Искам точно теб

Единственото, което й липсва.

От другата страна на алеята Серена ван дер Удсен хапваше сладолед „Фъджсикъл“, когато забеляза двамата си най-добри приятели на пейката в парка, на път взаимно да се изядат като в реклама на истинската любов. Серена въздъхна и тръгна бавно, облизвайки капките, стичащи се от сладоледа. Де да можеше да си купиш истинска любов.

Не, че й липсваха гаджета — такива имаше хиляди, лудо влюбени в нея и супер забавни. Пърс, французинът, който я преследваше с оранжевия си кабриолет из цяла Европа. Гай, английският лорд, който искаше да избяга с нея в Барбадос. Конрад, момчето от пансиона в Ню Хампшир, с което цяла нощ не бяха спали и бяха пушили пури. Дан Хъмфри, мрачният поет, който така и не можа да намери точната метафора за нея. Рок звездата Флоу, който се оказа лепка — не, че имаше нещо против да й се лепне някой толкова готин и известен. Нейт Арчибалд, момчето, което й бе отнело девствеността и щеше винаги да обича, но само като приятел.

И това бе съкратеният списък. Все пак никога не се бе натъквала на онази, истинската любов, каквато имаха Блеър и Нейт.

Тя хвърли остатъка от сладоледа си в кошче за боклук и ускори крачка. Розовите й мъхести джапанки от „Мела“ шляпаха по паважа, дългата й светлоруса коса се стичаше зад нея, а късата й сива плисирана униформа на „Констънс Билард“ се вееше около безкрайно дългите й крака. Приближаването й накара момчетата, лудуващи край фонтана Бетесда или каращи скейтборд нагоре-надолу по алеята, да натиснат бутона „пауза“ и да я зяпнат с широко отворени усти. Серена, Серена, Серена — тя бе всичко, за което някога бяха мечтали.

Не, че някога щяха да се осмелят да я заговорят.

— Защо просто не си вземете стая в „Мандарин“? Само на няколко пресечки е — пошегува се Серена с приятелите си на пейката.

Нейт и Блеър я погледнаха с премрежени от щастие физиономии.

— Направи ли го? — попита Серена по начин, който само най-добрата й приятелка можеше да разбере.

— Ъхъ — кимна Блеър. — Не ми се наложи да говоря дълго все пак, тъй като Нейт през цялото време слушаше.

— Не е вярно! — запротестира Нейт.

Серена се обърна към Нейт.

— Просто исках да се уверя, че Блеър няма да получи нервен срив. Трябваше да се досетя, че ще успееш да я успокоиш.

Блеър отпи глътка лимонада.

— Има ли вече новини?

Серена й взе лимонадата.

— Не, за петдесети път днес, все още няма нищо. — Тя отпи и избърса устата си с ръкава на розовата си блуза „Тока“. — А при теб?

Блеър поклати глава. После я осени идея…

— Хей, какво ще кажете да съберем всичките си писма и да ги отворим накуп? Така ще изтрещим заедно.

Серена отпи още една глътка лимонада. Идеята й се стори отвратителна, но все пак бе готова да рискува да й издерат очите в името на щастието на приятелката й.

— Добре — съгласи се тя неохотно.

Нейт не каза нищо. В никакъв случай не искаше да става част от това парти. Той подаде шишенцето на Серена.

— Искаш ли?

Тя сбърчи перфектния си нос и присви нелакираните пръсти на краката си.

— Не, закъснявам за педикюр. Ще се видим по-късно. — Обърна се и тръгна на юг, като понесе полупразната кутийка лимонада със себе си.

Имаше навика несъзнателно да си присвоява разни неща. Лимонада, момчета…