Игра на чужд терен

Ден осми

Направо от летището Юрий Коротков пристигна в Градското управление на вътрешните работи. Служителите от криминалния отдел подробно му разказаха всичко, което бяха успели да научат през двата дни след откриването на трупа на Николай Алфьоров.

— Вчера Сергей Михайлович разговаря с вашето началство, тъй че в хода на работата започнахме да проверяваме версията за поръчково убийство. Засега нищо не се очертава.

— А има ли и други версии? — попита Коротков.

— Ревност и пари. Организирали си там цял нелегален тотализатор. Сключвали облози за жени със залог сто хиляди рубли. Представяте ли си?

— Охо, юначагите! — Юра избухна в смях. — И колко са били участниците?

— Доколкото ни е известно — трима. Самият потърпевш, неговият съсед по стая Павел Добринин и служителят от санаториума Шахнович.

— Как сте със свидетелската база?

— Още първата сутрин разпитахме поголовно всички. Свършихме гигантска работа. Болшинството, разбира се, не знаят нищо нито за обстоятелствата около случая, нито за самия Алфьоров. Онези, които знаеха дори нещо дребно, бяха разпитани на следващата сутрин от следователя. Не са много обаче, за съжаление.

— По-подробно, ако обичате — помоли Юра.

Мургавият Андрей Головин надникна в бележника си.

— Преди всичко Добринин и Шахнович. После съпрузите от Тула, техни съседи по маса в трапезарията, които са ги чули как са обсъждали условията и резултатите от играта. Жените, които са били ухажвани от участниците в тотализатора, са само пет. Е, и още няколко души, които така или иначе са общували с Алфьоров.

Головин сложи пред Юра списъка с имената на свидетелите, тяхната месторабота и — за почиващите — номера на стаята. Още от пръв поглед Коротков забеляза името „Каменская“. До него беше отбелязано: „УВР — Москва, стая 513“.

— Интересува ме свидетелката Каменская — обърна се той към Головин.

— Каменская Анастасия Павловна, родена през шейсета година — бодро подзе Андрей, като надничаше в бележките си, — пристигнала в „Долината“ на двайсети октомври, купила е картата в Москва предварително, още през август. Самият Алфьоров също е купил картата в Москва, но значително по-късно, в началото на октомври, тъй че едва ли Каменская е дошла тук специално за да се срещне с Алфьоров.

„Какви ми ги дрънка тоя? — ужасен си помисли Коротков. — На пръв поглед всичко е точно, точно така трябва да проверява хората във връзка с дела за поръчкови убийства. Но пък Аска… Нима не им е казала?“

— Според мен свидетелката Каменская — невъзмутимо продължаваше през това време Андрей — е една от най-реалните фигури, обясняващи убийството от ревност или корист.

— Пояснете — кратко поиска Коротков.

— Именно нея последователно са се опитвали да ухажват всичките трима участници в тотализатора и всички — уж безуспешно. Но лично на мен не ми се вярва.

— Защо?

— Ако бяхте видели тази Каменская, а също и Добринин и Шахнович, и вие нямаше да повярвате. Добринин и Шахнович са красавци, всеки по свой начин, единият е блондин, другият — брюнет, и двамата са същински супермени. И — което не е без значение — състоятелни. Докато Каменская е абсолютно невзрачна, външно безинтересна, кротка жена. Няма успех сред мъжете. И можете ли да повярвате, че по време на отпуск тя няма да се съблазни от възможността да завърти любов с такива привлекателни мъже?

— Не ви разбрах обаче къде съзирате измама? Казахте: „уж безуспешно“.

— Смятам, че Каменская е приела ухажванията ако не и на тримата, поне на единия от тях и по някакви причини и тя, и партньорът й са решили да скрият това от останалите.

— И каква може да е според вас тази загадъчна причина? — На Юра му беше все по-трудно да се сдържа.

— Участниците в тотализатора са уговорили едно условие, според което изгубването на облога удвоява залога за конкретна жена. Ако например вие се наемате пръв да ухажвате дамата, залогът е сто хиляди. Ако не сте успели, залогът е вече двеста за онзи, който се наема да бъде следващ. Ако и вторият не успее, опитва трети — вече при залог четиристотин. И така нататък. Може дори да започнат пак от първия, като съответно увеличават залога.

— Е, и какво от това? — не разбра Коротков. — Как свързвате тези обстоятелства с лъжливите показания?

— Много е просто. Да речем, че с Каменская е успял още първият, който е решил да я ухажва. Между другото аз не изключвам възможността в сексуалната сфера тя да се е оказала много по-привлекателна, отколкото изглежда външно. Тя и първият й партньор са се харесали и са решили да измамят останалите, като се престорят, че облогът е изгубен. Разбира се, играчът губи от това — вместо да сложи в джоба си двеста хиляди, дава сто на другите. За сметка на това обаче залогът за Каменская се покачва, следващият играч е обречен на неуспех и неговият залог се поделя между останалите. Същата несполука спохожда и третия. В крайна сметка, ако не греша с изчисленията, първият партньор на Каменская би могъл да спечели от невинното си мошеничество четиристотин хиляди, ако би успял да докара нещата до трети кръг. Повторният опит за всеки от двамата останали участници би повишил залога до осемстотин хиляди, а ако биха успели да уговорят и втория, печалбата би била невероятна. Такова едно симпатично мошеничество спокойно би могло да стане повод за убийство. Съгласете се, не са малко пари.

— Не са малко — тъпо повтори Коротков. „Просто шантавия някаква… Остроумна версия, която непременно би трябвало да се провери, ако не ставаше дума за Аска.“

Той вдигна поглед от списъка на свидетелите.

— Къде работи Каменская?

— Там си пише. При вас, в Московското УВР.

— Къде по-точно, в кой отдел? — продължи да чопли Коротков.

Андрей прелисти бележника си и напрегнато си заприпомня нещо.

— Не си спомням — издума най-сетне той.

— Не си спомняте или не знаете? — вече изгуби търпение Юра.

Головин мрачно мълчеше и се мъчеше да разбере защо така се е заял с него тоя нисичък и набит юнак от Москва.

— Извинете, другарю майор, не виждам какво значение има това. Каменская може да работи в секретариата или в деловодството, но за нас тя е свидетел и нищо повече.

— Прегледахте ли документите й или си записахте местоработата според това, което ви каза тя?

— Според това, което каза. Тя ми представи паспорта си, там не е посочена местоработата.

— А вие бяхте достатъчно доверчив и не пожелахте да погледнете удостоверението й. Така ли?

— Слушайте, Юра, аз отидох на местопроизшествието в четири часа сутринта, преди това бях на денонощно дежурство и вместо да се прибера и да си легна, чак до вечеря разпитвах хората в санаториума. Да, не сметнах за необходимо да й поискам удостоверението, защото това щеше да бъде непродуктивна загуба на време. Ако нещата стигнат до подозрение спрямо Каменская, и без това ще я проверяват по месторабота и измамата ще се разкрие. Щом не я подозираме в нещо конкретно, тя може да каже каквото си иска за местоработата си, това по никакъв начин няма да повлияе на статута й на свидетел. Както и на отношението ни към нейните показания. На другия ден с нея е разговарял следователят, напълно е възможно той да е видял документите й и ако нещо му се беше видяло съмнително, веднага щеше да ни съобщи. Прав ли съм?

— Не, Андрей, не сте прав. Сега ще бъда принуден да ви кажа неприятни неща, затова предлагам първо да минем на „ти“.

— Не виждам връзката — навъси се Головин.

— Това е, за да ти бъде по-лесно да ми отговаряш. Става ли? Та така, Каменская не работи нито в секретариата, нито в деловодството. Анастасия е опитен, квалифициран служител на милицията, работим в един отдел. Обстоятелството, че тя се е намирала в санаториума през няколкото дни преди извършването на престъплението, е изключителен, рядък късмет. Тя е много наблюдателна, може да е видяла много интересни неща, но най-важното — може да е направила от тях още по-интересни изводи. И аз не вярвам, че тя не се е опитала да сподели с вас тази информация. Признай си, Андрей, тя предложи ли ти помощта си?

— Имаше нещо такова. Каза, че щяла да се радва да бъде полезна… Нещо от този род.

— А ти? Ти какво й отговори? Благодари ли й?

— Не.

— Дори не си й благодарил? Ей че си грубиян, братле! Как мислиш, тя обиди ли се?

— Ами не обърнах внимание. Но лицето й май се вкамени, забелязах го.

— Лошо. Но надежда има. Щом не й се е обърнал езикът да ти каже, че работи в следствен отдел, можем да смятаме, че не е говорила за това и на други. Значи можем да опитаме да я използваме. Имате ли план на етажа?

Юра внимателно проучи плана на петия етаж. Нещо странно му се наби в очи.

— Стая 513 с две легла ли е?

Андрей се наведе над плана.

— По всичко личи, че да. Ето, виждате ли? Квадратурата на стаята е по-голяма от тази на съседната стая вдясно и същата като на стаята вляво. В „Долината“ стаите са разположени на симетрични двойки: две с по едно легло, после две с по две легла.

— С кого дели стаята Каменская?

— Тя живее сама, в стаята не е настанена друга жена.

— А кои са съседите й отдясно и отляво?

— Отдясно има една много симпатична бабичка, най-старата преподавателка в нашето музикално училище, Регина Аркадиевна Валтер. Отляво — семейна двойка от Краматорск, съпругът е главен инженер на завод, съпругата — счетоводителка. Аска едва ли общува със семейството от Краматорск — замислено издума Коротков. — Бабичката музикантка е по-подходяща компания за нашата Каменская. Ще я помолим да ме запознае с Анастасия.

Регина Аркадиевна веднага реагира на потропването и приветливо се усмихна на влезлите.

— Здравейте, Регина Аркадиевна, помните ли ме? Казвам се Головин, завчера разговаряхме с вас.

— Здравейте, драги, разбира се, че ви помня. А това — кимна тя към Коротков — ваш колега ли е?

— Точно така. Казвам се Юра, и аз работя в милицията. Регина Аркадиевна, имаме към вас една малко необичайна и твърде деликатна молба. Разбирате ли, става дума за убийство, това е сериозна работа и ние много разчитаме на помощта ви.

— Господи! — разсмя се старицата. — Такова дълго предисловие, сякаш се каните да ми искате пари.

— Каним се да ви помолим да запознаете Юра с вашата съседка.

Регина Аркадиевна не можа да скрие изумлението си.

— С Настенка ли? Но защо толкова усложнявате нещата? Настя е прелестно създание, много доброжелателно и приветливо. Можете да потропате на вратата й, няма да ви изгони. За какво ви е нужно моето посредничество?

— Нали ви казах, Регина Аркадиевна, че молбата ни е деликатна. Ние не бихме искали вашата съседка Каменская да знае, че Юра работи в милицията. Затова ни е нужна легенда и ние молим вас да изиграете роля в тази легенда. Представете Юра като свой ученик или роднина. Няма значение като какъв, само да не е като милиционер.

Жената тежко се отпусна на стола, като се подпираше на бастуна си, и втренчено изгледа първо Коротков, после Головин.

— Трябва ли да разбирам, че подозирате Настя в нещо? Инак защо ще е този маскарад?

— Регина Аркадиевна, скъпа — Андрей умолително сключи ръце, — не ме принуждавайте да раздрънквам професионални тайни. Сам ще престана да се уважавам. Ако не искате да ни услужите, ще ви помоля да забравите за нашето посещение и ще се обърна със същата молба към някого друг. Макар че, признавам си честно, вашият отказ много ще усложни всичко. Вие сте идеална легенда за Юра: общувате с Каменская, професионалните ви интереси са твърде различни, вие сте музикантка, тя — преводачка, тъй че вашата невинна измама никога няма да се разкрие. А много бихте помогнали на следствието.

— Добре, ще направя каквото ме молите. Но ме поставяте в изключително трудно положение. Моята съседка ми е много симпатична, ще кажа нещо повече: тя е чудесна жена, умна, с добро образование. Може би не знаете, но тя владее свободно пет европейски езика. Тя е човек достоен във всяко отношение. Ако имате основания да се отнасяте към нея с недоверие — вие си знаете по-добре. Това ви е работата в края на краищата. Но аз нямам такива основания. И ще ми бъде трудно, много трудно да я мамя. Вече съм на шейсет и седем, драги мои, на тази възраст са нужни достатъчно солидни причини, за да мамя човек, два пъти по-млад от мен. Поставете се на моето място: запознавам ви с Настенка, вашите отношения се развиват по някакъв начин, вие й разправяте какво ли не, а после тя идва и започва да ми говори за моя мним ученик, да ми преразказва истории от живота му и да го преценява — харесал ли й е или не. Впрочем тя е деликатен човек и ако не й харесате, няма да каже това на глас. Обаче каква ще е моята роля? Да слушам и да се съгласявам с някаква чиста лъжа? И да се чувствам като последна отрепка? Вече споменах, че не ви отказвам. Но искам ясно да си представяте на какво ме обричате. Вървете, Андрей, вие не ни трябвате повече, ние с Юрочка сега ще измислим как да поставим мизансцена.

Настя удържа обещанието, дадено на лекаря, и на сутринта посети всички изброени в санаторната й книжка процедурни кабинети: кал, масаж, басейн, а за следобеда беше планирала да се поразходи. Вратата, която водеше от стаята на съседката към балкона, беше открехната и Настя чуваше приглушени гласове. Докато си обуваше маратонките и намотаваше около врата си дълъг бял шал, един мъж излезе на балкона и доста силно изрече няколко думи, предназначени за Регина Аркадиевна:

— Добре, добре, лельо Рина, стига сте мърморили, ще пуша на балкона. Уф, че е студено! Не сте леля вие, а ехидна, готова сте да уморите от студ единствения си племенник.

Настя замря с якето в ръце. Юрка! Юра Коротков беше пристигнал! Миличката Житена питка! Каква ли интрига е заплел сега? Ами тя какво трябва да прави? Да чака Юра да се представи с легендата си или първа да тръгне да се запознава с него?

Настя реши да изчака. Прецени появяването на Юра на балкона не като покана, а като предупреждение, та в нужния момент тя, Настя, да си подготви физиономията. А щом ще чака — нека е по всички правила, помисли си Настя и добросъвестно тръгна да се разхожда.

Запознанството се състоя преди вечеря, след като Настя се разходи и наработи на воля. Юра Коротков беше представен като племенник на Регина Аркадиевна, Настя се преструваше, че откровено скучае и иска по-скоро да се прибере в стаята си.

— Може ли да ви поканя на разходка след вечеря? — галантно попита племенникът Юра.

— Благодаря — с безцветен тон отвърна Настя, — днес вече се разходих.

— Ами на танци? Танцувате ли? — продължи да нахалства племенникът.

„Не танцувам. Но умея да танцувам всички от сега съществуващите танци. Вярно, не изпитвам удоволствие от това и много се уморявам, както човек винаги се уморява от преструвки, но мога да заставя тялото си да изобразява танц, щом трябва. А самата аз, Настя Каменская, не танцувам.“

И тогава на Настя й провървя. В стаята на Регина, без да почука, влезе Дамир.

— Да не попречих нещо? — Той погледна въпросително учителката, после Настя, а на Юра демонстративно не обърна внимание.

— Разбира се, Юра, с удоволствие ще дойда с вас на танци — изчурулика Настя. — Знаете ли какво, хайде да отидем в моята стая, ще пием кафе вместо вечеря и ще слезем да танцуваме. Да оставим Регина Аркадиевна и Дамир Лютфирахманович да си поприказват на спокойствие.

Регина Аркадиевна и Дамир не успяха дори да гъкнат, когато Настя се усмихна лукаво, хвана Коротков под ръка и излезе. Иззад вратата се чу:

— Това да ти е за урок, Дамир. Не умееш да ухажваш достойни жени. Крадат ти ги изпод носа.

Щом се озова в своята стая, Настя натика Коротков в банята и най-сетне даде воля на истеричния си смях, свряла лице в дебелия му пуловер. Щом се успокои, излязоха в стаята, Настя включи бързовара и попита шепнешком:

— Сега ли ще говорим или ще почакаме до танците?

— По-добре, докато танцуваме — също тъй тихо отговори Юра. — Сега просто ще запълваме ефира. Балконската врата на твоята съседка е отворена, тъй че хайде, разказвай ми романа, който превеждаш. По-подробно и с коментари. Хем да е смешно.

Времето се точеше толкова бавно, че Настя беше готова да излезе във вестибюла и да премести стрелките на часовника, та дано танците започнат по-скоро. Трябваше да изтърпят само малко повече от час, но понякога това е толкова трудно!

Най-сетне те се озоваха насред танцовата площадка, където, прегърнати, бавно пристъпваха от крак на крак и се радваха на прекалено гръмката музика, която при други обстоятелства щеше да ги дразни, а днес им беше ангел пазител. Притиснали буза до бузата на партньора си и доближили устни досами ухото му, Настя Каменская и Юра Коротков тихо си говореха.

— Добре че дойде Дамир. Инак щях да бъда принудена да ти откажа и танците.

— Защо? Репутацията си ли пазиш?

— Общо взето, да. Първо, нито веднъж през тази седмица не съм слизала на танци и щеше да е най-малкото странно, ако се бях съгласила да дойда с теб. Второ, предполага се, че съм имала връзка с Дамир и той ме е изоставил. Затова се правя на оклюмана и не реагирам на закачките ти. Не ми се разхожда, на кино не ми се ходи, не ми се танцува… Да, обаче не — дойде Дамир и веднага ми се дотанцува. Всичко се подреди като по ноти.

— Добре де, ами ако Дамир не беше се отбил?

— Щях да се ориентирам според обстоятелствата. Разбира се, нямаше да се съглася да дойда на танци, но ти щеше да ме молиш и всячески да ме провокираш… Щеше, нали? А аз щях да се поддам. Сега ми обясни какво означава всичко това.

Те разговаряха почти цял час и млъкваха само когато музиката утихнеше. После отидоха в бара. Разбира се, Настя би предпочела да излязат в парка, но за излизането щеше да се наложи да се качи в стаята си за якето и шала, а това криеше опасност от среща с Регина Аркадиевна, за която Настя още не беше готова.

Юра просто не можеше да повярва, че Настя говори сериозно.

— Разбери, Юра, не искам да си имам работа с тези хора. Не искам и толкоз. Нека оставим този разговор.

— Но, Ася, това е глупаво. Направо детинщина — недоумяваше Коротков. — Не можеш ти, зряла, умна жена, да се обиждаш сериозно на колегите си. Чудо голямо, отнесли се не както трябва към теб! Е, да се обесиш ли сега?

— Защо ще се беся — кротко се усмихна Настя, — мога просто да стоя настрана от тях. Каквото и правя. Те не просто се отнесоха към мен „не както трябва“. Изритаха ме като някоя просякиня, която хленчи с протегната ръка пред вратата на разкошен дворец.

— Асенка, те вече всичко разбраха, осъзнаха и са готови да приемат сътрудничеството ти. Та те не са знаели, че си от отдела на Гордеев.

— И не искаха да научат. Лозунгът „всички жени са глупачки“ е ръководен и определящ принцип на тяхното съществуване. Те са добри хора и грамотни специалисти. Но хора, живеещи според този лозунг, са ми неприятни. Те са ми отвратителни. Нека живеят дълго и щастливо, Господ здраве да им дава, но не ме карай да си имам работа с тях. Няма да им помагам.

— Аска, ама ти какво искаш? Самият началник на управлението да ти падне на колене ли? Ще се съгласиш ли тогава?

— Не-е. — Тя се усмихна дяволито. — Закъсняха. Ако днес, преди да пристигнеш ти, бяха дошли при мен с нормални, човешки думи, всичко щеше да бъде различно. Мислиш ли, че не се опитах да се преборя със себе си? Мислиш ли, че не потърсих оправдание за тях? От самото начало, от момента, когато не изпълниха молбата на Житената питка и не ме посрещнаха на гарата.

— Обаче за стаята са се обадили, както са обещали.

— Хайде де! Изобщо не са се обадили. Трябваше да моля и да се унижавам.

— Но ти живееш сама в просторна стая! — учуди се Юра.

— Дадох подкуп — простичко отговори Настя. — Та ти казвам, опитвах се да измисля всички мислими и немислими оправдания за твоя приятел Головин и за следователя, търпях, доколкото ми стигнаха силите, а после си казах: Абе защо всъщност се тормозя? Хората са сигурни, че ще се справят сами, какво се навирам с моята женска помощ! Потрябвам ли им, сами ще дойдат.

И аз няма да правя номера и да се цупя, няма да олицетворявам оскърбената невинност. Помолят ли ме, ще помогна.

— Ами ето, молят те! Защо сега се надуваш?

— Не, Коротков, не ме молят те. Ти ме молиш. А те не са сметнали за нужно да си повдигнат задниците от стола и да поговорят с мен като хора. Добре, не да се извиняват, само да поговорят! Къде ти, това е под достойнството им — да молят жена за помощ! А на теб, Юрик, няма да откажа. В това можеш да бъдеш сигурен. Но имай предвид, че още щом отработиш своята версия и си заминеш, те няма да получат и думичка от мен. Мисля, че ще бъде по-добре да ги предупредиш предварително, та после да няма недоразумения. И ако обичаш, хвани ръката ми, защото разговорът ни изглежда много напрегнат, отстрани приличаме по-скоро на научни опоненти.

Дамир не можа да схване отведнъж какво му говори Котачето:

— Трябва да продължиш да ухажваш Каменская. Прекарвай с нея колкото може повече време.

— Но това е опасно. Нали ти казвам: милицията се интересува от нея, съвсем случайно го научих. Подозират я в нещо и я следят. Ако се въртя около нея, и мен ще подберат. Ох, боли! — Дамир капризно сбърчи нос.

Котачето, който умело масажираше краката на Дамир, доволно се усмихна. Точно това целеше — да заболи.

— Потърпи малко, не си дете — отвърна той не по-малко гальовно. — Те може да я подозират в какво ли не: в кражба, мошеничество, проституция, търговия с наркотици. Включително може да я подозират в неща, за които трябва да подозират нас. Разбираш ли? Това е шанс, който не е за изпускане. Може всичко да е напразно. А може и да не е. Ако това ченге се върти около твоята госпожица, защото я подозира във връзка с летните и сегашните събития, ние имаме реална възможност да научаваме в каква посока търсят, с какво разполагат. Разбра ли? Трябва само по-подробничко да я разпитваш за всичко.

— Не знам дали ще успея, Котаче. Нямам с какво да я държа. Тя изобщо не се интересува от мен — оплака се Исмаилов.

— Какво? — Котачето престана да прави умерените кръгови движения и се изправи. — Ама вие не сте ли?…

— Там е работата, че не сме. Имам чувството, че тя ми се подиграва. Разбираш ли, всичко ми позволява, не се прави на недостъпна, но нещо ми пречи. Не мога да разбера, но нещо ми пречи.

— Може и да ти се е подигравала, докато е смятала, че всичко й е наред. А сега, когато я е погнала милицията, няма да й е до подигравки. Сега ще започне да цени приятелското съчувствие, ще видиш. Не се предавай, Дамир! Обърни се да ти обработя гърба.

Едуард Петрович внимателно отряза късче месо, топна го в соса и го лапна. Сътрапезниците му — началникът на разузнаването Старков, началникът на контраразузнаването Кривенко и служителят на МВР — съсредоточено дъвчеха. Месото беше чудесно приготвено, сосът — възхитителен, зеленчуците — пресни, виното — отлежало. Особено отговорните ястия — от месо и риба — Денисов винаги готвеше лично, правеше го с любов, удоволствие и завиден професионализъм. Всичко останало се възлагаше на Алан, бивш главен готвач в голям ресторант, познавач на кулинарните тайни и почти член на семейството: Алан живееше в дома на Денисов, в една от безбройните стаи на апартамента, образуван след сливането на петте апартамента на етажа.

След ястията Алан поднесе кафе и чай в кабинета на Денисов и започна да разтребва масата в трапезарията. Четиримата мъже бавно се надигнаха и отидоха в другата стая. На чаша чай започна обсъждането на проблемите, заради които се бяха събрали днес.

— Ще започна от третия въпрос, защото ми се струва, че той може да се окаже основен във връзка с другите два — започна очилатият.

Денисов изрази съгласието си с кимване.

— Анастасия Павловна Каменская, която живее в стая 513 в „Долината“, е служител на Московската милиция. Пристигнала е в санаториума да почива и да се лекува, не са й поставяни никакви задачи. Московските колеги я оценяват извънредно високо, подчертават нестандартния й ум, оригиналния й начин на мислене, високото ниво на аналитичните й способности. Каменская е наблюдателна, съумяла е да направи важни изводи от множеството дреболии, които е забелязала, откак е в санаториума. Но всичко това е отишло на вятъра, защото моите колеги не са съумели да намерят общ език с нея. Каменская е предложила помощта си за разследването на убийството, но предложението й не е било прието. Понастоящем имаме всички основания да смятаме, че тя е обидена и категорично отказва да сътрудничи на нашите следователи. Това е, което имах да кажа по първия въпрос.

— Минете на втория. Какво ви е нужно, за да приключите с убийството в „Долината“?

— Консултирах се със следователя, който води разследването. Той се съгласи с мен, че още едно неразкрито убийство ще бъде във вреда на Града, и без това вече са множко. Основните версии са поръчка от Москва и разчистване на парични сметки. Във връзка с версията за поръчково убийство от Московското управление пристигна майор Коротков, ще остане тук, докато версията се потвърди или се отхвърли, с други думи, докато престъплението не бъде разкрито. Този майор ни е неудобен тук, затова решихме да създадем и реализираме версия за убийството на Алфьоров и колкото може по-бързо да разкрием престъплението по формални признаци. За целта ни е нужно следното. — Той подаде на Денисов няколко листа, написани на ръка и закрепени с кламер. — Сега трето: как да разберем какво става в „Долината“ и кой всъщност е убил Алфьоров? Тук нашите възможности не са достатъчни. Предлагам ви, Едуард Петрович, да помислим дали да не използваме Каменская.

— Защо не, това е перспективна идея. Хайде да я обсъдим.

С тези думи Едуард Петрович Денисов погледна към Старков и Кривенко, широко им се усмихна, подканвайки ги да се включат в разговора, и си наля втора чаша чай. Вечер гледаше да не пие кафе.

Замисълът на Коротков беше прост и както твърдеше самият той — многофункционален. Като превърна Настя в подозрителна фигура, от която се интересува Московската милиция, и то негласно, и то веднага след убийството на московчанина Алфьоров, той целеше напълно да дезориентира престъпниците, разбира се, ако те се намираха някъде наблизо. Юра се надяваше лицата, които имат отношение към убийството, да се постараят да се сближат с Настя, за да получат от първа ръка информация в каква посока се води разследването, с какви улики разполага милицията, какви версии се разработват. Ако замисълът излезе успешен, той би могъл да опита да използва Каменская като източник на дезинформация. Третата цел, която преследваше Юра, беше да създаде легенда за Настя и за самия себе си. За нея — че е неясна фигура, заподозряна в нещо, следователно — не работи в милицията. Дори да са се разпространили някакви слухове, сега всички трябва да разберат, че това е грешка. А той, служителят на Московското управление майор Коротков, с показния си интерес към Анастасия Каменская ще прикрива истинските си намерения.

Версията за поръчково убийство се разпадаше на две части. Първата: Алфьоров е бил убит от своите по указание на самия генерален директор на фирма „Норд трейд лимитид“, тъй като шофьорът е научил твърде много неща, които не е бивало да знае, и по някакви причини е станал опасен. Втората: убийството на шофьора е опит да бъде уплашен генералният директор, предупреждение от страна на конкуренти или изнудвачи. Коротков беше донесъл от Москва подробно описание на хората, които така или иначе може да са били изпълнители на поръчката и съответно според него да се опитат да установят контакт с Настя. Примамката трябваше има ефект също и ако мотивът на убийството е бил съвършено друг, но убиецът се намираше все още в Града. Наистина целият план можеше да рухне като картонена къщичка, ако старицата се окажеше прекалено добросъвестна помощничка и си удържеше езика зад зъбите. Тогава никой нямаше да научи, че милицията негласно се интересува от Настя. Това не биваше да се допусне. Настя и Коротков дълго си блъскаха главите как да провокират Регина Аркадиевна да издаде „тайната“ на някого.

— Защо ли мъдруваме, ами не я помолим направо? — предложи Юра.

— Не бива. Забравяш за любимия й ученик Исмаилов. На него тя ще каже непременно, защото не е някаква шпионка, а нормална старица с нормални човешки чувства. Няма да скрие от него. Не, ще трябва да използваме Регина, без да й казваме нищо. Нека и Исмаилов си мисли, че съм преводачка с тъмно минало.