Изборът

2.2

Повод за скандала стана най-сериозната обезопасителна маневра, извършвана от кораба за последните двайсет и пет непълни месеца след старта от базата Юпитер-9. Камен тъкмо обикаляше с инспекция кърмовите трюмове, натоварени с биологичен растителен материал — семена и храни. Не се чувстваше уютно да обикаля хибернаторите, и без това си даваше сметка, че обиколките му са чисто формални, че се нуждае от тях психически самият той, а не самоподдържащият се кораб. Разходка от няколко километра, оставане насаме. Не че отношенията с Ерика се разваляха, напротив. И все пак, единствените живи хора в съзнание из целия конкистадор… за космическия безкрай отвъд бронята на кораба по-добре да не се сещаме. Неизбежно започват дразнения за дребни неща, дори без повод. Един месец на всеки четири единият от тях прекарваше в служебния хибернатор — период, който вливаше свежи сокове в отношенията им.

И все пак, и все пак…

Човешките чувства, човешките контакти, настроения, предпочитания, щения — съзнателни и неосъзнати, подмолни и открити… колко оплетено кълбо представляват те. Колко по-прости и сигурни, лишени от подобни изненади са машините. Например складовете с фино производствено оборудване, предназначени за колонията, към която Камен и Ерика летяха, карайки двеста хиляди души в стаза. Камен предпочиташе да обикаля тези отсеци. Еднозначността на механизмите му помагаше да се разтовари.

Ерика пък е твърде сложна натура. Не е престанал да я обича, да се стреми да я разбира, да й угажда, да я радва, да говори и да споделя мисли с нея. Живо обсъждат прочетените книги, филмите някак излязоха от „мода“ след почти година интензивно гледане. Само че понякога се задушава покрай нейните настроения (които е на малка стъпка от това да ги обяви за „капризи“). Вероятно също толкова сложен и обременителен е и той за нея. Така е, защото са само двамата. Твърде малък свят.

Е, почти половината от пътя да Зета Тукан е преодолян. Скоро ще последва обръщане на тягата. Няколкочасова безтегловност, докато дюзите на двигателната уредба, надяната като пръстен върху цилиндричната дантелена колона на звездолета, не се обърнат напред по курса. Следва тестване, после ново отваряне на ПП-канала чрез продухване с термоядрен пламък от реактора. Ако пък ПП-агрегатът е изпуснал капиляра да колапсира, ще последва малко по-сложната процедура по повторно пробиване на телепортационен канал, може дори пак към родното Слънце… макар че е по-вероятно на „хоботчето“ на гладния конкистатор да се „отзове“ Зета Тукан. Пиещата сила от звездните недра маса на звездолета ще започне да „пада“ към набелязаната си цел, светило с цели дванайсет достатъчно големи планети, от които цели три стават за живеене.

И когато пристигнат, светът ще се разшири отново, а почти шестгодишното им „затворничество“ ще приключи. Може би тогава ще им се случва понякога да си спомнят с носталгия за периода на „греховно монашество“ както на шега го нарича Ерика, когато светът се е състоял само от тях двамата… и от пустотата, обсипана с образуващи релативистка дъга звезди…

Тласък разлюля кораба, отвсякъде изпищяха компенсатори във възлите на решетчестата конструкция, прокънтя сирена, тревожен хор звукови индикатори се заглуши от безличния глас на бордовия МИ, съобщаващ, че е заобиколил масивно тяло по курса и връщането към планираната траектория ще се осъществи с по-щадящи микроманеври в продължение на седемнайсет часа… Последва изреждане на незначителните понесени щети и доклади за пристъпването към ремонт…

Разтуптяното сърце на Камен не сполучи да възстанови ритъма си на покой, защото астронавтът хукна към централната шахта. Бързаше да се прибере в командния модул, където на вахта бе останала Ерика.

А тя го посрещна с несвързани упреци, истеричен тон, сълзи в очите…

А той, кой знае защо, й отвърна грубо, дори я отблъсна, нарече я… как я нарече? Не помнеше.

Но ясно си спомни странния лудешки блясък, избухнал в очите й, израза на лицето й и сплескана с длан метална ваза.

Спомни си последвалото ПРИПОМНЯНЕ.

И своето бягство.