Иван Вадимович — човек на ниво

Иван Вадимович погребва свой колега

— Да вървим малко по-бавно. Обувките ми стискат, а има да бием доста път. Да… неприятна история. На първи, оня ден, дето се казва, бяхме заедно в комисията по себестойността. Доста нервничеше преди доклада — как се зарадва само, че всичко мина добре! Не е знаел, сиромахът, какво го чака подир две седмици… Кой е оня отпред, до ковчега? Аха, това ли бил Кондаков? Като как е дошъл, по линия на президиума или персонално? Знаем се само по телефона, не бях го виждал лично. Пък млад… На тая възраст и вече член на президиума — не е зле… В последно време се пръкнаха някакви съвсем нови личности. Неизвестни личности. Говори се, че превеждали много свят от партийния апарат на стопанска работа. Идат все с големи претенции… Може би навреме си умря. В колегиума бяха почнали да го гледат много накриво… Търкания ли? С кого, с мене? Чистопробна лъжа. На мен никога не ми е пречил. Аз наистина бях потресен от смъртта му! Каква долна лъжа! Зная кой ви го е казал. Кругляковски ви го е казал. Не, недейте ме убеждава — ясно ми е, това е само Кругляковски. Не разбирам защо разпространява подобни слухове. Вие сте третият, от когото го чувам. Ще трябва да си поприказваме с него… В крематориума ли? Не, това ми е за трети път. Първия път, като умря един наш сътрудник, а после на погребението на Пьотр Борисович; вас тогава нямаше ли ви? Хубаво погребение беше. Маса народ, венци, музика, представител на президиума, знамена. На самия него, разбира се, му е все тая; той това не го видя… На моето няма да се събере толкова свят. Впрочем — зависи от организацията… Много зависи от отношението на колегите… Да, доста красиво! Особено моментът, когато ковчегът бавно се спуска надолу. А в мазето, при пещите, през онова прозорче ходили ли сте да гледате? И аз не съм. Не разбирам какво намират в тия зрелища. Казват, че трупът се гърчел… Разправяха ми наскоро, че някакви простаци накарали жената на един отговорен другар да надникне през прозорчето. Да се полюбува, тъй да се каже, на мъжа си. То се знае — припадък. Идиоти!.,, Аз по принцип не вземам жена си на никакви погребения. Това не е за жени. Още повече баща й е вече на години… Да, тъй е, живееш, работиш, трепеш се, а накрая — хайде, моля, в сандъка и те откарват. По планов ред. Както казват по опашките: „Кой е последен, аз съм след вас…“ Бих искал само да ми дойде така, изведнъж. Някаква железопътна катастрофа и хайде… Това е балдъза му. Бива си я женичката, нали? Мъжът й работи в някакво външнотърговско представителство или нещо от тоя род, затова е така издокарана. Напомнете ми после да ви разкажа вица за двамата евреи, дето отишли при Калинин. Контрареволюционно, но много смешно. Интересно кой ли ги измисля тия вицове?… Не, сега е неудобно, ще направи впечатление. По-добре на връщане… Казват, че отдавна имал разширено сърце. Не се пазеше и ето го резултата. С мене ще стане същото… Не, нямам никакви особени оплаквания, но понякога, като сме в компания, изведнъж почват страшно да ме сърбят ръцете. Нещо невероятно! Наскоро ми се случи в театъра, просто щях да стана и да си изляза по средата на действието. Но после веднага ми мина. Лекарите ли — можеш ли да им разбереш нещо на лекарите! Професор Сегалович ми казва: гледайте да не се чешете, това е чисто нервно. Какво значи чисто нервно — нали трябва да зная накъде води това, какво ме заплашва! Аз не държа на личното си здраве, но нали съм частица от нещо, нали цяло учреждение ми е на главата! Питам го каква диета да спазвам, какво да ям, какво да не ям. Казва ми: „Това няма никакво значение.“ За тях нищо няма значение! Това са двете най-нелепи професии — лекарите и еркаистите1. Длъжни са да ни предпазват от болестите, а те ги използуват, за да ни мъчат. Добре, че самият аз си спазвам известен режим. Пазя си почивните дни, след работа — топла вода. И после, един съвет от мене: никакво пушене преди ядене. Това е много важно! Тази година мисля по-раничко да си взема отпуската. Вие къде ще ходите? Не, аз пак ще поема към Южния бряг. Непременно ми напомнете да ви разкажа вица за трите дами на плажа… Да, жалко, жалко… Най-важното, че беше много свястно момче. Никой не е видял лошо от него. Нямаше го у него, знаете ли, това заяждане, този стремеж да трупа капитал на чужд гръб. На негово място ли? Не знам… Официално не знам, но строго под секрет мога да ви кажа — Свенцянски. Вече е решено. Да… аз също бях поразен. Дори малко сгафих. Поздравих Мятников с новата длъжност. И главното — Мятников не опроверга. Мълчи и се усмихва… Всичко се обърна в последния момент. Били поискали, казват, здрава оперативна фигура за непосредствено практическо ръководство. Зер не можеше да сложат на Мятников един заместник специално по практическата работа. Тъй или иначе, Мятников е фигура… Вие имате ли нещо предвидено за други ден? Тогава непременно ще дойдете у дома… Ами нищо особено, просто тъй, събираме се по другарски. Не сме полели още новото жилище, та по тоя случай… Беше насрочено за днеска, ама го отложихме, заради погребението. Неудобно е все пак. Някой ще се изпусне и веднага ще тръгне: намерили кога да правят гуляи… Може да дойдете и по-късничко… Ще бъдем все свои хора. Сергей Соломонович обеща да намине.,, Много свят разпращат по политотделите2… Аз също с удоволствие бих заминал, но не ме вземат по здравословни причини. Само като им показах медицинското, един поглед само, не го четоха даже до края и край на приказките. Съжалявам дори, че им носих такъв документ. Тия обувки ще ме довършат днеска! Я по-бавно, да поизостанем малко. Отзад върви колата ми. Ще си починем малко, а пред крематориума отново ще тръгнем с бодра стъпка.