Идеален ден за убиване

44.

Макелрой изостана на втория завой. Фермата още не се виждаше, но беше на около осемстотин метра. Той смяташе да се изкатери на хълма и да навлезе в гората, после да се промъкне колкото е възможно по-близо до фермата и същевременно да наблюдава пътя.

Точно преди последния завой, където тойотата щеше да се види от фермата, успоредно на пътя, течеше поток. Бреговете бяха високи около метър. Обърнах се към Хедър.

— Не забравяй да стоиш приведена. Ако те забележат, край на играта.

Тя погали ръката ми.

— Не се безпокой. И моят син е в онази къща. Няма да проваля нещата. Мисли за децата, не за мен.

— Добре. Взе ли бинокъла?

Хедър докосна издутината под гърдите си.

— Тук е. Така няма да се удря в камъните, докато пълзя.

— Не очаквам да се сблъскаш с противника. Онзи разнебитен навес не осигурява кой знае каква защита и е далеч от пътя. Това не е стратегическа точка. Но човек никога не знае. Отваряй си очите на четири. Освен сержанта тук, Дейв, Макелрой и аз, всички, които са на наша страна, ще бъдат в камуфлажни дрехи. И запомни, има един от техните, чието местоположение е неизвестно. Той може да е навсякъде.

— Довиждане — измърмори тя.

Сержант Йорк и аз я наблюдавахме, докато отиваше към потока.

— Каква жена — измърмори той. — Изобщо не се страхува.

— Не, но всеки, който я срещне, би трябвало да се страхува.

Превключих на първа скорост и взех завоя.

Фермата се появи пред очите ни.

Беше огряна от слънчева светлина.

В двора се извисяваше огромен дъб. Яките му клони се бяха устремили умолително към небето.

Чепатият ствол на старото дърво беше четири метра в диаметър.

Синът ми беше завързан за него.