Изборът

3.1

Камен се промъкна на пръсти в спалното помещение. Подът и таванът, които само след трийсет и четири денонощия щяха да сменят местата си, едва-едва мъждукаха, точно колкото да се различава прикрепената към стените мебел, най-вече широкото легло, под тънката на завивка на което се отгатваше спяща фигура.

Ерика се беше свила както винаги на кълбо, досущ гальовно животинче.

Камен се усмихна, безшумно свали дрехите си и се плъзна до приятелката си, номинално втори навигатор на конкистадора „Тукан-4“. Преди да я прегърне, той хвърли поглед към вградения отсреща в стената аквариум, в който лениво плуваха дремещи рибки. Отново се усмихна на старата им шега, че целият екипаж на този звездолет се събира на едно двойно легло, но не би му било тясно и на единично. После се мушна под завивката.

Кожата на Ерика беше топла, ухайна, мека. Пръстите му усещаха еластичните мускули, твърдите ребра, гръбнака. Почувства как тя леко настръхна от по-хладните му от нея, затоплена в съня, длани. Тя се размърда.

— Спи, спи — прошепна й той. Дъхът му неволно погъделичка ухото й, Ерика се изви настрани, пипнешком го прегърна, разсънвайки се леко. Тясната й китка го погали по косата, от гърлото излезе нещо като мъркане, в което след секунди Камен разпозна прошепнато сънливо учудване:

— Нова прическа, а… Гушни ме…

И след малко:

— Обичам те…

Заспа пак, преди да е довършила признанието — винаги изненадващо и винаги приятно.

Той се притисна към нея и затвори очи. Малко преди да се унесе, той напипа промяна и в нейната коса. Аха, обръснати слепоочия… На кораба има нова мода.