Иван Вадимович — човек на ниво

Иван Вадимович не го хваща сън

— Колко ли може да е часът, а? Анюта не вярваше, че имаме мишки. Да взема да я събудя сега, че да чуе… Ама не, не си струва, ще се разбърбори и тогава съвсем сигурно няма да заспя… Ама че калпаво ги строят тия блокове! Буквално всичко се чува. Грамофон… Сигурно е у Бондарчукови — изпращат го на ръководеща работа в провинцията… Хм, тая пролет и аз само за една бройка не потеглих за натам. Едва се откачих… Макар че… и в провинцията живеят хора. Щях да идвам в Москва на конгресите. Щях да яздя кон… За мен е хубаво да яздя, ще поотслабна. Пирамов е по-пълен от мене. Пирамов е пуснал истинско шкембе, а аз сега започвам… А пък бях съвсем кльощав… Как скачах в реката от мостчето! Сега не бих могъл. Как ли й беше името на оная река? Серебрянка… Утре трябва да дам отговор на запитването на Серебряков, вече две седмици се търкаля писмото… Серебряков… Има и Серебровски. В „Главзлато“… Странно — Серебровски в „Главзлато“. Ами ако вземем наопаки — Золотов-ски в „Главсребро“… Не е смешно. Дявол знае какви щуротии му идват на човек през нощта. Трябва да заспя!… Петка стене насън. Тъй и не можах да му реша задачата. Излъгах, че нямам време… Май се досети. Но си премълча… Смешно: Петка е още мъничък, а вече ме пази, пази да не ме засегне. На старост ми мирише вече… Почеркът на Петка много прилича на моя. Интересно как ли ще изглежда Петка на моите години… По това време сигурно ще имаме безкласово общество… Брей, дявол да го вземе, съвсем съм го зарязал марксисткия кръжок. Вече четвърто занятие провалям… Трябва да се подготвя, да прочета нещо. Скоро ще има чистка… Не, затова хич не трябва да се мисли. Макар че, защо не, нали човек трябва да се подготви навреме за всичко. Карасевич сигурно ще се изкаже против. Дали да не го преместя в ростовската кантора?… Ще се досети, мръсникът. Специално ще дойде в Москва за моята чистка! Какво отвратително нещо е да чувствуваш, че някъде съвсем близко живее и диша враг! Като трън в тялото. Доста си ги имам. Да можех да взема една година отпуска. Не, малко е. Десет. Даже пет години… Както правят ония на Запад: „Заяви, че ое оттегля от политическия живот…“ Интересно как ли щях да живея, ако не беше станала революцията. Щях да завърша юридическия, щях да стана адвокат. Сигурно щях да си остана в Пенза… Колко странно беше миналата година да се озова на булеварда, където някога се бяхме целували с Олга. Къде ли е сега… През войната беше медицинска сестра. Хойкаше с офицерите… С мен престана да се здрависва. Сигурно после е забягнала в чужбина. Хубава беше, дяволската… Ако не беше забягнала, сигурно щях да се оженя за нея. Друг нямаше за кой да се омъжи от нашите, само аз отидох нагоре… Яшка Кипарисов сега се държи добре. А доскоро фамилиарничеше на основание на това, че на времето си сме въдили заедно гълъби… Добре, че почнах да разговарям с него съвсем хладно… Пак изтървах зимата, само два пъти съм ходил на кънки… А се бях зарекъл — два пъти седмично!… Колко неизпълнени намерения! Кънки, да не пуша, да прочета „Капиталът“, да скъсам с Галя, да науча английски, да уволня Ковзюков… Да идем с Петка на излет, хайде, това е дреболия…" Да овладея техниката… Да се сдържам, когато Анютка ме ядосва. Как не я е срам така да се държи с мене! Ще взема да умра, че тогава ще види тя дебелия край! Същият този Антон Фридрихович, дето се лепи по нея като муха на мед, няма да рачи и машинописка да я направи… Всички са приятели до време!… Е, и мен си ме бива де… Когато изключиха Янушкевич, не го познах в приемната. Трябва страшно да го е яд на мене! Трябва да го поканя някоя вечер на чай. Само че на четири очи, да не тръгнат приказки… Сигурно скоро ще го възстановят… Какво ли мен да ме изключеха?!… Щях да се застрелям. Не, май че нямаше… А къде ще се дявам? Сега навсякъде се иска да знаеш техниката. Какъв ли бих могъл да стана?! Може би консултант… Но по какви въпроси?… Не, няма да ме изключат. Не може да го бъде това. Ами ако рекат да ме изключат! Хората как ги изключват? Мигар са все по-лоши от мене… Казват, че ако се брои до хиляда, можело да заспиш… Едно, две, три, четири, пет, шест, седем… Не, противно е… Дуняшка още не се е прибрала… Живее с някакъв комсомолец, кравата му с крава! Трябва да й кажа да не го води тука. Глупаво: в кухнята ми — комсомолец! Добре де, в трапезарията ли да го сложи!… Дали да не взема да почета някоя книжка?… Не, ще се събуди Анютка, по-лошо ще стане.

1933