Идеалната половинка

— Или изплюй камъчето, или замълчи — заповяда й Чърмейн. Обърна се към Анабел и Моли. — Представяте ли си, момичета, Кристъл през целия ден ме засипва с намеци за някаква необикновена изненада, която планирала. Знае ли някоя от вас за какво става дума?

Двете поклатиха глави.

Кристъл пъхна пръсти в предните джобове на шортите си и изпъчи все още щръкналите си твърди гърди.

— Ще кажа само това… След като свърша с нея, нашата госпожа Чърмейн ще се нуждае от малко терапия. А колкото до останалите… Бъдете готови!

— За какво? — заинтересува се Джанин, която приближи заедно с Шарън Макдърмит и Фийби, която се бе преоблякла в розово яке с качулка и долнище на анцуг в същата цветова гама и държеше в ръка чаша с шардоне. Джанин, с преждевременно посивялата си коса, ръчно изработени бижута и дълга до глезените лятна рокля, щампована с китайски мотиви, бе преживяла трудна година: смъртта на майка си, рак на гърдата и творческа криза. Приятелството й с членовете на читателския клуб бе всичко за нея, най-важната опора в живота й. Когато беше болна, Анабел и Чърмейн й носеха храна, търчаха по различни задачи. Фийби й уреди ежедневни масажи и всеки ден й се обаждаше. Кристъл се грижеше за градината, а Моли постоянно й мърмореше да започне да пише нова книга. Шарън Макдърмит, която най-добре от всички умееше да изслушва събеседниците си, стана нейна довереница. След Моли, Шарън беше най-добрата приятелка на Фийби и ръководеше благотворителната фондация на «Старс».

— Очевидно Кристъл има тайна — обобщи Моли, — която, както обикновено, ще разкрие, когато реши, че е готова.

Докато останалите наслуки предлагаха версиите си каква може да е тази тайна, Анабел трескаво се опитваше да измисли как да превключи на опасната тема. Макар досега да й вървеше, не можеше вечно да разчита само на късмета си. Затова, когато разговорът стихна за миг, тя се гмурна в дълбокото.

— Този уикенд вероятно ще се нуждая от малко помощ. — От очаквателните изражения на събеседничките й беше ясно, че те нямат търпение да научат защо е довела Хийт със себе си. Но тя не възнамеряваше да им достави това удоволствие. Достатъчно беше това, което вече им разказа. Заигра се с жълтата каишка на часовника си «Суотч» с маргаритка върху циферблата. — Всички вие знаете колко много означава за мен «Идеалната половинка». Ако не успея, това всъщност ще докаже, че майка ми е била права за всичко. А аз наистина не искам да ставам счетоводителка.

— Кейт прекалено много те притиска — не за пръв път й предложи съчувствието си Шарън.

Анабел й хвърли признателна усмивка.

— Благодарение на Моли се срещнах с Хийт. Но работата е там, че се наложи да прибягна до малка хитрост, за да го накарам да подпише договор с мен.

— Каква именно хитрост? — оживи се Джанин.

Тя пое дълбоко дъх и им разказа как го бе запознала с Гуен.

— Но той ще те убие! — ахна Моли ужасено. — Говоря сериозно, Анабел. Когато открие, че си го измамила — а със сигурност ще открие — ще избухне.

— Но той не ми остави избор. — Раменете й се отпуснаха унило и тя потри ръката си. — Признавам, че постъпих отвратително, но имах само двайсет и четири часа, за да намеря наистина умопомрачителна кандидатка, иначе щях да го изгубя като клиент.

— С такъв човек не можеш да се шегуваш — обади се Шарън. — Няма да повярваш какви истории съм чувала от Рон.

Анабел задъвка долната си устна.

— Зная, че трябва да му кажа истината. Просто искам да издебна подходящия момент.

Кристъл изви елегантно бедро.

— Момиче, няма подходящ момент да умреш.

Чърмейн цъкна съчувствено с език.

— От днес си начело на списъка ми с тези, за които трябва да се моля.

Единствено Фийби изглеждаше доволна, а кехлибарените й очи светеха като на котка.

— Това е страхотно. Разбира се, не и фактът, че ще свършиш дните си в плитък гроб — наистина съжалявам за това — и ще се погрижа той да бъде справедливо осъден с най-голямата тежест от закона. Но умирам от задоволство, че една скромна жена е успяла да прати за зелен хайвер великия Питон.

Моли изгледа свирепо сестра си.

— Точно това е причината, поради която Кристин Джефрис не позволява на дъщеря си да преспи у вас, както отдавна я молят близначките. Ти плашиш хората. — Извърна се към Анабел. — Какво искаш от нас?

— Само да не споменавате името на Гуен пред него, това е всичко. Едва ли мъжете ще заговорят за нея, така че се надявам да ми се размине. Но ако намерите начин внимателно да им подскажете да си мълчат, без да им казвате какво съм направила, ще съм ви още по-благодарна.

— Аз гласувам да им кажем истината — възрази Фийби. — С месеци ще се смеят зад гърба му.

— Ти нямаш право на глас — сряза я Кристъл. — За нищо, което се отнася до Питона.

— Това е толкова несправедливо — подсмръкна Фийби.

Чърмейн я потупа по ръката.

— Просто си неразумна, когато става дума за него.

Откъм брега се разнесе мъжки смях.

— По-добре да се връщаме — рече Моли. — Утре имаме на разположение цял ден, за да поговорим за проблемите на Анабел, включително и за това, защо е довела тук Чампиън.

Шарън доби разтревожено изражение.

— Мисля, че е съвсем очевидно. Анабел, наистина, къде ти е умът?

— Това е просто бизнес! — възкликна виновницата за всеобщите тревоги.

— Бизнес, как ли пък не! — промърмори Кристъл.

— Хийт трябваше да се измъкне за малко от града, а аз се нуждаех от шанс да разбера защо не харесва нито една от кандидатките, с които го запознаваме. Това е, няма нищо друго.

Чърмейн погледна многозначително Фийби и понечи да каже нещо, но Моли я изпревари, като се притече на помощ на приятелката си:

— Най-добре да се върнем, преди да започнат с маймунджилъците.

Жените се обърнаха едновременно към другия край на пристана.

И застинаха на място.

Фийби първа наруши тишината.

— Добре дошли в Градината на боговете, дами — изрече с мекия дрезгав глас това, което всички си мислеха.

— Когато стоиш до тях, впечатлението не е толкова силно — заговори Шарън, а тихият й глас бе съпровождан само от нежния плисък на вълните.

— Затова пък сега няма накъде да е по-силно — замечтано изгука Кристъл.

Мъжете стояха край огъня… всичките шестима… един от друг по-прекрасни. Фийби облиза долната си устна и посочи към най-възрастния — едър русокос гигант, подпрял ръка на бедрото си. През един незабравим ден на стадиона «Мидуест Спортс Доум» Дан Кейлбоу с едно идеално спираловидно хвърляне бе спасил живота й.

— Избирам него — пророни тя тихо. — Сега и завинаги.

Моли улови сестра си под ръка и изрече също толкова тихо:

— А аз вземам прекрасното златно момче от дясната му страна. Сега и завинаги.

Кевин Тъкър, строен и загорял, се бе родил с яркозелени очи и даден от небесата талант, позволил му да спечели два пръстена от Суперкупата, но постоянно твърдеше, че нощта, в която бе взел Моли за крадец, е била най-щастливата в живота му.

— А аз вземам този праведен брат с изразителните очи, в които се оглежда душата му, и усмивка, способна да разтопи сърцето ми. — Кристъл посочи към Уебстър Гриър — вторият великан, застанал край огъня. — Колкото и да ме подлудява понякога, още утре съм готова отново да се омъжа за него.

Чърмейн погледна най-огромния и най-страховития от всички богове. Разкопчаната до кръста копринена риза на Дарнъл Пруит разкриваше мощна тъмнокафява гръд, върху която проблясваха три златни верижки. На танцуващите пламъци на огъня кожата му приличаше на лакирано абаносово дърво и той се извисяваше като древен африкански бог. Жената притисна пръсти към гърлото си.

— Все още не разбирам. Той би трябвало да ме плаши.

— Вместо това е обратното — с лека завист се усмихна Джанин. — Някоя от вас трябва да ми заеме един от тях. Поне за тази нощ.

— Няма да съм аз — отсече Шарън.

Фактът, че Рон Макдърмит бе най-ниският от мъжете край огъня и се бе самопровъзгласил за ексцентрик, ни най-малко не намаляваше сексуалната му мегаватова мощност, още повече че умело подбраните му слънчеви очила го превръщаха в пълно копие на Том Круз.

Един по един женските погледи се насочиха към Хийт. Строен и гъвкав, с волева брадичка и златисти отблясъци от огъня в кестенявите коси, той стоеше точно в средата на този елитен отряд от воини, едновременно един от тях и някак си настрани. Беше по-млад и суровият му характер се бе изградил не на футболното игрище, а на масата за преговори, но това не го правеше по-малко властен. Той бе човек, с когото не можеш да не се съобразяваш.

— Тръпки ме побиват, като гледам как идеално се вписва сред останалите — отбеляза Моли.

— Това е любимият номер на неживите — измърмори ехидно Фийби. — Шейпшифтърите променят формата си и се превръщат в това, което хората искат да видят.

Анабел сподави непреодолимото си желание да го защити.

— Харвардски умник, с лустросани маниери на джентълмен и обаяние на провинциален гамен — обобщи Чърмейн. — Точно заради това младите момчета се избиват да подписват договори само с него.

Фийби потупа с върха на маратонката си по дъските на пристана.

— Има само една полза от тип като Хийт Чампиън.

— Хайде, пак се започва — промърмори Моли.

— Става за тренировъчна мишена — изви презрително устни сестра й.

— Престани! — избухна Анабел.

Всички се вторачиха слисано в нея. Младата жена отпусна юмруци и побърза да бие отбой.

— Искам да кажа… аз имам предвид… Ако един мъж каже нещо подобно за жена, ще го хвърлят в затвора. Затова не смятам… ами… не мисля, че една жена трябва да говори такива неща за някой мъж.

Фийби изглеждаше очарована от протеста на брачната посредничка.

— Виж ти, Питона се сдоби със защитник.

— Аз просто изказвам мнението си — смънка Анабел.

— Тя има право — обади се Кристъл и закрачи към брега. — Трудно е да се възпитат момчета с добро самочувствие, а подобни изказвания никак не помагат.

— Вярно е. — Фийби прегърна брачната агентка през кръста. — Аз също имам син и не би трябвало да забравям това. Просто… съм малко притеснена. Имам по-голям опит в общуването с Хийт, отколкото ти.

Загрижеността й бе искрена и Анабел омекна.

— Наистина няма защо да се тревожиш.

— Трудно ще бъде. Чувствам се виновна.

— За какво?

Фийби забави крачки и двете изостанаха от останалите. Потупа Анабел по същия начин, по който потупваше децата си, когато беше обезпокоена.

— Опитвам се да намеря тактичен начин да го кажа, но не мога. Разбираш, че той те манипулира, за да се добере до мен, нали?

— Не можеш да го виниш, че се опитва — отвърна тихо Анабел. — Той е добър агент. Всички го казват. Може би е време да заровите томахавките.

Съжали за думите в мига, в който ги изрече. Не знаеше нищо за това как работят вътрешните механизми на НФЛ и не би трябвало да учи Фийби как да управлява империята си.

Но Фийби само въздъхна и свали ръка от талията й.

— Няма добри агенти. Но поне някои от тях не си проправят път, забивайки ти нож в гърба.

Хийт сякаш бе доловил опасността и приближи към тях.

— Рон бе хвърлил око на последната курабийка, Анабел, но аз успях да я грабна пръв. Забелязах колко раздразнителна ставаш, ако твърде дълго останеш без шоколад.

Тя повече предпочиташе карамела, но нямаше намерение да се впуска в спор с него пред най-големия му враг, затова взе подадената курабийка.

— Фийби, искаш ли да си я разделим?

— Пестя калории за втора чаша вино — отвърна собственичката на «Старс» и без да погледне спортния агент, се отдалечи, за да се присъедини към останалите.

— Е, докъде стигна планът ти? — попита Анабел, вперила поглед в отдалечаващия се гръб на госпожа Кейлбоу.

— Ще проработи.

— Май няма да е много скоро.

— Тактика, Анабел. Всичко е въпрос на тактика.

— Вече го спомена. — Подаде му курабийката. — На теб ще ти дойде по-добре.

Той отхапа едно парче. Младата жена чу откъм брега Джанин да казва, че трябва да дочете книгата до утре. Докато всички й пожелаваха лека нощ, Уебстър сложи нов компактдиск в уредбата и оттам се разнесе песен на Марк Антъни. Рон и Шарън затанцуваха салса на пясъка. Кевин грабна Моли и двамата се присъединиха към първата двойка. Трябваше да се признае, че стъпките им се удаваха много по-добре, отколкото на семейство Макдърмит. Фийби и Дан се погледнаха в очите, засмяха се и също се впуснаха в танца.

Пръстите на Хийт се стегнаха около лакътя на Анабел.

— Хайде да се поразходим.

— Не. И без това ни подозират. А Фийби отлично знае какво си намислил.

— Нима? — Той захвърли остатъка от курабийката в копието за смет. — Ако не искаш да се разхождаме, можем да потанцуваме.

— Добре, но трябва да танцуваш и с останалите жени, за да не заподозре някой.

— Какво?

— Моли мисли… О, няма значение. Просто пръскай щедро съмнителното си обаяние, става ли?

— Ще се отпуснеш ли?

Улови я за ръката и поведе към останалите.

Тя изрита сандалите си и се остави да я завладее духът на вечерта. Благодарение на уроците, на които Кейт я бе принуждавала да ходи, Анабел беше добра танцьорка. Или Хийт също бе вземал уроци, или беше роден танцьор, но й партнираше достойно. Що се отнасяше до светски умения, той явно владееше всички номера.

Песента свърши и младата жена зачака следващата. С плискащите на брега вълни, пращящия огън, звездното небе и плашещо изкусителния мъж до нея, това бе образец на романтична нощ. Дано да не засвирят някоя балада — това би било твърде жестоко. За нейно облекчение, следващите мелодии също бяха бързи.

Тя танцува с Дарнъл и Кевин, а Хийт — със съпругите им. След малко двойките отново се събраха и останаха така до края на вечерта. По някое време Кевин и Моли изчезнаха, за да нагледат децата. Сплели ръце, Фийби и Дан се отдалечиха по плажа. Останалите продължиха да танцуват, събличаха тениските, попиваха потните си вежди, освежаваха се със студена бира или чаша вино, докато музиката отново ги пришпорваше. Косата на Анабел прилепна към страните й. Хийт изпълни почти безупречно един пирует в стил Траволта и двамата се засмяха. Пиха още вино, събираха се, разделяха се. Бедрата им се докосваха, краката им се допираха, кръвта кипеше във вените им. Кристъл търкаше стегнатото си дупе о съпруга си като пощуряла от танците тийнейджърка. Дарнъл сграбчи съпругата си за бедрата и впи поглед в очите й. Чърмейн вече не изглеждаше толкова благопристойна и сдържана.

В небето проблеснаха искри. Парчето «Хей Йа!» на «Ауткаст» бумтеше, гърдите на Анабел се докоснаха до тези на Хийт. Тя се вгледа в полузатворените тъмнозелени очи и си помисли как малко алкохол може да бъде идеално извинение за една лудост, която обичайно никога не би сторила. На следващата сутрин винаги можеше да каже: «Боже, бях яко отцепена. Напомни ми никога повече да не пия».

Все едно да получи безплатен билет за Рая.

Някъде между Марк Антъни и Джеймс Браун, Хийт започна да забравя, че тя е негова сватовница. И когато се запътиха към бунгалото, обвиняваше нощта, музиката, твърде многото изпити бири и тези диви червеникави къдрици, танцуващи около главата й. Обвиняваше палавите кехлибарени искри в очите й, докато го подканяше да върви по-бързо. Обвиняваше закачливата извивка на устните и малките й боси нозе, изпод които хвърчаха пясъчни струи, но най-вече обвиняваше обета за временно целомъдрие, който сега му се струваше твърде строг, иначе щеше да си припомни, че това е Анабел, неговата сватовница, неговата… нещо като… приятелка.

Наближиха тъмното бунгало и тя се умълча. Разбира се, тази вечер не бе първият път, когато го спохождаха сексуални мисли за нея, но това беше нормалната реакция на един мъж спрямо една интригуваща жена. Като сексуален партньор Анабел нямаше място в живота му и той трябваше да се вземе в ръце.

Отвори вратата и я задържа, за да мине «съквартирантката» му. През цялата вечер смехът й бе отеквал като звън на камбанки в главата му и когато червенокосата жена докосна неволно рамото му, усети нежелан прилив на кръв в слабините си. От него се разнасяше мирис на дървесен пушек, примесен с лекото ухание на шампоан. С мъка потисна желанието да зарови лице в косата й. Мобилният му телефон лежеше на масичката, където го бе оставил преди пикника, за да не се изкушава да го използва. Обикновено щеше първо да провери съобщенията си, но тази вечер нямаше желание. От своя страна Анабел беше заета като трудолюбива пчеличка. Промуши се покрай него и запали лампата, като пътьом вдигна щорите. Отвори прозореца, за да се разхлади, после вдигна чантата си, която бе оставила на дивана, и отново я сложи обратно. Когато най-после го погледна, той забеляза върху потничето й влажно петно, където бе разляла третата си чаша вино. А той, какъвто си беше негодник, отново й я бе напълнил.

— По-добре да си лягам — заяви младата жена и задъвка долната си устна.

Той не можеше да откъсне поглед от малките прави зъби, забиващи се в розовата плът.

— Не още — чу се да казва. — Прекалено съм неспокоен. Искам да поговоря с някого.

Да докосна някого.

Но вярна на себе си, Анабел прочете мислите му и тутакси нагази в дълбокото.

— Трезвен ли си?

— Почти.

— Чудесно. Защото аз не съм.

Очите му се приковаха върху устата й, влажна като розова пъпка. Устните й се разтвориха като венчелистчета на цвете. Хийт се опита да измисли някоя цинична забележка, която да я обиди и така да се измъкне от опасната ситуация, но нищо не му хрумваше.

— А ако не бях почти трезвен? — тръсна той.

— Но ти си. Почти. — Очите й с цвят на разтопен карамел не се откъсваха от лицето му. — Ти си много самодисциплиниран човек. Възхищавам ти се за това.

— Е, някой от нас трябва да е самодисциплиниран, нали?

Тя закърши ръце. Изглеждаше прелестна — смачкани дрехи, пясък, полепнал по глезените, и този облак от разрошени блестящи коси…

— Точно така.

— А може би не.

Да върви по дяволите самодисциплината. И двамата бяха зрели хора. Знаеха какво правят. Хийт пристъпи към нея. Тя вдигна ръце.

— Аз съм пияна. Много, много пияна.

— Разбрах.

Пристъпи още по-близо.

— Изобщо не разбирам какво правя. — Тя отстъпи бързо и непохватно назад. — Напълно отцепена. Всичко е изфирясало от главата ми.

— Добре.

Той спря и зачака.

Върхът на сандала й се премести леко напред.

— Не отговарям за постъпките си.

— Отлично те разбирам.

— В момента всеки мъж ще ми се стори желан. — Още една стъпка към него. — Дори да влезе Дан, Дарнъл, Рон — всеки мъж! — мисля, че ще му се нахвърля. — Нослето й се сбърчи възмутено. — Дори Кевин! Съпругът на най-добрата ми приятелка, можеш ли да си представиш? Ето колко съм пияна. Искам да кажа… — Пое дълбоко въздух. — Ти! Можеш ли да повярваш? Толкова съм се натряскала, че всички мъже ми се струват еднакви.

— Тоест ще вземеш всичко, което ти е подръка, така ли?

О, това беше твърде лесно. С една крачка скъси оставащото между тях разстояние. Анабел преглътна с усилие.

— Трябва да съм честна.

— Съгласна си да се задоволиш дори с мен? Тесните й рамене се изправиха, но отново увиснаха.

— За нещастие, ти си единственият мъж в стаята. Ако тук беше някой друг, щях…

— Зная. Да му скочиш. — Прокара върха на пръста си по извивката на бузата й. Тя се притисна към дланта му. Хийт погали с палец брадичката й. — Сега ще млъкнеш ли, за да те целуна?

Тя примигна, гъстите мигли скриха дяволитите й очи.

— Наистина ли?

— О, да.

— Защото, ако го направиш, ще отвърна на целувката ти, затова не бива да забравяш, че аз съм…

— Пияна. Ще го запомня. — Плъзна пръсти в косата й, която от седмици копнееше да докосне. — Ти не си отговорна за действията си.

Анабел впи поглед в него.

— Казвам го пак, за да разбереш.

— Разбирам — промълви той тихо.

И след това я целуна.

Изви я към себе си — докосна гъвкавото й тяло, жарките й устни се долепиха до неговите и усети вкуса й. Къдриците й се увиха около пръстите му като копринени панделки. Той освободи едната си ръка и погали гърдите й. През дрехата зърното й настръхна под дланта му. Изкусителката обви ръце около врата му и прилепи бедра о неговите. Езиците им се преплетоха в еротичен танц. Хийт бе полудял от страст. Искаше повече, ръката му се плъзна под потничето й, за да усети голата й плът.

Приглушен немощен вик разкъса обгърналата го мъгла. Тя потрепери и притисна длани в гърдите му. Той се отдръпна.

— Анабел?

Младата жена се взря в него с плувналите си в сълзи очи, подсмръкна, а ъгълчетата на меката розова уста се отпуснаха разочаровано.

— Ех, ако наистина бях пияна — прошепна тя.

13.

Анабел чу въздишката на Хийт. Онази целувка… Беше сигурна, че ще се целува страхотно: властен и покоряващо страстен, господар и командир, владетел на кралство, водач на орда. И нямаше защо да се тревожи, че само да му обърне гръб и този мъж ще нахлузи обувки на високи токчета. Но това не оправдаваше глупостта й.

— Аз… аз предполагам, че притежавам повече самодисциплина, отколкото си мислех — изрече тя с пресекващ дъх.

— Божичко, а аз направо си умирам от щастие, че го осъзна.

— Не мога да захвърля всичко на вятъра заради две минути пръхтене.

— Две минути? — възкликна той негодуващо. — Ако си мислиш, че не мога по-дълго да…

— Недей!

Прониза я болезнена вълна. Искаше само да се мушне в леглото и да се завие през глава. Не й пукаше за бизнеса, живота й, самоуважението. Беше готова да се откаже от всичко заради мимолетната наслада.

— Хайде, Тинкърбел! — Хвана я за ръката и я повлече към кухнята. — Да отидем на разходка, за да поохладим страстите.

— Не искам да се разхождам! — тросна се тя.

— Добре. Тогава да се върнем към предишното си занимание. Докато се отдръпваше, Анабел осъзнаваше, че е прав. Ако действително искаше да възвърне самоконтрола си, това не можеше да чака до утре. Трябваше да го направи сега.

— Добре.

Хийт сграбчи фенера, висящ до хладилника, и тя го последва послушно. Поеха по една пътека, застлана с мек килим от борови иглички. И двамата не отрониха нито дума, дори когато пътеката ги изведе до малка, окъпана от лунната светлина пещера, където няколко варовикови камъка лежаха до самата вода. Младият мъж изключи фенера и го остави върху една усамотена маса за пикник. Пъхна ръце в задните джобове на шортите си и приближи до водата.

— Зная, че искаш да придадеш на случилото се по-голямо значение, отколкото има, но не го прави.

— Какво се е случило? Вече забравих.

Докато вървеше към водата, Анабел старателно спазваше дистанция помежду им, но се спря на около три метра от него. Топлият въздух ухаеше на блато, а светлините на близкия град Уинд Лейк проблясваха вляво от нея.

— Ние танцувахме — продължи той. — И малко се повъзбудихме. Какво толкова?

Тя заби нокти в дланите си.

— Що се отнася до мен, нищо не се е случило.

— Случи се, и още как! — Той се извърна към нея и твърдите нотки в гласа му й подсказаха, че кълбото на Питона се развива. — Зная какво си мислиш, но това не е някакъв непростим грях.

Крехкото й самообладание се пропука.

— Но аз съм твоята сватовница!

— Точно така. Сватовница. Не си давала хипократова клетва, за да получиш сертификата си.

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— Ти си свободна жена; аз съм свободен мъж. И няма да настъпи краят на света, ако довършим започнатото.

Анабел не можа да повярва на ушите си.

— Но ще бъде краят на моя свят.

— Точно от това се боях.

Нехайният му тон, в който се прокрадваха раздразнени нотки, окончателно я извади от равновесие и тя направо му се нахвърли.

— Изобщо не биваше да те вземам със себе си този уикенд! Още от самото начало знаех, че идеята не е добра.

— Идеята беше страхотна и нищо лошо не се е случило. Ние сме двама здрави, разумни, зрели и необвързани хора. Беше ни забавно заедно и не се опитвай да го отричаш.

— Да, добре, аз съм страхотен приятел.

— Повярвай ми, тази вечер не съм мислил за теб като за приятел.

Това я свари неподготвена, но тя бързо се окопити.

— Ако наоколо имаше друга жена, това никога нямаше да се случи.

— Изплюй камъчето и не увъртай!

— Стига, Хийт! Аз не съм дългокрака блондинка с пищни форми. Просто бях подръка. Дори бившият ми годеник никога не ми е казвал, че съм секси.

— Бившият ти годеник си слага червило, така че на твое място не бих го взел присърце. Повярвай ми, Анабел, ти си много секси. Тази коса…

— Само не започвай с косата ми. Така съм се родила, ясно ли е! Все едно да се подиграваш на някой с белег по рождение.

Тя го чу как въздъхна.

— Тук става дума за обикновено физическо привличане, породено от лунната светлина, малко танци и твърде много алкохол — рече той. — Съгласна ли си с мен?

— Предполагам.

— Обикновено физическо привличане.

— Сигурно.

— Не зная за теб — продължи той, — но аз отдавна не съм си прекарвал толкова хубаво.

— Добре, признавам, че беше забавно. Танците — побърза да уточни тя.

— Дяволски вярно. И малко се поувлякохме. Обикновено стечение на обстоятелствата, нали?

Гордостта и самоуважението й изискваха да се съгласи.

— Разбира се.

— Обстоятелствата… и малко животински инстинкт. — Хрипливият му глас звучеше почти съблазняващо. — Няма защо да се разстройваме, съгласна ли си? — Той я смущаваше и объркваше, но Анабел кимна. Хийт приближи. Тихият му шепот почти физически дразнеше кожата й. — Всичко е напълно ясно, нали така?

— Да.

Младата жена продължаваше да кима, сякаш я бе омагьосал.

— Сигурна ли си? — продължи да шепне той.

Тя отново кимна, макар че вече не помнеше въпроса. Очите му блестяха на лунната светлина.

— Защото това е единственият начин… да се обясни нещо подобно. Чисто животинско привличане.

— Аха — успя да изломоти тя, започвайки да се чувства като навита на пружина дървена кукла.

— Което ни дава свобода — измамният изкусител докосна отново брадичката й, съвсем леко — да правим това, за което никой от нас не може да спре да мисли, прав ли съм?

Наведе глава, за да я целуне.

Нощният вятър шумолеше в листата; сърцето й биеше бясно. Миг преди устните му да докоснат нейните, клепачите му трепнаха и тя зърна как в зелените му очи се мярнаха коварни искрици. И тогава проумя.

— Змия такава! — извика и го блъсна по гърдите.

Той отстъпи назад, олицетворение на самата оскърбена невинност.

— Не заслужавам това.

— Божичко! Наистина умееш да продаваш стока си. Прекланям се пред майсторството ти.

— Ти наистина пи прекалено много.

— Великият търговец задава нужните въпроси и в крайна сметка клиентът се съгласява с всичко, което той каже. Кара го да кима глупаво, докато не добие чувството, че главата му ще се откъсне, и докато спре да мисли разумно. И тогава търговецът нанася решаващия удар. Ти току-що се опита да направиш поредната продажба.

— Винаги ли си толкова подозрителна?

— Толкова типично за теб. — Анабел закрачи към пътеката, но сетне се извъртя рязко. Още не бе приключила с този манипулатор. — Искаш да извършиш нещо, за което знаеш, че е абсолютно възмутително, и на всичкото отгоре се опитваш да се оправдаеш с комбинация от подвеждащи въпроси и фалшива искреност. Току-що видях Питона в действие, не е ли така?

Значи, го беше разгадала. Но той не искаше да признае поражението си.

— Искреността ми не е преструвка. Просто констатирах фактите. Двама самотници, топла лятна вечер, страстна целувка… Ние сме просто хора.

— Поне единият от нас. Вторият е влечуго.

— Това беше грубо, Анабел. Твърде грубо.

Но тя отново му се нахвърли.

— Позволи ми да ти задам един въпрос, както става между опитни бизнесмени. — Опря показалец в гърдите му. — Някога правил ли си секс с твоя клиентка? Според теб това може ли да се нарече приемливо професионално поведение?

— Моите клиенти са мъже.

— Престани да извърташ темата. Какво би станало, ако примерно съм световна шампионка по фигурно пързаляне и се готвя за олимпийските игри? И ако, да кажем, имам всички шансове да спечеля златния медал и едва предишната седмица си станал мой агент. Щеше ли да спиш с мен, или не?

— И сме подписали договора миналата седмица? Това ми се струва малко…

— Да ускорим събитията и да стигнем до олимпиадата — подхвана тя с престорено търпелив тон. — Вече съм спечелила глупавия медал. Е, само сребърен, защото не съм се приземила добре след тройния Аксел, но на никой не му пука, защото съм чаровница и от компанията производител все още искат лицето ми да краси кутиите с овесена каша. Двамата с теб имаме договор и ти си мой агент. Би ли спал с мен?

— Не е същото. В описвания от теб случай на карта са поставени милиони долари.

Тя изпухтя презрително.

— Грешен отговор.

— Верен отговор.

— Защото твоят мегабизнес е по-важен от моята жалка агенция за запознанства? Може да е така за теб, господин Питон, но не и за мен.

— Разбирам колко е важен за теб бизнесът ти.

— О, не, представа си нямаш. — Разбира се, по-лесно беше да стовари върху него цялата вина, вместо справедливо да си я поделят. Върна се при масата за пикник и грабна фенера. — Същият си като братята ми. Дори по-лош! Не можеш да понасяш отказите. — Насочи към него лъча на фенера. — А сега ме изслушай, господин Чампиън. Аз не съм някоя, с която можеш да убиваш времето си, докато чакаш бъдещата си ослепителна съпруга. Отказвам да бъда твоя сексуална играчка.

— Сама се обиждаш — заяви той спокойно. — Може и да не съм възхитен от бизнес уменията ти, но лично към теб изпитвам единствено уважение.

— Браво. Дано така да си остане.

Тя се обърна рязко и закрачи по пътеката.

Хийт я изпрати с поглед, докато не се скри сред дърветата. Накрая вдигна един камък и го запрати в тъмната вода. Усмихна се. Права беше, и още как. Той бе змия. И се срамуваше от себе си. Е, може би не точно в този момент, но утре — със сигурност. Единственото му извинение беше, че дяволски много я харесваше, а и отдавна не бе правил нищо само за забавление.

При все това да се опитваш да преспиш с добра приятелка беше гадно и подло. Дори и да е много секси приятелка, макар че самата тя не го съзнаваше, което още повече усилваше въздействието на онези дяволити очи и вихрушката от червени коси. Все пак ако възнамеряваше да наруши обета си за временно целомъдрие преди женитбата, по-добре да си избере една от жените в «Уотъруъркс» и да остави на мира Анабел, защото тя беше права. Как можеше да спи с него и след това да го запознава с други жени? Не можеше, и двамата го знаеха. И след като никога не си губеше времето за обречени каузи, не можеше да проумее защо тази вечер бе изменил на този си принцип. Или пък можеше?

Защото искаше да види сватовницата си без дрехи… а това определено не бе част от плана му.

Тази нощ Хийт спа на верандата. На сутринта се събуди от звука на затваряща се врата. Претърколи се и напипа часовника. Беше малко преди осем, което означаваше, че Анабел е тръгнала за закуската на читателския клуб. Надигна се от матрака, който снощи бе успял да извлече навън. От седмици не бе спал така добре, много по-добре, отколкото да се върти в леглото в празното си жилище.

Предвиждаше се мъжете да играят голф. Докато вземаше душ и се бръснеше, Хийт прехвърляше в ума си събитията от изминалата нощ и си напомняше да внимава за маниерите, придобити с толкова труд. Анабел беше негова приятелка, а той не прекарваше приятелите си и в прекия, и в преносния смисъл.

Потегли към игрището за голф заедно с Кевин, но после седна в една голф количка с Дан Кейлбоу. За мъж над четирийсетте Дан беше в прекрасна форма. С изключение на няколкото наскоро появили се бръчки, той не изглеждаше по-различен от онзи прочут играч, какъвто бе навремето, със стоманени очи и хладнокръвна решителност, извоювала му на футболното игрище прякора Ледения. Дан и Хийт винаги се бяха разбирали добре, но когато агентът споменеше Фийби, както тази сутрин, Дан винаги отговаряше едно и също.

— Когато се женят двама твърдоглавци, те се научават сами да си избират битките. — Дан говореше тихо, за да не разсее Дарнъл, който се прицелваше за първия си удар от тий*. — Тази битка е само твоя, приятелю.

[* Площадка, от която започва тур; купчинка пясък, върху която се нагласява топката. — Бел.прев.]

Дарнъл запрати топката в неравната част вляво от игрището и разговорът се насочи отново към голфа, но по-късно, докато пътуваха с количката между двете дупки, Чампиън попита Дан дали му липсва работата като главен треньор, която бе напуснал, за да застане начело на ръководството на отбора.

— Понякога. — Докато Дан проверяваше резултатите в картона, Хийт зърна на шията му лепенка с временна татуировка. Малък син еднорог. Несъмнено дело на Пипи Тъкър. — Но за утеха имам фантастична награда — продължи Дан. — Мога да наблюдавам как растат децата ми.

— Много треньори имат деца.

— Да, и съпругите им ги отглеждат. Да си президент на «Старс», е сложна и отговорна работа, но ми позволява да водя сутрин децата на училище и през повечето вечери да сядам заедно с тях на масата.

В момента Хийт не виждаше нищо вълнуващо и в двете занимания, но вярваше, че някой ден и това ще се случи.

Завърши първата игра само с три удара повече от Кевин, което не беше зле, като се имаше предвид, че разполагаше с предварително зададено предимство от дванайсет точки. Върнаха се с количките, а после шестимата се запътиха към частния салон в сградата на клуба, където щяха да обядват. Помещението бе скромно, с евтина ламперия и износени мебели, но Кевин твърдеше, че тук приготвят най-вкусните чийзбургери в целия окръг.

На Чампиън му бяха необходими само две хапки, за да се съгласи с него.

Мъжете веднага се увлякоха в разговор за играта, но точно тогава на Дарнъл му хрумна да им развали удоволствието.

— Време е да поговорим за нашата книга — започна той. — Всички ли я прочетохте, както се предполага, че трябваше да сторите?

Всички, в това число и Хийт, кимнаха енергично. Миналата седмица Анабел му бе оставила съобщение със заглавието на романа, който мъжете трябваше да прочетат — историята на група алпинисти. Хийт отдавна бе престанал да чете книги само за удоволствие, затова се зарадва на възможността да се разсее с тази книга. В детството му обществената библиотека беше любимото му място за уединение, но щом влезе в гимназията, вече нямаше време за четене. За да се прехранва, се налагаше да се труди двойно — да играе футбол заради бъдещата стипендия и да се бори за отлични оценки. Само при тези условия можеше да забрави завинаги «Бо Виста». Четенето, заедно с останалите обикновени удоволствия, остана в миналото.

Дарнъл отпусна ръка на масата.

— Кой ще говори пръв?

Последва дълго мълчание.

— На мен ми хареса — неуверено започна Дан.

— И на мен — присъедини се Кевин.

Уебстър вдигна ръка към келнера за още една кока-кола.

— Доста интересна е.

Те се спогледаха.

— Добър замисъл — отбеляза Рон.

Този път паузата продължи повече. Кевин махна опаковката на чийзбургера. Рон въртеше солницата в ръка. Уебстър се озърташе неспокойно, подразнен, че още не са му донесли напитката.

Дарнъл опита още веднъж:

— А какво мислите за реакцията на мъжете през първата нощ в планината?

— Доста е интересна.

— Нямаше нищо особено.

Дарнъл, който винаги бе възприемал крайно сериозно всичко, свързано с литературата, свъси вежди. След кратък размисъл изгледа сърдито Чампиън.

— А ти какво ще кажеш?

Хийт бавно остави чийзбургера на масата.

— Мисля, че винаги е трудно да се постигне добре премерено равновесие между приключенския жанр, ироничния стил и неприкритата сантименталност, особено в роман с толкова въздействаща основна идея. Ние се питаме: къде е конфликтът? В човека срещу природата, в човека срещу човека или в човека срещу самия себе си? Доста сложно изследване на съвременното ни разбиране за изолираност. Унили полутонове, комически високи нотки. На мен ми допадна.

Това ги разби. Всички прихнаха от смях. Дори и Дарнъл.

Мина доста време, преди да се успокоят. Уебстър най-после си получи колата, Дан намери ново шише с кетчуп и разговорът отново се върна към това, което интересуваше всички, с изключение на Дарнъл.

Футбола.

След обяда женската половина на читателския клуб пое на разходка из лагера, като продължиха да обсъждат биографиите на прочути жени, които четяха. Анабел бе прочела книгите на Катарин Греъм* и Мери Кей Аш**. Фийби се бе съсредоточила върху Елинор Рузвелт, Чърмейн — върху Жозефин Бекер***, а Кристъл бе посветила вниманието си на Коко Шанел. Джанин бе прочела няколко биографии на жени, преборили рака, а Шарън изследваше живота на Фрида Кало****. Моли, напълно очаквано, бе избрала Биатрикс Потър*****. Докато говореха, сравняваха живота на известните дами със своя, търсеха общи теми, възхищаваха се на уменията им за оцеляване.

[* Първата дама на американската журналистика (1917-2001), издателка на вестник «Уошингтън Поуст», разнищил аферата «Уотъргейт» и предизвикал оставката на президента Никсън. Автобиографията й е отличена с «Пулицър» през 1998 г. — Бел.ред.]

[** Американска бизнес дама (1918-2001), основателка на голяма козметична компания за директни продажби, авторка на популярни книги с мотивационна и лидерска насоченост. — Бел.прев.]

[*** Чернокожа френска актриса, певица и танцьорка (1906-1975). — Бел.ред.]

[**** Мексиканска художничка (1907-1954). — Бел.ред.]

[***** Английска писателка на детски книги (1866-1943), в чиито творби главните герои са животни. — Бел.прев.]

След разходката, се върнаха в частната беседка на Кевин и Моли. Джанин започна да подрежда на масата стари списания, каталози и пособия за апликации и рисуване.

— Правехме го в моята група за подкрепа на болни от рак — обясни тя. — Помага да се разкриеш. Ще изрежем думи и картини, които ни харесват, и ще правим колажи. След като свършим, ще ги обсъдим.

Анабел умееше мигом да надушва, когато имаше нещо нередно, и беше много внимателна при избора си. Но явно недостатъчно, както по-късно се изясни.

— Този мъж много прилича на Хийт — подхвърли Моли, като посочи снажния мускулест модел в риза на «Флипс ван Хюзен», чиято снимка Анабел бе залепила в ъгъла на колажа.

— Изобщо не прилича — възрази приятелката й. — Този тип олицетворява всички мъже клиенти, които искам да привлека за «Идеалната половинка».

— Ами това обзавеждане за спалня? — Чърмейн посочи към двойното легло «Крейт и Баръл». — А малкото момиченце и кучето?

— Те са от другата страна на листа. Професионалният и личният живот не бива да се смесват. Те са напълно отделни.

За щастие, точно в този момент им поднесоха десерта и те спряха с разпита, но дори парчето лимонова торта не успя да заглуши угризенията й, свързани с миналата нощ. Дали беше по рождение глупава, или доста се е потрудила, за да придобие това качество? А я очакваше още една нощ…

— Блинц!

Хийт трепна, щом видя дребното дяволче да излиза от синия залив и да топурка с крачета по пясъка срещу него, в бански костюм на точки, с червени гумени ботушки и бейзболна шапка, толкова ниско нахлупена, че под нея се виждаха само стърчащите къдрави краища на русата коса. Той грабна вестника и се престори, че не е видял Пипи.

След обяда мъжете поиграха на баскетбол, сетне Чампиън се прибра в бунгалото, за да проведе няколко разговора по мобилния, облече банския си и се отправи към плажа. Имаше уговорка да се срещнат там с жените и малко да поплуват, преди всички да отидат в града за вечерята. Въпреки деловите разговори по телефона, този път наистина се чувстваше като във ваканция.

— Блинц?

Хийт вдигна вестника по-близо към лицето си, с надеждата, че на Пипи ще й омръзне да подскача наоколо и ще си тръгне, ако не й обръща внимание. Това хлапе беше абсолютно непредсказуемо и той започна да нервничи. Кой можеше да каже какво ще й скимне в следващата минута? Наблизо, отляво на него, Уебстър и Кевин мятаха «една летяща чиния», както наричаха на шега фризбито, заедно с децата от лагера. По-нататък, върху плажна кърпа с изображението на Мики Маус, лежеше Дарнъл, захласнат в четенето на някаква книга.

Мъничките пръстчета с пясък по тях стиснаха ръката на Хийт. Но той само прелисти вестника.

— Блинц?

— Не разбирам какво ми казваш — тросна й се той, без да откъсва поглед от заглавията.

Тя го дръпна за ластика на банските и повтори за четвърти път загадъчната дума, която този път му прозвуча като «пуинц». Той най-после схвана какво се опитваше да му каже. Принц. Момиченцето го наричаше принц. Страшно мило, нали?

Той неохотно сгъна вестника.

— Да знаеш, че днес не съм си взел телефона.

Тя засия срещу него и се потупа по леко издутото коремче.

— Ще имам бебе.

Хийт така се сащиса, че изпусна вестника. Озърна се трескаво за баща й, но Кевин показваше на някакво кльощаво хлапе с ужасна прическа как да хвърля фризбито по-надалеч.

— Здравей, Пип!

При звука на познатия женски глас Хийт се извърна припряно и видя да се приближава спасителната команда в образа на дребничката му секси сватовница, неописуемо привлекателна в оскъдния бял бански. Пластмасово сърце във всички цветове на дъгата образуваше венчелистчета от миниатюрното парче плат между гърдите й, а второ сърце, по-голямо и щамповано директно върху плата, се мъдреше почти до бедрото й. Никъде не се виждаха остри ъгли или грубо изпъкнали кости. Само чувствени извивки и меки контури: тесни рамене, тънка талия, закръглени бедра, които тя, като жена, несъмнено смяташе за твърде пълни, но той, бидейки мъж, намираше за неустоимо съблазнителни.

— Бел! — изписка Пипи.

Хийт преглътна.

— Никога досега не съм бил по-щастлив да видя някого.

— И защо?

Анабел спря до стола му, но упорито избягваше да го погледне. Не бе забравила за миналата нощ, което напълно го устройваше. Не искаше тя да забрави, което доказваше мнението й за него, че е змия, но змия, готова да се покае и поправи. Колкото и да се наслаждаваше на създалата се ситуация — а той несъмнено се наслаждаваше — нямаше да има повторение. Той беше лошо момче, но не чак толкова лошо.

— Познай какво има тук? — Пипи потърка отново коремчето си. — Малко бебенце в тумбачето ми.

— Наистина ли? — поинтересува се младата жена. — И как се казва?

— Тати.

Хийт потръпна.

— Ето защо.

Анабел се засмя. Пипи се разположи на пясъка и започна да бели синия лак от палеца на крака й.

— Пуинц няма телефон.

Сватовницата се настани с озадачен вид на пясъка до нея.

— Не разбирам.

Момиченцето потупа прасеца на мъжа с ръчичката си, с полепнал пясък по нея.

— Пуинц. Няма телефон.

Младата жена го погледна.

— Разбрах за телефона, но не и как те нарече.

Хийт скръцна със зъби.

— Принц. Това съм аз.

Тя се ухили и прегърна малката палавница, която се впусна в пространен монолог как зайчето Дафни идвало в спалнята й да си играят, но вече не се появявало, защото Пипи била голяма. Анабел наклони глава, за да слуша. Косата й докосна леко бедрото му и той едва не подскочи от стола.

На момиченцето му доскуча и хукна да търси баща си. Намери го и настоя да влезе във водата с нея. Кевин се съгласи, макар че имаха малък спор за ботушките, който той спечели.

— Обичам това хлапе — замечтано пророни Анабел. — Такъв силен характер!

— Който ще й довлече много неприятности, когато я пъхнат в затвора.

— Ще престанеш ли?

Косата й отново докосна бедрото му. Хийт не можа да издържи повече и скочи.

— Отивам да плувам. Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя погледна с копнеж към езерото.

— Предпочитам да остана тук.

— Хайде, момиче! — Сграбчи я за ръката и я изправи на крака. — Или те е страх да не си намокриш косата?

Бърза като светкавица, тя се отскубна и хукна към водата.

— Който стигне последен до сала, е обсесивно-компулсивен тъпунгер и загубеняк! — извика, гмурна се и заплува.

Чампиън мигом я последва. Макар че Анабел плуваше добре, Хийт много лесно можеше да я настигне, но нарочно изоставаше, за да спечели тя.

Когато докосна стълбата, сватовницата му го награди с една от неотразимите си усмивки, които озаряваха цялото й лице.

— Слабакът загуби!

Това вече преля чашата и той я натисна към дъното.

Поиграха си във водата за кратко, после се качиха на сала, пак се гмурнаха, сборичкаха се с много плискане. Отраснала с двама по-големи братя, Анабел бе научила няколко подли номера. Още по-забавна беше закачливата й усмивка, която съвсем го влудяваше. На всичко отгоре тя отново се заяде с него, като го попита какво означава буквата «Д» във второто му име, но Хийт решително пресече опитите й да изтръгне от него отговора. В замяна тя напръска лицето му с вода. Лудориите му осигуриха прекрасна възможност да се докосва до нея, но когато я задържа прекалено дълго в ръцете си, Анабел се отдръпна.

— Стига толкова. Ще се прибера в бунгалото, за да отдъхна преди вечерята.

— Разбирам. Явно вече не си в първа младост — подхвърли язвително той.

Но тя не се хвана на въдицата и спокойно заплува към брега. Чампиън я изпрати със зажаднял поглед. Бикините на банския й се бяха вдигнали нагоре, разкривайки две заоблени мокри полукълба. Тя се пресегна и опъна банския надолу. Той простена и се гмурна, но водата не беше достатъчно студена, за да го охлади, така че му трябваше известно време, за да се съвземе.

Като излезе на пясъка, Хийт побъбри малко с Чърмейн и Дарнъл, но постоянно усещаше присъствието на Фийби, която се припичаше на един шезлонг наблизо, нахлупила на главата си широка сламена шапка. Целият й черен бански беше силно изрязан, а около кръста си бе завързала саронг с тропически рисунки, както и невидима табела с надпис: «Не ме безпокойте». Той реши, че е време да направи решителния си ход, извини се на семейство Пруит и пристъпи към собственичката на «Старс».

— Имаш ли нещо против да поговорим? — попита любезно.

Очите, скрити зад розовите слънчеви очила, лениво се сведоха надолу.

— А досега денят ми беше толкова прекрасен.

— Всички хубави неща, рано или късно, свършват. — Вместо да се настани на празния шезлонг до нейния, той предпочете да й позволи да запази превъзходството си да го гледа отгоре и седна на една плажна кърпа, оставена на пясъка. — Една мисъл не ми дава покой още от детското празненство.

— О, така ли?

— Как дракон като теб е родил такава сладурана като Хана?

Като никога, Фийби прихна.

— Наследила е гените на Дан.

— Чу ли какво каза Хана на децата за въздушните балончета?

Тя най-после благоволи да го погледне.

— Май съм го пропуснала.

— Каза им, че ако балончетата им се спукат, може, ако искат, да си поплачат, но това се е случило, защото някоя зла фея ги е пробила с карфица. Откъде измисля подобни истории?

— Хана има превъзходно въображение — усмихна се майка й.

— Напълно съм съгласен. Тя е необикновено хлапе.

Дори и най-коравите магнати се размекват, когато ставаше дума за децата им. Ледът започна да се пропуква.

— За нея се тревожим повече, отколкото за останалите. Тя е толкова чувствителна.

— Като се има предвид кои са родителите й, може да се каже, че е доста по-издръжлива, отколкото си мислиш.

Би трябвало да се засрами заради неприкритото си ласкателство, но Хана действително беше чудесно дете, така че Хийт не преувеличаваше много.

— Не зная. Тя така дълбоко преживява всичко.

— Ти може да мислиш, че е чувствителна, но аз бих казал, че е умна. След като завърши девети клас, прати я при мен и аз веднага ще й дам работа. Нуждая се от човек, способен да пробуди нежната ми страна.

Фийби се разсмя, изглеждаше съвсем искрено развеселена.

— Ще си помисля. Може да се окаже полезно да имам шпионин във вражеския лагер.

— Стига, Фийби. Бях едно наперено хлапе и се опитвах да покажа на всички колко съм корав и велик. Естествено, прецаках всичко. И двамата сме наясно с това. Но не забравяй, че оттогава не съм ти погаждал никакви подли номера.

По лицето й премина сянка.

— Да, докато не се лепна за Анабел.

И за един миг крехкото разбирателство помежду им се изпари.

— Това ли мислиш, че правя? — попита той предпазливо.

— Използваш я, за да се добереш до мен, а това не ми харесва.

— Трудно е да използваш точно тази жена. Тя е много умна.

Фийби го изгледа сурово.

— Тя е специална, Хийт, и е моя приятелка. «Идеалната половинка» е всичко за нея. А ти само й объркваш живота.

Доста точно определение, но в гърдите му започна да се надига гняв.

— Подценяваш я.

— Тя сама се подценява. И това я прави уязвима. Семейството й я е убедило, че е неудачница, защото не може да печели шестцифрени суми. Анабел трябва да се съсредоточи върху успеха на бизнеса си, а аз имам усещането, че ти нарочно я отвличаш от целта, при това по не особено почтен начин.

Хийт забрави, че никога не си позволяваше да се оправдава.

— Какво точно искаш да кажеш с това?

— Видях как я гледаше снощи.

Намекът, че може би нарочно наранява Анабел, го жегна право в сърцето и съвсем го вбеси. Той не беше като баща си. Не използваше жените, особено тези, които харесваше. Но сега си имаше работа с Фийби и не можеше да си позволи да избухне, затова загреба в дълбокия кладенец на самообладанието си… и установи, че е пресъхнал.

— Анабел е моя приятелка, а аз нямам навик да наранявам приятелите си. — Изправи се на крака. — Но ти не ме познаваш достатъчно добре, за да разбереш това, нали?

Докато се отдалечаваше, Хийт се обсипваше с най-цветистите ругатни, които му идваха наум. Той никога не губеше самоконтрол. Никога не губеше шибания си самоконтрол. Но само преди миг бе казал на Фийби Кейлбоу да върви по дяволите. И заради какво? Защото в думите й имаше достатъчно истина, за да го заболи. И това бе фактът, че той бе постъпил подло, а Фийби му бе вдигнала червен картон.

Анабел чакаше Хийт на предната веранда на пансиона заедно с Джанин, която бе поканила на вечеря с тях в града. Беше останала в спалнята си в бунгалото, докато не го чу да влиза. Щом той пусна душа, надраска набързо една бележка, остави я на масата и тихомълком се измъкна. Колкото по-малко време прекарваше насаме с него, толкова по-добре.

— Имаш ли някаква представа за мистериозната изненада на Кристъл? — попита Джанин и нагласи закопчалката на сребърното си колие, докато двете седяха на люлеещите се столове на верандата.

— Не, но се надявам да е калорична.

Младата жена всъщност не я бе грижа за изненадата, стига след вечерята да остане колкото може по-далеч от Чампиън.

Пристигна Хийт с колата и Анабел настоя Джанин да седне отпред до него. По пътя към града той я разпитваше за книгите й. Не бе прочел нито ред от тях, но когато стигнаха до ресторанта, вече я бе убедил, че тя по нищо не отстъпва на Дж. К. Роулинг. Най-странното беше, че изглежда, самият той го вярваше. Несъмнено Питона беше мощен стимулатор.

«Уинд Лейк» беше старомодна кръчма с традиционния за Севера декор с открити греди и дървени маси. Менюто също беше типично за района, включващо телешко, риба и дивеч. Разговорът на масата им беше оживен, а Анабел изпи само чаша бяло вино. След като сервираха основното ястие, Фийби попита мъжете как е минало обсъждането на тяхната книга. Дарнъл отвори уста да отговори и златният му зъб проблесна, но Дан го изпревари:

— Изникнаха толкова много неща, че дори не зная откъде да започна, нали, Рон?

— Да, беше много оживена дискусия — потвърди главният мениджър на «Старс».

— Наистина, споделихме доста идеи — обади се Кевин замислено.

— Оживена? — намръщи се Дарнъл. — Беше…

— Хийт навярно най-добре от всички нас ще може да обобщи — намеси се Уебстър.

Останалите закимаха тържествено към Хийт, който остави вилицата си.

— Съмнявам се, че мога да дам справедлива оценка. Кой би предположил, че ще възникнат толкова различни мнения за постмодерния нихилизъм?

Моли погледна към Фийби.

— Те изобщо не са говорили за книгата.

— Казах ти, че няма да го направят — отвърна сестра й.

Чърмейн се протегна и разтри нежно съпруга си по гърба.

— Съжалявам, скъпи. Знаеш, че наистина се опитах да убедя приятелките си да ви позволят да се присъедините към нашата група, но те заявиха, че ще забавите динамиката ни.

— Освен това се опита да ни натресеш «Сто години самота» — вметна Джанин.

— Но това е страхотна книга! — възкликна Дарнъл. — Вие просто не искате да си поразмърдате мозъците.

Кевин неведнъж бе слушал лекциите на Дарнъл за литературните вкусове на хората и побърза да се намеси, за да предотврати поредната му тирада.

— Признаваме, че си прав. Всички се срамуваме от себе си, нали, момчета?

— Аз се срамувам.

— И аз.

— Не мога да се гледам в огледалото.

В отчаяния си опит да отвлече Дарнъл от напиращото желание да порицае строго немарливите читатели, Кевин се обърна към Анабел.

— Вярно ли е това, което чух? Излизаш с Дийн Робилард?

Всички около масата забравиха за храната. Хийт остави ножа си. Женските глави се завъртяха една към друга. Моли се втренчи в лукавите зелени очи на съпруга си.

— Анабел не излиза с Дийн. Ако имаше нещо между тях, щеше да ни каже.

— Наистина не се срещаме — потвърди Анабел.

Кевин Тъкър, най-коварният куотърбек в НФЛ, се почеса по тила като типичен идиот.

— Нищо не схващам. В петък говорих с Дийн и той ми спомена, че двамата сте излезли заедно миналата седмица и сте си прекарали страхотно.

— Ами ходихме на плажа…

— Ходила си на плаж с Дийн Робилард и дори не си го споменала? — изписка Кристъл.

— Беше… решихме го в последния момент.

Жените зажужаха възбудено. Кевин, който имаше още някаква дяволия наум, не изчака да се успокоят.

— Значи, Дийн има намерение отново да те покани на среща?

— Не, разбира се, че не. Не. Искам да кажа… Защо питаш? Казал ли ти е нещо?

— Останах с такова впечатление. Може би не съм разбрал.

— Сигурна съм, че не си.

Хийт седеше с каменна физиономия, което мигом привлече вниманието на Фийби.

— Твоята малка сватовница явно жъне големи успехи.

— Радвам се — заяви Шарън. — Време беше и тя да излезе от черупката си.

— Ти си била в черупка? — попита Хийт и я изгледа недоверчиво.

— Нещо такова.

Чърмейн я погледна многозначително през масата.

— Може ли да говорим за злощастния ти годеж?

— Защо не? — въздъхна Анабел. — Вие и без това разчепкахте най-подробно личния ми живот.

— Направо бях потресен — оповести Кевин. — Двамата с Роб няколко пъти играхме голф. Той е доста скапан играч, но все пак…

Моли отпусна длан върху ръката му.

— Минаха две години, но съпругът ми още не може да се съвземе.

Тъкър поклати глава.

— Често си мисля, че трябва да го поканя… да я поканя… пак да поиграем, за да покажа колко широко скроен съм, което при други обстоятелства несъмнено бих направил, но харесвам Анабел, а Роб от самото начало е знаел за проблема си. Изобщо не биваше да й предлага да се омъжи за него.

— Спомням си как замахваше със стика — включи се и Уебстър.

— Да, и аз си спомням — поклати отвратено глава Дан.

Възцари се кратка тишина.

Кевин се втренчи в своя баджанак.

— И ти ли мислиш същото, което и аз?

— Аха.

— Аз също — не остана по-назад Уебстър.

Рон кимна. Останалите го последваха. Хийт се усмихна и всички отново се заеха с храната.

— Какво? — изпищя Моли.

— Никаква операция за смяна на пола няма да му помогне да подобри замаха си.

Жените оставиха мъжете в кръчмата и се върнаха в пансиона, където Кристъл ги заключи в уютния заден салон, пусна щорите и угаси лампите.

— Тази вечер — обяви тя — ще празнуваме нашата сексуалност.

— Чела съм тази книга — рече Моли. — И ако някоя започне да си сваля дрехите и сграбчи огледалото, аз съм вън от играта.

— Няма да празнуваме по този начин — успокои я Кристъл. — Всяка от нас има проблеми, които трябва да признае. Например… Чърмейн е твърде скована.

— Аз?

— През първите две години от брака си се събличаше в дрешника.

— Това беше много отдавна и вече не го правя.

— Само защото Дарнъл заплаши да махне вратата. Но ти не си единствената със сексуални задръжки. Анабел не говори много за това, но всички знаем, че след травмата с Робърт не е спала с мъж. Освен ако миналата нощ…

Всички се вторачиха в нея.

— За бога, аз съм неговата сватовница! Ние не правим секс!

— Много добре — обобщи Моли. — Но Дийн Робилард е нещо различно. Ето това се казва истински сладур!

— Отклоняваме се от темата — скастри я Кристъл. — Три от нас са омъжени от достатъчно дълго време и без значение колко обичаме съпрузите си, огънят малко започва да гасне.

— Или не — обади се Фийби с доволната си котешка усмивка.

Останалите жени се изкискаха, но Кристъл остана невъзмутима.

— Моли и Кевин имат малки деца, а всички знаем, че това може сериозно да разстрои сексуалния живот.

— Или не — промърмори Моли, подражавайки на усмивката на сестра си.

— Работата е там… Време е да осъзнаем по-надълбоко собствената си сексуалност.

— Аз отдавна вече съм осъзнала моята — оповести Джанин. — Не е зле и някой друг да я осъзнае.

Кискането стана по-силно.

— Продължавайте с шегите — капитулира Кристъл. — Но все едно ще гледаме този филм. Ще ни е от полза.

— Що за филм е това? — наежи се Чърмейн.

— Еротичен филм, направен специално за жени.

— Шегуваш се. Ама наистина, Кристъл!

— Този, който избрах — на мен ми е любим — включва актьори от различни раси, възрасти и темперамент, така че никой да не се почувства пренебрегнат.

— Това ли е голямата ти тайна? — попита Фийби. — Да гледаме заедно порно?

— Еротика. Специално за жени. А и докато не пробвате, нямате право да съдите.

Анабел подозираше, че повечето от тях вече бяха гледали такива филми, но никоя не искаше да попарва ентусиазма на Кристъл.

— Знаете ли какво най-много ми харесва в този филм? — попита Кристъл. — Мъжете до един са невероятни, но жените са най-обикновени. Никакъв силикон.

— Значи, не прилича на мъжко порно — заключи Шарън. — Поне от това, което съм чувала.

Кристъл се зае с диска.

— Има сюжет и истинска любовна игра. В изобилие. Целувки, бавно събличане, много милувки…

Джанин зарови лице в шепи.

— Какъв срам! Вече започнах да се възбуждам.

— Аз пък не — нацупи се Чърмейн. — Аз съм християнка и отказвам да…

— Добрите християни — добрите християнки — трябва да доставят удоволствие на мъжете си — усмихна се Кристъл и натисна старт бутона. — Повярвай ми, това ще достави огромно удоволствие на Дарнъл.

14.

Анабел се прибра в бунгалото малко след полунощ. Страните й още пламтяха от спомена за еротичния филм. Лятната рокля лепнеше по сгорещеното, изпотено… много изпотено тяло. Изпълни се със смут, като видя светещия преден прозорец. Може би го бе оставил от любезност. Дано не я чака да се прибере. Тази вечер в никакъв случай не можеше да се изправи срещу него. Дори и без да е гледала еротика, едва се държеше на разстояние от него, но след филма тази вечер…

Изкачи се на пръсти до верандата, изу сандалите, завъртя дръжката колкото можа по-безшумно и открехна скърцащата мрежеста врата.

— Здравей.

Анабел се сепна и изпусна сандалите на пода.

— Не ме стряскай така!

— Извинявай.

Той лежеше на дивана с купчина документи в ръка. Не носеше риза, а само черни, избелели спортни шорти. Краката му бяха боси, а глезените — кръстосани върху облегалката на дивана. От светлината на подовата лампа косъмчетата по тях изглеждаха златисти. Погледът й се прикова в шортите. След всичко, което бе видяла на екрана, той беше престъпно навлечен.

Докато тя се опитваше да си поеме дъх, Хийт повдигна глава и рамене, от което, разбира се, съвършените мускули на плоския корем леко се стегнаха и на Анабел й прималя от еротичната гледка.

— Защо лицето ти е толкова зачервено? — учуди се той.

— Из… изгоряла съм на слънцето.

Знаеше колко е уязвима, трябваше да поплува в езерото, за да се охлади, преди да се прибере в бунгалото.

— Това не е слънчево изгаряне. — Той спусна крака на пода и тя забеляза, че косата му е мокра. — Какво ти става?

— Нищо! — Анабел заотстъпва назад. Така щеше да стигне по-бавно до спалнята, но за нищо на света нямаше да се обърне с гръб към него. — Пак си взел душ.

— Е, и?

— Изкъпа се след плуването. Да не би да си побъркан на тема чистота?

— С Рон потичахме след вечеря. А теб какво те засяга?

О, господи, тази гръд, тези устни… зелените очи, които виждаха всичко. Освен нея гола. Това никога не бяха виждали.

— Аз… отивам да си легна.

— Да не би с нещо да те засегнах?

— Моля те, не ме закачай.

— Ще се постарая. — Устните му леко се извиха. — Но тъй като аз съм си аз…

— Престани!

Тя от своя страна не възнамеряваше да спира, но явно краката й обявиха стачка.

— Искаш ли топло мляко, или нещо друго?

— Не, определено не се нуждая от нищо горещо.

— Казах топло. Не съм споменал нищо горещо.

Хийт остави документите.

— Аз… зная.

Младата жена може и да стоеше неподвижно, но той пристъпи напред и огледа недоумяващо потната й омачкана рокля.

— Какво ти става?

Анабел не можеше да откъсне очи от устата му. Пред нея сякаш оживяха всички онези устни, които само преди половин час бе видяла на малкия телевизионен екран, и си припомни съвсем точно какво правеха. По дяволите и Кристъл, и филмът й!

— Просто съм уморена — смотолеви тя.

— Нещо тук не се връзва. Не ми изглеждаш уморена. Устните ти са зачервени, сякаш си ги хапала. Дишаш тежко. Честно казано, приличаш ми на възбудена. И то сексуално. Или може би развинтеното ми въображение пак ми играе лоша шега?

— Да не говорим за това, става ли?

Той имаше малък белег на реброто, навярно спомен от изоставена любовница, пробола го с нож.

— С какво, по дяволите, се занимавахте тази вечер вие, дамите?

— Идеята не беше моя! — изтърси тя гузно и още повече се изчерви.

— Така или иначе, ще разбера. Някое от момчетата ще ми каже, затова по-добре си признай още сега.

— Не мисля, че мъжете ще говорят за това. А може пък и да говорят, не зная. Нямам представа колко клюкарствате.

— Можеш да си сигурна, че по-малко от жените. — Хийт кимна към кухнята. — Искаш ли нещо за пиене? В хладилника има бутилка вино.

— Да бе… Само вино ми липсва в момента.

— Тайната чака да бъде разкрита…

Той явно се забавляваше.

— Спри да ровиш, става ли?

— Точно това би направил един възпитан мъж. — Хийт се наведе и взе телефона си. — Джанин ще ми каже какво се е случило. Тя ми се струва откровена дама.

— Тя е в пансиона. Няма телефон в стаята.

— Добре. Ще попитам Кристъл. Преди по-малко от половин час говорих с Уебстър.

Анабел много ясно си представяше с какво се занимават семейство Гриър в момента и реши, че едва ли ще са във възторг от прекъсването.

— Полунощ е.

— Сбирката ви приключи преди малко. Сигурно още не си е легнала.

Не бих се обзаложила за това.

Той потърка с палец бутоните на телефона.

— Винаги съм харесвал Кристъл. Тя е откровена жена, при нея няма потайности.

Натисна първия бутон, а Анабел пое рязко въздух.

— Гледахме порно, сега разбра ли?

Хийт се ухили и захвърли телефона.

— Е, нещата започнаха да се изясняват.

— Повярвай ми, идеята не беше моя. И няма нищо смешно. Освен това съвсем не беше порно. По-скоро еротика. За жени.

— А каква е разликата?

— Точно такава реплика очаквах от един мъж. Мислиш ли, че повечето от нас получават оргазъм, докато гледат как тълпа жени с колагенови устни и импланти в гърдите, колкото футболни топки, се нахвърлят една на друга?

— Съдейки по изражението ти, предполагам, че не.

Тя имаше нужда веднага да изпие нещо студено и се насочи към кухнята, без да спира да мърмори.

— Да вземем например съблазняването. В един обикновен порнофилм за мъже има ли сцени на съблазняване?

Хийт я последва в кухнята.

— Честно казано, няма особена нужда от това. Жените и без това са много агресивни.

— Именно. Е, аз не съм — призна Анабел, неочаквано за самата нея.

Още щом думите изскочиха от устата й, й се прииска да се ритне. В никакъв случай не биваше да насочва разговора към себе си.

Питона не обърна внимание на изцепката й. Обичаше да си поиграе с жертвата си, преди да я нападне.

— Филмът имаше ли сюжет?

— Действието се развива в селски район в Нова Англия. Героинята е девствена художничка, а героят — секси непознат. Това достатъчно ли е?

Тя отвори вратата на хладилника и се втренчи вътре, без да вижда нищо.

— Само двама герои? Доста разочароващо.

— Имаше и няколко странични сюжетни линии.

— Аха.

Анабел се обърна към него. Изпотената й длан още не се отлепваше от дръжката на хладилника.

— Струва ти се смешно, така ли?

— Да, но се срамувам от себе си.

Страшно й се искаше да го помирише. Косата му вече бе изсъхнала. Жадуваше да притисне лице към гърдите му и да вдъхне уханието, може би да остави няколко от копринено меките му косъмчета да погъделичкат носа й.

— Моля те, върви си — изхленчи почти изтерзано тя.

Хийт наклони глава.

— Извинявай, какво каза?

Анабел сграбчи първото студено нещо, което й попадна подръка, и затръшна вратата на хладилника.

— Знаеш какво изпитвам към всичко това. Към нас…

— Снощи го каза достатъчно ясно.

— И бях права.

— Зная.

— Тогава защо спориш с мен?

— Синдром на глупостта. Нищо не мога да направя, още повече че съм мъж. — Устните му се извиха в ленива усмивка. — А ти не си.

Във въздуха имаше толкова много сексуално електричество, че бе достатъчно да освети планетата. Хийт стоеше между нея и спалнята и ако минеше прекалено близо, щеше да се изкуши да го близне, затова Анабел се запъти към верандата. Едва не се спъна в матрака, който той бе извадил миналата нощ. Беше си оправил завивките, бухнал възглавниците и сгънал одеялото наполовина. Беше разтребил по-добре, отколкото тя двойното легло.

Чампиън излезе бавно след нея.

— Сандвич ли ще си правиш с това?

Тя не схвана веднага за какво й говори, докато не проследи погледа му, вперен в ръката й, стискаща бурканче с френска горчица вместо кутия с кока-кола. Младата жена се взря учудено в бурканчето.

— Горчицата е натурално сънотворно.

— Никога не съм го чувал.

— Човек не може да знае всичко, нали?

— Очевидно не. — Изминаха няколко секунди в мълчание. — Ще я ядеш ли, или ще я мажеш?

— Лягам си.

— Защото, ако ще я мажеш… аз бих могъл да ти помогна.

Избухлива като всички червенокоси жени, Анабел тресна бурканчето върху дървената маса.

— Защо просто не ти връча бикините си и да приключим с това?

— Идеята си я бива. — Зъбите му блеснаха в мрака като на акула. — Дали, ако те целуна сега, отново ще се изплашиш?

Гневът й стихна, заменен от безпокойство.

— Не зная.

— Имам голямо его — знаеш това. Но начинът, по който ме отхвърли миналата нощ, граничи направо с жестокост и нарани чувствата ми. — Той пъхна палец в ластика на шортите си и ги дръпна надолу, разкривайки възбуждащия трапец, от който лигите й потекоха. — Сега се питам дали пък не съм изгубил невероятния си чар. Какво ще правя тогава? — Плъзна пръст по-надолу, разкривайки още малко гола плът. — Разбираш защо съм малко притеснен.

Анабел не можеше да откъсне поглед от стегнатия му корем и с мъка се удържаше да не притисне бурканчето с горчица о пламналото си чело.

— Ъ… на твое място не бих се притеснявала чак толкова — смотолеви и като събра последните останки от волята си, започна да се промушва покрай него и може би щеше да успее, ако той не се бе пресегнал и не бе докоснал ръката й.

Беше съвсем леко бръсване с пръста — безобиден жест на раздяла — но засегна гола кожа, което бе достатъчно, за да застине тя на място.

Той също замря. Докато се взираше надолу към нея, в зелените му очи се четеше покана за сладка гибел, смекчено от леко извинение.

— По дяволите! — прошепна Хийт. — Понякога остроумнича твърде много за мое собствено добро.

Притегли я към себе си, впи устни в нейните и плъзна ръце по очертанията на гърба й. И тя му позволи, също както миналата нощ, без да мисли, че това бе възможно най-лошото, което можеше да стори, пренебрегвайки всички причини, поради които не биваше да се наслаждава на всеки миг от тази единствена нощ, за да не се налага да се изправя пред последствията на сутринта.

— Търпението ми се изчерпи.

Дрезгавият му шепот погали бузата й, а ръката му свали с един замах ципа на роклята до кръста.

— Това ще съсипе всичко — промълви задъхано тя, долепила устни до неговите. Трябваше да каже нужните думи, макар че не направи нищо, за да го спре.

— Все пак нека го направим — рече той с хрипкав глас. — После ще му мислим.

Точно това искаше да чуе тя. Отдаде се на целувката им — покорна, омагьосана, оглупяла… и малко влюбена.

Миг по-късно роклята бе на купчинка в краката й, заедно със сутиена, бикините й и дрехите му — чифт черни спортни шорти. Бяха на верандата, но наоколо бе тъмно, дърветата — гъсти, а и на кого му пукаше. Погледът му се спря върху бюста й, не я докосваше, само гледаше. С едната си ръка обхвана рамото й. Плъзна върховете на пръстите си надолу по гърба, до талията й. Тя потръпна и притисна буза към гърдите му, сетне изви глава и ги докосна с устни. Той подскочи и дъхът излезе със свистене от гърлото му.

— Не мърдай!

Хийт се дръпна и хукна към кухнята, давайки й възможност за един кратък миг да зърне един невероятно стегнат мъжки задник. В главата й проблесна мисълта, че навярно е хукнал, за да вземе мобилния си, за да свърши няколко работи едновременно, но той угаси осветлението в кухнята, оставяйки да свети само малката лампичка на печката, сетне изчезна в дневната и също угаси светлините. Миг по-късно отново се появи. Докато вървеше към нея, отблясъците от мъждивата златиста светлина откъм кухнята танцуваха върху стройното му мускулесто тяло.

Беше силно възбуден. Когато стигна до нея, й подаде опаковка с три презерватива и прошепна:

— Смятай го за знак колко те харесвам.

— Оценявам го — отвърна тя, също шепнешком.

Притисна я върху матрака. Анабел си спомни колко неотклонно Питона преследваше целта си и осъзна, че «женската киновечер» значително бе увеличила очакванията й за продължителна любовна игра. Стори й се, че прекалено скоро той се претърколи отгоре й и устните му потърсиха гърдата й. Тя зарови пръсти в косата му.

— Караш ме да бързам, така ли?

— Не се съмнявай в това — отвърна той и ръката му се плъзна към корема й, устремена към пулсиращата женственост.

— Искам още целувки.

— Няма проблем.

Хийт пое зърното й между устните си. Анабел се задъха.

— По устата.

Той подразни малкото набъбнало зърно и дишането му се учести.

— Да преговаряме.

Младата жена заби пръсти в гърба му, влажен от скромните му опити да се сдържа. Бедрата й машинално се разтвориха.

— Би трябвало да очаквам това.

Хийт прокара палец през къдриците на венериния й хълм и си поигра с огнените кичурчета.

— Ще бъда бърз за твоите очаквания. Не мога иначе и предварително се извинявам. — Анабел въздъхна тихо от наслада, когато той докосна топлата, влажна плът. — Но доста отдавна не съм бил с жена и това, което в действителност може да свърши само за няколко минути…

— Май и толкова няма да има.

Пръстите на краката й се свиха.

— … на мен ще ми се стори години. — Гласът му стана още по-дрезгав. — Така че, ето какво предлагам. — Тя стисна бедрата му, докато той продължаваше да я гали. — Нека приемем факта, че първия път няма да успея да те задоволя. Това ще снеме напрежението и от двама ни.

Анабел сви коленете си и простена задъхано:

— Във всеки случай, от теб.

— Но след като изпусна първата… пара — дъхът му пресекна и той заговори бързо и отривисто, — ще разполагам с цялото време на света… — главата й се замята диво, докато коварните му пръсти я дразнеха по най-интимен начин — да направя всичко както трябва. — Хийт разтвори по-широко бедрата й. — А ти, Тинкърбел… — Анабел изохка под тежестта му, — ще изживееш нощта, която никога няма да забравиш.

Проникна в нея със стон и при все че тя беше влажна и готова за него, утробата й бе твърде тясна за мощта му. Анабел вдигна колене и се изви назад. Устата му завладя нейната, сграбчи бедрата й с длани и я изви под ъгъл, за който и двамата копнееха.

Трескави, безумни образи се стрелкаха зад клепачите й. Дългото, дебело тяло на питона нахлуваше в нея, разгръщаше се… протягаше се… проникваше по-надълбоко… и надълбоко. Гърбът под дланите й се напрегна. Сладостна атака… гмурване. Отново и отново. И финалното изкачване. Той започна да трепери. Ниското гърлено ръмжене се удави в устата й. Зад клепачите й проблесна светлина. Тя пое докрай тежестта му, отметна глава и се предаде докрай.

Минаха няколко дълги минути. Той докосна с устни слепоочието й и се претърколи настрани, едва побирайки се върху тесния матрак. Анабел се отдръпна, за да му направи място. Телата им се наместиха по-удобно. Хийт я привлече към влажната си гръд и започна да си играе с косата й. Замаяна, преситена от задоволство, тя не искаше да мисли. Още не.

— Това не… не ми се е случвало — отрони накрая младата жена.

Той се подпря на лакът и се взря в лъжовните й очи.

— Не ми се ще да ти го натяквам, но аз ти го казах.

— И както обикновено, беше прав.

В ъгълчетата на очите му се образуваха палави бръчици и той я целуна бързо по устните.

— Нека ти е за урок. — Надигна се. — Ще са ми нужни няколко минути.

— През това време ще реша наум няколко главоблъсканици.

— Чудесна идея.

Анабел се заслуша в нощните звуци, заобикалящи гнездото им сред дърветата, а Хийт хлътна вътре. Върна се след няколко минути с бутилка бира, приседна на матрака и й подаде бутилката. Тя отпи голяма глътка и му я върна. Той остави бутилката на пода, сетне се излегна, притегли я към гърдите си и отново се заигра с кичур от косата й. Нежният интимен жест извика сълзи в очите й, затова тя се изтърколи отгоре му и започна своето чувствено проучване.

Не след дълго дишането му се накъса.

— Навярно… — пророни той задавено — няма да ми е нужно толкова дълго време да възстановя силите си, колкото смятах.

Тя плъзна устни по корема му.

— Предполагам, че все пак не можеш винаги да бъдеш прав.

И това бе последното нещо, което си казаха за много дълго време.

Накрая Хийт заспа, а тя се измъкна и отиде в спалнята си. Когато отпусна глава на възглавницата и се сви на кравай под одеялото, повече не можеше да отрича реалността на стореното. Той се любеше със същото настървение на работохолик, с което правеше всичко останало, а междувременно тя се бе влюбила още повече в него.

От ъгълчетата на очите й се стичаха сълзи, но Анабел не ги избърса. Вместо това ги остави да се леят на воля, докато обмисляше, подреждаше, планираше. Когато най-сетне се унесе в сън, вече знаеше какво да прави.

Хийт чу как Анабел отиде в спалнята си, но не се помръдна. След като телесният му глад беше задоволен, го връхлетя вината заради гнусната му постъпка. Сватовницата му не беше равнодушна към него. Тази вечер от очите й с цвят на мед струеше цяла палитра от емоции, които той не искаше да признае. И сега се чувстваше като най-гадният мръсник на света.

Тя му бе казала, че това ще свърши зле, но целият му живот бе изграден върху пробиването на стени с глава, така че пренебрегна очевидното и се хвърли сляпо напред. Макар да знаеше, че е права, той я желаеше и я облада, без да мисли за последствията. А сега, когато вече бе прекалено късно, Хийт осъзна в какво нещастие за нея се бе превърнало случилото се, както лично, така и професионално. Младата жена имаше чувства към него, а това означаваше, че не може да бъде вече негова сватовница.

Извъртя се в леглото и заби юмрук във възглавницата. Какво си е мислил, по дяволите? Тъкмо в това бе бедата, че не бе мислил. Само реагираше и докато се наслаждаваше на желаната плячка, бе разбил мечтите й. Сега бе длъжен да изкупи греха си и да направи нещо за нея.

Започна да обмисля различни планове. Да възхвалява бизнеса й и да й намери достойни клиенти. Да използва екипа си от пиар специалисти и връзките с журналисти, за да й осигури медийни изяви. Можеше да се получи интересна история — сватовница от второ поколение продължава делото на баба си. Анабел трябваше сама да се сети за това, но явно нямаше високо мнение за собствените си бизнес умения.

Но едно нещо не биваше да прави — да я остави да го запознава с други жени. Това щеше да разбие сърцето й. Като истински егоист, никак не му се щеше тя да спре да работи за него. Харесваше му да е наоколо. Анабел облекчаваше живота му… а той й се отплати, като я прекара, буквално и преносно.

Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далеч от дървото.

Отчаянието, което го обзе, беше до болка познато, като звука на ръждясалата врата на каравана, тресната в нощта.

Не помнеше кога е заспал, но трябва да е спал дълго, защото беше ден, когато земята се разклати. Отвори едното си око, видя лице, което не беше готов да види, и зарови глава във възглавницата. Още едно леко земетресение разтърси матрака. Хийт повдигна клепачи и потрепна от силната светлина, обляла лицето му.

— Събуди се, великолепен дар за всяка жена — изчурулика един глас.

Тя седеше до него, на пода на верандата, с чаша с кафе в ръка, докато побутваше матрака с крак. Беше с яркожълти шорти и виолетова тениска, с щампован върху нея някакъв грозен трол от анимационните филмчета и надпис «Ние също сме хора». Непокорните къдрици обрамчваха дяволитото лице, устните приличаха на усмихнати розови пъпки, а очите бяха по-ясни от неговите. И определено не изглеждаше опустошена. Дявол да го вземе! Сигурно си мислеше, че миналата нощ е променила отношенията им. Прилоша му.

— По-късно — промърмори той.

— Не мога да чакам. Ще се срещнем с останалите на закуска в беседката, а аз трябва да поговоря с теб преди това. — Взе втора чаша от пода и му я подаде. — Това трябва да облекчи болката ти от връщането в реалния свят.

За този разговор трябваше да е с бистър ум, но се чувстваше като дъно на мръсен пепелник. Искаше единствено да избегне тази дискусия, да се завърти с гръб към нея и отново да заспи. Но беше длъжен да я изслуша, затова се надигна на лакът, пое чашата с кафе и се опита да проясни мъглата, обхванала мозъка му.

Погледът й следеше чаршафа, който се свличаше бавно до кръста му и той внезапно я пожела отново. Ръката му се стрелна надолу, за да прикрие издайническото доказателство за възбудата му. Как да й каже новината, че тя му е приятелка, а не кандидатка за дългосрочна връзка, без да нарани чувствата й?

— Първо — подхвана Анабел, — миналата нощ означаваше за мен много повече, отколкото можеш да си представиш.

Точно това не исках да чуя. Изглеждаше толкова дяволски сладка. Трябваше да си истински негодник, за да нараниш такова мило създание. Само ако тя беше жената, за която винаги си е мечтал — изтънчена, елегантна, с безупречен вкус и семейство, което можеше да проследи прадедите си до барон разбойник от деветнайсети век. Хийт се нуждаеше от спътница, която да издържи всички удари на съдбата, жена, която да гледа на живота като него — състезание, което трябва да се спечели, а не като на безгрижен низ от детински забавления.

— В същото време… — Гласът й се снижи и зазвуча по-сериозно. — Случилото се не бива никога повече да се повтаря. От моя страна това беше сериозно нарушение на професионалната етика, при все че не е чак такъв голям проблем, какъвто си представях. — По устните й заигра непокорна усмивка. — Сега вече мога да те препоръчвам с чиста съвест. — Лицето й помръкна. — Не, по-големият проблем е в това, че аз те използвах.

Кафето в чашата му се разплиска. Какво, по дяволите, означаваше това?

Анабел изтича в кухнята за салфетка и му я подаде, за да попие кафето.

— А сега ме слушай внимателно — продължи. — Трябва да разбереш, че наистина съм ти благодарна за това, което направи. Цялата история с Роб ми се отрази много зле. Откакто скъсахме, ами… избягвах секса. Жестоката истина е, че направо бях психически блокирала. — Тя попи няколко капки от кафето, които бе пропуснал. — Благодарение на теб това вече е минало.

Той отпи предпазливо от ободрителната напитка и зачака.

Вече не бе сигурен накъде клони този разговор. Анабел докосна ръката му с жест, който му се стори дразнещо майчински.

— Чувствам се напълно здрава и го дължа на теб. Е, и на филма на Кристъл. Но, Хийт… — Малките лунички по челото й се събраха, когато тя се намръщи. — Не мога да се отърся от чувството на вина, че аз… така да се каже… те използвах.

Чашата му с кафето застина във въздуха.

— Използвала си ме?

— Точно за това трябва да поговорим. За мен ти си не само клиент, но и приятел, а аз не използвам приятелите си. Поне досега не бях. Разбирам, че при мъжете е различно, може би ти нямаш чувството, че си се възползвал от обстоятелствата. Може би аз преувеличавам случилото се. Но съвестта ми диктува да бъда напълно честна относно мотивите си.

Той настръхна.

— Разбира се.

— Нуждаех се от неангажиращ мъж, който да ми помогне да възстановя хармонията с тялото си и сексуалните си нужди, някой, от когото няма да съм емоционално зависима. И ти, разбира се, си идеалният за целта.

Не е емоционално зависима?

Анабел задъвка долната си устна. Изглеждаше, сякаш предпочиташе да е някъде другаде, но не тук с него.

— Кажи ми, че не ми се сърдиш — промълви умолително. — О, по дяволите… няма да плача. Но се чувствам толкова зле. Чу Кевин миналата вечер. Аз… — Преглътна мъчително. — Има и други усложнения. Голяма каша, нали?

Тя измъкна поредния заек от ръкава си като фокусник.

— Други усложнения? — повтори Хийт.

— Е, ти знаеш.

— Освежи паметта ми.

— Не ме карай да го изричам. Много ме е срам.

— Какъв срам между приятели? — процеди той сухо. — Нали ти толкова държиш да си честна и откровена?

Анабел погледна към тавана, сви рамене, сетне сведе глава и се втренчи в пода.

— Ами… знаеш… малко се увлякох по Дийн Робилард.

Гласът й едва се чуваше.

Подът под краката му се разлюля. Тя притисна длани към лицето си.

— О, боже, изчервих се. Ужасна съм, нали, че ти говоря за тези неща?

— Моля те, няма нищо — процеди Хийт. — Целият съм в слух.

Анабел отпусна ръце и го изгледа напрегнато.

— Зная, че навярно от това нищо няма да излезе — тази работа с Дийн — но до снощи дори нямах смелост да си дам шанс. Той очевидно е много опитен мъж и какво щях да правя, ако връзката, която усещам помежду ни, съществува не само в моето въображение? Ами ако и той се интересува от мен? Не бих могла да се справя със сексуалните усложнения. Но след това, което миналата нощ ти направи за мен, най-после се изпълних с решителност поне да се опитам. Ако нищо не излезе, здраве да е, такъв е животът. Но поне ще зная, че не е заради неврозата ми.

— Да не би да казваш… че аз бях нещо като ледоразбивач!

Очите с цвят на мед потъмняха от тревога.

— Моля те, кажи ми, че не си сърдит. Зная, че не си влюбен в мен, но все пак на никого не му е приятно да осъзнае, че са го използвали.

Хийт с усилие отпусна стиснатите си зъби.

— И това ли направи ти? Използва ме?

— Ами… миналата нощ не съм си представяла него в леглото, докато бях с теб, или нещо такова. Е, може би само една или две секунди, но само толкова, кълна се.

Той присви очи.

— Значи, всичко помежду ни е наред? — попита Анабел.

Младият мъж не разбираше негодуванието, разгарящо се в гърдите му, особено след като сватовницата му даваше идеалната възможност да се измъкне от създалата се ситуация.

— Не зная. Наред ли е? Как мислиш?

Тя събра сили дори да се усмихне.

— Мисля, че е наред. Струваш ми се малко вкиснат, но нямаш вид на човек, чиято чест е била засегната. Не биваше толкова да се притеснявам. За теб беше само секс, но за мен беше огромна крачка към еманципацията. Благодаря ти, приятелю.

Тя му протегна ръка, принуждавайки го да остави чашата с кафе, за да я разтърси, освен ако не искаше да изглежда като пълен идиот в очите й. После скочи на крака, изпъна ръце над главата си и протегна дребното си тяло като доволна котка. Тениската й се вдигна и разкри пъпчето й, което миналата нощ езикът му обстойно бе изследвал.

— Ще се срещнем в беседката — рече, но внезапно изражението й отново се помрачи и тя продължи настойчиво. — И, Хийт, обещавам ти, че ако изпитваш дори най-малката неприязън към мен, тя ще изчезне още другата седмица. Сега съм решена повече от всякога да ти намеря подходяща съпруга. Вече не е само бизнес. Вече е лично.

И като му хвърли ослепителна усмивка, Анабел изчезна в кухнята, но само след секунда подаде отново глава.

— Благодаря ти, наистина ти благодаря. Много съм ти задължена.

Миг по-късно вратата на бунгалото хлопна. Той се отпусна на възглавницата, сложи чашата с кафето на гърдите си и се опита да осъзнае казаното дотук.

Тази женичка го бе използвала като загрявка за Робилард.

15.

Когато приближи към беседката, Анабел видя на пътеката пред нея Рон и Шарън да вървят, прегърнали се през кръста. Младата жена още трепереше, а стомахът й все едно се бе превърнал в киселинно блато. Може и да не беше най-добрата актриса в Театралния факултет на Северозападния университет, но все още знаеше как да играе убедително. Пред нея Рон задържа отворена вратата на беседката, за да мине Шарън. Другата му ръка се протегна към дупето на жена му. Нямаше съмнение с какво се бяха занимавали през изминалата нощ. Сега главното беше никой да не заподозре каква непростима глупост бе извършила самата тя.

Мина през мрежестата врата и влезе в беседката. От всички страни се сипеха приветствия. Никога досега не бе виждала толкова недоспала, но сексуално удовлетворена компания. Върху шията на Моли се розовееше петно, явно вследствие на необръснатата брада на Кевин, а самодоволната физиономия на Дарнъл бе доказателство, че Чърмейн далеч не заслужаваше репутацията си на скромна и благопристойна жена. Фийби и Дан се бяха настанили на плетения диван и си споделяха кексче.

И вместо, както обикновено, да мрънка на Уебстър, Кристъл му гукаше влюбено и го наричаше «скъпи». Единствените невинни лица бяха тези на Пипи, бебето Дани и Джанин.

Анабел огледа закуската, приготвена от Моли, макар че нямаше апетит. В средата на масата, застлана с покривка с цвета на индийско орехче, бе поставена яркожълта керамична ваза с пинии. Наоколо бяха подредени запотени кани със сокове, купа с препечени филийки, панер с домашни кексчета и специалитетът на пансиона — прясно опечена овесена питка с кафява захар, канела и ябълки.

— Къде е Хийт? — попита Кевин. — Всъщност няма значение. Сигурно говори по телефона.

— Ей сега ще дойде — отвърна Анабел. — Късно се събуди. Не съм сигурна по кое време е заспал снощи, но все още беше буден, когато аз си легнах.

Докато се насочваше към бюфета, си каза, че това е благородна лъжа, тъй като истината щеше да съсипе закуската на мнозина от присъстващите.

Джанин пълнеше чинията си и оглеждаше кисело влюбените двойки наоколо.

— Кажи ми, че тази сутрин аз не съм единствената, лишена миналата нощ от секс.

— Кристъл би трябвало да е по-тактична към нас двете — отвърна Анабел уклончиво.

— Значи сме сбъркали за теб и Хийт?

В отговор младата жена само завъртя очи.

— Вие, момичета, си припадате по мелодрами.

Двете с Джанин се настаниха на два плетени стола, недалеч от семейство Тъкър. Анабел унило дъвчеше едно крайче от питката, когато се появи Хийт. Беше облечен в шорти цвят каки и тениска «Найки». Поне част от това, което му бе наговорила, бе истина. Действително чувстваше, че най-после се е избавила от призрака на Роб. За нещастие, друг призрак бе заел мястото му.

Пипи, която отмъкваше парчета банан от чинията, сложена върху високото детско столче на брат й, се понесе през беседката и се вкопчи в коленете на спортния агент.

— Пуинц!

— Здравей, хлапе!

Той я потупа неловко по главата и една от шнолите във формата на зайчето Дафни се изхлузи до края на русата къдрица.

— Как те нарича? — намръщи се Фийби.

Анабел си надяна жизнерадостна маска.

— Принц! Не е ли сладко?

Фийби повдигна вежди. Дан целуна ъгълчето на устната на жена си, навярно защото харесваше агента и искаше да отвлече вниманието й. Тригодишното момиченце, което продължаваше да стиска здраво крака на Чампиън, се извърна към майка си.

— Искам Пуинц да ми налее сокче. — Погледна нагоре към Хийт. — Пуинц, нослето ми е запушено.

Смръщи малкото си носле за доказателство. Моли, която бършеше от пода купчинка смачкан банан, махна към масата.

— Сокът е там.

— Имаш ли фон? — попита Пипи, зяпнала го с обожание.

Кевин рязко вдигна глава.

— Не й позволявай да се доближи до мобилния ти, за да не съжаляваш после.

Хийт понечи да отговори, но Уебстър го прекъсна.

— Къде ще се разтъпчем днес?

Кевин взе мръсната салфетка от съпругата си.

— Пътеката обикаля езерото, затова предлагам да тръгнем от тук и да вървим до града — около десетина километра. Има много красиви гледки. Трой и Ейми изявиха желание да ни докарат обратно.

— Но те гледат децата — напомни му Моли.

Трой и Ейми бяха младата двойка, която управляваше лагера. Пипи потупа голия крак на Хийт.

— Сокче, моля.

— Веднага.

Той се запъти към масата, напълни голяма чаша със сок догоре и я подаде. Момиченцето отпи малка глътка, върна му чашата, като разля няколко капки и се ухили.

— Мога да правя колело.

Този път Хийт се подсмихна, искрено развеселен.

— Наистина?

— Гледай.

Тя коленичи върху килима от агава и направи едно салто.

— Супер!

Хийт вдигна палец одобрително.

— И тати каза, че съм супер.

Кевин се усмихна.

— Ела тук, тиквичке. Остави Принца да си изяде закуската на спокойствие.

— Добра идея — прошепна Фийби. — Всеки момент може да се превърне във върколак.

Чампиън подмина коментара й и отпи от сока на Пипи.

— Кога тръгваме на разходка?

— Веднага след закуска — отвърна Кевин.

Хийт остави чашата и взе препечена филийка.

— Смятах да пътувам за Детройт тази сутрин, но идеята за разходката ми се струва доста примамлива, така че ще дойда с вас — заяви привидно небрежно.

Анабел отхапа мрачно от питката си. Сутрешното й театрално изпълнение и без това й бе струвало много усилия. Как сега щеше да се прави на непукистка през целия поход?

Оказа се, че през по-голяма част от времето двамата вървяха отделно. Анабел не можеше да реши дали това беше добре, или зле. При все че не беше нужно да се преструва, не можеше и да е напълно сигурна, че е повярвал на тазсутрешния й спектакъл.

Когато се върнаха в лагера, Пипи се хвърли към родителите си, сякаш не ги бе виждала с години. Кевин я отведе, за да може Моли, която се нагласи удобно върху плетения шезлонг в беседката, да накърми Дани. Но явно бебето искаше да изследва околния свят и постоянно се въртеше, в резултат на което одеялцето, с което майка му се бе наметнала, се свлече.

— Хей, приятелче, може ли малко да се поприкрия — сгълча го с усмивка тя, като придържаше нежно малката главичка.

Анабел отпи солидна глътка от чашата си със студен чай. Моли заслужаваше всички хубави неща, които й се бяха случили, и ни най-малко не й завиждаше, но и тя копнееше за същото: стабилен брак с прекрасен съпруг, красиви деца, фантастична кариера. Хийт седна до нея на дивана люлка. Тъй като възнамеряваше скоро да тръгва, предпочете студен чай като жените, вместо да прави компания на мъжете с халба бира.

— Пчела! — извика Пипи и посочи към пода. — Виж, Пуинц, пчела!

— Това е мравка, миличка — поправи я баща й.

Мъжете заговориха за тренировъчния лагер, а Джанин обяви, че иска да обсъди с жените сюжета за новата си книга. Дани вече се бе нахранил и Моли го остави да си играе на пода. Тъкмо оправяше дрехата си, когато откъм пътеката, водеща към беседката, изчурулика познат глас.

— Ето къде сте били!

Анабел замръзна.

Всички се извърнаха. През мрежестата врата се виждаше висока, красива бременна жена да върви към тях.

Анабел не можеше да повярва на очите си. Не и сега. Не и сега, когато все още се опитваше да дойде на себе си от катастрофалната минала нощ.

— Гуен?

Лицето на Кристъл засия. Скочи на крака и отвори вратата.

— Гуен! Какво правиш тук? — подеха в хор останалите.

— Мислехме, че не можеш да дойдеш.

— Днес си тръгваме. Защо се появи толкова късно?

— Най-сетне си облякла рокля за бременни.

В този миг една по една жените се умълчаха, осъзнали какво означава появата на приятелката им. Моли изглеждаше покрусена. Извърна се и изгледа с ужас Анабел, сетне насочи поглед към Хийт. Останалите жени също седяха като попарени. Умисленото изражение на Дан подсказваше, че Фийби му е казала за измамата на Анабел, но останалите мъже очевидно не подозираха нищо.

Кевин едва успя да изтръгне халбата си с бира от алчните пръстчета на Пипи.

— Гуен ми се обади вчера, за да попита дали има свободни стаи — обяви той с доволна усмивка. — Искаше да ви изненада.

И наистина успя да го стори.

— Къде е съпругът ти? — поинтересува се Уебстър.

— Ей сега ще дойде. — Жените я бяха заобиколили и тя все още не бе забелязала Хийт, който бавно се изправи на крака. — Днес смятахме да затворим къщата, но церемонията се отложи — обясни Гуен, като взе чашата със студен чай, която Шарън й протягаше.

На Анабел й се виеше свят и едва се сдържаше да не повърне, затова не схвана много от обясненията — някакви проблеми с банката, трябвало да дадат мебелите на склад, а след това да чакат цяла седмица, докато се нанесат в новия си дом.

— Здравейте, момичета и момчета! — провикна се Иън и влезе в беседката.

Беше облечен в смачкани шорти на шотландско каре и тениска с логото на компютри «Дел». Мъжете го поздравиха оживено. Дарнъл го шляпна по гърба и съпругът на Гуен политна към Кевин, който го прегърна здраво през раменете.

— Май още не познаваш агента ми. — Кевин го повлече към дивана люлка. — Иън, това е Хийт Чампиън.

Протегнатата десница на Иън застина във въздуха. Съпругата му си пое рязко дъх, а ръката й се стрелна към закръгления корем. Втренчи се слисано първо в Хийт, сетне в Анабел.

— Спипаха ни — успя да разтегли устните си в усмивка злочестата сватовница.

Питона разтърси ръката на мъжа с невъзмутимо изражение, но Анабел го познаваше добре и бе наясно, че здраво е загазила.

— Приятно ми е да се запознаем, Иън — рече Хийт. — И, Гуен… Радвам се да те видя отново. — Кимна към наедрелия й корем. — Това се казва бърза работа. Поздравления!

Красавицата само стоеше и преглъщаше като риба на сухо. Анабел усети пръстите на Питона да се стягат над лакътя й.

— Ще ни извините ли? Двамата трябва да поговорим.

— Не! — разнесе се дружен вик.

Дамският читателски клуб се хвърли смело в нейна защита.

— Не мърдай!

— Никъде няма да я водиш!

— Забрави!

Изражението на Чампиън напомняше на бомба, готова всеки миг да се взриви.

— Боя се, че се налага да проявя настоятелност.

— Какво става? — попита Кевин озадачено.

— Бизнес — отвърна лаконично агентът му и поведе сватовницата към мрежестата врата.

За да бъде публичното й унижение пълно, оставаше само да метне и един чул на главата си, като осъден на смърт престъпник, поведен към ешафода.

— Идвам с вас! — извика Моли и се хвърли напред.

— Не — безстрастно я отряза Хийт. — Не идваш.

Кристъл метна отчаян поглед към Фийби.

— Ти си страшилище за всички в НФЛ. Направи нещо!

— Мисля.

— Сетих се… — Моли грабна дъщеря си и я тикна към Анабел. — Вземи Пип със себе си.

— Моли! — извика гневно Фийби и скочи възмутена. Сестра й я погледна безпомощно.

— Няма да се развилнее пред очите на едно тригодишно момиченце, нали?

Фийби грабна племенницата си, за да я спаси от надвисналата опасност.

— Не се плаши, съкровище. Мама понякога изпада в налудничави пристъпи.

Гуен махна немощно с ръка.

— Анабел, съжалявам. Нямах представа.

Приятелката й сви рамене.

— Проблемът не е твой. Сама съм си виновна.

— Именно — подчерта Хийт и я избута през вратата.

Няколко минути двамата вървяха мълчаливо. Чак като стигнаха до малката горичка, Хийт се извърна към нея.

— Ти ме измами!

Не един път, ако броеше и днешната сутрин, но тя се надяваше, че поне това не е разбрал.

— Трябваше да съм сигурна, че ще подпишеш договора, а Гуен бе най-подходящата жена, която познавах. Кълна се, че рано или късно, щях да ти кажа истината. Просто досега така и не събрах смелост.

— Виж ти, каква изненада! — Леденият му зелен поглед можеше да среже стъкло. — Хвърляш въдицата и шаранът се хваща.

— Аз… боя се, че е така.

— И как убеди съпруга й да се съгласи?

— Ъ… ами… обещах цяла година да гледам безплатно бебето.

Над поляната се изви вятър и разроши косата му. Той се взира в нея толкова продължително, че кожата я засърбя. Помисли си за всичко, през което бе преминала тази сутрин… Напразно.

— Ти ме измами — повтори той, сякаш още не можеше да го проумее.

У нея се прокрадна зловещо предчувствие и стомахът й се сви на топка.

— Нямаше друг начин.

Над главите им изкряска птица. Друга откликна с още по-зловещ писък. И в този момент ъгълчетата на устните му се извиха нагоре.

— Браво на теб, Тинкърбел, продължавай в същия звук. Точно за това ти говорех.

Но при все че одобряваше измамата й, Хийт не й спести лекция по етиката в деловите отношения. Тя се опита да се защити, като искрено заяви, че никога не би й хрумнало да постъпи толкова нечестно с друг клиент.

Но заявлението й само отчасти го удовлетвори.

— Щом веднъж започнеш да играеш с подли номера, после е трудно да поправиш нещата.

Сякаш не го знаеше.

В този момент Кевин се показа между дърветата.

— О, слава богу! — въздъхна той, щом зърна Анабел. — Казах на Моли, че навярно още си жива.

Тримата поеха обратно към беседката, като Кевин вървеше между двама им. Малко след това Хийт си тръгна, а Анабел се замисли дали изобщо си струва да го лъже. Как щеше да реагира той, ако днес сутринта му бе казала истината? Да, как ли пък не! Щеше да е безотказен начин да унищожи всичко — от самоуважението си до мечтите за кариера. Но вече й се повръщаше от лъжи. Копнееше да се люби с някого, от когото нямаше тайни, човек, с когото можеше да изгради бъдеще. И то не само на думи. Искаше между двама им да има химия, физическо привличане, а не вечна духовна връзка на хора с общи интереси.

16.

Порша натисна клавиша Enter на компютъра в офиса, за да сортира базата данни. Този път търсеше кандидатки по цвят на косите, което беше глупаво, тъй като цветът на косата можеше да се сменя всяка седмица, но при все това се надяваше да изскочи някоя, която е пропуснала, но би била подходяща за спортния агент. Незнайно защо, все си представяше, че идеалната му партньорка трябва да е блондинка. Намръщи се, когато пронизителен вой от електрически трион разцепи тишината на неделния следобед. Някакви работници имигранти в офиса на горния етаж правеха ремонт и отвратителният шум действаше неприятно на бездруго опънатите й нерви.

Питона бе заминал за уикенда с Анабел Грейнджър. Порша узна новината от секретарката му, с която се бе сприятелила преди няколко месеца, като й осигури билети за концерта на Шаная Туейн със запазени места на първия ред. Още не можеше да се примири. Обикновено тя беше тази, която прекарваше уикендите с важните клиенти: разходки до Лас Вегас, зимни екскурзии в Уисконсин, лениви следобеди на плажовете по двете крайбрежия. Тя устройваше сватбените приеми и бебешките партита, присъстваше на бар мицва, празненства по случай годишнини, дори на погребения. Списъкът с лицата, на които трябваше да изпрати коледни картички, съдържаше петстотин имена. А ето че сега тъкмо Анабел Грейнджър прекарваше уикенда с Хийт Чампиън.

Електрическият трион издаде поредния пронизителен, дразнещ слуха звук. Обикновено Порша не идваше в офиса в неделя, ала днес се чувстваше по-неспокойна и изнервена от всякога. Сутринта посети литургията в предградието Уинетка. Когато беше дете, мразеше да ходи на църква, а след като навърши дванайсет, напълно заряза божия храм, но преди пет години отново започна да го посещава. Отначало беше част от бизнес стратегията й — още един начин да осъществи нужните контакти. Избра четири от най-посещаваните католически църкви — две в Норт Шор, една в Линкълн Парк и една близо до Голд Коуст. Но след известно време започна да очаква с нетърпение неделните сутрини по причини, нямащи нищо общо с бизнеса. Просто всички стегнати възли в нея се развързваха като с магическа пръчка, щом познатите думи на литургията стоплеха душата й. Все още сменяше църквите — Бог помага на тези, които си помагат сами, нали? — но сега посвещаваше неделите не толкова на бизнес, колкото на възможността да постигне покой и умиротворение. Но не и днес. Днес спокойствието, от което така отчаяно се нуждаеше, й се изплъзваше.

След службата се срещна с познати на кафе, по-скоро приятели от времето на краткия си брак. Те бяха известни хора, с влияние в обществото. Как ли биха реагирали, ако им представи Боди? При тази мисъл главоболието й се усили. Боди заемаше тайно място в живота й, похотливо, извратено кътче, където никога нямаше да позволи другиму да надникне. Тази седмица този тип й бе оставил две съобщения, но тя не му бе върнала обажданията, не и до днес. Преди час се поддаде на изкушението и набра номера му, но побърза да затвори, преди той да вдигне. Ако можеше поне една нощ да се наспи спокойно, нямаше да е така обсебена от него. Може би дори щеше да престане да се безпокои толкова много за Хийт, както и за това, че бизнесът й се разпада.

Трионът отново зави. Все едно стържеше по слепоочията й.

Преди да се омъжи, имаше немалко любовници. Случваше се да е нещастна, понякога дори плачеше, но нито една от връзките не я бе унизила. Ала именно това направи Боди миналата седмица. Унизи я и я омърси. Най-лошото беше, че самата тя му го бе позволила.

Защото не се чувстваше оскърбена.

Не можеше да си обясни какво става с нея. Затова безсънието й стана неконтролируемо, не можеше да намери спокойствие по време на литургията, а миналата седмица дори бе напълно забравила за ритуала по тегленето. Защото случилото се я изпълваше с нежност.

Колоните на компютърния екран се размазваха пред очите й. Трионът спря да бръмчи, но започнаха да отекват удари с чук. Трябваше да се махне от тук. Ако все още беше наставница в Групата за инициатива в малкия бизнес, можеше да се срещне с някоя от жените. Може би трябваше да се отбие във фитнес клуба. Или да се обади на Бетси Уейтс и да й предложи да вечерят заедно. Но вместо да направи някое от тези неща, Порша отново насочи вниманието си към данните на екрана. Трябваше да докаже на себе си, че все още е най-добрата в професията си, а единственият начин да го постигне, бе да намери съпруга на Питона.

Грохотът от чука премина в тропане, но чак когато то стана по-шумно и настойчиво, Порша осъзна, че не идва от горния етаж. Излезе иззад бюрото и отиде в приемната. Беше облечена в късо светлосиво сако «Бърбъри» и панталон от «Ботега Венета», с който беше на литургията, но докато работеше, бе изритала обувките си и затова прекоси безшумно килима. Зад матовото стъкло зърна широкоплещеста мъжка фигура.

— Кой е?

— Мъжът на твоите мечти — отвърна груб, равен глас.

Тя стисна очи и си заповяда да не отваря вратата. Такива отношения бяха вредни за нея. Той беше вреден за нея. Ала някакъв мрачен дразнещ гласец в нея противоречеше на волята й. Тя превъртя ключа.

— Работя.

— Ще те погледам.

— Ще се отегчиш до смърт.

Тя отстъпи и го пусна да влезе.

Мускулестите едри мъже обикновено изглеждаха по-добре в работно облекло, отколкото в ежедневни дрехи, но това не важеше за Боди Грей. Памучният панталон и синята вталена риза му стояха идеално. Той огледа приемната, боядисана в студен зелен цвят, и с мебели в азиатски стил, но не каза нищо. Порша нямаше намерение да се включва в поредната му мълчалива игра.

— Откъде разбра, че съм тук?

— От номера на дисплея на телефона при позвъняването ти.

Изобщо не биваше да му се обажда. Жената наклони глава.

— Чух, че твоят господар и повелител е заминал за уикенда с моята съперница.

— Новините бързо се разнасят. Хубаво местенце.

Онази част от нея, жадуваща за одобрението му, откликна възторжено на скромната му похвала, но външно остана невъзмутима.

— Зная.

Той погледна към бюрото.

— Никой нищо не ти е поднесъл наготово, нали?

— Не се боя от тежка работа. Жените, които се стараят да успеят в бизнеса, трябва да бъдат корави, ако искат да оцелеят.

— Някак си не си представям, че някой ще ти създава много неприятности.

— Нямаш идея колко грешиш. Преуспелите жени винаги ги оценяват по различни стандарти от мъжете.

— Теб навярно по гърдите.

Порша не обичаше дебелашки шеги, свързани със секса, и с изненада установи, че се усмихва, но беше много трудно да устои на дръзкия му безпардонен мъжки шовинизъм.

— Разведи ме из агенцията — помоли я той.

И тя го направи. Боди надникна зад пергаментовите паравани, разгледа таблиците за теглото по стените в стаята за отдих, зададе й няколко въпроса. До нея долетяха откъси от испанска реч. Явно работниците на горния етаж бяха решили, че достатъчно са я изтезавали за днес, и напускаха сградата по задната стълба. Порша искаше да узнае подробности за уикенда на Чампиън, но реши да повдигне въпроса, след като влязат в кабинета й.

— Изненадана съм, че Хийт не те е взел със себе си за уикенда. Явно не си толкова незаменим, колкото си мислиш.

— От време на време и аз имам почивни дни.

— Днес съм тук заради него. — Посочи към компютъра. — Малката госпожица Грейнджър може колкото си ще да се забавлява в компанията му, но аз ще бъда брачният агент, който ще му намери съпруга.

— Вероятно.

Тя приседна на ръба на бюрото.

— Разкажи ми с какви жени е излизал в миналото. Той не е много словоохотлив.

— Не искам да говорим за Хийт — сряза я Боди, отиде до прозореца, погледна към улицата, после дръпна шнура. Щорите се спуснаха с тихо свистене. Извърна се към нея, а очите му — толкова светли и далечни, че би трябвало да я превърнат в лед, — бяха като стоплящ балсам за свитата й душа. — Свали си дрехите — прошепна той.

17.

В седмицата след катастрофалното пътуване до лагера «Уинд Лейк» Анабел се потопи в работа, за да не мисли за случилото се там. Сайтът на «Идеалната половинка» заработи и тя получи първото запитване чрез имейл. Срещна се поотделно с Рей Фийдлър и Каръл, на които не беше съдено да станат влюбена двойка, но всеки научи по нещо от другия. Мелани Рихтер, кандидатката на «Стабилни бракове», представена от Анабел, се съгласи да изпие едно кафе с кръщелника на Шърли Милър. За нещастие, Джери беше толкова смутен от гардероба й от «Нийман Маркъс», че не пожела да я покани на втора среща. Приемната на Анабел посетиха и още неколцина по-възрастни клиенти, които й отнемаха твърде много време и не носеха никакъв доход, но тя разбираше самотата и не можеше да им откаже. В същото време осъзнаваше, че се налага да мисли по-мащабно и творчески, ако иска бизнесът й да успее. Провери банковата си сметка и реши, че може да си позволи да устрои купон с малко вино и сирене за по-младите си клиенти. През цялата седмица чакаше обаждане от Хийт, но така и не го дочака.

В неделя следобед слушаше по радиото стари записи на Принс, докато вадеше покупките, когато телефонът й иззвъня.

— Здравей, картофче. Как вървят нещата?

Както винаги, само при звука на гласа на брат й Дъг се почувства като глупачка. Представи си го такъв, какъвто го бе видяла последния път: рус и красив, мъжката версия на майка им. Тя пъхна пакета с бейби моркови в хладилника и изключи радиото.

— Прекрасно. А какво става в Земята на мечтите?

— Съседната къща току-що бе продадена за милион и двеста хиляди. При това беше на пазара за по-малко от двайсет и четири часа. Кога ще ни дойдеш пак на гости? На Джеймисън му е мъчно за теб.

— И той ми липсва.

Не беше съвсем вярно, тъй като Анабел почти не познаваше племенника си. Снаха й така бе претоварила горкото хлапе с бебешки партита и стимулиращи занятия за бебета, че последния път когато им гостува, бе успяла да го види само докато спеше в детската си седалка в колата. Докато брат й продължаваше да бъбри за приказния си квартал, тя си представяше как Джеймисън цъфва на прага й — нервен и пъпчив тринайсетгодишен тийнейджър, избягал от къщи. Лелята щеше да възвърне душевното му равновесие, като го научи да мързелува със стил и да се измъква ловко от скучните задължения, а когато порасне, той ще разказва на децата си за обичната си и ексцентрична леля Анабел, която му помогнала да не откачи и го научила да цени живота.

— Представяш ли си — продължаваше да бърбори Дъг, — миналата седмица изненадах Кандейси с един нов мерцедес-бенц. Да беше видяла изражението й!

Анабел погледна през кухненския прозорец към алеята, където нейният Шърман се печеше на слънцето като голяма зелена жаба.

— Обзалагам се, че е била във възторг.

— И още как! — Брат й се впусна в описания на мерцедеса — купето, интериора и екстериора, джипиес системата, всички електронни екстри, сякаш я интересуваше. След малко я помоли да го извини, защото му звънели по другата линия — с Хийт бяха от един дол дренки. Накрая стигна до целта на обаждането си и тогава Анабел си спомни главната причина, поради която Дъг й се обаждаше — най-вече да й чете лекции. — Трябва да поговорим за мама. Двамата с Адам обсъдихме ситуацията.

— Ситуацията с мама?

Тя отвори бурканче с маршмелоу крем и гребна от него.

— Тя не става по-млада, картофче, но ти май не го разбираш.

— Тя е само на шейсет и две — отвърна Анабел, докато премяташе сладката бучка в устата си. — Едва ли е кандидатка за старчески дом.

— Забрави ли как ни изплаши миналия месец?

— За бога, това беше обикновена хрема!

— Можеш да омаловажаваш проблема, но годините й се отразяват.

— Тя току-що се записа на курсове по уиндсърфинг.

— Мама ти казва само това, което искаш да чуеш. Не обича да досажда.

— Как ли пък не!

Анабел захвърли изцапаната лъжичка в мивката по-силно, отколкото й се искаше.

— Двамата с Адам сме на едно мнение, както и Кандейси. Кейт постоянно се тревожи за теб и твоята… Защо да не бъдем честни и да си го кажем направо?

Защо наистина?

Младата жена завинти капачката на бурканчето и го пъхна в шкафа.