Инстинкт на убиец

Пролог

Никога преди не бях стрелял.

Всъщност, до тази вечер дори не бях държал пистолет.

Полуавтоматичният колт, четиридесет и пети калибър, лежеше тежко и неудобно в ръката ми. Дръжката му беше груба. Не можех да се прицеля. Но пък той бе достатъчно близо до мен, за да пронижа с куршум гърдите му. Ако не го направех, ако не го убиех сега, нямаше никакво съмнение, че той щеше да ми види сметката. Не бях от неговата класа и двамата го знаехме.

Беше посред нощ и бяхме единствените на двадесетия етаж, вероятно единствените в цялата сграда. Лабиринтът от преградените работни кутийки пред офиса ми бе тъмен. Надали някога вече щях да видя хората, с които работех.

Ръката ми трепереше, но натиснах спусъка.

Ако ме бяхте погледнали само преди няколко дни, щяхте да видите преуспяващ началник в голяма корпорация. Тип с важна служба и красива съпруга. Човек, за когото всичко върви идеално.

Представата ми за опасност бе да си легна, без да си измия зъбите.

А сега си мисля, че мога да не доживея до сутринта.

Къде сгреших? Кога започнах да греша? В първи клас, когато ударих Шон Хърлихи със снежна топка? Или в четвърти, когато бях избран едва трети в отбора?

Не, мога с точност да ви кажа кога започна.

Преди десет месеца.