Цар между царете

Щом влязоха в града намалиха хода. До къщата на грънчаря отидоха пеша. Там ги чакаше майка им, без да подозира какво се е случило.

От прага на вратата Бхимасена се провикна:

— Мамо, виж какво сме ти довели!

Царицата, изненадана, прие хубавата Драупади с присъщата си прибетлибост.

Принцесата обаче започна да се съмнява: тези трима брамини, въпреки просешките си одеяния, имаха благороден вид, необикновена хубост, изискан говор. Умението на един от тях да борави с лъка беше смайващо. Кои всъщност бяха те?

Когато спокойствието на арената беше отчасти възстановено, царят повика сина си Дрищадумна и му каза:

— Намери ми тези брамини. Вярно е, че аскетичният живот и каляването на волята дават на човека голяма мощ, но този младеж ми изглежда твърде изкусен за положението си. Тук трябва да има някаква загадка.

Дрищадумна тръгна да търси тримата странници. След като преброди различните квартали на града и разпита почти всички хора, насочиха го към къщата на грънчаря. Той обаче можа да му каже само каквото знаеше: тримата младежи щяха да заминават за Кампилия заедно с майка си.

Принцът, решен да узнае истината, влезе в къщата и заповяда на грънчаря да не помръдва и нищо да не казва. Той се настани зад вратата на стаята, в която живееха странниците, и се взря през един процеп.

В стаята бяха тримата брамини, една жена с благородна осанка и принцеса Драупади. Седнали върху рогозка, те разговаряха спокойно в сумрака.

— Братко — каза младежът, който беше спечелил облога, — повтарям ти още веднъж, че не съм искал да се състезавам, за да се оженя за принцесата, но само за да дам добър урок на претендентите и най-вече на нашите братовчеди. щом небето пожела хубавата и благородна Драупади да влезе в нашето семейство, моето желание е тя да стане твоя съпруга. Ти си най-големият, ти си царят. Позволи ми да се откажа от правата си в твоя полза.

— Не — отвърна с решителен и възбуден глас браминът с русите коси, — не, Драупади ти принадлежи. Ти спечели, ти трябва да се ожениш за нея. Не мога да приема дара, който ми правиш, ти си много великодушен!

— А защо не оставим принцесата да реши? — предложи третият брамин с ръст на гигант.

— Бхимасена има право — каза спокойно майката на тримата момци. — Кажи ни, Драупади, кого би искала да си избереш за съпруг? Арджуна или Юдищира?

Младата принцеса се зачерви и наведе глава, после отговори:

— Аз отдавна исках да стана вярна съпруга на цар Юдищира и много плаках при лъжливата вест за неговата смърт. Ако благородният Арджуна наистина е склонен да отстъпи своите права, аз избирам Юдищира.

Дрищадумна, зад вратата, се досети: Юдищира, Арджуна, Бхимасена… Та това са… синовете на Панду!

Той бързо излезе от къщата на грънчаря и се затича да съобщи чутото и видяното на царя.

Лесно е да се отгатне краят. Царят, безкрайно щастлив, отиде със свитата си при принцовете и ги покани да се настанят в палата му заедно с майка си.

Сватбата на Юдищира и Драупади бе отпразнувана с нечувано великолепие и тържественост.

Новината за завръщането на синовете на Панду и ужасната история с пожара в Къщата на щастието се разчуха веднага. От всички краища на Индия пристигаха пратеници в Кампилия и принасяха на Юдищира злато, войници и оръжие, за да го подпомогнат да си възвърне царството.

В палата в Града на слоновете новината падна като гръм. Цяла Индия беше разбрала престъплението, лицемерието и подлостта на насилника и се готвеше да го накаже заедно със съучастниците му.

Сакуни, злият съветник, и подлият Дюсазана намислиха да напуснат града веднага. Дурьо-дан, напротив, упорит и твърдоглав, какъвто беше, искаше тази работа да се разреши чрез смърт на бойното поле. Старият сляп цар се молеше земята да се разтвори под нозете му и да го погълне.

Сред това объркване учителят Дрона бе научил с радост зазавръщането на своите скъпи ученици, пое работата в свои ръце. Предложи да отиде като пратеник и миротворец. Той би измолил милосърдието на Юдищира, ако Дурьодан се признае за виновен и слезе от трона.

Последваха жестоки и безкрайни спорове; Дурьодан се съгласи най-сетне с предложение то на Дрона, към което се бяха присъединили по липса на друга възможност Сакуни, Дюсазана и Дритаращра, но Юдищира дали щеше да им прости?

Дрона пристигна в Кампилия със сърце, разкъсва но между надеждата и страха. щом се яви пред височайшия си ученик, той се хвърли в краката му. Не Юдищира го накара веднага да стане, прегърна го нежно и му каза:

— Зная, мой добри учителю, по какви дела си дошъл тук: искаш да простя на чичо си и на моите братовчеди. Не се бой! Никога не съм искал да цапам ръцете си с роднинска кръв, аз не кроя план за отмъщение. Нали сам си ме учил, че добродетелта, силна и постоянна, винаги възтържествува над злото. Добродетелта възтържествува: това ми стига! А колкото до трона в Града на слоновете, ето какво реших: Дурьодан и аз ще си разделим царството. Братовчед ми ще остане в Града на слоновете. Моите братя и аз ще основем на север нов град, който ще бъде столица на моето царство. Сега си върби с мир и нека небето те закриля.

Решението на Юдищира се изпълни. Той получи половината царство и основа нов град, който беше наречен Градът на гората. В него издигна великолепен палат, където заживя щастливо със съпругата си, принцеса Драупади, царица Кунти и братята си. Те се ожениха по-късно за доби и прекрасни принцеси.

Царуването на Юдищира беше честито. Царството бе силно и преуспяваше; добивът — изобилен; мирът вътре и отвън даваше възможност на жителите на града да живеят спокойно като членове на едно голямо семейство.

Великодушието на Юдищира към неговия братовчед и неговото недостойно семейство събуди възхищението на цяла Индия.

Другите царе го признаха за най-мъдър от принцовете и го поканиха да вземе участие в Жертвоприношението на коня.

Това беше най-голямата почит, която индуските царе можеха да засвидетелствуват на сина на Панду. Жертвоприношението-на коня беше действително много тържествен обред, който най-мъдрият от владетелите можеше да отслужи.

Юдищира, трогнат и щастлив, се приготви за церемонията грижливо.

В началото на пролетта, след като прекара цял ден в мълчание и размисъл, той избра един от своите великолепни бойни коне и нареди да му направят очистителна баня. Един човек от скромно потекло уби едно куче и го потопи във водата, в която бе окъпан конят. Той бе пуснат на свобода да скита из полята цяла година. Четиристотин младежи, избрани между царските принцове и синовете на воините, го наглеждаха да не се изгуби, защото иначе всичко трябваше да почне отначало.

Докато конят скиташе, бяха уреждани големи празненства. Хора на тълпи се стичаха на мястото, където щеше да се извърши жертвоприношението. Поети, дошли от всички провинции, пееха стари легенди и възхваляваха големите дела и добродетели на Юдищира.

Годината изтече, тогава започна истинската церемония.

В присъствието на всички царе на Индия Юдищира се приближи до коня. Той беше със скъпоценно наметало, впрегнат в златна колесница. Един брамин, долепил длани, произнесе следната молитва: „Нека на човека, който предлага тази жертва, да му се роди момче! Това момче да стане герой, сръчен стрелец и непобедим воин! Нека чрез тази жертва да расте непрестанно слабата и могъществото му! Земите му да раждат изобилен плод, силни волове и бързи като вятъра коне!“

След тази молитва конят бе убит и трупът му изгорен в чест на боговете върху свещения огън. Тогава царете и принцовете минаха пред Юдищира, за да му засвидетелствуват почитта си и да го провъзгласят за „Цар между царете“.

Сред владетелите, които се обявиха за подвластни на мъдрия син на Панду, смирен и покорен, беше сам Дурьодан.

В края на церемонията царете, бойните и брамините произнесоха мощно три пъти:

„Щастие и слаба на великия Юдищира!“

Загрузка...