Иван Вадимович — човек на ниво

Иван Вадимович посреща гости

— Хайде и вие сега! Не, наистина, не разбирам за къде сте се разбързали?! Я да поостанехте, а? Пьотр Илич, ама ги си виновен за всичко: „Ще ставам рано. Ще ставам рано“ И всички се повлякоха подире ти. В края на краищата можехме да пратим Пьотр Илич да си спи, а ние да поседим още малко. Ще сложим пак чая. И мезета останаха, водка, две бутилки Абрамчо-Дюрсо7. Само вишновката свърши. Никита й видя сметката. Гледай го ти него, нашия Никита! На работа е такъв суров, а какъв нежен флирт изкара с вишновката. Какво значи комсомолската енергия! Ама ти не се смущавай, Никита, и таз хубава! Тъкмо тъй трябва — решително, без церемонии. Жалко, че Сергей Соломонович си отиде рано — щяхме да го помолим да основе специален отдел за вишновка. И за завеждащ — нашият Никита! Позволете да ви намеря балтончето… Не, не, как да нямало нужда! Ние сме, дето се казва, домакините, вие сте ни гости. Анюта! Не чуваш ли? Иля Григориевич ти казва „довиждане“. Капнала ли била? Кой? Анюта? Хубава работа! Моята Ана Николаевна е бойка натура, жена, дето се казва, и половина! Не капва тя толкова лесно. Какво? Хайде тогава на бас: идвайте всеки ден. У нас, макар и да е простичко, Ана Николаевна винаги ще намери за вас и хапване и пийване, и милувка… Не бе, Анютка, аз в преносен смисъл го казвам. Твоята целомъдреност е вън от всяко подозрение. Макар че какво току ти шепнеше Жертунов в кьошето? Водка ли искал? Знаем ги ние тия! Жертунов, казвай направо, какво искаше от законната ми съпруга?! Вижте го бе! Идва на гости, възползува се от доверието на домакина и, може да се каже, съблазнява жена му… Не, другари, сериозно ви казвам, идвайте по-често. Сега вече знаете пътя, пък ние винаги ще държим резерв от вишновка за Никитушка… Всичко хубаво, Антон Фридрихович! Иля Григориевич, на-минавайте! Ако долу е затворена вратата — почукайте на нашия цербер, вляво. Всичко хубаво, всичко най-хубаво! Пак заповядайте, непременно! И по-често. Всичко… Уф-ф-ф! Изморих се. Брей, че се заседяха! Колко е часът? Три и половина? Добре, че Пьотр Илич се сети да отведе цялата банда със себе си. Ония щяха да седят до осем. Отдолу идваха вече два пъти, щели да се оплачат на коменданта… Какви са тия хора, дето толкова не разбират, че всичко си има граници! Хайде да лягаме — утре искам напук на всички да подраня в службата… Е, какво ще кажеш? Според мен мина съвсем нормално. Свенцянски остана много доволен. Каза на Антон Фридрихович, че би поседял още, ако не трябвало да се готви за доклад. Разбира се, той си тръгна повече за фасон… Излиза, че спокойно сме можели да поканим и жена му. Тя, разбира се, си има свой кръг, но с удоволствие би дошла. Страшна жена била, разправят… Яденето беше таман. Ти излезе права, мен все ме беше страх, че няма да стигне. Знаеш ли колко хитро постъпиха Пиримови? На неговата четиридесетгодишни-на жена му накупи на пазара свински крака, свински главя и прочие боклуци, при-готви няколко легена най-обикновена пача и на всички много им хареса… Не, зер казах, че беше лошо организирано? Много, много мило излезе. Особено винегрета8 — дойде като по поръчка. Да видят, че това е домашна кухня, а не като у Морфееви, дето наеха келнери и прибори — със същия успех можеха да ни заведат в ресторант… Е, свърши се, слава богу! Сега чак до май никакви гости. Не можеше да не поканим. Цяла зима ходихме по гости, ядохме, пихме — трябваше и ние да се отсрамим… Отсрамихме се — и точка. Ако вземем да каним по-често, ще почнат приказки: откъде тия пари?! Какво ще кажеш за това пале, Ни-китка? Оля целия коридор, кучият му син. Не може да носи… Защо съм го поканил ли? Защото трябваше! Ти, Анютка, си напълно лишена от политически нюх. Разбери, че Никитка е секретар на комсомолската ядка. Досега все току ги дрънкаше за семейственост и прочие подобни. Сега само да е посмял да се обади. По същите съображения поканих и Жертунов, и Карасевич… Ама че мръсник е тоя Карасевич! Държи се, като че ли ми е направил услуга, дето е дошъл. А после, като видя, че и Свенцянски е тука, че и Свенцянски пие — изведнъж омекна. Хитро човече. А Саломея Марковна — видя ли я как се беше вторачила в плочите си? „Внимавайте да не се счупят, само да не се счупят, че в Москва вече ги няма!“ Същинска змия. А като ни вземаше назаем сервиза, не я беше страх, че ще се счупи. Нека Дуняша разтреби масата. Между впрочем кой я е научил да прибира чиниите, преди хората да са си дояли? Човекът още яде, а тя вдига! И друго — какви ги дрънкаше майка ти на Жертунов?… Барем хиляда пъти съм казвал — да не приказва с гостите! Или да си мълчи, или да върви да спи у Надя. Сигурно пак го е баламосвала как тя е посрещала гости на времето. Разбери, че хората винаги мислят за лошото! Той ще й се усмихва, ще й кима, а после ще изклюкарствува за еснафската среда… Добре, да не спорим, това е старо като света. Забеляза ли как Пьотр Илич си пъхаше мандарини в джоба? Отначало ми беше просто смешно. Но после на Свенцянски много му се дояде мандарина, а все нямаше и Пьотр Илич седи до него — идеше ми да се Пукна от яд, едва се сдържах. Каниш ги на гости, от душа ги каниш, като другар. А те ти задигат мандарините, сякаш че е държавно!…