Много месеци изминаха, през които царица Кунти и децата и живяха в Екачара, без да ги познае някой.
Една сутрин тримата братя, излезли да просят, срещнаха студенти брамини. Те прекосяваха бързо града. Мислейки, че тримата братя са от тяхната група, ги запитаха:
— Вие не идвате ли на празника?
— Какъв празник?
— Как? Не знаете ли? Царят на Кампилия е решил да избере за дъщеря си съпруг, достоен за нейната красота и нейните добродетели. Той урежда голям празник, на който най-храбрите принцове на Индия ще покажат своята ловкост в едно трудно изпитание. Победителят ще стане съпруг на принцеса Драупади. Ще ни бъде приятно да вървим заедно с вас.
Като чу името Драупади, Юдищира почувствува сърцето си да бие лудо. Спомни си, че беше видял тази очарователна девойка преди няколко години по време на разпрата му с царя на Кампилия заради границите на неговата страна. Той не я беше забравил нито за миг.
— Ние ще дойдем на празника — каза той на студентите, — но не веднага, защото нашата майка ни чака в къщи.
Студентите бързаха. Те се сбогуваха с мнимите брамини и си продължиха пътя.
Тримата младежи се върнаха в къщи. Те събраха скромните си вещи, благодариха на стопанина и тръгнаха за Кампилия заедно с майка си.
Щом пристигнаха, потърсиха подслон и получиха гостоприемство в дома на един грънчар.
В очакване на големия ден те събираха милостиня, както обикновено, и забелязаха със задоволство, че в града пълен със странници, никой не им обръщаше внимание. Трудно би било наистина някой да разпознае в предрешените младежи като брамини и просяци знатните синове на Панду.
Но да се върнем малко назад.
Принцеса Драупади, която беше присъствувала на двубоя между-баща и Юдищира, беше поразена от благородството на младия човек и тя също не го забрави.
Когато ужасната новина за пожара в Къщата на щастието и за смъртта на цар Юдищира стигна до нея, тя беше плакала безнадеждно и се бе заклела никога да не приеме друг мъж за съпруг. Измисляше хиляди причини, за да отказва на всички принцове и царе, които и бяха искали ръката. Изминаха много месеци. Един ден баща и я повика и и каза:
— Време е да направиш най-сетне избора си! Аз също чаках дълго! За да се избегне още един отказ, който с нищо не може да се обоснове, аз реших да обявя празник на избора. Победителят ще бъде твой съпруг.
— Каквото си сторил, е добре сторено — отвърнала почтително Драупади. — Но — добавила тя, — според закона, аз имам право да определя условията на състезанието. Мой съпруг ще стане онзи, който уцели златната рибка, която ще бъде поставена на върха на един побит стълб, пред който ще се върти голямо колело. Около стълба ще има малко езеро, в което ще се отразява всичко като в огледало. Условието ще бъде да се улучи окото на рибката през спиците на колелото, като стрелецът се прицелва не в самата рибка, а в нейното отражение във водата. Това не е всичко… Самата аз ще определя размерите и тежината на лъка.
Царят, изненадан и отчаян от трудностите, които дъщеря му налагаше на състезателите, я замоли горещо да промени решението си, но тя остана непоколебима.
В деня на празника на избора огромна тълпа се стече вън от града около полето, където щеше да протече състезанието. Там имаше и много странници; настана обща веселба.
Юдищира, Бхимасена и Арджуна излязоха също на полето с другите брамини и заеха места на първия ред на трибуната, запазена за тях. И там цареше искрено веселие.
На арената жонгльори, смешници и танцьорки се стараеха да забавляват зрителите със своите премятания, ловкости и хармонични движения, но не успяваха да задържат вниманието на нетърпеливата публика по-скоро да види хубавата Драупади.
Слънцето се бе изкачило вече високо в небето, когато настана блъсканица при входа на оградата: стражите се мъчеха да задържат тълпата, която искаше да види отблизо очарователната принцеса. Тя влезе! Загърната в скъпо сари, с блестяща златна диадема на косите, Драупади вървеше усмихната и грациозна редом с баща си. Избухнаха възторжени приветствия.
На очарования Юдищира тя се стори още по-хубава, отколкото в спомените му.
Тълпата се успокои. Един стар и почитан брамин излезе да посрещне принцесата, докато присъствуващите застанаха почтително на крака. Преди голямото състезание принцесата трябваше да бъде тържествено посветена. Свещеникът разля около нея мляко от една паница, произнасяйки обредните слова. После той хвърли в краката и свещени треви.
След тази кратка церемония принц Дрищадумна, брат на Драупади, хвана сестра си за ръка и обяви тържествено:
— Знатни принцове, убажаеми брамини, храбри воини, чуйте ме! Онзи, който уцели мишената, според обявените правила, ще се ожени за принцеса Драупади, която е тук пред бас. Давам би моята царска дума!
След това представи претендентите за ръката на сестра му. Извиквани последователно, те пристъпваха напред и се покланяха пред Драупади. Дрехите им бяха много богати и украшенията безценни: блестящи обици, гривни, огърлици, пръстени. Юдищира, Арджуна и Бхимасена забелязаха веднага братовчедите си Дурьодан и Карна между най-нетърпеливите претенденти.
Бхимасена, ядосан, се вдигна да слезе на арената, но братята му го задържаха и го накараха да седне.
Като свърши представянето на знатните претенденти, Драупади зае мястото си на царската трибуна и даде знак за откриване на игрите.
Лъкът, с който състезателите щяха да стрелят, беше толкова тежък, че трябваше четирима слуги да го изнесат на полето. Оставиха го под стълба, на върха на който блестеше мишената: златната рибка.
При вида на този лък, присъствуващите се раздвижиха в изненада, някои сведоха очи озадачени. Първият, много сигурен в себе си, излезе напред, хвана лъка с нехайство и понечи да го вдигне: лъкът изглеждаше прикован за земята. Младежът се наведе още веднъж, напрегна мускули и хвана лъка с две ръце. Той успя да го задържи вдигнат и да нагласи стрелата и опъна тетивата с лице, пламнало от придошлата кръв. Но лъкът не се огъна. Омаломощен, принцът го пусна на земята и се оттегли засрамен в края на полето.
Втори беше Дурьодан. Узурпаторът на трона на Юдищира се обърна към брат си Карна и заяви с предизвикателство:
— Аз ще успея!
Но щом хвана лъка, видя се принуден да го пусне. Не беше предполагал, че е толкова тежък! Обаче тласкан от горделивостта си, той нагласи стрелата, вдигна лъка и опъна тетивата. Лицето му плувна в пот, лъкът сякаш се поддаде, но тетивата се изплъзна от пръстите му и Дурьодан се просна на земята сред общия смях. Синът на Дритаращра се изправи, целият в прах, и си тръгна, мятайки заплашителни погледи наоколо.
Един след друг излизаха претендентите все по-неуверени. Някои падаха под тежестта на този дяволски лък, други се премятаха, отнесени от тетивата. Неколцина успяваха да повдигнат лъка и се опитваха да стрелят, но падаха изнемощели.
Последен беше принц Карна. Той вдигна лъка смело и опита гъвкавостта му. Тълпата замлъкна. Драупади трепереше. Този младеж очевидно беше много силен и сръчен, защото си служеше с лъка толкова леко. Може би той ще бъде победителят.
Много спокойно, изящен в движенията си, Карна опъна лъка и се прицели в отражението на мишената във водата. Тълпата затаи дъх. Миговете изглеждаха векове. Карна стреля. Рибката трепна леко, докосната от стрелата.
Сякаш гръмотевица разтресе арената: тълпата, на крака, аплодираше, възхваляваше. При все че не беше улучил точно мишената, Карна се явяваше като победител в това състезание и достоен да се ожени за Драупади. И наистина под нестихващи овации принцът пристъпваше към царската трибуна.
Арджуна, който беше следил състезанието с нерви изпънати до скъсване, скочи от мястото си с проклятия право на арената. Той не можеше да допусне хубавата Драупади да влезе в семейството на предателите подпалвачи!
Тълпата, виждайки младежа да тича към средата на полето, замлъкна в почуда. Какво искаше той? Да спечели това изпитание, трудно дори за най-смелите воини на Индия.
Ясно, че това беше желанието му: той беше взел лъка и стоеше изправен в центъра на полето.
— Изгонете го, той е луд! Ще има на какво да се посмеем — викаха зрителите негодуващи.
Но брамините от своята трибуна почнаха да окуражават младежа.
— Тъй като принцовете не успяха, нека той да опита! Дори да загуби, няма да бъде голям срамът, понеже нито един от тези горделиви принцове не успя напълно. Оставете го да си опита щастието!
В общата неразбория Арджуна с очи вперени в царската трибуна, чакаше знак на съгласие или на отказ от страна на царя.
Продължителни аплодисменти се издигнаха от трибуната на брамините: царят бе позволил на младока да се състезава.
Арджуна опита лъка внимателно, раздвижи го няколко пъти, после, преди да нагласи стрелата, сведе замислено глава за няколко мига.
След това се прицели в отражението на мишената, пресметна разстоянието между спиците на въртящото се колело. Чу се свистене и златната рибка падна на земята с пронизано око.
Трибуните, арената, въздухът дори затрепераха от мощния възглас на тълпата. Брамините размахваха наметалата си; от всички страни се развяваха разноцветни шалове. Зрителите от по-горните трибуни хвърляха на победителя цветя и гирлянди.
Принцовете мълчаха, побледнели от яд. Те бяха дълбоко засегнати от подмятанията на тълпата, която не ги щадеше заради несполуката им. Опитваха се да се сдържат, но яростта им вземаше връх.
И наистина, щом царят се изправи на своя трон, за да каже на Арджуна: „Почтени брамине, моята дъщеря ти принадлежи“, те се спуснаха към трибуната с извадени саби в ръце.
— Ти се подигра с нас — викаха те. — Ти ни покани да ни унижиш. — Състезанието беше определено само между нас.
Други наобиколиха Арджуна и ревяха в лицето му:
— За какъв се мислиш, прост пазачо на храмове? Да го хванем и да го хвърлим в огъня.
Така бяха притиснали Арджуна, че той не би могъл да се отърве, ако Бхимасена и Юдищира не бяха се притекли да го защитят.
Гигантът повали с юмрук един от най-развилнелите се и го хвърли върху нападателите; Юдищира обезоръжи царя на Мадра и го заплаши със собствената му сабя. Настъпи моментно разколебаване сред принцовете. Арджуна се възползува от него веднага, грабна принцесата и я покачи на една колесница, последван от своите братя. Един удар на камшик и се понесоха в галоп.
Колесницата излетя като вихър от арената сред облак златист прах.