Тримейн вдигна чашата и избърса края на масата с ръкава на скъпото си сако по поръчка.

— Извинявай, Анабел.

Брачната посредничка зърна усмивката на Чампиън, пристъпи напред и стовари гнева си върху него.

— Ти си виновен за всичко! Тук има четирима твои клиенти, а преди година не познавах никого от тях. Ако не беше ти, щях да бъда само една от фенките, наблюдаваща от безопасно разстояние как се налагат един друг.

Избухването й привлече всеобщото внимание и някой намали музиката, за да могат да се насладят докрай на интересното зрелище. Анабел тръсна глава към кухнята.

— Изпиха всичко в къщата, включително каната с разтвора за африканските теменужки на баба ми, който току-що приготвих и проявих неблагоразумието да оставя на плота.

Тримейн сръчка Еди в рамото.

— Казах ти, че има странен вкус.

Другият футболист сви рамене.

— На мен ми беше добре на вкус.

— Поръчаха и китайска храна за стотици долари, която не искам да видя стъпкана по килима, затова всички ще се хранят само в кухнята.

— И пица — подвикна откъм хладилника Джейсън Кент, играч от втория състав на «Старс». — Не забравяй, че поръчахме и пица.

— Интересно, кога моята къща се превърна в свърталище на всички скъпоплатени и разглезени футболисти от Северен Илинойс?

— На нас тук ни харесва — обясни Джейсън. — Напомня ни за дома.

— И няма никакви жени — включи се и Леандро Колинс, краен десен защитник от първия състав, който се появи от офиса с пакет чипс. — Понякога човек трябва да си отдъхне от дамите.

Ръката на Анабел се стрелна с мълниеносна скорост и го плесна по врата.

— Не забравяй с кого говориш!

Леандро лесно избухваше и беше известен с това, че неведнъж се бе нахвърлял на някой съдия, който не му играеше по свирката, но сега само си разтри врата и направи гримаса.

— Същата си като майка ми.

— И като моята — кимна Тримейн щастливо.

— Тяхната майка! — извика Анабел и се извъртя към Хийт. — Аз съм на трийсет и една, а им напомням за техните майки.

— Защото се държиш също като майка ми — изтъкна Шон, доста неблагоразумно, както се оказа след секунда, защото също получи шамар зад врата.

Изпълнен със съчувствие, Хийт се спогледа с момчетата, след което посвети цялото си внимание на сватовницата.

— Разкажи ми какво се случи, скъпа — заговори той нежно и търпеливо.

Анабел вдигна ръце към тавана.

— Нямам понятие. През лятото само Дийн се отбиваше. После започна да води със себе си Джейсън и Дюит. След това Арте ме помоли да наглеждам нейния Шон, така че и него поканих, но само веднъж. А той се появи в компанията на Леандро и Мат. Първо идваха само играчите от «Старс», но после и футболистите от «Беърс». Едното доведе до другото. А сега се оказа, че собствената ми дневна заплашва да се превърне в истинско бойно поле.

— Казах ти да не се тревожиш за това — каза Джейсън. — Тук е неутрална територия.

— Да, така е. — Ноздрите й се издуха. — Неутрална територия, ама докато някой не се развилнее и тогава всички вие, момчета, ще подемете в хор: Извинявай, Анабел, но предните ти прозорци ги няма заедно с половината от втория етаж.

— Единствената, която вилнее, откакто сме дошли, си ти — промърмори Шон.

Изражението й стана толкова недвусмислено смъртоносно, че Еди смръкна щедро от бирата — или може би от разтвора за африканските теменужки — и течността излезе през носа му, което развесели неимоверно всички присъстващи.

Анабел се хвърли към Хийт, сграбчи го за ризата, надигна се на пръсти и му изсъска в лицето през стиснати зъби:

— Ще се напият, после някой от тези идиоти ще блъсне мерцедеса си в кола, пълна с монахини. И за всичко аз ще изляза виновна. Тук е Илинойс. Домакинът отговаря за гостите си.

За пръв път Питона изпита нещо като разочарование от действията й.

— Не им ли прибра ключовете от колите?

— Разбира се, че ги прибрах. Да не смяташ, че съм луда? Но…

Предната врата се разтвори шумно и господин Суперсекси лигльо Робилард се появи на прага в пълното си великолепие: марковите очила «Оукли», диамантите и каубойските ботуши. Помаха на всички с два пръста, сякаш беше проклетият крал на Англия.

— О, дявол да го вземе! По-добре ме убий веднага. — Ръцете на Анабел се впиха още по-силно в раменете на Хийт. — Някой трябва да го изведе оттук. Предчувствам нещо лошо. Дийн или ще си счупи ръката, или завинаги ще я осакати, а аз ще трябва да се разправям с Фийби.

Чампиън внимателно разтвори пръстите й.

— Успокой се. Твоят възлюбен може да се грижи за себе си.

— Исках да бъда само брачен посредник. Толкова ли е трудно да се разбере? Една обикновена сватовница. — Тя отпусна унило рамене и сведе глава. — Животът ми е пълна скръб.

— Анабел, започваш да ми лазиш по нервите — намръщи се Леандро.

Само с три големи крачки Робилард се озова до нея, изгледа Хийт продължително, обви ръка около нея и я целуна страстно по устните. Агентът стисна юмруци, но тук беше нейният дом и тя никога нямаше да му прости, ако направи това, за което жадуваше.

— Анабел е моята жена — обяви Дийн, след като откъсна устни от нейните и се взря в очите й. — Всеки, който я обиди, ще си има работа с мен… и с моите нападатели.

Тя се намръщи сърдито, а на Хийт малко му олекна.

— Мога сама да се грижа за себе си. Но не мога да се справя с къща, пълна с пияни малоумници.

— Това беше много грубо — обади се Еди с обидена физиономия.

Дийн я погали по рамото.

— Вие, момчета, нали знаете колко са раздразнителни бременните жени?

Всички дружно закимаха.

— Направи ли онзи тест, за който ти казах, кукличке? — Дийн я прегърна. — Знаеш ли дали носиш детето на нашата любов?

Това й дойде в повече, Анабел не издържа и прихна.

— Имам нужда от една бира.

Грабна бутилката на Тримейн и пресуши това, което бе останало в нея.

— Ако си бременна, не бива да пиеш — поклати угрижено глава Еди Скинър.

Леандро го плесна по главата.

Хийт осъзна, че от седмици не се бе забавлявал така.

Което му напомни за Делейни.

Анабел бе твърде заета, за да я забележи в тълпата, а избраницата му не бе помръднала от мястото си до вратата. Стоеше с гръб към стената, с дежурна усмивка, замръзнала на лицето, но очите й бяха добили изцъклен и малко безумен блясък. Делейни Лайтфийлд, ездачка, шампионка по стрелба от стенд, голф играч и опитен скиор, току-що бе надникнала в бъдещето си и никак не й се понрави това, което видя.

— Не бива да ми позволявате да изям още едно яйчено ролце. — Анабел остави празната бутилка върху купчината списания. — Едва си закопчавам джинсите. — Завъртя очи към Еди, който се опули насреща й. — Не съм бременна.

Но Робилард не мирясваше.

— Само защото не съм се постарал достатъчно, но тази нощ ще поправим този пропуск, кукличке.

Младата жена отново завъртя очи и се огледа къде да седне, но всички столове бяха заети, затова се настани в скута на Шон. Седеше прилично, но без да е скована. Явно се чувстваше удобно.

— Мога да изям само едно парче от пицата.

Хийт осъзна, че трябва незабавно да се погрижи за Делейни, и си проправи път към нея.

— Съжалявам за това.

— Май трябва да се присъединя към веселбата — заяви решително бъдещата му съпруга.

— Ако не искаш, не е нужно да го правиш.

— Просто… просто е малко стряскащо. Къщата е толкова малка, а те са толкова много.

— Да излезем навън.

— Да, чудесна идея.

Той я изведе на предната веранда. Няколко минути никой не проговори. Делейни се взираше в отсрещната къща, обхванала раменете си с ръце. Хийт се подпря на стълба. Кутийката с пръстена тежеше като олово в джоба му.

— Не мога да я оставя — рече извинително.

— О, не, не. Не бих очаквала от теб да го направиш.

Чампиън пъхна ръце в джобовете си.

— Предполагам, че трябваше да видиш какъв е животът ми. Това е един отличен пример.

— Да. Беше глупаво от моя страна. Аз не… — Тя се изсмя глухо и горчиво. — Повече ми хареса, когато бяхме в ложата.

Той разбра и се усмихна.

— Ложата държи реалността на разстояние.

— Съжалявам. Представях си го по-различно.

— Зная.

Някой отново наду музиката. Делейни пъхна палци под яката на сакото си и се огледа наоколо.

— Много скоро съседите ще повикат полицията.

Полицаите предпочитаха да си затварят очите, когато се веселяха спортните звезди на града, но агентът се съмняваше, че това ще е някаква утеха за нея.

Пръстите й уловиха наниза и заиграха с перлите.

— Не разбирам как може Анабел да се чувства толкова добре сред целия този хаос.

— Тя има братя — измърмори Хийт това, което според него бе най-простото обяснение.

— Аз също.

— Анабел е от тези хора, които лесно се отегчават. Предполагам, за нея може да се каже, че сама си устройва забавленията.

Също като него. Делейни поклати глава.

— Но това причинява толкова… главоболия.

Сигурно тъкмо поради това сватовницата му се забъркваше в подобни истории.

— Моят живот е пълен с такива — рече Хийт.

— Да. Да, сега разбирам.

Няколко минути останаха мълчаливи.

— Искаш ли да повикам такси? — попита той тихо.

Тя се поколеба, сетне кимна.

— Навярно така ще е най-добре.

Докато чакаха таксито, двамата се засипваха с взаимни извинения, твърдейки едно и също — че са се надявали, че ще се получи, но е по-добре, че са разбрали навреме, че са доста различни. Десетте минути, докато пристигне таксито, им се сториха цяла вечност. Хийт даде петдесет долара на шофьора и помогна на Делейни да се качи в колата. Тя му се усмихна, по-скоро замислено, отколкото тъжно. Беше прекрасна жена и за миг той изпита мимолетно съжаление, че не е човек, който би се задоволил с красота, ум, интелигентност и спортни умения. Не, само факторът Тинкърбел му пасваше изцяло. Докато таксито се отдалечаваше, за пръв път, откакто се беше запознал с Делейни, му олекна.

Храната пристигна, докато чакаха отвън, но когато и той влезе вътре, никой не ядеше. Всички се бяха скупчили в дневната, където музиката бе спряна, и се бяха вторачили в обърнатата бейзболна шапка с емблема на НАСКАР, поставена пред краката на Анабел. Когато Хийт се приближи, видя на дъното й да проблясват купчина диамантени обици. Анабел го видя и се ухили.

— Трябва да затворя очи, да избера обица и да спя с този, на когото принадлежи. Обица за жребец за една нощ. Забавно, нали?

В другия край на стаята Дийн вдигна рязко глава.

— Само за сведение, Хийтклиф*, моите и двете са все още на ушите ми.

[* Вечно мрачният герой от «Брулени хълмове» на Емили Бронте. — Бел.прев.]

— Защото си скръндза и кучи син. — Дюит Гилбърт, любимият уайд рисийвър на Дийн, го шляпна дружески по гърба.

Анабел се усмихна на Хийт.

— Те просто се шегуват. Знаят, че няма да го направя.

— Може и да го направиш — обади се Гари Суийни. — В шапката има поне петнайсет карата.

— По дяволите! Винаги съм си мечтал да спя с естествена червенокоска — възкликна Реджи О’Шей, свали от врата си инкрустирания с камъни златен кръст и го пусна в шапката.

Мъжете се втренчиха в кръста.

— Това не беше честно — заяви Леандро.

Разнесе се недоволен ропот. Настояваха Реджи да си вземе кръста.

— Беше забавно, но храната изстива — въздъхна Анабел и Хийт долови искрена нотка на съжаление в гласа й. — Шон, това са страхотни обици, но майка ти ще ме убие.

Да не говорим какво щеше да направи агентът му.


Някъде към два сутринта запасите от бира, които две момчета скришом попълваха, окончателно свършиха и тълпата започна да се разотива. Анабел възложи на Хийт да проверява трезвеността им и да ги изпраща по домовете им. Той извика таксита, най-пияните натовари в няколко коли с по-трезви шофьори. За цялата вечер избухна само една кавга и тя не беше за ключове на кола. Робилард се обиди от подмятането на съотборника му Дюит, че единствената причина Дийн да си купи порше вместо жестока ескалада била, за да е в тон с цвета на дантелените му гащи. Наложи се двама играчи на «Беърс» да ги разтървават.

— Кажи ми истината — попита Анабел агента. — Те наистина ли са ходили в колеж?

— Да, ходили са, но това не означава, че са присъствали в часовете.

Към два и половина тя заспа в единия ъгъл на дивана, а Леандро — в другия. Чампиън и Робилард разчистваха кухнята. Хийт хвърли на Дийн найлонова торба за боклук.

— Събери онези празни бутилки от уиски.

— След като никой не е убит, навярно тя няма да обърне внимание.

— По-добре да не рискуваме. Тази вечер беше доста бясна.

Набутаха остатъците от храната в торбите и ги занесоха до контейнерите за смет на алеята отпред. Дийн погледна отвратено Шърман.

— И като си помисля, че тя се опитваше да ме убеди да си сменим колите. Заяви, че ако карам два дни тази купчина ламарина, ще остана в досег с реалния свят.

— Да не говорим, че през това време тя ще се радва на поршето ти.

— Струва ми се, че й го изтъкнах. — Запътиха се към къщата. — Как така тази вечер не се опита да ми завреш договора под носа?

— Изгубих интерес. — Хийт му задържа вратата отворена, за да мине. — Свикнал съм да работя с по-решителни момчета.

— Че аз съм самата решителност. Знаеш ли, единствената причина още да не съм подписал с никой агент е, защото много ми харесва да ме ухажват. Няма да повярваш какви боклуци ми изпращат агентите и не говоря само за билети за първия ред за концерти. Братята Загорски ми купиха седжуей*.

[* Двуколесен електромобил. — Бел.прев.]

— Е, докато тънеш в разкош, помни, че «Найки» ще започнат да забравят причините, поради които искат захаросаното ти личице да се усмихва на всички по улиците от билбордовете с рекламите им.

— Като заговорихме за подаръци… — Дийн се облегна на плота с лукаво изражение. — Направо се влюбих в новия ролекс субмаринер, който наскоро видях по магазините. Онези приятелчета определено знаят как да правят страхотни часовници.

— Какво ще кажеш вместо това да ти изпратя кошница цветя в тон с красивите ти сини очи?

— Това беше грубо, човече. — Дийн извади ключовете на колата си от буркана на Анабел за домашни сладки с образа на Хелоу Кити заедно с бисквитка «Орео». — Чудно ми е как си станал такъв суперагент с това поведение.

— Изглежда, никога няма да разбереш. Ти губиш.

Робилард отхапа със здравите си бели зъби от бисквитката, ухили се развеселено и излезе от кухнята.

— До скоро, Хийтклиф — подметна през рамо.

Хийт натовари Леандро на едно такси и го изпрати у дома. Усмивката не слизаше от лицето му. Дийн и Анабел не ги свързваше абсолютно нищо, освен лудориите. Тя не беше влюбена в него. Държеше се с русокосия хубавец така, както с останалите играчи — като към големи деца. Всички приказки, които му наговори, бяха пълна измама. А ако куотърбекът бе влюбен в нея, със сигурност нямаше да си тръгне тази нощ и да я остави с друг мъж.

Тя лежеше настрани и лекото й дишане повдигаше падналата върху устните й къдрица. Хийт намери одеяло и я зави, а тя дори не помръдна. Запита се колко лошо ще е да пъхне ръка под завивката и да й свали дънките, за да спи по-удобно?

Много лошо.

Колкото и да мислеше, имаше само една причина, поради която Анабел си бе съчинила тази история с Дийн. Защото беше влюбена в клиента си и искаше да спаси гордостта си. Забавната, енергична, игрива, великолепна Анабел Грейнджър го обичаше.

Усмивката му стана още по-широка и за пръв път от месеци му стана леко и спокойно на душата. Изумително е какъв покой може да ти донесе яснотата.


Събуди го телефонен звън. Протегна се през нощната масичка и промърмори в слушалката.

— Чампиън.

Последва продължително мълчание. Той отпусна глава на възглавницата и отново се унесе.

— Хийт?

Прикри една сънена прозявка с длан.

— Да?

— Хийт?

— Фийби?

Чу сърдито изсумтяване и след това изщракване от прекъснат разговор. Агентът рязко отвори очи. Изминаха още няколко секунди, преди да осъзнае дълбочината на кашата, в която се бе накиснал. Това не беше неговата спалня и телефонът, който вдигна, не бе негов. А часът бе — погледна към часовника — едва осем сутринта.

Страхотно! Сега собственичката на «Старс» знаеше, че е прекарал нощта в дома на Анабел. Беше прецакан. Двойно прецакан, след като Фийби научи, че е скъсал с Делейни.

Вече напълно буден, Хийт се измъкна от леглото на сватовницата, което, за съжаление, тя самата не споделяше с него. Въпреки черните облаци, надвиснали над кариерата му, доброто настроение от изминалата нощ не го напускаше. Слезе долу, за да си вземе душ, после се избръсна с нейната розова самобръсначка «Жилет Дейзи». Нямаше бельо за преобличане, което означаваше, че или трябваше да си обуе боксерките от вчера, или да нахлузи джинсите на голо. Предпочете второто, после облече вчерашната риза, станала на хармоника от юмруците на Анабел.

Когато слезе на долния етаж, намери господарката на дома все още свита на кълбо на дивана, одеялото бе дръпнато до брадичката, а единият й бос крак се подаваше изпод него. Никога не се бе възхищавал особено на дамски ходила, но имаше нещо толкова трогателно в малката извивка на стъпалото й, че му се прииска да направи някои не много прилични неща. Всъщност повечето части от тялото на тази жена имаха върху него подобно въздействие, така че само това отдавна би трябвало да го наведе на определени мисли. Откъсна поглед от пръстите на крака й и се запъти към кухнята.

Снощи двамата с Дийн не си дадоха много зор с почистването и утринната светлина разкриваше остатъци от китайска храна, полепнала по плотовете. Докато кафето се вареше, Хийт грабна няколко салфетки и почисти най-голямата мръсотия. Когато отново надникна в другата стая, Анабел вече седеше на дивана. Косата й закриваше по-голямата част от лицето, виждаха се само върхът на носа и едната скула.

— Къде са ми дънките? — промърмори тя. — Няма значение. По-късно ще говорим за това.

Уви се в одеялото и се отправи към стълбите със залитаща стъпка.

Хийт се върна в кухнята и си наля кафе. Тъкмо се канеше да отпие първата глътка, когато забеляза голямата саксия с африкански теменужки, пъхната под масата. Не разбираше много от растения, но това не изглеждаше в цветущо здраве. Нямаше доказателство, че някой се е изпикал в него, но предпочете да не рискува и отнесе саксията под задната стълба.

Тъкмо привършваше с четенето на бележките на домакинята, залепени на хладилника, когато чу шумолене зад гърба си. Обърна се и получи възможността да се наслади на гледката на Анабел, влизаща с препъване в кухнята. Явно не бе стигнала до душа, но бе вдигнала косата си нагоре и си бе измила лицето. Миглите й бяха слепени от спиралата и имаха копиевидни връхчета, а страните й бяха поруменели. Изпод широката червена тениска се подаваха карирани памучни шорти. Босите й крака бяха напъхани в овехтели резедави маратонки. Изглеждаше сънена, разрошена и секси.

Хийт й подаде чаша кафе. Чак след като отпи от горещата течност, тя се втренчи намръщено в него.

— Мога ли да узная кой ми свали дънките? — попита тя с леко дрезгав глас.

— Робилард — отвърна Хийт след кратък размисъл. — Този тип е много ловък.

Анабел го изгледа свирепо.

— Не бях толкова отцепена. Добре ме опипа, докато ги сваляше.

Опитът му да изобрази искрено разкаяние се провали.

— Ръката ми се изплъзна.

Анабел се свлече върху един стол до масата.

— Сторило ли ми се е, или Делейни беше тук снощи?

— Беше тук.

— Защо не остана да помогне?

Сега предстоеше най-сложното. Хийт се престори, че търси в бюфета нещо за ядене, макар да знаеше, че там няма нищо. След като премести две кутии с консервирани домати, затвори вратичката.

— Цялата тази работа й дойде в повече.

Анабел се изправи.

— Какво искаш да кажеш?

Прекалено късно агентът осъзна, че вместо да крие африканските теменужки и да виси пред хладилника, задълбочен в четене на цитати от Опра, трябваше да измисли как да поднесе новината на сватовницата си. Може би ще е по-добре да вдигне рамене и да отложи разговора за по-късно, когато ще е напълно будна. Реши да опита.

Не се получи.

— Не разбирам. — Анабел изгледа Хийт тревожно. — Тя ми каза, че започва да харесва футбола.

— Оказа се, че не особено, когато е твърде близо и лично.

Челото й още повече се намръщи.

— Нищо, ще й помогна да го преодолее. Ще й обясня, че момчетата са страшни само ако им позволиш да ти се качат на главата.

Не биваше да се усмихва, но нали тъкмо заради това новият му план щеше да сработи много по-добре от стария? Още от самото начало Анабел го правеше щастлив, но той така се бе отплеснал в погрешната посока, че не бе разбрал какво означава това. Тази жена не беше съпругата от мечтите му. Далеч не беше идеалът му. Мечтите му бяха следствие от неувереността, комплекса за малоценност, незрелостта и грешно насочените му амбиции. Не, Анабел беше жената, с която искаше да прекара живота си… жената, която щеше да го дари с истинско щастие.

Интуицията му подсказваше, че тя надали ще приеме спокойно новината за края на връзката му с приятелката й, още повече че той не съумяваше да прикрие усмивката си.

— Работата е там, че… Между мен и Делейни всичко приключи.

Чашата й с кафе се озова с трясък върху масата. Младата жена скочи от стола.

— Не. Нищо не е приключило. Това е само препятствие по пътя.

— Опасявам се, че не е така. Снощи тя за пръв път видя какво представлява истинският ми живот и гледката съвсем не й хареса.

— Всичко ще уредя. Ще й обясня, че…

— Не, Анабел — прекъсна я той твърдо. — Това не може да се уреди. Не искам да се женя за нея.

— Ти за никоя не искаш да се жениш! — избухна тя.

— Това… не е съвсем вярно.

— Вярно е. И ми писна от това. Писна ми от теб! — Размаха ръце гневно. — Ти ме подлудяваш и повече не издържам. Уволнен си, господин Чампиън. Този път аз те уволнявам.

Хийт не очакваше такива яростни упреци. Трябваше да действа по-предпазливо.

— Аз съм клиент — припомни й. — Не можеш да ме уволниш.

Очите й с цвят на мед го пронизваха изпепеляващо.

— Току-що го направих.

— В своя защита мога да изтъкна, че бях изпълнен с най-добри намерения. — Бръкна в джоба си и извади бижутерската кутийка. — Бях решил снощи да й предложа. Вечеряхме в «Чарли Тротър». Храната бе отлична, настроението — чудесно, а аз носех пръстена. Но точно когато се готвех да й го връча… ти ми позвъня.

Млъкна и я остави сама да си направи изводите, с което тя, като всяка жена, се справи достатъчно бързо.

— О, боже! Пак аз съм виновна за всичко.

Добрият агент винаги умее да прехвърля другиму вината, но като я видя толкова съкрушена, се принуди да й каже истината.

— Проблемът не беше твоето обаждане. През цялата вечер се канех да й дам пръстена, но все не можех да го извадя от джоба. Това не ти ли подсказва нещо?

Като пое вината върху себе си, той отново подпали фитила на гнева й.

— За теб никоя не е подходяща! Кълна се, че ще намериш недостатък дори и на Богородица. — Грабна кутийката от ръката му, отвори я и присви устни. — Това ли е най-доброто, което успя да намериш? Ти си мултимилионер!

— Именно! — Не се нуждаеше от друго доказателство, че Анабел Грейнджър е от жените, които се срещат една на милион. — Не разбираш ли? Тя обича всичко да е изискано. Щеше да се смути, ако бях избрал някой по-голям диамант. Мразя този пръстен. Можеш да си представиш как щяха да реагират момчетата, като видят това жалко камъче на пръста на съпругата ми.

Тя хлопна капачето на кутийката и я тикна в дланта му.

— Въпреки това си уволнен.

— Разбирам.

Той пъхна кутийката в джоба си, допи кафето и тръгна към вратата.

— Мисля, че ще е по-добре и за двама ни, ако се сбогуваме още сега.

Надяваше се, че треперенето в гласа й не е само плод на въображението му.

— Така ли си решила?

Изкушението да потуши гнева й с целувка беше почти неустоимо, но колкото и да беше съблазняващо краткотрайното удовлетворение, трябваше да мисли за бъдещето. Затова само се усмихна и си тръгна.

Навън свежият утринен въздух ухаеше на есен. Хийт пое дълбоко дъх и с лека стъпка се отправи към колата. Изминалата вечер с футболистите му бе отворила очите за това, което отдавна трябваше да проумее.

Анабел Грейнджър бе неговата идеална половинка.


21.


От деня, в който Анабел прекрачи прага на офиса на Хийт, животът й се бе превърнал във виенско колело, въртящо се с тройна скорост. Извисяваше се до върха, оставаше там за няколко блажени секунди, а после с главозамайваща скорост политаше към дъното. Докато се приготвяше за вечерята по случай рождения си ден, си казваше, че се радва, задето го е уволнила. Той беше луд. Дори още по-лошо — подлудяваше и нея. Поне тази вечер нямаше да има време да мисли за него. Ще се постарае семейството й да види в какво се бе превърнала. Вече не беше неудачница или черната овца в семейството, а почти успяла, трийсет и две годишна бизнес дама, която не се нуждае от ничий съвет или съжаление. «Идеалната половинка» може и да не беше кандидат за класацията на «Форбс» с петстотинте най-богати компании, но поне вече започваше да носи печалби.

Затвори капачката на гланца за устни, излезе от банята, прекоси коридора и влезе в стаята на Нана, за да се огледа във високото огледало. Допадна й това, което видя. Коктейлната рокля с дълги ръкави и трапецовиден силует беше истинско разточителство, но не съжаляваше за нито един похарчен цент. Откриващото раменете деколте правеше шията й да изглежда по-дълга и грациозна и в същото време подчертаваше лицето и косата й. Можеше да избере рокля в традиционния черен цвят, но вместо това се спря на прасковено. Хареса й драматичния ефект от контраста между нежния пастелен цвят и червената й коса, която, както никога, се държеше прилично. Обрамчваше лицето й като пухкав облак, сред който проблясваха изящните златни висулки на обиците. Високите кремави сандали прибавяха още няколко сантиметра към ръста й, но щеше да изглежда още по-внушително с достоен кавалер, който да я държи под ръка.

— Ще имаш кавалер за вечерта?

От удивлението, прозвучало в гласа на Кейт, по време на закуската в хотела на родителите й, още я болеше, но Анабел се бе въздържала от язвителен коментар. Въпреки че относителната младост на Дийн можеше да й изиграе лоша шега, семейство Грейнджър бяха футболни запалянковци. С изключение на Кандейси, всички от години следяха успехите на «Старс» и младата жена се надяваше, че славата на куотърбека ще компенсира младостта и диамантените му обици.

Погледна за последен път отражението си в огледалото. Кандейси щеше да бъде в тоалет на «Макс Мара», но какво от това. Снаха й беше плиткоумна комплексарка и снобка, драпаща със зъби и нотки по социалната стълбица. На Анабел й се искаше Дъг да беше довел Джеймисън вместо съпругата си, но племенникът й бе останал в Калифорния с бавачката си. Погледна часовника. Звездният й кавалер щеше да дойде да я вземе след двайсет минути. Преди Дийн да се съгласи да я придружи тази вечер, се наложи да му обещае до края на живота си да изпълнява всяко негово желание, но си струваше. Докато се спускаше по стълбата, изведнъж й стана криво. Имаше нещо жалко в това, една трийсет и две годишна жена все още да се опитва да заслужи одобрението на семейството си. Може би като стане на четирийсет, ще придобие достатъчно самочувствие. А може би не. Трябваше да признае, че имаше причини да се съмнява. Последния път когато беше със семейството си, те й бяха устроили истинска засада.

Имаш такъв потенциал, скъпа — беше казала Кейт на Бъдни вечер над чашата си с яйчен пунш на верандата в дома им в Нейпълс. — Обичаме те твърде много, за да стоим и безучастно да гледаме как го пропиляваш.

Няма нищо лошо в това да си неудачница, когато си на двайсет и една — бе се включил и Дъг, — но ако на трийсет години нямаш сериозна кариера, вече си пълна загубенячка.

Дъг е прав — пригласяше му доктор Адам. — Не можем винаги да се грижим за теб. Трябва да работиш упорито и сериозно за кариерата си.

Поне си помисли как начинът ти на живот се отразява на цялото семейство — бе обобщила Кандейси, след като пресуши четвъртата си чаша с яйчен пунш.

Дори баща й се бе присъединил към общия хор:

— Вземи няколко урока по голф. Няма по-добро място от голф игрището за създаване на нужните връзки.

«Партито» тази вечер щеше да се състои в тузарския «Мейфеър Клъб», където майка й бе запазила отделен салон. Анабел искаше да покани членовете на читателския клуб, за да има поне някаква подкрепа, но Кейт настоя да бъдат «само семейството». Новата приятелка на Адам и мистериозното гадже на Анабел бяха единствените изключения.

Тя надникна навън, за да провери температурата. Беше хладно, наближаваше Хелоуин, но не беше толкова студено, че да загрози роклята си с някое от старите си сака. Закрачи из стаята. След петнайсет минути Дийн щеше да дойде да я вземе. Най-сетне роднините й щяха да се уверят, че не е пълна неудачница. Изглеждаше страхотно, щеше да я придружава суперсекси мъж в ролята на нейно гадже и «Идеалната половинка» вече бе поела по пътя на успеха. Само ако Хийт…

Опитваше се с все сили да не се терзае за собственото си нещастие. Не бе разговаряла с него от купона миналия уикенд, а и той явно уважаваше желанието й да я остави на спокойствие. Успя да устои на изкушението да му позвъни, за да му благодари за кашоните с деликатеси и скъп алкохол, които бе изпратил, за да попълни запасите в опустошения й килер. Защо обаче бе включил в доставката една саксия с африкански теменужки, си оставаше пълна загадка.

Колкото и да беше болезнено, Анабел осъзнаваше, че Хийт е емоционална инвестиция, която не й беше по джоба. От месеци се стараеше да се убеди, че чувствата й към него са по-скоро физическо привличане, нагон, отколкото любов, но не беше истина. Обичаше го заради толкова много качества, че им бе изгубила бройката: почтеност, чувство за хумор, умение да я разбира… Ала психическите му задръжки имаха дълбоки корени и му бяха нанесли непоправими вреди. Хийт беше способен на абсолютна вярност, на пълна отдаденост, можеше да й бъде опора и утеха, но Анабел не вярваше, че е способен да я обича. Затова трябваше да го изхвърли от живота си.

Телефонът иззвъня. Ако се обаждаше Дийн, за да отмени срещата в последната минута, никога нямаше да му го прости. Хукна към кабинета и грабна слушалката, преди да се включи телефонният секретар.

— Ало?

— Не се обаждам по работа, а по личен въпрос — каза Хийт, — така че не затваряй. Трябва да поговорим.

Сърцето й запърха само като чу гласа му.

— О, не, не трябва.

— Ти ме уволни — продължи той спокойно. — Уважавам това. Повече не си моя сватовница. Но ние все още сме приятели и в интерес на нашето приятелство трябва да обсъдим страница тринайсета.

— Страница тринайсета?

— Ти ме обвини, че съм високомерен. Винаги съм имал самочувствие, но се обаждам, за да ти кажа, че вече не е така. След като разгледах тези снимки… Скъпа, ако това е идеалът ти за мъж, не мисля, че някой от нас ще задоволи изискванията ти.

Стомахът й се сви от лошо предчувствие. Имаше усещането, че много добре разбира какво има предвид той, и приседна отмаляло на ръба на бюрото.

— Не знам за какво говориш.

— Кой да предположи, че еластичният силикон може да се предлага в такава богата цветова гама?

Каталогът със секс играчки. Беше го взел преди месеци и Анабел напълно бе забравила за него.

— Повечето от тези продукти, изглежда, са хипоалергенни — обясняваше Хийт. — Предполагам, че това е добре. Някои са с батерии, други — без. Сигурно е въпрос на предпочитание. Гледам, че има един с ремъци. А този е много ексцентричен. И… мамка му! За този пише, че може да се слага в съдомиялната машина. Колкото и да изглежда интересен… съжалявам, но трябва да призная, че има нещо твърде отблъскващо в цялата работа.

Трябваше да затвори, но той толкова много й липсваше.

— Шон Палмър, ти ли си? Ако не престанеш с тези мръсотии, ще кажа на майка ти.

Но Хийт не се хвана.

— В началото на страница четиринайсета… Този модел се предлага с някаква помпа. Подгънала си ъгълчето, значи, е привлякъл вниманието ти.

Беше напълно сигурна, че не е подгъвала никакви ъгълчета, но знае ли човек?

— А какво ще кажеш за този с вакуумния смукач? Позволи ми да те предупредя, скъпа. Ако залепиш нещо такова към прозореца в спалнята си или, по дяволите, към арматурното табло на колата си, може да привлечеш нежелано внимание. — Тя се усмихна. — Кажи ми само още нещо, Анабел, и затварям. — В гласа му се прокраднаха по-нежни, интимни нотки, които я накараха да потръпне. — Защо жена като теб се интересува от изкуствени играчки, когато истинските вършат много по-добра работа?

Докато се опитваше да измисли подходящ отговор, той затвори. Пое няколко пъти дълбоко въздух, но не се успокои. Колкото и да се опитваше да бъде твърда и да не се поддава, само щом чуеше гласа му, и се разтапяше. И тъкмо заради това не биваше да си позволява подобни разговори.

На вратата се позвъни. Слава богу, Дийн е подранил. Анабел рипна и притисна длани към страните си, за да се успокои. Надяна усмивка на лицето си и отвори предната врата.

На прага стоеше Хийт.

— Честит рожден ден!

Пъхна мобилния в джоба си, захвърли каталога на верандата и докосна устните й с нежна бърза целувка, на която тя едва се сдържа да не отвърне.

— Какво правиш тук?

— Изглеждаш прекрасно. Повече от прекрасно. За съжаление, подаръкът ти ще пристигне чак утре, но не искам да си мислиш, че съм забравил.

— Какъв подарък? Няма значение. — Вместо да разтвори ръце за прегръдка, тя прегради пътя му. — Дийн ще ме вземе след десет минути. Сега не мога да говоря с теб.

Той я отмести, за да влезе вътре.

— Боя се, че Робилард е болен. Аз ще заема мястото му. Харесва ми роклята ти.

— Какви ги приказваш? Говорих с него преди три часа и беше напълно здрав.

— Тези стомашни вируси те нападат изневиделица.

— Глупости! Какво си му направил?

— Не бях аз, а Тъкър. Не зная защо, но той настоя да гледат тази вечер заедно записа от мача. Между нас да си остане, но приятелчето ти Кевин понякога може да бъде истински гадняр. — Зарови нос във врата й, точно зад златните висулки. — По дяволите, ухаеш божествено!

Сърцето й отброи няколко учестени удара, преди да се застави да се отдръпне.

— Моли знае ли за това?

— Не съвсем. За нещастие, Моли мина на тъмната страна заедно със сестра си. Тези жени се отнасят прекалено закрилнически към теб. А всъщност би трябвало да се притесняват за мен. Не проумявам как още не са разбрали, че ти прекрасно можеш да се грижиш за себе си.

Харесваше й, че той я разбира толкова добре, но при все това нямаше намерение да се поддава на мазния му чар на спортен агент.

— Не желая да ходя на партито за рождения си ден с теб. Доколкото семейството ми е осведомено, ти все още си мой клиент, затова ще им се стори малко странно. Освен това искам да се появя с Дийн. Той наистина ще ги впечатли.

— И смяташ, че аз няма?

Тя огледа тъмносивия костюм, навярно от «Армани», дизайнерската вратовръзка и невероятния часовник от бяло злато «Филип Патек». Роднините й направо ще се търкулнат по гръб и ще го молят да ги почеше по коремчетата.

Хийт знаеше, че я е хванал натясно. Не й убягна лукавата му усмивка.

— О, добре — промърмори кисело. — Но те предупреждавам, че братята ми са най-ограничените, себелюбиви и надути сноби, които някога си срещал. — Вдигна безсилно ръце. — Защо ли си правя труда? Ще ги харесаш от пръв поглед.


Те също го харесаха. Шокираните им изражения, когато Анабел влезе в частния салон на «Мейфеър Клъб», облицован с орехова ламперия, с Хийт под ръка, надминаха и най-смелите й фантазии. Първо провериха дали той не носи обувки с високи токове, после мислено оцениха гардероба му. Още преди да бъдат представени един на друг, той беше един от тях — признат член на клуба на преуспелите.

— Мамо, татко, това е Хийт Чампиън и зная какво си мислите. И на мен също ми звучи измислено, но не е. Истинското му име е италианско — Кампионе, ала трябва да признаете, че Чампиън е по-добро от маркетингова гледна точка.

— Не е «по-добро», а най-доброто от маркетингова гледна точка — кимна Кейт одобрително.

Любимата й гравирана широка златна гривна иззвъня до старата гривна с висулки на баба й. В същото време тя стрелна дъщеря си с изпитателен поглед, който Анабел предпочете да се престори, че не забелязва. Още не бе измислила как да им обясни защо мъжът, за когото те знаеха, че е най-важният й клиент, й кавалерства на семейната вечеря.

Тази вечер Кейт бе облечена в трикотажен костюм от «Сейнт Джон» с цвят на шампанско, идеално подхождащ на пепеляворусата й коса, която, откакто Анабел помнеше, майка й подстригваше в прическа тип «паж», като актрисата от миналия век Джена Роуландс. Баща й беше с любимия си тъмносин блейзър, бяла риза и сива вратовръзка, в същия цвят като това, което бе останало от някога къдравата му коса. Навремето тя беше огненочервена, като тази на дъщеря му. На ревера му бе забодена значка във формата на американското знаме. Когато го прегърна, Анабел вдъхна познатия аромат: крем за бръснене «Брут», препарат за чистене на петна и лекия мирис на хирургически дезинфектант.

Хийт се здрависа подред с родителите й.

— Кейт, Чет, за мен е удоволствие.

Анабел се бе срещнала с родителите си на закуска, но братята й бяха долетели преди няколко часа и сега тя размени прегръдки с тях. Дъг и Адам бяха наследили русата коса и сините очи от майка им, но за щастие, не и склонността й да трупа тлъстини на кръста. Тази вечер изглеждаха особено красиви, истинско въплъщение на цветущото здраве и успеха.

— Дъг, ти си финансист, нали? — В очите на агента се четеше искрено уважение. — Чух, че си станал вицепрезидент на «Рейнолдс и Пийт». Много впечатляващо. И, Адам… най-добрият кардиохирург в Сейнт Луис. За мен е голяма чест.

Братята й останаха силно поласкани и се започна дружеско потупване по раменете.

— Четох за теб в пресата…

— Изградил си си впечатляваща репутация…

— Списъкът ти с клиенти е наистина удивителен.

Снаха й използваше парфюм с уханието на препарат против насекоми, затова Анабел я прегърна последна. Прекалено загоряла, агресивно гримирана и отблъскващо кльощава, Кандейси беше с къса черна рокля, без презрамки, за да демонстрира загорелите си рамене и стройните си крака. Диамантените й обици бяха големи почти колкото обиците на Шон Палмър, но Анабел смяташе, че тази жена прилича на кобила.

Хийт срази Кандейси с двете си безотказни оръжия — сексапилна усмивка и убийствена искреност.

— Брей, Дъг, как може такъв грозник като теб да забърше такава красавица?

Братът на Анабел, който отлично съзнаваше колко е неотразим, се засмя. Съпругата му отметна кокетно червеникавокестенявите си екстеншъни.

— Въпросът по-скоро е… Как девойка като сестра ми е убедила мъж като теб да се присъедини към нашето малко семейно тържество?

Анабел мило се усмихна.

— Обещах му, че след това ще му позволя да ме завърже и да ме нашляпа.

Хийт искрено се забавляваше, но Кейт изсумтя възмутено.

— Анабел, не всички тук са запознати с ексцентричното ти чувство за хумор.

Дъщеря й подмина недоволството й и насочи вниманието си към непознатото лице сред присъстващите — последното завоевание на Адам. Както и предишните, включително и бившата му съпруга, и сегашната му приятелка се отличаваше със стройна фигура, привлекателни правилни черти на лицето, къси тъмнокестеняви коси и пълна липса на чар. Достатъчно беше само да погледне тези тънки устни, незнаещи що е усмивка, за да разбере, че брат й отново си е избрал робот в женски облик.

— Това е доктор Лусил Менгър — представи я Адам и я прегърна покровителствено през раменете. — Нашият нов и много талантлив патолог.

Прекрасен избор на професия, Луси. Не е нужно да се тревожиш за маниерите си край болничното легло.

Хийт я озари с мегаватовата си усмивка.

— Май само ние двамата сме чуждите тук, така че е по-добре да се сплотим. Нищо чудно тези хора да се окажат серийни убийци.

Родителите и братята й се разсмяха, но Лусил изглеждаше озадачена. Най-сетне загря.

— О, това е шега.

Анабел стрелна с поглед Кейт, но майка й само повдигна леко вежди. Раздразнението на младата жена се засили. Брат й имаше голям опит в избора на такива «умници», напълно лишени от чувство за хумор, но дали някой се намесваше в личния му живот, позволявайки си да раздава съвети и оценки? Не. Никой не го правеше. Всичко това бе запазено единствено за нея самата.

Хийт наведе глава с изражението на виновен, разкайващ се пакостник.

— Боя се, че шегата ми се оказа неуместна.

Лусил си отдъхна, че вината не е нейна.

Кейт винаги запазваше частния салон на втория етаж на «Мейфеър Клъб» за сбирките на семейство Грейнджър в Чикаго. Обзаведено в стила на английска провинциална къща, с дръжки на вратите от полиран месинг, завеси и дамаска от кретон, помещението разполагаше с уютен кът край красивите еркерни прозорци с изглед към Делауер Плейс. Всички се настаниха там за коктейлите и раздаването на подаръците. Дъг и Кандейси я изненадаха с талон за всички процедури в местния салон за красота. Веднага стана ясно чия е идеята за този избор. Адам й подари нов дивиди плейър с колекция от видеозаписи на фитнес програми. Много ти благодаря, братко. Анабел разопакова подаръка на родителите си и откри скъп тъмносин костюм, с който нямаше да позволи да я видят дори мъртва в канавката, но не можеше да го върне, защото Кейт го бе поръчала от любимия си бутик в Сейнт Луис за бизнес дами и управителят несъмнено щеше да я уведоми за това кощунство.

— С напредването на годините всяка жена се нуждае от делови костюм — оповести майка й.

Хийт изви леко устни.

— Аз също имам подарък за рожденичката. За съжаление, няма да е готов до понеделник.

Кандейси настоя за подробности, но той отказа да сподели повече. А Кейт повече не можеше да сдържа любопитството си защо агентът е тук.

— Никога не сме имали нещо против Анабел да идва сама, макар че тя твърди, че това винаги я кара да се чувства като петото колело на каруцата. Като неин клиент ти със сигурност не си длъжен да я придружаваш, но… Е, трябва да кажа, че всички се радваме, че си с нас…?

Завърши изречението с подчертана въпросителна интонация. Анабел се надяваше, че Хийт някак си ще отхвърли предположението на майка й, че е дошъл от съжаление, но той продължи с пълни шепи да пръска чара си.

— Удоволствието е мое. Нямах търпение да се запозная с всички вас. Анабел ми е разказвала невероятни истории за кариерата ти на банкер, Кейт. Ти си истински образец за подражание за жените, които мечтаят да се издигнат в професията.

Кейт направо се разтопи.

— Не зная дали съм чак такъв еталон, но бих казала, че някога за жените беше много по-трудно да пробият в деловия свят, отколкото сега. Постоянно повтарям на Анабел, че е голяма късметлийка. В наши дни единствените препятствия по пътя към успеха за една жена са тези, които тя сама си поставя.

Уф!

— Очевидно си я научила на много неща — угоднически отбеляза Хийт. — Удивително е какъв успех постигна тя за толкова кратко време. Сигурно много се гордееш с нея.

Кейт се втренчи подозрително в него, за да види дали се шегува. Кандейси се изкиска ехидно. Анабел всъщност не мразеше снаха си, но нямаше да застане начело на кандидатите за нейни донори, ако ненадейно се окажеше, че има нужда от бъбрек.

Майка й се пресегна през облегалката на стола и потупа коляното й.

— Много деликатно се изрази, Хийт. Дъщеря ми винаги е била волна птичка. Тази вечер си много красива, скъпа, макар че доста е жалко, че не са имали този модел в черно.

Анабел въздъхна. Чампиън се усмихна, после насочи вниманието си към Кандейси, която ловко бе успяла да се настани на кожения диван между него и съпруга си.

— Доколкото зная, двамата имате надарено малко момче.

Надарено? Единственото, което Анабел бе споделила за Джеймисън, бе умението му да привлича вниманието на всички, като се изпикае върху килима в дневната. Но кланът Грейнджър се разтопи от това безочливо ласкателство.

— Той толкова ми напомня на Дъг и Адам, когато бяха на тази възраст — засия Кейт.

Имали са същите малки мъжки «атрибути»?

— Ние му провеждаме тестове — обясни Дъг. — Не искаме да се отегчава в училище.

— Той обожава науките за природата. — Един кичур от екстеншъните на Кандейси се бе залепил за намазаната й с гланц устна, но тя, изглежда, не го забелязваше. — Учим го как да рециклира отпадъците.

— Удивително е колко добра координация има за тригодишен — вметна Адам. — Ще стане спортист.

Кейт направо щеше да се пръсне от майчинска гордост.

— Дъг и Адам бяха плувци. Анабел също.

— И дъщеря ми плува — призна Кейт и затъкна кичур руса коса зад ухото си. — Но за съжаление, не прояви такъв ентусиазъм като братята си.

В превод: никога не е печелила медали.

— Аз просто плувах за удоволствие — промърмори тя, но никой не й обърна внимание, защото баща й реши да вземе участие в разговора.

— Ще отрежа края на дръжката на седмия си стик с желязна глава за Джеймисън. Никога не е рано за едно момче да започне да играе голф.

Кандейси се впусна във възхвала на академичните постижения на сина си, а господин Очарование винаги намираше точните отговори. Кейт погледна с любов синовете си.

— И Дъг, и Адам можеха да четат още на четири. Не само отделни думи, но и цели изречения. Боя се, че на Анабел й беше нужно малко по-дълго време. Не че възприемаше бавно — съвсем не — но й беше трудно да стои дълго на едно място.

И все още й бе трудно.

— Незначителното разсейване не е чак толкова лошо — вметна тя, почувствала необходимост да се намеси. — Осигурява ти по-широк кръг от интереси.

Всички се вторачиха в нея, дори и Хийт. Какво пък, напълно разбираемо. За по-малко от половин час бе напуснал лагера на неудачниците и се бе настанил при преуспелите умници.

Мъчението продължи и при сервирането на ордьоврите и всички заеха местата си край масата, застлана с бяла ленена покривка, украсена с розови рози и сребърни свещници.

— И така, картофче, кога ще дойдеш в Сейнт Луис, за да разгледаш новото кардиологично крило? — Адам седеше до нея, а приятелката му се бе настанила от другата му страна. — Много забавна история, Лусил. Последния път когато Анабел ме посети в болницата, някой бе оставил кофа с вода в коридора. Както обикновено, сестра ми бърбореше оживено и затова не я видя. И… пльок!

Всички прихнаха дружно, сякаш не бяха чували историята поне двайсетина пъти.

— Помните ли купона преди последната година в колежа? — изсумтя Дъг. — Разбъркахме остатъците от всички питиета и предизвикахме картофчето да изпие противната смес. Боже, мислех, че никога няма да спре да повръща.

— Да, наистина много славни спомени — промърмори Анабел и пресуши чашата си.

За щастие, семейната инквизиция реши, че ще е по-интересно да се прехвърли на Чампиън, и спря да я изтезава. Дъг пожела да узнае дали Хийт е мислил да открие клон на бизнеса си в Ел Ей. Адам се осведоми дали има партньори. Баща й го попита дали играе голф. Всички единодушно се съгласиха, че тайните на успеха се крият в упорития труд, ясните цели и мощния замах. Когато се заеха с основното блюдо, за Анабел нямаше съмнение, че между роднините й и кавалера й е разцъфнала взаимна любов.

Но Кейт явно продължаваше да се терзае от мисълта какво го бе накарало да придружи дъщеря й на тазвечерната сбирка.

— Хийт, разкажи ни как върви търсенето на съпруга. Доколкото разбрах, си наел две брачни агенции.

Анабел реши, че е време да внесе яснота в ситуацията.

— Вече е една. Аз го уволних.

Братята й се разсмяха, но майка й я изгледа свирепо над остатъците от ролето си.

— Анабел, ти наистина имаш най-странното чувство за хумор.

— Не се шегувам — отряза я дъщеря й. — С него е невъзможно да се работи.

На масата се възцари неловко мълчание. Хийт сви рамене и остави вилицата.

— Изглежда, не вложих достатъчно усилия, а Анабел е безпрекословна, що се отнася до бизнеса.

Цялото семейство го зяпна сащисано над ръбовете на чашите си, с изключение на Кандейси, която пресуши трета чаша шардоне и реши, че е време да подеме любимата си тема за разговор:

— Никога няма да го чуеш от тях, Хийт, но фамилията Грейнджър е стара, от стария Сейнт Луис, ако разбираш какво искам да кажа.

Пръстите на Хийт стиснаха столчето на винената чаша.

— Не съм много сигурен, че разбирам.

Макар че Анабел от все сърце одобряваше смяната на темата, й се искаше Кандейси да бе избрала някоя друга. Кейт също не изглеждаше доволна, но този път виновницата за непростимия гаф беше снаха й, а не дъщеря й, и затова тя само помоли Лусил да й подаде солницата.

— Солта повишава кръвното налягане — изтъкна Лусил, вярна на лекарския си дълг.

— Колко интересно — отбеляза Кейт и се пресегна през нея за солницата.

— Грейнджър е от най-старите фамилии в Сейнт Луис, собственик на една от първите пивоварни фабрики — продължи Кандейси с разкритията. — На практика те са основали града.

Анабел потисна прозявката си. Хийт обаче заряза печеното ребърце и посвети цялото си внимание на разказа.

— Наистина ли?

Кандейси, заклета снобка по рождение, заплува в свои води.

— Свекърът ми е изчакал да завърши колежа, преди да обяви решението си да се посвети на медицината, вместо на пивоварната. Наложило се семейството му да продаде фабриката на «Анхойзер-Буш». Навремето това е било голяма новина.

— Мога да си представя. — Хийт погледна през масата към Анабел. — Никога не си ми споменавала за това.

— И никой от тях не го споменава — прошепна Кандейси затворнически. — Те се срамуват, че са богати по рождение.

— Не се срамуваме — заяви свекърът й твърдо, — но двамата със съпругата ми винаги сме вярвали в такива ценности, като тежкия и упорит труд. Никога не сме имали намерение да отглеждаме и възпитаваме деца, чието единствено занимание е да броят парите от попечителските си фондове.

Тъй като никой от тях не можеше да докосне парите от попечителските фондове, преди да навърши сто и трийсет, Анабел никога не бе проумявала за какво е целият този шум.

— Били сме свидетели как парите съсипват живота на мнозина млади хора — присъедини се Кейт към съпруга си.

Но Кандейси имаше в запас още една пикантна клюка.

— Очевидно духовете доста са се разбунили, когато Чет довел свекърва ми у дома. Семейство Грейнджър явно смятало, че тя не е достойна за него.

Вместо да се обиди, Кейт доби самодоволно изражение.

— Майка му беше ужасна снобка. Горката, тя не бе виновна. Беше продукт на онова консервативно, затворено елитно общество на Сейнт Луис, затова толкова много се стараех — и смея да добавя безуспешно — да убедя Анабел да се откаже от така наречения дебют в обществото. Семейството ми може и да принадлежи към работническата класа, Бог ми е свидетел, майка ми беше, но…

— Да не си посмяла да кажеш нещо лошо за Нана — изсъска Анабел и яростно прободе с вилицата си невинния зелен боб.

— … но аз не по-зле от всеки друг умея да чета ръководството по етикеция — продължи Кейт невъзмутимо. — Не след дълго намерих достойно място сред великите и могъщи Грейнджър.

Чет погледна с гордост съпругата си.

— Преди да си отиде от този свят, майка ми беше привързана повече към нея, отколкото към мен.

Хийт не сваляше поглед от Анабел.

— Ти си била дебютантка?

Младата жена изправи рамене и вирна брадичка.

— Харесвам красивите рокли и навремето това ми се стори добра идея. Това проблем ли е за теб?

Той избухна в смях, който продължи толкова дълго, че се наложи Кейт да изрови книжна кърпичка от чантата си и да му я подаде, за да попие сълзите си. Честно казано, Анабел не проумяваше какво беше толкова смешно.

Кандейси доста неблагоразумно позволи на сервитьора да напълни отново чашата й.

— Да не забравяме и «Ривър Бенд», дома, в който всички са отраснали.

— Къщата ви си има име? — попита Хийт развеселено.

— Не ме гледай — тросна се Анабел. — Това се е случило, преди да се родя.

— «Ривър Бенд» не е просто къща, а имение — осветли го Кандейси. — Още не можем да повярваме, че Чет убеди Кейт да го продадат, макар че домът им в Нейпълс е приказен. Човек трябва да го види, за да повярва.

Агентът отново се заля от смях.

— Ти си непоносим — укори го Анабел.

Кандейси продължи с описанието на «Ривър Бенд», което настрои младата жена на носталгична вълна, макар че снаха й пропусна да спомене прозорците, от които вечно духаше, запушените камини и безкрайния миши парад. Накрая дори на Дъг му писна да слуша и смени темата.


Хийт хареса всички членове на клана Грейнджър, с изключение на надутата досадница Кандейси, но бе склонен да прояви снизхождение към нея, тъй като разбираше, че й се налага да живее в сянката на Анабел. Докато оглеждаше седналите около масата, осъзна, че тъкмо това е здравото и сплотено семейство, за което винаги бе мечтал. Чет и Кейт бяха любящи родители, посветили се на трудната задача да възпитат децата си в истински ценности, които да ги превърнат в успели зрели хора. Заяжданията на братята й подлудяваха Анабел — те постоянно я поднасяха — но тя беше най-малкото дете и единственото момиче и явно беше тяхна любимка. Достави му огромно удоволствие да наблюдава как Адам и Дъг открито се състезават за вниманието й. Но сложните отношения между майка и дъщеря си останаха загадка за него. Кейт наистина беше заядливка и постоянно натякваше за нещо на дъщеря си, но в същото време все си намираше извинения да я докосне и й се усмихваше, когато тя не я гледаше. Що се отнасяше до Чет… Нежното му изражение не оставяше съмнение кое беше момиченцето на татко.

Докато се взираше през масата в нея, гърлото му се стегна от гордост. Никога досега не я бе виждал толкова красива или секси, но май мислите му постоянно поемаха в тази посока. Голите й рамене блестяха на светлината на свещите и той изпита желание да целуне луничките, пръснати по малкото изящно носле. Лъскавата вихрушка от кичурите на косата й му напомняше на есенни листа и пръстите го сърбяха да ги зарови в тях. Ако не беше толкова погълнат от старомодните си криворазбрани представи за съпруга трофей, щеше още преди месеци да осъзнае мястото, което заемаше тази жена в живота му. Но едва купонът през миналия уикенд отвори очите му. Анабел правеше щастливи всички, включително и него. С нея той усещаше, че живее пълноценно и че животът не е само работа, че смехът е толкова ценен, колкото и парите.

Сутринта бе отменил всичките си срещи, за да избере годежен пръстен, само два и половина карата, защото ръцете й бяха малки и фини, а ако по цял ден е принудена да носи трикаратов камък, вечерта ще е толкова уморена, че няма да има сили да свали дрехите си. Беше решил съвсем точно как ще й направи предложение и тази сутрин бе задвижил първата част от плана.

Бе наел духовия оркестър на Северозападния университет.

Ясно си представяше как ще протече всичко. В момента тя бе твърде ядосана, затова трябваше да забрави за това, че само преди няколко седмици възнамеряваше да се ожени за Делейни Лайтфийлд. Беше почти убеден, че Анабел го обича. Представлението с Дийн Робилард го доказваше, нали? А ако грешеше, щеше да я накара да го обикне… започвайки от тази вечер.

Ще я целува, докато остане без дъх, после ще я отнесе до спалнята на тавана, ще обърне снимката на баба й към стената и ще я люби до припадък. Сетне ще я затрупа с цветя, ще уреди няколко суперромантични срещи, ще й звъни по сто пъти на ден. Когато бъде абсолютно сигурен, че е сломил и последната й съпротива, ще я покани на изискана вечеря в най-хубавия ресторант на «Еванстън». След като приспи всичките й съмнения с вкусна храна и шампанско на свещи, ще й заяви, че иска да обиколят любимите й студентски свърталища, и ще й предложи да се разходят из кампуса на университета. По пътя ще я придърпа в един от онези високи сводести входове, ще я целува и навярно малко ще я погали, защото — кого се опитваше да заблуди — немислимо бе да целува Анабел, без да я докосва. Накрая ще стигнат до брега на езерото, където ще ги чака оркестърът и ще свири някаква старомодна и романтична мелодия. Хийт ще коленичи, ще извади пръстена и ще я помоли да се омъжи за него.

Въображението му се задържа на тази картина, наслади й се до последно и сетне със съжаление я пропъди. Нямаше да има духов оркестър, нито предложение край езерото, нито дори пръстен, който да запечата съдбоносния миг, когато ще й предложи да се омъжи за него, тъй като пръстенът, който бе избрал, щеше да бъде готов следващата седмица. Заряза идеалния си план, защото, след като се запозна със семейство Грейнджър, Хийт видя колко много държат един на друг — колко много означава Анабел за тях — и реши, че трябва да бъдат свидетели на предложението му.

След като поднесе кафето и десерта, сервитьорът изчезна. На отсрещната страна на масата Анабел съскаше нещо на видния сърдечен хирург от Сейнт Луис, който нави къдрица от косата й около пръста си и обяви, че няма да я пусне, докато тя не разкаже на всеослушание как бе подмокрила гащичките си на рождения ден на някаква Лори.

Хийт стана. Адам пусна кичура на сестра си, а тя го изрита под масата.

— Ох! — Адам разтри пищяла си. — Заболя ме!

— Чудесно.

— Деца…

Хийт се усмихна. Колко му харесваше всичко това!

— Надявам се никой да не възрази, но имам да кажа две неща. Първо, да призная, че сте страхотни. И да ви благодаря, че ми позволихте да бъда тази вечер с вас.

Разнесоха се викове: «Браво, браво!», последвани от звън на чаши. Само Анабел остана мълчалива и подозрителна, но кавалерът й знаеше, че следващите му думи ще изтрият бръчките по челото й.

— Нямах щастието да отрасна в семейство като вашето. Мисля, че всички вие осъзнавате колко ви е провървяло. — Продължи да гледа Анабел, но тя се опитваше да вземе салфетката, която Адам подаде на Дъг под масата. Хийт изчака главата й отново да се покаже над масата. — Анабел, изминаха почти пет месеца, откакто ти нахлу в моя офис в онзи кошмарен жълт костюм и преобърна изцяло живота ми.

Кейт вдигна ръка и гривните й звъннаха.

— Ако имаш малко търпение, сигурна съм, че тя ще направи всичко по силите си, за да оправи положението. Анабел е много старателна. Съгласна съм, че професионалните й методи може би не са такива, с каквито си свикнал, но тя има много добро сърце.

Дъг извади от джоба си писалка.

— Преди да замина, смятам да проверя счетоводните й книги. С малка реорганизация и постоянен контрол фирмата й много бързо ще се стабилизира.

Анабел подпря с ръка брадичката си и въздъхна.

— Но аз нямах предвид «Идеалната половинка» — каза Хийт. Останалите го изгледаха неразбиращо.

— Анабел смени името на компанията си — обясни им той търпеливо. — Вече не е «Брачна агенция Мирна», а «Идеалната половинка».

Адам се взря озадачено в сестра си.

— Вярно ли е?

Кандейси нагласи едната си обица.

— Не можа ли да измислиш нещо по-интересно?

— Не съм чувал нищо за това — промърмори Дъг озадачено.

— Нито пък аз. — Чет остави на масата чашата с кафето. — Никой нищо не ми казва.

Аз ти казах — напомни му Кейт язвително, — но за съжаление, забравих да го обявя по голф канала.

— С какво се занимава фирмата й? — попита Лусил.

Докато Адам й обясняваше, че сестра му е сватовница, Дъг извади своето блекбъри.

— Сигурен съм, че не си се сетила да патентоваш търговската марка.

Хийт осъзна, че неволно е отклонил темата на разговора и е отвлякъл вниманието на присъстващите, затова повиши тон:

— Работата е там, че… Преди да се запозная с Анабел, си мислех, че животът ми е добре уреден, но много скоро открих, че съм допуснал сериозни грешки в очакванията си.

Кейт потръпна.

— О, божичко, зная, че тя невинаги е тактична, но все се старае да върши добрини.

Анабел улови ръката на Адам и погледна часовника му. Хийт съжали, че му има толкова малко доверие.

— Зная, че всички тук ще се съгласят с мен, че тя е много специална — продължи той, — но ние се познаваме отскоро и отначало не го разбрах. — Младата жена се зае да чисти едно петно от покривката. — Обаче това, че не съм достатъчно съобразителен, не означава, че съм глупав. Винаги мога да различа качеството, като го видя, а Анабел е удивителна жена. — Сега вече спечели цялото й внимание. Хийт усети познатия прилив на адреналин в кръвта си, неизменен сигнал за последните моменти преди сключването на сделката. — Зная, че днес е рожденият ти ден, скъпа, и това означава, че ти трябва да получаваш подаръци, а не аз, ала алчността ме е завладяла. — Обърна се първо към единия край на масата, сетне към другия. — Чет, Кейт, моля ви за ръката на дъщеря ви.

В стаята се възцари слисано мълчание. Изпращя свещ. Лъжица издрънча върху чиния. Анабел застина вцепенена, докато членовете на семейството й постепенно се оживиха.

— Защо искаш да се ожениш за Анабел? — извиси глас Кандейси.

— Но аз си мислех, че ти…

— О, скъпа…

— Да се ожениш за нея?

— За нашата Анабел?

— Тя нищо не ни е споменавала…

Кейт затърси книжните си кърпички.

— Това е най-щастливият миг в живота ми.

— Имаш благословията ни, Чампиън.

Широко усмихнат, Дъг се пресегна през масата, за да сръчка майка си.

— Уреди сватбата за Коледа, преди да осъзнае на какво се е натресъл и да промени решението си.

Хийт не откъсваше очи от Анабел, давайки й време да смели новината. Устните й образуваха изкривена елипса, очите й се превърнаха в две локвички разлят мед… И в следващия миг веждите й се смръщиха.

— Какви ги приказваш?

Очакваше поне радостно ахване.

— Искам да се оженя за теб — повтори той.

Тя се намръщи още по-заплашително, лицето й потъмня и едва сега Хийт си припомни, че рядко можеше да предвиди реакциите й. Трябваше да го има предвид, преди да се изправи и да направи предложението си.

— И кога те осени това магическо прозрение? — полюбопитства тя. — Не, чакай, нека отгатна. Тази вечер, след като се запозна със семейството ми.

— Грешиш.

Поне тук беше на твърда почва.

— Тогава кога?

— Миналия уикенд, на купона.

В очите й просветна недоверие.

— И защо не го каза тогава?

Прекалено късно осъзна, че трябваше да се придържа към първоначалния си план. Но Хийт не се поддаваше лесно на паника. Винаги посрещай силата със сила.

— Само преди няколко часа бях скъсал с Делейни. Щеше да е някак си преждевременно.

— Цялата тази работа ми изглежда преждевременна.

Кейт подпря длан върху масата.

— Анабел, държиш се като капризна стара мома.

— Много неточно описание за това, което изпитвам в момента — процеди тя и скочи от стола. Хийт потръпна. — Някой чу ли го да спомене думата, която започва с «л»? Защото аз със сигурност не съм.

И просто ей така го постави натясно. Той наистина ли си въобразяваше, че тя няма да забележи? Затова ли бе решил да й предложи пред цялото й семейство?

Хийт започна да се поти. Ако не се справеше със ситуацията, всичко щеше да пропадне пред очите му. Знаеше какво трябва да направи, но точно в този момент, когато най-много се нуждаеше от хладния си здрав разум, той му изневери.

— Но аз наех духовия оркестър на Северозападния университет!

Стъписано мълчание посрещна това откровение. Сам се беше направил на магаре. Анабел поклати спокойно глава, с достойнство, което го изнерви още повече.

— Напълно си откачил. Иска ми се да не се беше случило пред всички.

— Анабел! — По шията на Кейт плъзна червенина. — Само защото Хийт не иска да излага на показ чувствата си пред напълно непознати, не означава, че не е влюбен в теб. Как би могъл да не те обича?

Младата жена не откъсваше очи от неговите.

— Ето какво научих за питоните, мамо. Понякога е много по-важно да обръщаш внимание на това, което премълчават, отколкото на това, което казват.

Кейт скочи на крака.

— Твърде си разстроена, за да го обсъждаме сега. Хийт е прекрасен човек. Само погледни колко бързо се почувства един от нас. Почакай до утре, когато ще се успокоиш, и двамата спокойно ще можете да си поговорите.

— Не си прави труда — промърмори Дъг. — Трябва само да я погледнеш и ще разбереш, че тя всичко ще провали.

— Стига, картофче — замоли я Адам. — Кажи на горкия човек, че ще се омъжиш за него. Постъпи разумно поне веднъж в живота си.

Само това му липсваше — помощта на братята й. С тези момчета беше добре да си заедно в някое скривалище, но не и редом с една разярена жена. Да й предложи пред близките й, се оказа най-лошата идея, която можа да му хрумне. И преди му се бе случвало да загази при някоя сделка, но винаги бе успявал да извърти нещата в своя полза. Трябваше само да остане насаме с нея… и да избягва темата, която тя най-много искаше да обсъждат.


Анабел изскочи в празния коридор. От високоговорителите се чуваше тиха музика, малки аплици хвърляха приглушена, романтична светлина по стените, облицовани с гранит, ала тя не спираше да трепери. Винаги бе смятала, че Роб беше разбил сърцето й, ала онази болка бе нищо в сравнение с тази, която изпитваше сега. Докато минаваше покрай основния салон, се натъкна на уютно кътче с малък диван за двама и два стола «Шератон». Пристъпи вътре, препъвайки се с премрежени от сълзите очи. Хийт я последва, но тя остана с гръб към него, а той прояви достатъчно разум, за да не я докосне.

— Преди да кажеш нещо, за което после може да съжаляваш, Анабел, ти предлагам, като се прибереш у дома, да включиш факса. Изпратих ти чека от бижутера за пръстен с много голям диамант. Обърни внимание на датата на поръчката. Вторник, преди четири дни.

Значи, не я бе излъгал, когато й каза, че е решил да се ожени за нея в нощта на купона. Но дори и това не можа да я утеши. Макар да знаеше, че в душата му зее емоционална дупка, поглъщаща чувствата му, все си бе мислела, че може да се удържи самата тя да не падне никога в нея.

— Слушаш ли ме? — попита я той. — Реших да се оженя за теб много преди да се запозная с някой от семейството ти. Съжалявам, че ми отне толкова време да се осъзная, но както ти побърза да изтъкнеш, аз съм пълен идиот и това, което направих тази вечер, доказва правотата ти. Трябваше да говоря с теб насаме, но изведнъж ми хрумна колко ще се зарадват и трогнат близките ти да бъдат част от това. Очевидно емоциите са размътили мозъка ми.

— Не ти хрумна, че мога да откажа, нали? — Младата жена се втренчи невиждащо в размитото си отражение в прозореца. — Толкова беше уверен, че съм влюбена в теб до уши, че нито за миг не се поколеба.

Той застана зад гърба й, толкова близо, че тя усети топлината на тялото му.

— А не си ли?

Беше си мислила, че много ловко се е измъкнала, размахвайки измислената си история с Дийн под носа му, но той бе разгадал постановката й, а сега бе откраднал и жалките остатъци от гордостта й ведно с всичко останало.

— Да, влюбена съм, но какво от това? Аз лесно се влюбвам. Слава богу, също толкова лесно ми минава.

Опашата лъжа.

— Не говори така.

Анабел най-сетне се извърна с лице към него.

— Познавам те по-добре, отколкото си мислиш. Ти видя как добре се оправих с момчетата на купона и тутакси осъзна, че мога да бъда много полезен бизнес партньор, с което ще компенсирам липсата на изискани маниери и бляскава външност.

— Престани да се подценяваш. Ти си най-красивата жена, която познавам.

Можеше да се присмее на очевидната му наглост, ако не я болеше толкова много.

— Зарежи лъжите. Аз съм компромис, и двамата знаем това.

— Никога не правя компромиси — парира Хийт. — И съм дяволски сигурен, че не съм направил и с теб. Понякога хората си пасват и си намират идеалната половинка. Това се случи и с нас.

Той беше лицемерен като змия, но тя нямаше да се остави да я излъже.

— Вече започвам да разбирам. Ти си от тези, които не си позволяват да нарушат срока, който са определили за постигането на определена цел. Трийсет и петият ти рожден ден наближава. Време е да се поразмърдаш, нали? На купона видя, че съм чудесно бизнес допълнение. Харесва ти да бъдеш с мен. А тази вечер откри, че съм родена с онази сребърна лъжичка в уста, за която винаги си мечтал. Предполагам, че това е било като черешката на тортата за теб. Но си забравил нещо, нали? — Заповяда си да срещне погледа му. — Ами любовта? Какво ще кажеш за това?

Хийт дори не трепна.

— Какво за нея? Слушай внимателно, защото няма да бъда кратък. Ти си красива, всяка частичка от теб. Обичам косата ти, тази огнена копринена вихрушка. Обичам да докосвам тези непокорни къдрици, да вдъхвам уханието им. Обичам начина, по който мръщиш нос, когато се смееш. Това ме кара да се смея и аз всеки път. Обичам да те гледам как се храниш. Понякога омиташ чинията лакомо, сякаш те гонят, но когато разговорът те увлече, забравяш за всички вкусотии пред теб. Бог ми е свидетел, че обичам да те любя. Пожелавам те дори само като си го помисля. Обичам трогателната ти привързаност към онези старци. Възхищавам се на упорития ти труд…

И той продължи, докато кръстосваше върху малкия квадратен килим, изброявайки добродетелите й.

Започна да описва бъдещето им, нарисува розова картина на съвместния им живот в къщата му, партитата, които ще устройват, вълнуващите ваканции, които ще имат. Дори имаше дързостта да спомене деца, което окончателно я взриви.

— Престани! Веднага престани! — Тя стисна ръце в юмруци. — Изреди всичко, с изключение на единственото, което исках да чуя. Аз искам да обичаш мен, Хийт, не ужасната ми коса или умението ми да се оправям с клиентите ти, или това, че имам семейство, за което винаги си мечтал. Искам да обичаш мен, но ти не знаеш какво е любов, нали?

Чампиън остана невъзмутим.

— Чу ли всичко, което ти казах?

— Всяка думичка.

Той я пронизваше с поглед, опитвайки се да я омае и покори с убийствената си самоувереност.

— Тогава как бих могъл да не те обичам?

Ако не познаваше до болка всичките му ловки номера, можеше и да се хване, но сега думите му бяха напразно.

— Не зная — промълви младата жена тихо. — Ти ми кажи.

Хийт вдигна ръце, но тя усети как трескаво търси изход.

— Роднините ти са прави. Ти си ходещо бедствие. Какво искаш? Само ми кажи какво искаш.

— Искам най-доброто ти предложение.

Той се взря в нея. Настойчиво, пронизващо, заплашително, завладяващо. И тогава немислимото се случи. Извърна поглед. Със свито сърце Анабел видя как пъхна ръце в джобовете си, а раменете му се отпуснаха едва забележимо.

— Вече го получи.

Тя прехапа устни и кимна.

— Така си и мислех — рече и си тръгна.

Нямаше пари в себе си, но взе такси, а когато стигнаха пред дома й, помоли шофьора да я изчака, докато влезе вътре, за да вземе. Роднините й можеха всеки миг да се изсипят. Анабел грабна един куфар и започна да хвърля в него всичко, което й попадна пред очите. Не си позволяваше да мисли или чувства. Петнайсет минути по-късно беше в колата.


Малко преди полунощ в събота Порша разбра новината за предложението на Хийт. Обади й се Бакстър Бентън, който от години обслужваше масите в «Мейфеър Клъб» и беше подслушал всичко, казано на семейното парти на Грейнджър. Порша се бе свила на дивана, увита в стара плажна кърпа, по долнище на анцуг — вече не можеше да се пъхне в джинсите — сред море от обвивки на бонбони и смачкани книжни салфетки. След като затвори телефона, тя скочи на крака. За пръв път от няколко седмици изпитваше вълнение. В крайна сметка не бе изгубила прословутия си нюх. Ето защо не бе успяла да намери подходяща жена на Питона за последното запознанство. Химията, която бе усетила между него и Анабел онзи ден в офиса му, не беше въображаема.

Прекрачи падналата на пода плажна кърпа и грабна един брой на «Трибюн», за да види датата. Договорът й с Чампиън изтичаше във вторник, след три дни. Остави вестника и закрачи из стаята. Ако постигнеше щастлив завършек на тази история, тогава може би, само «може би», щеше да приключи със «Стабилни бракове», без да се чувства неудачница.

Вече минаваше полунощ и до сутринта нищо не можеше да предприеме. Порша огледа безпорядъка наоколо. Чистачката бе напуснала преди две седмици, а тя още не бе назначила нова. Всички мебели бяха покрити с прах, кошчетата за боклук преливаха, а килимът се нуждаеше от прахосмукачка. Вчера дори не бе ходила на работа. Какъв бе смисълът? Вече нямаше помощнички, от персонала бяха останали само Инес и момчето, което поддържаше уебсайта на агенцията, или тази част от бизнеса, която най-малко я интересуваше.

Тя докосна лицето си. Тази сутрин беше ходила при дерматолога си. Адски не навреме, но пък и целият й живот се бе превърнал в ад. При все това за пръв път от седмици усещаше искрица надежда.


В събота вечерта Хийт се напи до неузнаваемост. Също като неговия старец някога. Липсваше му само някоя курва, увесена на ръката, и щеше да бъде досущ като баща си. Е, крушата не пада по-далеч от дървото. Като се замислеше, татенцето щеше да се гордее с него, защото преди няколко часа бе смазал една жена наистина жестоко, е може би не физически, но емоционално. Но и тя не му бе останала длъжна. Удари го по болното му място. Когато най-сетне призори се стовари в леглото, му се искаше да й бе казал, че я обича, да бе изрекъл думите, които тя искаше да чуе. Но не можеше да я лъже. Анабел означаваше твърде много за него.

Събуди се чак в неделя следобед. Залитайки, отиде под душа и пъхна пулсиращата си глава под струята. В момента трябваше да бъде на стадиона «Солджър Фийлд» заедно със семейството на Шон, но вместо да се приготви за излизане, щом излезе от банята, облече халата, отиде в кухнята и посегна към кафеварката. Не се бе обадил на нито един клиент да му пожелае успех, а дори не му пукаше.

Извади от бюфета една чаша и се опита да събуди в себе си още негодувание срещу Анабел. Все пак тя го бе наранила. Съсипа плана му, а той беше толкова добър и за двамата. Защо не му повярва? Защо вместо това искаше да чуе цял куп безсмислени глупости? Действията бяха много по-убедителни от думите, а след като се оженят, щеше да й покаже колко е ценна за него по начина, по който умееше.

Глътна няколко аспирина и се повлече долу по стълбите към скъпата, почти празна аудио видео зала на долния етаж, за да изгледа няколко мача. Не беше облечен, нито пък обръснат, не бе ял, но пукната пара не даваше за нищо. Докато превключваше спортните канали, си спомни как семейството й се бе нахвърлило отгоре му, след като тя си тръгна. Като пасаж пирани.

— Каква игра играеш, Чампиън?

— Обичаш ли я, или не?

— Никой, който нарани Анабел, няма да се измъкне безнаказано!

Дори Кандейси се бе присъединила.

— Сигурна съм, че я разплака, а тя мрази, когато лицето й се зачерви и подпухне.

— По-добре си върви — накрая бе обобщил мнението на всички Чет.

През останалата част от неделния следобед, чак до вечерта, Хийт се прехвърляше от един мач на друг, без изобщо да вникне в играта. През целия ден не отговори на нито едно телефонно обаждане, но не искаше някой да се обади в полицията, затова се насили да издържи един разговор с Боди, като се извини, че е пипнал някакъв грип. След това се качи горе и грабна едно пликче с картофен чипс. Имаше вкус на пепел. Все още по халат, се настани в самотно кресло в дневната с бутилка уиски в ръка.

Съвършеният му план се бе сгромолясал. Само за една кошмарна вечер бе изгубил съпруга, любовница, приятел, тъй като те всички бяха един човек. Дългата самотна сянка на парка за каравани «Бо Виста» бавно се прокрадваше към него.


Порша прекара неделята в апартамента си, с притиснат към ухото телефон, в напразни опити да открие Чампиън. Накрая се свърза със секретарката му и й обеща уикенд в спа център, ако тя успее да го открие. Жената й се обади чак в единайсет вечерта.

— Болен е и си е у дома — осведоми я. — И то в ден с толкова мачове. Никой не може да повярва.

— Боди говорил ли е с него?

Порша изпита неочаквано радост да произнесе името му.

— Да, така разбрахме, че е болен.

— Значи… Боди го е посетил?

— Не. Той все още не се е върнал от Тексас.

Агентката затвори. Сърцето я болеше, но сега не можеше да си позволи да се размеква. Нито за миг не бе повярвала, че Питона е болен, и веднага набра домашния му номер. Включи се гласовата му поща. Опита отново, но той не вдигна. Пак докосна лицето си. Как да се престраши?

Но как можеше да не го направи?

Спусна се към спалнята и се разрови в чекмеджетата на скрина, докато не откри най-големия си шал от «Ермес». При все това продължаваше да се колебае. Отиде до прозореца и се взря в мрака.

Да става каквото ще!


Гласът на Уили Нелсън се носеше от стерео уредбата, а Хийт дремеше. Някъде около полунощ го събуди входният звънец. Не му обърна внимание. Но звъненето продължи. Когато повече не можеше да търпи дразнещия звук, излезе в коридора, грабна маратонките и ги запрати по вратата.

— Махай се!

Върна се в празната дневна и хвана чашата с уиски. Остро трополене по прозореца го накара да се извърти рязко… и се втренчи в някакво ужасяващо видение, излязло направо от ада.

Мамка му! — Чашата се разби на пода, а уискито опръска голите му прасци. — Какво, по дя…

Кошмарното видение се шмугна в храсталака.

— Отвори проклетата врата!

— Порша?

Той прекрачи счупените стъкла, но видя само клоните да се полюшват отвън пред прозореца. Никога не би отгатнал кому принадлежи това тъмно, забулено в нещо като покров, лишено от телесен цвят човешко лице, ако не бяха огромните втренчени очи. Върна се в преддверието и отвори вратата. На верандата нямаше никой.

— Ела тук — чу се съскане иззад храстите.

— Няма начин. Чел съм Стивън Кинг. Ти ела при мен.

— Не мога.

— И аз няма да помръдна.

Изминаха няколко секунди.

— Дадено — предаде се тя накрая, — но се обърни.

— Добре — съгласи се той, но не помръдна.

Порша неохотно се измъкна от сенките и излезе на алеята. Беше облечена в дълго черно палто, а главата й бе омотана в много скъп шал. Държеше дланта на челото си като козирка.

— Гледаш ли?

— Разбира се, че гледам. Да не мислиш, че съм луд?

Секундите продължаваха да се нижат и тя най-после свали ръката си.

Лицето й беше синьо. Цялото й лице и това, което се виждаше от шията. Не някаква лека синина, а ярко, набиващо се на очи, плътно синьо, все едно бе член на нюйоркската пърформанс група «Сините извънземни». Само устните й и бялото на очите й не бяха в същата тоналност.

— Зная — рече тя. — Приличам на смърф.

Хийт примигна.

— Аз бих използвал друго сравнение, но си права. Това измива ли се?

— Мислиш ли, че щях да се размотавам в този вид, ако се измиваше?

— Предполагам, че не.

— Това е специален козметичен киселинен пилинг. Направих го вчера сутринта — ядосано обясни Порша, като че ли той бе виновен. — Очевидно не съм имала намерение да излизам, докато не избледнее.

— Но сега си тук. Колко дълго трае това смърфско нещо?

— Още няколко дни, след това кожата ще се обели. Вчера беше още по-зле.

— Трудно ми е да си представя. И си се подложила на всичко това, защото…?

— Защото отстранява мъртвите клетки и стимулира новите… Няма значение. — Тя огледа небръснатото му лице, белия халат, босите крака и мокасините «Гучи». — Май не съм единствената, която мяза на дяволско изчадие.

— Не може ли човек поне веднъж в живота да си вземе почивен ден?

— В неделя, при това в разгара на футболния сезон? Не мисля. — Порша се вмъкна покрай него в преддверието и тутакси изгаси лампата. — Трябва сериозно да поговорим.

— Не разбирам защо.

— Бизнес, Хийт. Трябва да говорим за бизнес.

При други обстоятелства щеше да я изхвърли, но уискито вече не му помагаше, а имаше нужда да си поговори с някого, който няма по подразбиране да застане на страната на Анабел. Поведе я към дневната и — защото не приличаше на проклетия си баща и познаваше правилата на елементарната учтивост — намали светлината на единствената лампа в помещението.

— Край камината има счупени стъкла.

— Виждам. — Порша очевидно забеляза отсъствието на мебели, но не каза нищо. — Чух, че миналата вечер си предложил на Анабел Грейнджър да се омъжи за теб. Но това, което не проумявам, е защо малката тъпачка ти е отказала. Имайки предвид, че е побягнала от «Мейфеър Клъб» без теб, предполагам, че точно това се е случило.

Гневът и обидата, задето се бяха отнесли несправедливо с него, избухнаха с нова сила.

— Защото е напълно откачена, ето защо! Само това ми липсваше, като че ли и без това си нямам достатъчно неприятности. И не я наричай «тъпачка».

— Извинявай — изрече Порша провлечено.

— Сякаш пред нея се е строил цял полк от нетърпеливи женихи.

— Чух, че предишният й годеник имал проблем с половата си ориентация, така че спокойно мога да заявя, че ти си крачка напред.

— Очевидно не съм.

Изглежда, Пауърс не бе забелязала, че шалът се е смъкнал от главата й. Под него косата й бе в пълен безпорядък — сплескана от едната страна и щръкнала от другата. Трудно бе да се разпознае в това приличащо на сомнамбул създание някогашната Порша, достойна за корицата на модно списание.

— Още от самото начало се опитах да ти обясня, че от такава като нея всичко може да се очаква — заговори тя. — Преди всичко никога не биваше да въртиш бизнес с госпожица Грейнджър. — Пристъпи по-близо. Очите й го пронизваха с тайнствената си синева, като два бездънни кратера. — И най-важното, не трябваше да се влюбваш в сватовницата си.

Все едно че го прониза с кинжал в корема.

— Не съм влюбен в нея! Не се опитвай да ми приписваш такива чувства.

Порша огледа празната бутилка от уиски.

— Да бе, не можеш да ме заблудиш.

Не, нямаше да търпи това.

— Какво ви става на вас, жените? Не можете ли да оставите всичко така, както е? Ние с Анабел се разбираме идеално. Но това не се оказа достатъчно за нея. Тя е дяволски комплексирана. — Започна да кръстосва нервно из стаята, докато в него все по-силно се надигаше усещането, че е несправедливо обиден. Мислено затърси нещо, което да потвърди думите му. — Например направо е побъркана на тема коса.

Порша най-после си припомни за своята коса и внимателно я докосна.

— С коса като нейната, мисля, че малко суетност може да й бъде простена.

— Ама тя мрази косата си — заяви той триумфиращо. — Казах ти, направо не е с всичкия си.

— При все това ти искаш да се ожениш за нея.

Гневът му стихна. Усещаше се като изцеден лимон. Нуждаеше се от още уиски.

— Всичко се разви някак неочаквано. Тя е мила, умна — умът й реже като бръснач и е много съобразителна, не само начетена. И е забавна. Боже, наистина ме кара да се смея. Приятелките й я обичат и само това говори достатъчно, защото те са невероятни жени. Не зная… Когато съм с нея, забравям за работата и…

Замълча. И без това бе казал твърде много.

Порша отиде до камината. Палтото й се разтвори. Под него се показаха долнището на червен анцуг и нещо като горнище на пижама. При обичайни обстоятелства той не би възприел сериозно жена с наситеносиньо лице и коса, опърпана като птиче гнездо, но все пак тя бе Порша Пауърс и той беше нащрек, и както се оказа, ненапразно, защото тя тутакси нанесе удара си.

— Но въпреки това ти, изглежда, я обичаш.

Хийт едва успя да прикрие объркването си.

— Стига, Порша, ние с теб си приличаме. И двамата сме реалисти.

— Само защото съм реалистка, не означава, че не вярвам в любовта. Е, може би не всички имат късмета да я срещнат, но…— Тя махна с ръка плахо, което никак не бе присъщо за нея. — Предложението ти сигурно здравата я е изненадало. Разбира се, тя те обича. Долових го по време на неуспешната ни среща. Изненадана съм единствено че тя не е готова да се примири с емоционалните ти задръжки и е отхвърлила предложението ти.

— Това че не исках да я лъжа, не означава, че предложението не беше дяволски добро. Щях да й дам всичко, от което се нуждае.

— Освен любов. Това искаше да чуе тя, нали?

— Думи, празни думи! Само делата са от значение.

С върха на обувката си агентката побутна гнусливо бутилката от уиски, търкаляща се на пода.

— А не ти ли е идвало наум — питам те само защото това ми е професията — че е възможно именно Анабел да е нормалната, а ти да си сбърканият?

— Мисля, че е по-добре да си вървиш у дома.

— А пък аз мисля, че прекалено се горещиш. Запознахме те с блестяща върволица от жени, но Анабел се оказа единствената, за която пожела да се ожениш. Дори само това би трябвало да ти даде достатъчно храна за размисъл.

— Разглеждам ситуацията логически. Това е всичко.

— О, да, ти си майстор в логиката, не може да се отрече — кимна Порша и заобиколи счупените стъкла. — Стига, Хийт! Престани с тези глупости! Не мога да ти помогна, ако не ми обясниш защо си изградил тази стена около себе си.

— Какво означава това? Решила си да се правиш на психиатър?

— Защо не? Бог ми е свидетел, че умея да пазя тайни. А и нямам цяла армия от близки приятели, готови да ги изтръгват от мен.

— Повярвай ми, едва ли ще ти е интересно да чуеш за травмите от детството ми. Да кажем само, че когато станах на петнайсет, разбрах, че оцеляването ми зависи от това, да не отдавам сърцето си на никого. Веднъж измених на този принцип и ми излезе много скъпо. И знаеш ли какво? Оказа се много по-здравословно да живея така. На всички го препоръчвам. — Пристъпи към нея. — Освен това, по дяволите, никак не ми се нрави намека ти, че съм някакво безчувствено чудовище, защото не съм такъв.

— Това ли разбра от думите ми? Е, ясно е, че всички класически симптоми са налице.

— Какви симптоми?

— На един влюбен мъж, естествено.

Хийт се сепна, сякаш го бе ударила.

— Погледни се. — Тонът й се смекчи. Стори му се, че долови в гласа й нотки на искрено съчувствие. — Тук не става дума за провалена сделка, а за твоето разбито сърце.

В главата му сякаш отекна тътен.

Порша се приближи към прозореца. Думите й достигаха до него приглушени, като че ли едва ги изтръгваше от гърлото си.

— Мисля… мисля, че точно така хора като нас двамата усещат любовта — като заплаха и опасност. Ние винаги трябва да владеем ситуацията, а любовта отслабва волята ни, прави ни уязвими. Хора като нас… Ние не понасяме уязвимостта. Но при все че полагаме всички усилия, рано или късно, любовта ни застига. И тогава… — Пое пресекливо дъх. — И тогава рухваме.

Все едно че го удари в диафрагмата и дишането му секна.

Жената се извърна бавно към него с вдигната глава. По сините й страни се виждаха сребристи ивици.

— Ще обявя кандидатката си. — Разбра, че той не е схванал за какво му говори, и продължи: — Обеща на мен и на Анабел, че имаме право да ти представим по още една кандидатка. Анабел ти представи Делейни Лайтфийлд. Сега е моят ред.

— Искаш да ме запознаеш с някоя? И то сега? Точно след като ми каза, че съм влюбен в Анабел?

— Имаме сключен договор — напомни му тя, като избърса носа си в ръкава на скъпото палто. — Ти постави условията, а аз имам на разположение прелестна млада жена. Точно такава, каквото ти трябва. Силна духом. Умна. Е, малко е импулсивна и темпераментна, но точно заради това няма да ти омръзне. Естествено, привлекателна е, като всички кандидатки, избрани от «Стабилни бракове». Освен това притежава удивителна червена коса…

Обикновено Хийт не беше от бавно загряващите и сега най-сетне включи.

— Искаш да ме запознаеш с Анабел?

— Не само искам. Ще го направя — ядоса се тя. — Имаме сделка. Договорът ти ще изтече едва в полунощ, във вторник.

— Но…

— Не можеш да продължиш сам. Време е професионалист да вземе нещата в свои ръце. — И просто така силите й я напуснаха и една сълза се търкулна по бузата й. — Анабел притежава… широко скроена душа, каквато ти нямаш. Тя е като свеж полъх, жена, която… ще съхрани човечността в теб. Няма да се задоволи с по-малко. — Гърдите й се повдигнаха, когато пое дъх, дълбоко и накъсано. — За съжаление, първо трябва да я откриеш. Разпитах тук-там. Не си е у дома.

Новината го стресна. Той искаше тя да е в безопасност в къщата на баба си. И да го чака.

Устните на Порша образуваха розова линия на фона на тъмносините й бузи.

— Чуй ме, Хийт! Обади ми се веднага щом я намериш. Не се опитвай сам да се справиш. Нуждаеш се от помощ. Разбираш ли ме? Това е моето запознанство.

Единственото, което той бе в състояние да разбере в момента, беше дълбочината на собствената му глупост. Обичаше Анабел. Разбира се, че я обичаше. Това обясняваше всички онези чувства, които толкова се боеше да назове.

Трябваше да остане сам и добре да помисли. Порша, изглежда, го разбра, защото пристегна палтото си и излезе от стаята. Хийт имаше чувството, че тежка футболна топка го е цапардосала здравата по главата. Свлече се в креслото и зарови лице в дланите си.

Токчетата на агентката отекваха по мраморния под в преддверието. Той чу как тя отвори входната врата, а след това най-неочаквано и гласа на Боди.

— Мамка му!


23.


Порша буквално падна в обятията на Боди, който не го очакваше и политна назад. Ръцете й мигом го обгърнаха и нямаха намерение да го пускат. Никога вече. Този мъж бе солиден като скала.

— Порша?

Той я сграбчи за раменете и я отдръпна няколко сантиметра назад, за да види лицето й.

Тя се взря в ужасените му очи.

— Всичко, което каза за мен, е вярно.

— Зная, но… — Той плъзна палец по синята й буза. — Бас ли си загубила, или какво?

Жената отпусна глава на гърдите му.

— Изминалите два месеца бяха наистина ужасни. Можеш ли само да ме прегърнеш и подържиш?

— Мога. — Боди я привлече по-близо и двамата останаха така за малко, окъпани от светлината, струяща от медните лампи на верандата. — Загубила си на пейнтбол? — попита накрая той.

Тя се вкопчи още по-здраво в него.

— Киселинен пилинг. Ужасно гори. Мислех, че навярно бих могла… да залича предишното си аз.

Боди разтри тила й.

— Да поседнем там, докато говорим.

Порша се сгуши по-плътно до него.

— Добре. Само не ме пускай.

— Няма.

Верен на думата си, той я обгърна през раменете, двамата прекосиха улицата и поеха към малкия квартален парк, където имаше само една зелена желязна пейка. Още докато вървяха, Порша заговори. Сухите листа шумоляха под краката им и тя му разказа всичко: за пиленцата от маршмелоу, за киселинния пилинг, за Хийт и Анабел. Сподели му, че са отказали услугите й като наставник в Групата за инициатива в малкия бизнес, както и страховете си.

— През цялото време се страхувам, Боди. Постоянно.

Той погали сплъстената й коса.

— Зная, миличка. Зная.

— Обичам те! И това ли знаеш?

— Това не го знаех. — Целуна я по върха на главата. — Но се радвам да го чуя.

Краят на шала закри едната й страна.

— А ти обичаш ли ме?

— Боя се, че да.

Порша се усмихна.

— Ще се ожениш ли за мен?

— Нека първо да видим дали ще можем да преживеем следващите няколко месеца, без да те убия.

— Добре. — Тя отново се притисна към гърдите му. — Сигурно си забелязал, че не съм най-грижовната жена на света.

— Всъщност си, макар и по свой странен начин. — Боди отметна шала й. — Все още не мога да повярвам, че ти е стигнала смелост да излезеш на улицата в този вид.

— Трябваше да свърша тази работа.

— Обичам жена, която е готова сама да се бори за отбора.

Тя долови в гласа му единствено възхищение и любовта й се разгоря по-силно.

— Трябва да уредя този брак, Боди.

— Още ли не си научила колко е опасна безпощадната амбиция?

— Не е каквото си мислиш. Най-добрата част от мен иска да направи това за Хийт. Искам да си тръгна с гордо вдигната глава. Един последен брак — този брак — и тогава ще продам агенцията.

— Наистина ли?

— Имам нужда от ново предизвикателство.

— Бог да ни е на помощ!

— Говоря сериозно, Боди. Искам да живея на воля. Да бъда безразсъдна и дива. Искам страстта да ме води. Да работя упорито над това, което могат да правят само най-силните жени на света.

— Е, вече наистина съм изплашен.

— Искам да ям. Пълноценно и с наслада. Да бъда по-добра и великодушна. Истински великодушна, без да очаквам нещо в замяна. Искам и на осемдесет да имам страхотна кожа. И никога повече не желая да се тревожа за мнението на околните. С изключение на твоето.

— О, боже, толкова съм възбуден, че всеки миг ще се пръсна. — Той я дръпна рязко от пейката. — Да вървим у дома. Веднага.

— Само ако обещаеш да не ми разказваш някой от онези твои тъпи и солени вицове.

— Ще се постарая да са по-безсолни.

— Знаеш, че нямам чувство за хумор — усмихна се тя.

— Ще поработим върху това.

И той покри с целувки синьото й лице.


В понеделник още преди да влезе под душа, Хийт се залови за телефона. Главата го цепеше, повдигаше му се, сърцето му бе свито от страх и в същото време изпитваше приповдигнато нетърпение. Шоковата терапия на Пауърс го бе накарала да осъзнае това, което отдавна се таеше в подсъзнанието му, но страхът му пречеше да признае, че обича Анабел с цялото си сърце. Всяка дума на Порша бе като стрела, попаднала право в целта. Неговият враг бе страхът, а не любовта. Ако не беше толкова заблуден да мери характера си с крив аршин, щеше отдавна да разбере какво не му достига. Той се гордееше с етическите си принципи на работа, интелектуалните умения и проницателност, със смелостта да поема риск, но не искаше да признае, че тежкото детство го бе осакатило емоционално. В резултат, животът му бе непълноценен, лишен от живец. Може би присъствието на Анабел щеше да му позволи най-сетне да разкъса оковите на задръжките и страховете и да се превърне в човека, който никога не бе имал смелостта да бъде. Но първо трябваше да я намери.

Тя не отговаряше нито на домашния телефон, нито на мобилния и много скоро Хийт установи, че приятелите й също не желаят да разговарят с него. След един бърз душ се свърза с Кейт. Отначало тя здравата му натри носа, но после призна, че Анабел се обадила в неделя сутринта, за да каже, че е добре, но не пожелала да съобщи на майка си къде се намира.

— И за всичко ти си виновен — заключи бъдещата му тъща. — Анабел е изключително чувствителна. Трябваше отдавна да си го разбрал.

— Да, госпожо. Обещавам, че ще оправя всичко веднага щом я открия.

Това я накара да омекне достатъчно, за да го предупреди, че братята Грейнджър са му вдигнали мерника и трябва да се пази от тях. Истински юнаци, харесваше ги!

Отправи се към Уикър Парк. От офиса непрекъснато го бомбардираха гневни съобщения, но той ги пренебрегна. За пръв път в кариерата си не се бе свързал с нито един клиент, за да поговорят за вчерашния му мач. И нямаше намерение да го прави, докато не откриеше Анабел.

В облачното октомврийско утро вятърът свиреше над езерото и носеше със себе си есенния хлад. Хийт спря в уличката зад къщата на любимата му и видя новото сребристо спортно ауди «ТТ Роудстър», което бе поръчал за рождения й ден, но нейният Шърман го нямаше. Господин Броницки веднага го съзря и излезе, за да разбере какво става, но освен информацията, че «госпожица Грейнджър е отпрашила като луда в събота сутринта», старецът не успя да му съобщи нищо ново. Но започна да разпитва за аудито и когато разбра, че е подарък за рождения й ден, заяви безцеремонно, че по-добре младият мъж да не очаква някакви «привилегии» в замяна на луксозното возило.

— Само защото баба й вече не е сред нас, не означава, че няма кой да се грижи за момичето.

— Аз ли не знам — промърмори Хийт.

— Какво каза?

— Казах, че я обичам. — Хареса му как прозвучаха думите и с наслада ги повтори: — Обичам Анабел и смятам да се оженя за нея.

Ако успее да я намери. И ако тя все още го иска.

Господин Броницки се намръщи.

— Само се постарай да не си вдига ценоразписа. Знаеш, че много хора са с малки доходи и не могат да се разпростират извън чергата си.

— Ще се постарая с всички сили.

След като господин Броницки паркира аудито в гаража си, за да е на сигурно място, Хийт обиколи къщата и потропа на предната врата, но напразно. В заключения дом нямаше никого. Извади телефона и отново се опита да се свърже с Гуен, но попадна на съпруга й.

— Не, Анабел не е нощувала у нас — рече Иън. — По-добре си пази гърба, пич. Гуен говори вчера с някой от читателския клуб и всички са настръхнали. Послушай съвета ми, човече: повечето от жените няма да си изпотрошат краката за някой, който не е влюбен в тях, независимо колко коса има.

— Но аз съм влюбен в нея!

— Кажи го на нея, не на мен.

— Опитвам се, по дяволите! И не мога да ти кажа колко утешително е да зная, че всички са запознати с личния ми живот.

— Сам си си виновен. Глупостта се заплаща.

Хийт затвори и се опита да обмисли положението, но докато не измъкнеше информация от някой от приятелите на Анабел, работата му беше спукана. Остана на предната веранда, за да прегледа съобщенията си. Нито едно не беше от нея. Защо останалите не го оставят на мира? Потри брадичката си и се сети, че втори пореден ден не се е бръснал, а с дрехите, които беше, щеше да има късмет, ако не го арестуват за скитничество. Беше навлякъл първото, което му попадна: марков тъмносин панталон, скъсана тениска в черно и оранжево с логото на «Бенгълс» от Синсинати и оплескано с боя червено яке с емблемата на «Кардинале» от Сейнт Луис, което Боди бе забърсал отнякъде и бе захвърлил в дрешника му.

Най-сетне успя да се свърже с Кевин.

— Хийт е. Дали си…

— Ще ти кажа само, че… макар да си блестящ агент, ти си…

— Зная, зная. Анабел у вас ли спа тази нощ?

— Не. И не мисля, че е при някоя от останалите си приятелки.

Хийт се отпусна на стъпалото на верандата.

— Трябва да разбереш къде е отишла.

— Да не мислиш, че ще ми кажат? Момичетата са провесили огромна табела с надпис «ЗАБРАНЕНО ЗА МОМЧЕТА» върху малката розова къщурка на читателския клуб.

— Ти си единствената ми надежда. Моля те, Кев.

— Зная само, че клубът има среща днес в един часа. През сезона Фийби почива в понеделниците и сбирката ще е в нейната къща. Моли ниже гирлянди, защото темата е хавайска.

Анабел обичаше читателския клуб. Разбира се, че ще е там! Щеше да изтича при онези жени за съчувствие и утеха толкова бързо, колкото я държаха крачетата й. Те щяха да й дадат това, което не бе получила от него.

— Има още нещо — продължи Тъкър. — Робилард се обажда на всички, опитвайки се да се свърже с теб.

— Ще почака.

— Добре ли чух? — удиви се куотърбекът. — Говорим за Дийн Робилард. Очевидно след няколко месеца търсене и лутане той е почувствал необходимостта да разполага с истински агент.

— По-късно ще се свържа с него — измърмори набързо Хийт, докато вървеше към колата си, паркирана на улицата.

— Няма ли да ме поздравиш за вчерашния мач? Може да се каже, че е най-добрият в цялата ми кариера.

— Да, поздравявам те. Ти си най-добрият. Но сега трябва да бързам.

— Добре, келеш такъв! Не зная кой си ти и какви ги вършиш, но веднага дай телефона на моя агент.

Хийт затвори. И тогава го осени прозрение. Дийн му бе звънял, но агентът не му вдигна. Ами ако Анабел не е прекарала последните две нощи при някоя приятелка? Ако се е втурнала към любимия си куотърбек?

Дийн вдигна след второто позвъняване.

— Порно дворецът на неповторимия гений на рекламата.

— Анабел при теб ли е?

— О, Хийтклиф? По дяволите, човече, ти наистина си оплескал работата с нея!

— Аз го зная, но ти откъде разбра?

— От секретарката на Фийби.

— Сигурен ли си, че не си го чул от самата Анабел? Тя беше ли при теб?

— Въобще не съм я виждал, но ако я зърна, непременно ще я посъветвам да ти каже да си го…

— Аз я обичам! — Хийт не искаше да крещи, но не успя да се сдържи. Някаква непозната, току-що излязла от отсрещната къща, уплашено се прибра вътре. — Обичам я — повтори малко по-спокойно. — И трябва да й го кажа. Но преди това трябва да я намеря.

— Съмнявам се, че ще ми се обади. Освен ако онзи тест за бременност…

— Предупреждавам те, Робилард, ако разбера, че знаеш къде е отишла и не ми казваш, ще строша всяка проклета кост в милион доларовото ти рамо.

— Момчето се кани да раздава удари наляво и надясно, а още дори не е обяд. Явно здравата си хлътнал. А сега, да ти кажа защо те търся, Хийтклиф. Двама важни тузари от «Пепсико» се свързаха с мен и…

Хийт затвори, прекъсвайки излиянията на божия дар в НФЛ, натисна бутона, за да отключи колата и подкара към «Дъ Луп» и «Бърдкейдж Прес». Срещата на читателския клуб бе насрочена за един часа и оставаше да «покрие още една база».

— Тази сутрин говорих с Моли. — Бившият годеник на Анабел оглеждаше небръснатото лице на Чампиън и странната му комбинация от дрехи иззад бюрото си в маркетинг отдела на издателската компания. — Достатъчно нараних Анабел. И ти ли трябваше да й причиняваш неприятности?

Не можеше да се каже, че Роузмари е най-привлекателната жена, която Хийт бе виждал, но беше добре облечена и излъчваше достойнство. Прекалено достойнство. Абсолютно неподходяща личност за неговата Анабел. Къде, по дяволите, й е бил умът да се хване с това създание?

— Нямах намерение да й причинявам неприятности.

— Сигурна съм, че си мислел, че й правиш огромна услуга, като си й предложил брак — изрече Роузмари провлечено, след което се зае да кастри злъчно агента и му изнесе проникновена лекция за мъжкото дебелокожие, при това употреби доста силни изрази.

А това бе последното, от което Хийт се нуждаеше в момента, и затова побърза да се измъкне при първа възможност.

Докато вървеше към колата, видя, че има над десетина нови пропуснати обаждания, но нито едно от човека, с когото искаше да разговаря. Махна от предното стъкло квитанцията за глоба за неправилно паркиране и подкара към магистрала «Айк». Когато се качи на магистралата, стомахът му вече се бе свил на топка. Повтаряше си, че тя, рано или късно, ще се прибере у дома, и че изчезването й не е повод за притеснение. Но нищо не можеше да разсее усещането, че всяка изминала минута е фатална. Любимата му страдаше заради него — заради глупостта му — и това беше непоносимо.

На междущатската магистрала «Ист Уест» попадна в задръстване и пристигна пред дома на Кейлбоу в един и петнайсет. Огледа паркираните на алеята коли за грозното зелено чудовище, което Анабел наричаше кола, но никъде не го видя. Може би е дошла с някой друг. Но когато натисна входния звънец, не можа да се отърси от обзелото го мрачно предчувствие.

Вратата се отвори рязко и той се втренчи надолу към Пипи Тъкър. Къси руси опашчици стърчаха от двете страни на главата й, а към гърдите си бе притиснала цял зоопарк от плюшени животни.

— Пуинц! Днес не ходих на детска градина, защото тръбите за водата се спукаха.

— Така ли? Ъ… Анабел тук ли е?

— Аз си играя с плюшените зверчета на Хана. Тя е на училище. Там тръбите не са спукани. Може ли да видя фона ти?

— Пип? — Леля й се появи в коридора. Беше облечена с черен панталон и тъмновиолетово поло, украсено с гирлянда от сини и жълти цветя. Изгледа недоумяващо размъкнатите дрехи на Хийт през очилата си за четене. — Надявам се полицията да хване този, който те е подредил така.

Пипи подскачаше щастливо.

— Пуинц е тук!

— Виждам. — Фийби сложи ръка върху рамото на детето, без да откъсва подозрителния си поглед от агента. — Дошъл си чак дотук, за да злорадстваш, така ли? Жалко, че не съм толкова великодушна, за да те поздравя за новия ти клиент.

Хийт се промъкна покрай нея в преддверието.

— Анабел тук ли е?

Собственичката на «Старс» свали очилата си.

— Хайде, започвай! Изреди всичките си планове да ме разориш.

— Не виждам колата й.

Котешките й очи се присвиха още по-подозрително.

— Говорил си с Дийн, нали?

— Да. Но той не знае къде е Анабел. — Нямаше смисъл да си губи времето да разпитва Фийби, затова се насочи към дневната — просторно помещение в провинциален стил, с открити греди и тавански полуетаж. Читателският клуб се бе събрал в уютното ъгълче отдолу. Присъстваха всички, с изключение на любимата му. Дори и семпло облечени, с книжни гирлянди около шиите, жените представляваха доста заплашителна групичка. Докато прекосяваше стаята, очите им го пронизваха като свредели. — Къде е тя? И не ми казвайте, че не знаете.

Моли, която седеше със скръстени крака, стана.

— Знаем, но ни помолиха да си държим устите затворени. Анабел иска да остане известно време сама.

Гуен го изгледа над огромния си корем. Заприлича му на враждебен Буда.

— Възнамеряваш да й изброиш още причини, поради които трябва да се омъжи за човек, който не я обича, така ли?

— Изобщо не е така. — Хийт стисна зъби. — Обичам я. Обичам я с цялото си проклето сърце, но няма да мога да я убедя, ако някой не ми каже къде, по дяволите, е отишла.

Нямаше намерение да се държи толкова грубо. Чърмейн се обиди и го изгледа сърдито.

— И кога те осени това чудодейно прозрение?

— Миналата нощ. Една синя жена и бутилка скоч ми отвориха очите. Сега ще ми кажете ли къде е тя?

— Категорично не — заяви Кристъл.

Джанин го изгледа кръвнишки.

— Ако тя се обади, ще й предадем, че си я търсил. И че поведението ти никак не ни се е понравило.

— Лично ще й предам проклетото съобщение — тросна се той.

— Дори и великият Хийт Чампиън не може да ни застави да проговорим. — От тихия, но твърд глас, с който Моли изрече тези думи, по гърба му пробягаха студени тръпки. — Анабел ще се свърже с теб, както и когато тя реши. А може и да не реши. От нея зависи. Зная, че не ти е в природата, но трябва да бъдеш търпелив. От днес тя командва парада.

— Освен това ще бъдеш доста зает — подхвърли ехидно госпожа Злоба зад гърба му. — Сега, след като Дийн обърна гръб на благосклонността на жената, собственичка на отбора, в който играе…

Хийт рязко се извъртя към нея.

— В момента хич не ми пука за Дийн, Фийби, и сега ще ти кажа една новина: в живота има много по-важни неща от футбола!

Тя повдигна леко вежди. Той отново се извърна към жените, готов едва ли не да ги удуши, но да изтръгне от тях нужната информация, когато изведнъж осъзна, че целият му гняв се е стопил. Вдигна ръце и смаяно установи, че те все още треперят. Но когато заговори, гласът му трепереше още по-силно.

— Тя… аз… трябва да оправя нещата. Не мога да понеса да стоя със скръстени ръце, след като знам, че тя… страда заради мен. Моля ви…

Но явно те нямаха сърца, защото една по една извърнаха глави.

Хийт излезе като замаян от къщата. Не виждаше къде стъпва. Отвън се бе извил вятър и студеният въздух проникна през дрехите му. Машинално протегна ръка към телефона, въпреки всичко надявайки се, че тя му е звъняла, макар да знаеше, че не е.

Бяха го търсили от «Чийфс», както и Боди, и Фил Тайри. Опря длани върху покрива на колата и сведе глава. Той заслужаваше да страда, но не и Анабел.

— Тъжен ли си, Пуинц?

Той се обърна назад към къщата и видя Пипи, застанала на най-горното стъпало на верандата. Под едната мишница стискаше плюшена маймунка, а под другата — мече. Едва сдържа безумния си порив да я вдигне и поноси малко, да сгуши главата й под брадичката си и да я притисне силно до гърдите си така, както тя притискаше плюшените животни. Пое с усилие малко въздух.

— Да, Пип, малко съм тъжен.

— Ще плачеш ли?

Хийт преглътна буцата, заседнала на гърлото му.

— Не, момчетата не плачат.

Вратата зад нея се отвори и се появи леля й — русокоса, властна и безмилостна. Не му обърна никакво внимание. Вместо това приклекна до племенницата си, повдигна една от малките й опашчици и заговори тихо в ухото й. Той бръкна в джоба си за ключовете.

Фийби се обърна, за да влезе в къщата. Пипи пусна плюшените животни и затопурка надолу по стълбите.

— Пуинц! Трябва да ти кажа нещо. — Затича се към него, а розовите й маратонки проблясваха във въздуха. Когато стигна до него, наведе глава назад, за да го вижда по-добре. — Зная една тайна.

Той се наведе към нея. Тя ухаеше на невинност, флумастери и плодов сок.

— Каква?

— Леля каза да не казвам на никого, дори и на мама, а само на теб.

Хийт погледна към верандата, но Фийби бе изчезнала.

— За какво се отнася?

— За Бел! — ухили се малкото дяволче. — Тя е заминала за нашия лагер!

Мощният прилив на адреналин във вените го зашемети. Зави му се свят. Вдигна Пипи, притисна я към гърдите си и я разцелува по бузките.

— Благодаря ти, скъпа. Благодаря, че ми каза.

Тя хвана брадата му, намръщи се и го бутна.

— Бодеш!

Той се засмя, целуна я още веднъж и я остави на земята. Беше забравил да изключи телефона си и той иззвъня. Очите й се разшириха. Хийт машинално отговори.

— Чампиън.

— Хийтклиф, имам нужда от агент, човече — излая Дийн, — и се кълна в Бога, че ако още веднъж ми затвориш…

Той пъхна телефона в ръката на Пипи.

— Поговори с този мил чичко, захарче. Кажи му, че твоят татко е най-великият куотърбек на света.

Докато потегляше с колата от алеята, видя как момиченцето се запъти обратно към верандата, притиснала телефона до ухото си, а опашчиците й подскачаха весело, докато тя бърбореше оживено.

Завесата на единия прозорец се раздвижи и Хийт зърна за миг най-могъщата жена в НФЛ. Може би бе игра на въображението му, но му се стори, че тя се усмихва.


24.


Малко преди полунощ Хийт стигна до лагера «Уинд Лейк». Мракът, усилван от дъжда, се разкъсваше само от слабата светлина на фенерите във викториански стил върху високите стълбове на поляната и от единствената лампа на верандата на пансиона. Чистачките се движеха неуморно върху предното стъкло на аудито. Студените бунгала бяха празни през зимата. Не светеха дори фенерите на пристана. Отначало смяташе да дойде със самолет, но малкото летище беше затворено заради лошото време, а той нямаше търпение да чака да разрешат полетите. Макар че трябваше, защото заради бурята осемчасовото пътуване се бе удължило с два часа.

Беше потеглил късно от Чикаго. Притесняваше се, че годежният пръстен още не бе в него — искаше да й подари нещо по-ценно — затова се върна в Уикър Парк, за да вземе новата й кола. Нямаше да може да я надене на пръста й, но поне тя щеше да се увери колко сериозни са намеренията му. За нещастие, моделът ауди «ТТ Роудстър» не бе пригоден за високи метър и осемдесет хора и след десетчасово шофиране краката му изтръпнаха, вратът му се схвана, а главата му пулсираше болезнено от безбройните чаши черно кафе. На задната седалка подскачаха десетте балона с герои на «Дисни». Беше видял връзката от пъстроцветни балони, когато спря да зареди на една бензиностанция, и импулсивно ги купи. През последните сто километра слончето Дъмбо и Круела де Вил го удряха по тила.

През пелената от дъжда, плющящ върху предното стъкло, различи редицата празни люлеещи се столове на предната веранда. При все че бунгалата бяха затворени, Кевин му бе казал, че и по това време на годината в пансиона има туристи, дошли да се насладят на есенния пейзаж, и светлините на аудито осветиха пет-шест автомобила, паркирани отстрани на сградата. Но колата на Анабел не беше сред тях.

Загрузка...