes, 1888. Origenes: Contra Celsum 6,27

84

Nag-Hammadi-Kodex II 3; 121, 15–19

85

C.G. Montefiore: The Synoptic Gosprels. 1997

86

Cp. Битие 17:1 и по-нататьк

87

Cp. Изход 12:43 и по-нататък, Иезекиил 44:9

88

Hermecke-Schneemelcher, а. а. О. Bd. II, S. 210

89

Арабското звучене (в Сирия) е алеуити, турското алевити, в персийско говорящия регион се наричат али-илаи (почитащи Али).

90

Нусаирите водят името си от един от техните ръководители през VIII в. пр.н.е. — Ибн Нусаир. Това се оспорва от науката, защото служи за освобождаване на нусаирите от упрека за ерес. Вж. R. Dussaud: Hostorie et religion des Nosairis. Paris 1900; I. Goldzieher: Archiv fi.r Religionswissenschaft 4/1901; H-Schoeps: Theologie und Geschichte des Urchristentums; G. Liiling: Die Wiederentdescicung des Propheten Muhammad, Erlangen 1981

91

Алевитските групи от Анадола (казълбаши, тахтаки, юруки са духовният елит на дервишите — бекташи) са предимно планински селяни, животновъди и номади и представляват между 15 и 30% от турското население.

92

Това не важи за сирийските нусаири, при които религиозните истини за запазени за мъжете.

93

Е. Muller: Kulturhistorische Studien zur Genese pseudo-islamischer Sektengebilde in Vorderasien. Wiesbaden 1967.

94

A. J. Dierl: Geschichte und Lehre des anatolischen Alevismus-Bektashismus. Frankfurt 1985

95

Dierl, a. a. O. S. 125 f

96

Gallup Poll: European Values. London 1983

97

Според Л. Прьодер (Питагор и индийците, Лайциг, 1884) Питагор бил „посредник на индийските предания в Гърция“. Дали Питагор действително е бил в Индия, не е ясно, безспорни са културните контакти между Индия по времето на Буда и Гърция.

98

F. Weinreb: Das Buch Jonah. Zurich 1970, S. 90 ff

99

Judishe Altertiimer XVIII, 1,3. „“ JudischerKriegll, 8, 24

100

Eusebios: Hist. Eccl. V, 9.

101

Вж. Е. Pagels: Versuchung durch Erkermtinis. Die gnostischen Evangelien

102

O. Klemens Alex.: Stroinateis I, 15

103

Klemens Alex.: Mahnrede I, 6.

104

Klemens Alex.: Stromateis IV, 160, 3

105

E. Seeberg: Ammonius Sakas. In: Zeitschrift für Kirchengeschichte, Bd. LX, 1941. E. Benz: a. a. O. Colpe, цит. no Karl Hoheisel: Das iruhe Christentum und die Seelenwanderung. In: Jahrbuch f. Antike u. Christentum, 1984–1985

106

Origenes: De principiis

107

Origenes: Contra Celsum

108

Gregor v. Nissa: GroBe katechetische Rede VIII, 9

109

J. M. Pryse: Reinkarnation im NT. Interlaken, 1980

110

Bhavan Dass: Krishna and the Theory of Avatars

111

Sri Yuktesvar: Die heilige Wissenschaft. Mimchen 198, S.118 ff

112

Epiphanios: Haer. 30

113

Cp. Kersten/Gruber: Das jesu — Komplott — Die Wahrheit bber die Auferstehung. Albert Langen/Georg Muller Verlag, Munchen,1992. Следващите откъси, които се отнасят до Туринската плащеница, в голямата си част съвпадат с горепосочената книга. Тъй като резултатите от историческите изследвания на д-р Елмар Р. Грубер представят най-новото състояние на „синдонологията“ и са важни за обосноваването на моята теория, най-важните части ще бъдат публикувани още веднъж. Същото се отнася и за текстовете в глава VIII.

114

Wilson: Eine Spur von lesus. Freiburg 1980

115

Hieronimus: De viris illustrabus II

116

Eusebios: Historia ecclesiastica I, 13 II, 6–8.

117

Аквитанската поклонничка Етерия посетила през 383 г. на връщане от Светите земи град Едеса, откъдето на Запад донесла препис на писмото. Cp. J. F. Gamurini (Hrsg.): S. Hilaril Tractarus et Humni et S. Silvae Aquitanae Prigrinatio ad loca sancta… ex cod. Arretino depromps. Biblioteka dell’Academia Storico-Guiridica. Bd. IV, Rom 1887; H. Petre: Peregrinatio Aetheriae. Sousrces Chreteniennes, 21. Paris 1948

118

W. Cureton: Ansient Syriac Documents Relative to the Earliest Establishment of Christianity I Edessa and the Neighbouring Countries. London 1864; G. Philips (Hrsg.): The Doctrine of Addai the Apostle. London, 1876

119

Narratio (PG 113). Немският текст е отпечатан от Wilson: a. a. O, S. 302 — 315.

120

Е. v. Dobschbtz: Christusbilder. Leipzig 1899, S. 182.

121

Evagrios: Historia ecclesiastica. Migne, PG LXXX, VI/2, Sp. 2748–49

122

W. Bulst: Das Grabtuch von Turin. Karlsruhe 1978, S. 111

123

P. Vignon: Le Saint Suaire de Turin devant la science, Parcheologie, I’histoire I’iconographie, la logique. Paris 1938; E. A. Wuenschel: Self Portrait of Christ: The Holy Shround of Turin.. New York 1954; Wilson: a.a.O. Paul Maloney reduyiert die Vignon-Liste auf neun, die selbst der skeptischste Betrachter akzeptieren musse. P. Maloney: The Shroud of Turin: Traits and Pecularities of Image and Cloth Preserved in Historical Sources. Vortrag beim Internationalen Symposium „La Sindone е le icone“, Bologna, Mai 1989

124

Цитат от М. Green: Enshrouded in Scilence. Ampleforth Journal 74, 1969, S. 319 — 345

125

Ordericus Vitalis: Historia Ecclesiastica, TI.III, IX, 8

126

Gervasius von Tilbury: Otia imperialia, III.

127

Цитати no Wilson: a. a. O., S. 191

128

В Рим, Генуа и Париж по това време били показвани мандалиони, които всички до един са копия и никой от тях не претендира за оригиналност. Тъй нареченият стенопис на Вероника е подобна фалшификация, чието име произлиза от „Vera Icona“ (истинска картина) — латинският еквивалент на мандилиона.

129

Е. Heyck: Genua und seine Marine im Zeitalter der Kreuzzuge. Innsbruck 1886, S. 66

130

Epist. Innoc.: Migne, PL. 215, Sp. 433 f

131

Шарни отговаря на Шарнаи, тъй като по това време не е имало единен нормиран правопис на френския език.

132

За повече подробности за вълнуващата история на плащеницата виж Kersten/Graber: а. а. О.

133

Н. Thurston: The Holy Shroud … In: The Month 101, 1903, S. 19.

134

J. Reban: Christus wurde lebendig begraben. Zurich 1982

135

Kersten/Graber: a. a. O

136

С. Н. Dodd: Historical Tradiotion in the Fourth Gospel. Cambridge 1963, S. 423. S. G. Brandon: Jesus and the Zealots. Manschester 1967, S. 16

137

H. Lincoln/M. Baigent/R. Leigh: DerHeilige Graal und seine Erben. Bergish Gladbach 1984, S. 287 ff

138

G. Ghiberti: La Sepultura di Gesu. Rom 1982, S. 43

139

P. Barbel: Die Passion Jesu Christi in der Sicht eines Chirurgen. Karlsruhe 1953; W. Bulst/J. Pfeiffer: Das Turiner Grabtuch und das Chrisrusbild. Frankfurt 1987, S. 87 f.; N. Currer-Briggs: The Holy Grail and the Shroud of Christ. Maulden 1984, S. 16

140

P. G. Bagatti/J. T. Milk: Gli scavi del „Dominus flevit“. La necropoli del periodico Romano. Jerusalem 1958

141

P. Savio: Ricerce storiche sulla Santa Sindone. Turin 1957, S. 33 ff.

142

G. Zaninotto: GV20:1–8. Giovanni testimone oculare dellarisurrezione di Gesu? Sindon, 1, 1989, S. 148. В тази връзка е интересен текстът от Acta Philippi (14:3), в който се казва: „Филип помолил да се зарови в папирусови листа, а да не използуват ленена кърпа, за да не се сравнява с Христос, който бил повит със синдон.“ (ен синдони енеилете)

143

Балсамирането на Иаков и Йосиф (Битие 50:2–3.26) представляват изключение, те отразяват египетските обичаи

144

Е Hanchen: Das Johannes-Evangelium. Ein Kommentar. Tшbingen 1980, S. 556

145

Schabbat 23:5

146

A. Dessy: La sepultura dei crocifissi. Sindon, 1, 1989, S. 42.

147

L. Boulos: Medicinal plants of North Africa. Algonac 1983, S. 128; J. A. Duke: Medicinal Plants of the Bible. New York 1983, S. 19; H. N. Moldenke/A. N. Moldenke: Plants of the Bible. New York 1952, S. 35. Сравни G. W. Reynolds: The Aloes of South Africa. Johannesburg 1950, S. 394 ff

148

D. Grindlay/T. Reynolds: The Aloe vera phenomenon: A review of the properties and moder uses of the leaf parenchyma gel. Journal of Ethnopharmacology, 16, 1986, S. 117–151

149

Moldenke und Moldenke: a. a. O

150

A. W. Anderson: Plants in the Bible. New York 1957.

151

A. Feuillet: The identification and the disposition of the funery linens of Jesus’ burial according to the Fourth Gospel. SSI, 4, 1982, S. 18; Zaninotto: a. a. O., S. 160. Първи на това обърна внимание Blinzler: a. a. O. Матей и Лука описващият „плътността“ на опаковката глагол енеилео е отслабен от ентилисо, с което се съобщава за състояние на „увитост“.

152

Н. Modder: Die Todesursache bei der Kreuzigung. In: Stimmen der Zeit. 144,1948, S. 50–59; F. T. Zugibe: Death by crucifixion. Canadian Society of Forensis Sciences Journal, 17, 1984

153

„Дойде Син Човеческий, който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец…“ (Матей 11:19).

154

Flavius Josephus: Vit IV, 75

155

Petrus de Natabilus: Catalogue sanctorum. Lyon 1508. Петър се позовава на Йоан от Дамаск

156

В. Bagatti/E. Testa: П Golgota е la Croce. Jerusalem 1978. S. 24. Апокрифното евангелие на Петър нарича мястото, където била гробницата, „градината на Йосиф“.

157

Flavius Josephus: Der judische Krieg IV, 5, 2.

158

На тълкувателя Хенхен също се струва много странно, че Йосиф започнал строежа на гробницата си до мястото за екзекуции. Haenchen: a. a. O, S. 564

159

Нека да не забравяме, че Йосиф Ариматейски и семейството му по-късно стават причина за появата на друга легенда — тази за Свещенния Граал. Според нея заедно със семейството си той напуска Израел и се заселва далече в Англия. — Бел. ред.

160

Възможно е Йоан да е имал предвид Христос като Великденското агне. По време на пасхата исопът играе важна роля като вретено на кебап (Изход 12:22). В Марко пише, че гъбата е подадена на прът (каламос). Дали Йоан съзнателно е заменил хисопус (исоп) с каламос?

161

R. Seydel: Das Evangelium von Jesus. Leipzig 1882, S. 273

162

J. Blinzler: Das Turiner Grabtuch und die Wisssenschaft. Ettal 1952, S. 31

163

H. Bardtke: Die Nandschriftenftmde am Toten Meer. Berlin, 1958, S. 42 ff.

164

R. Hoare: The Testimony of the Shroud. London 1978, S. 53

165

Писмо от 6.3.1990

166

J. S. Kennard: The burial of Jesus. JBL 74, 1955, S. 238

167

Сравни R. Thiel: Jesus Christus und die Wissenschaft. Berlin 1938, S. 100 f.

168

Очевидно Иисус напуснал от мястото на дейността си по време на тъй нареченото „възнесение“ и вероятно стигнал чак до Индия.

169

G. Schwarz: Anhistemiund anastasis in den Evangelien. In: Biblische Notizen. Beitrage zur exegetischen Diskussion, 10, 1979, S: 35–40.

170

Вж. Schwarz: Wenn die Worte nicht passen. Dreiig entstellte Evangelientexte wiederhergestellt. Mimchen 1990, S. 56 ff. Тъй като наистина традицията на излагане на глагола „съживявам“ се смесва с теологичните идеи за същинското „възкресение“, еднозначното разделение на значенията в текстовете е невъзможно.

171

W. Lange-Eichbaum: Genie, Irrsinn und Ruhm. Munchen 21967, S. 49.6f.

172

Lactantius: Institutiones 5, 3

173

Bd. 3., S. 197ff

174

Hennecke-Schneemelcher: Bd. II, S. 299 ff.

175

Cp. Hennecke-Schneemelcher: Bd. I, S. 199 ff

176

Hennecke-Schneemelcher: Bd. I, S. 206 ff

177

Hennecke-Schneemelcher: Bd. II, S. 303 ff.

178

Араски, означава „почитаемият Исус“.

179

Hennecke-Schneemelcher: Bd. II, S. 316 ff.

180

Hennecke-Schneemelcher: Bd. II, S. 319 ff

181

Hennecke-Schneemelcher: Bd. II, S. 320 ff.

182

Hennecke-Schneemelcher: Bd. II, S. 322 ff.

183

Hennecke-Schneemelcher: Bd. I, S. 199 ff

184

Вж. J. Jeremias: a. a. O., S. 99 f.

185

G. billing: Uber den Ur-Quran. Erlangen 1977; Die Wiederentdeckung des Propheten Mohammad. Elrangen 1981

186

Вж. Н. Glasenapp: Die Literaturen Indiens. Stuttgart 1961, S. 129 — 135

187

По Н. R. Hoffmann: Kalcakra studies I. In: Central Asiatic Journal Bd. 13,1969, S. 52–73; Bd. 15, 1972,8.298–301

188

Първата и най-добра от четирите епохи (Юга).

189

Цитат по A. Hohenberger: Das Bhavishyapurana. In: Mimchener Indologische Studien, 5, Wiesbaden 1967, S. 17f.

190

Tarikh-I-Kashmir, S. 69

191

Източник: Kans-ul-Ammal, Bd. II, S. 34.

192

Ikmal-ud-Din, S. 327; вж. Матей 13:1–23; Марк 2:1–20; Лука 8:4–15

193

Цитат по D W. Lang: The Wisdom of Nalhar. New York 1957, S. 37

194

Гробът през последните години многократно е ремонтиран и обновен. При това строежът вероятно е променен. Тъй като Кашмир поради постоянните размирици не може да се посещава от 1989 г, няма надеждни данни за актуалното състояние на гроба. През 1989 г. на един посетител била продадена част от мрежата, която е мое притежание.