Изходящ полет

3.

Момичето на рецепцията остави предавателя на масата и се усмихна на мъжа и жената зад нея.

— Върховният канцлер Палпатин е готов да ви приеме, учителю Кбаот — каза тя.

— Е, благодаря! — натърти Хоръс Кбаот с леден глас.

Непосредствено до него Лорана Джинзлър сбърчи чело. Нейният учител бе нервиран, а при създалите се обстоятелства едва ли можеше да го вини за това. Ала препирнята на Кбаот беше с Палпатин, а не с някакво незначително момиче на рецепция, което на всичко отгоре не разполагаше с никаква власт да променя издадените от върховния канцлер заповеди. Нямаше основания да излива гнева си тъкмо на него.

Това обаче не беше в стила на Кбаот. Без да каже нищо повече, той се отдалечи бързо от рецепцията и се насочи към личния кабинет на Палпатин. Лорана се забави само на половин крачка зад него, но все пак успя за миг да хвърли окуражителен поглед към служителката.

Когато наближиха вратата на канцлера, от вътре излязоха двама бролфи. Жълто-зелената им люспеста рогова кожа помръдваше от възбуда под кожените туники. Кбаот изобщо не забави крачка, а вместо това продължи по права линия директно срещу тях. Двамата бързо отскочиха встрани, за да избегнат сблъсъка с нервния джедай. Лорана отново сбърчи чело и се забърза да настигне учителя си. Успя в момента, когато той преминаваше през прага на кабинета.

Върховният канцлер Палпатин седеше зад масивното си бюро, а през огромния прозорец зад него се виждаше просторната гледка на забързания Корускант. До него стоеше млад мъж, облечен в безупречно стегната куртка. Той се беше навел над бюрото с електронен бележник в ръка и докато въвеждаше някакви данни в него, тихо говореше нещо.

Палпатин вдигна поглед, когато Кбаот и Лорана влязоха, и на лицето му цъфна една от прословутите му усмивки.

— А, учителю Кбаот — той вдигна ръце към тях в знак на приветствие. — И вашият млад ученик, разбира се — Лорана Джинзлър, ако не се лъжа? Добре дошли и на двама ви!

— Нека да зарежем любезностите, канцлер — отсече рязко Кбаот и издърпа електронен бележник от джоба си, докато се приближаваше към бюрото. — Не сме дошли на раздумка.

Младият мъж до Палпатин изведнъж се изправи, а в очите му проблесна гняв.

— По този начин никой не може да се обръща към върховния канцлер! — каза той с предупредителен тон.

— Дръж си езика зад зъбите, младежо — изръмжа Кбаот. — Събирай си бюрократичните дреболии и се махай от тук!

Младият човек не помръдна и мускул.

— По този начин никой не може да се обръща към върховния канцлер! — повтори той.

— Няма нищо, Кинман — намеси се Палпатин успокоително и като протегна ръка към младия човек, се изправи на краката си. — Сигурен съм, че джедай Кбаот не е искал да демонстрира някакво неуважение.

За един кратък миг Кбаот и Палпатин впиха поглед един в друг през широката площ на бюрото. Напрежението между двамата почти можеше да се види във въздуха. За облекчение на Лорана след това рицарят джедай помръдна с устни.

— Не, разбира се, че не — каза той със съвсем малко по-дипломатичен тон.

— Тъкмо така и предполагах — рече Палпатин и погледна младия мъж с широка усмивка. — Сигурно все още не сте имали възможност да се запознаете с моя нов помощник и съветник, нали учителю Кбаот? Това е Кинман Дориана.

— За мен е удоволствие и чест — кимна Кбаот с такъв тон, който ясно опровергаваше и двете.

— За мен също, учителю Кбаот — отговори Дориана. — Винаги е привилегия човек да се запознае лично с един от онези, които са посветили живота си на опазването на Републиката.

— За мен също — добави Палпатин. — Какво бих могъл да направя за вас, джедай Кбаот?

— Знаете пределно ясно какво можете да направите за мен — изръмжа Кбаот. Без да чака покана, той се разположи на един от столовете и постави електронния си бележник на бюрото. — С две думи: „Изходящ полет“.

— Разбира се — каза Палпатин уморено и покани Лорана с жест също да заеме място до учителя си. После самият той се настани в креслото си. — Какво има сега?

— Ето това — като използва Силата, Кбаот махна с ръка, приплъзна електронния си бележник по масата и го спря пред очите на върховния канцлер. — Сенатската Комисия по целесъобразността отново е съкратила финансирането ми.

Палпатин въздъхна уморено.

— Какво искате да ви кажа, учителю Кбаот? Аз не мога да диктувам на Сената какви решения да приема. И със сигурност не бих могъл да насилвам дебелоглава група, като Комисията по целесъобразността, да вижда нещата по нашия начин.

— По нашия начин? — повтори Кбаот. — Значи сега това е нашият начин, така ли? Струва ми се, че ясно си спомням как не толкова отдавна самият вие не проявявахте особен ентусиазъм относно този проект!

— А може би не би било зле да изследвате паметта си по-внимателно — каза Палпатин, като в гласа му се прокрадна остра нотка. — Именно Съветът на джедаите, а не аз, систематично изразяваше хладно отношение към проекта „Изходящ полет“ през последните няколко месеца. Нещо повече, аз бях останал с впечатлението, че дори учителят Йода промени становището си и вече не е съгласен в експедицията да се включват повече от един-двама джедаи.

— С учителя Йода ще се оправям аз, когато му дойде времето — каза твърдо Кбаот. — А междувременно вие държите съдбата на целия проект в ръцете си.

— И тъкмо затова досега съм правил всичко възможно, за да ви съдействам — му припомни Палпатин. — Разполагате с вашите кораби: шест чисто нови крайцера, току-що излезли от поточните линии на „Рендили Стар Драйв“. Имате си централното общо складово ядро, което пожелахте, както и пилоните за турболифт, които са в готовност за свързването на всичко това в едно цяло. Имате си и екипажите, и пътниците, които в момента се обучават на Яга Минор…

— Аха! — прекъсна го Кбаот, посочвайки с острия си пръст електронния бележник, който все още лежеше недокоснат пред върховния канцлер. — Всъщност съвсем не разполагам с пътниците, както се оказва. Някой бюрократичен идиот е внесъл промяна в профила на участниците в експедицията, така че сега на борда би трябвало да има единствено членове на екипажа, но не и каквито и да е семейства или други потенциални колонизатори!

С известно колебание — или поне така й се стори на Лорана — Палпатин вдигна електронния бележник и го зачете.

— Най-вероятно това решение е свързано с ограничаване на излишните разходи — предположи той, докато преглеждаше текста. — Включването на всички тези допълнителни хора на борда би означавало значително увеличение на необходимите провизии и апаратура.

— Би означавало да се отмени целият проект! — възпротиви се Кбаот. — Какъв би бил смисълът да се изпраща такава огромна експедиция до толкова отдалечена галактика, ако не си оставим възможност да установим наша колония, след като сме стигнали дотам?

— Вероятно именно това е презумпцията на Комисията — предположи Палпатин тихо. — Политическата ситуация определено претърпя значителни изменения от времето, когато вие и Съветът предложихте този проект.

— Което само означава, че „Изходящ полет“ е още по-належащ! — натърти Кбаот. — Ние трябва да знаем какви опасности или заплахи ни дебнат от Неопознатите райони или се готвят да нахлуят към нас откъм съседната галактика.

— Опасности ли? — повтори Палпатин, като повдигна вежди. — Аз бях останал с впечатлението, че предназначението на „Изходящ полет“ е да търси нови форми на живот и потенциални носители на Силата, които обитават териториите отвъд нашите граници. Със сигурност такава беше обосновката, записана в първоначалния вариант на изготвения проект.

— Няма причини да не можем да свършим и двете — каза Кбаот непреклонно. — И в светлината на това ми се струва, че предложението да бъде подсилена сигурността на проекта само би го направило още по-приемлив за Сената. А вместо това се получава друго.

Палпатин поклати глава, а сиво-белите му коси леко проблясваха от светлините на града зад прозореца. Лорана помнеше времето, когато косата му беше все още кестенява, с отделни побеляващи кичурчета зад слепоочията. Сега, пет години след като се бе нагърбил с тежестта на цялата Република на плещите си, кафявият цвят бе изчезнал.

— Съжалявам, учителю Кбаот — каза канцлерът. — Ако успеете да убедите Сената да отхвърли съкращенията, направени от Комисията по целесъобразността, тогава ще бъда повече от щастлив да ви подкрепя. Ала за момента не виждам какво друго бих могъл да направя.

— Освен ако — намеси се Дориана — учителят Кбаот не би могъл да помогне по някакъв начин за ситуацията в Барлок…

— Казах, че не виждам какво друго бих могъл да направя — повтори Палпатин, като хвърли предупредителен поглед към сътрудника си. — Така или иначе, се съмнявам Съветът да реши да го изпрати в сектора Маркол, при положение че има толкова много други ангажименти, които го очакват тук.

— Момент, не бързайте — промърмори Кбаот. — За какъв проблем става дума?

— Едва ли си струва дори да го споменаваме — започна Палпатин колебливо. — Едно малко неразбирателство между Корпоративния алианс и едно от местните правителства на Барлок. Въпросът засяга правата върху някакви мини. Двамата бролфи, с които се разминахте на влизане, просто представиха своите аргументи и ни помолиха за съдействие и посредничество в процеса на преговори.

— И вие не се сетихте за мен на мига? — възкликна Кбаот сухо. — Мисля, че това е обидно…

— Но моля ви, учителю Кбаот — усмихна се Палпатин. — На Корускант вече разполагам с прекалено много неприятели. Не бих желал да добавям и вас към техния брой.

— Ами тогава да направим сделка — предложи Кбаот. — Ако аз успея да помогна за разрешаването на това неразбирателство вместо вас, вие ще инструктирате Комисията по целесъобразността да възстанови първоначалното пълно финансиране на проекта „Изходящ полет“.

Лорана се размърда неудобно на креслото си. Тази договорка й изглеждаше опасно близо до всички онези подмолни тайни сделки, които систематично прояждаха цялата представа за справедливост в правителството на Републиката. Ала тя не посмя да каже това на Кбаот, още повече че в момента се намираха в присъствието на самия канцлер Палпатин и неговия съветник.

— Не бих могъл да се нагърбя с каквито и да е конкретни обещания — предупреди Палпатин предпазливо. — Поне не и що се отнася до правомощията на Сената. Но мога да ви уверя, учителю Кбаот, че искрено вярвам в проекта „Изходящ полет“. И ще сторя всичко, което е по силите ми, за да помогна мечтата ви да се реализира.

Известно време Кбаот не каза нищо и Лорана отново почувства витаещото между двамата мъже напрежение. После внезапно рицарят джедай кимна на събеседника си.

— Много добре, канцлер Палпатин — той се изправи на крака. — Още преди залез-слънце ние ще отлетим за Барлок — после посочи с пръст право към Палпатин и продължи: — А вие се погрижете, като се върна, финансирането ми да е вече възстановено. Както и моите колонизатори.

— Ще направя всичко възможно — Палпатин удостои госта си лека усмивка. — Приятен ден, учителю Кбаот и ученико Джинзлър.

Лорана изчака, докато се отдалечат и от преддверието на кабинета, и едва когато закрачиха надолу по коридора, се осмели да го заговори.

— Какво искахте да кажете с това, че преди залез-слънце заминаваме за Барлок? — запита тя. — Не трябва ли Съветът първо да даде одобрение за подобно пътуване?

— Не се притеснявай за Съвета — безцеремонно отговори Кбаот. — Там, като влизахме в кабинета на Палпатин, ти забави крачка пред онези двама бролфи.

Лорана усети как гърлото й се стяга.

— Просто не исках да се сблъскаме…

— Не беше необходимо — укори я той. — Аз вече бях преценил разстоянието. Никой от нас нямаше да се наложи да отстъпва, за да се разминем.

— Но все пак те отстъпиха — посочи Лорана.

— Защото сами пожелаха да ни отдадат необходимата почит — каза той. — Разбери това, ученико Джинзлър. Някой ден ти ще бъдеш джедай и в това ще се включват цялата власт и отговорност на рицарското звание. Никога не забравяй, че именно ние поддържаме Републиката да не се разпадне. Нито Палпатин, нито Сенатът, нито цялата им бюрокрация. А още по-малко пък тези ограничени и плиткоумни раси, които не могат да издържат и ден, без да дотърчат на Корускант за помощ. Те трябва да се научат да ни се доверяват — а преди да има доверие, е необходимо да се създадат почит и уважение. Разбираш ли ме?

— Разбирам, че искаме те да ни уважават — каза Лорана колебливо. — Но необходимо ли е и да изпитват страх от нас?

— Страхът и почитанието са просто двете страни на една и съща монета — каза Кбаот. — Покорните на закона граждани я гледат от едната страна. А онези, които живеят в беззаконие, гледат монетата от другата страна — при тези думи Кбаот вдигна пръст. — Но пред нито една от тези две групи не можеш да си позволяваш проява на малодушие или неувереност. В никакъв случай!

Той свали пръста си и почука с него по меча, който бе закачен за нейния колан.

— Ще има случаи, когато ще ти се иска никой да не знае коя си. Тогава ще се налага да криеш някъде този меч и да заличаваш всяка една улика, която издава самоличността ти. Ала когато пътуваш открито като джедай, тогава трябва и да се държиш като джедай. Разбираш ли ме?

— Да, учителю Кбаот — отговори Лорана, макар да го разбираше само наполовина. Със сигурност схващаше думите му, но част от отношението зад тях все още оставаше загадка за нея.

Един цял дълъг миг Кбаот задържа поглед върху очите й, сякаш предусещаше раздвоението й. После за нейно успокоение се завъртя, без да изисква нещо повече.

— Много добре тогава — каза той. — Сега ще отида в Храма и ще разговарям със Съвета. А ти се обади в командния център на космодрума и уреди транспорт до системата Барлок. След това отиди да си стегнеш багажа.

— За колко време?

— Заради едно просто неразбирателство за някакви мини? — иронично каза Кбаот. — Вземи багаж за пътя в двете посоки плюс още три стандартни дни. Ще разрешим този въпрос за отрицателно време.

— Да, учителю — измънка Лорана.

— А след това — продължи Кбаот, сякаш на себе си — ще се занимаем с учителя Йода и късогледите му страхове — той ускори крачка и се понесе по дългия коридор.

Лорана се спря и загледа множеството пратеници и служители около нея. Всеки от тях бързаше за някъде, но когато видеха високия беловлас джедай, несъзнателно отскачаха встрани, за да му сторят път. Самият Кбаот изобщо и не забавяше крачка, сякаш просто очакваше другите винаги да се отдръпват пред него.

„Когато пътуваш като джедай, трябва и да се държиш като джедай“.

Тя въздъхна. Някак не й се струваше особено правилно това непреклонно убеждение, че джедаите притежават присъщо и вродено превъзходство над всички останали.

Все пак обаче Кбаот беше изучавал тайните на Силата дълго и упорито в продължение на много години и се беше впускал дълбоко в нейните дебри и тънкости. Именно затова беше станал толкова силен. От друга страна, Лорана беше само една млада и начинаеща ученичка, току-що започнала собственото си пътешествие. Едва ли тъкмо тя имаше правото да му се противопоставя по някоя от тези теми.

Във всеки случай нейният учител й бе дал конкретна заповед и сега тя трябваше да му се подчини. Лорана застана до стената на коридора, за да не пречи на гъстия поток от пътници, и извади предавателя си.

Тъкмо се канеше да набере номера на транспортната служба към Храма на джедаите, когато от другата страна на коридора една позната физиономия привлече вниманието й.

Тя замръзна, задържайки дъха си в гърлото. Погледът, съзнанието и джедайските й способности се простряха през гъстата тълпа към непознатия от другата страна. Беше го зървала многократно през последните няколко години — най-вече в общодостъпните райони на залата на Сената, но и на някои други места. Беше млад, вероятно една-две години по-млад от нея, средно висок и добре сложен, с късо подстригана коса и някаква необяснима горчивина, изписана на устата му. Досега никога не бе успявала да се приближи достатъчно близо, за да види цвета на очите му, но предполагаше, че най-вероятно и те ще са тъмни.

Всеки път, когато го срещнеше, тя оставаше с ясното усещане, че я наблюдава. И сега той правеше точно това. Изучаваше я с крайчеца на окото си, докато същевременно се преструваше, че оправя кабелите в някакво табло, което беше разтворил. Тя често го беше виждала да се занимава с подобни електрически табла или да човърка нещо из модулите на разни дроиди. Но дали действително можеше да се оправя с електрически кутии, или просто ги използваше като претекст, за да се мотае наоколо — така и не бе успяла да определи.

Първоначално бе предположила, че тези срещи са просто случайни съвпадения. Дори и сега, до ден днешен, все още не разполагаше с някакво сигурно доказателство, че не е така. В едно нещо беше убедена обаче. Доколкото й позволяваха формиращите й се джедайски способности, тя успяваше да се пресегне със Силата през пълните коридори като този, за да се докосне до неговото съзнание.

Когато и сега успя да го направи, отново усети същото къкрещо огорчение, което беше улавяла у него преди. Огорчение, ненавист и гняв.

Насочени към нея.

Да не би да го е наранила или засегнала в някогашното си минало, което сега е толкова отдалечено, че не може въобще да си го спомни? Но тя живееше в Храма на джедаите още от дете! Може би тогава е някой от служителите в Храма, които не притежават джедайски способности? Но ако беше така, със сигурност наставниците й щяха отдавна да усетят таящата се в този мъж опасност и щяха да вземат необходимите мерки.

Непознатият отново погледна към нея. След това сякаш нарочно се обърна с гръб и съсредоточи вниманието си в електрическото табло. Лорана го погледа известно време как работи, като не спираше да се съпротивлява срещу вихъра на собствените си обезпокоителни чувства. Трябваше ли да отиде незабавно при него, за да разбере защо й има зъб? Или щеше да е по-разумно първо да отиде в Сената и да се опита да проследи личността му, избягвайки каквото и да е противопоставяне, докато не се сдобие с достатъчно информация?

Или може би трябваше да зареже цялата работа и да си внуши, че тези срещи са плод на чистата случайност, а неговият гняв най-вероятно е насочен към джедаите изобщо.

Докато Лорана се колебаеше какво да предприеме, мъжът внезапно затвори таблото, прибра инструментите си и бързо се запъти надолу по коридора. Когато стигна до завоя, хвърли бърз поглед назад и след това зави.

„Няма емоция, има мир“. Още от най-ранните си дни в Храма Лорана бе заучавала тази сентенция и винаги досега се бе старала да я прилага на практика. Ала докато въпросът с този мъж си оставаше неразрешен, чувстваше дълбоко в себе си, че нямаше да успее да изпита пълен мир.

Освен това много добре разбираше, че не му бе сега времето да се занимава с този въпрос. Като пое дълбоко дъх, тя отново вдигна предавателя си и набра номера на транспортната служба.

Вратата се прилъзна след двамата джедаи и за един кратък момент Кинман Дориана остана загледан в празното място, откъдето бяха излезли. Чувстваше в устата си горчив вкус. Като цяло всички джедаи му изглеждаха твърде помпозни, арогантни и някак си противно наперени. Но даже и да оставеше това впечатление настрана, все пак му се струваше, че Хоръс Кбаот се отличаваше от останалите, въплъщавайки същите тези отвратителни черти в десетократна степен.

— Май не можеш да го понасяш, а? — запита Палпатин кротко.

Дориана внимателно се насили да си придаде безпристрастен вид и насочи отново вниманието си върху личността на канцлера.

— Съжалявам — каза той. И действително съжаляваше. Независимо от личните му предпочитания беше извънредно лоша проява на нетактичност да позволява емоциите му да се показват на повърхността. Особено когато ставаше дума за джедаите. — Просто смятам, че при всички останали належащи проблеми, пред които е изправена Републиката, един толкова масивен проект за изследователска и колонизаторска дейност би следвало да се намира в долната една трета на списъка с приоритети. А това, че Кбаот настоява лично да се ангажирате с операцията…

— Търпение, Кинман — прекъсна го Палпатин с успокоителен тон. — Трябва да се научиш да признаваш на околните правото да си имат своите вълнения. За Кбаот „Изходящ полет“ представлява именно това — той погледна към вратата в другия край на кабинета си. — Пък и дори да не успеят да свършат някаква стойностна работа там, може би тъкмо вестта за експедицията им ще се превърне в онази искра, която ще подпали въображението на милиони из цялата Република.

— При положение че все пак решат да го обявят на всеослушание — уточни Дориана. — Според последните вести Съветът на джедаите смята да запази проекта в пълна тайна.

Палпатин сви рамене:

— Сигурен съм, че си имат своите основания.

— Може би — съгласи се Дориана и после се поколеба. — Освен това с ваше разрешение, канцлер, бих желал да се извиня, че се обадих не на място по време на срещата.

— Не се притеснявай — каза Палпатин разсеяно. — Всъщност предложението ти се оказа доста вдъхновяващо. Кбаот е изключително умел във воденето на такива преговори, от каквито се нуждаят двете страни на Барлок. Трябваше да се сетя сам за подобна възможност — той изсумтя тихо и продължи: — А и ако трябва да бъда напълно искрен, няма да е зле за няколко седмици да се освободим от присъствието му на Корускант. Това ще ми даде време да премисля как самият аз да подхода към Комисията по целесъобразността, за да ги убедя да възстановят финансирането на „Изходящ полет“.

— Както и да намерите начин да склоните Съвета да предостави на Кбаот джедаите, от които има нужда?

— По този въпрос вече не мога да му помогна — каза Палпатин. — Щом като на Кбаот са му необходими още джедаи, ще трябва сам да си убеди Йода и Уинду.

— Да, канцлер — каза тихо Дориана. — Е, може би на Барлок ще се справи толкова добре, че те няма да имат друг избор, освен да му угодят.

— Или пък ще гледат да му угодят, само и само за да им се махне от очите — каза Палпатин сухо. — Пред тях той е също толкова настоятелен, колкото и пред мен. Във всеки случай този въпрос сега е в ръцете на самия Кбаот. А като говорим за предстоящи визити, самият ти кога планираш да се отправиш на твоето пътуване?

— Още довечера — отговори Дориана. — Имам резервация на кораб, а всичките ми нужни файлове и документи са вече подготвени. След работа трябва да мина през апартамента ми да си събера някои лични неща и ще съм готов да отпътувам.

— Отлично — каза Палпатин. — Тогава вече можеш да тръгваш. Повече няма да имам нужда от теб днес.

— Благодаря, канцлер — каза Дориана. — Ще ви държа в течение какво се случва на различните събрания.

— Да, добре — кимна Палпатин и повдигна вежди. — И не забравяй да предадеш онези информационни чипове лично на губернатор Колфман.

— Да, прочетох докладите — на свой ред кимна Дориана. — Всъщност, ако се стекат добре обстоятелствата и ми остане време, може би ще си отделя един цял ден, за да се помотая и да се ослушам на място. Надявам се да успея да открия кой е предателят в близкото обкръжение на губернатора. С ваше позволение, разбира се.

— Давам ти го — каза Палпатин. — Но бъди внимателен. Носят се слухове за надигащо се недоволство в този сектор.

— Такива слухове се носят за всички сектори. Ще се оправя.

— Надявам се — потвърди Палпатин. — Но пак ти повтарям да внимаваш. И като свършиш, се връщай бързо.

Пътуването с въздушното такси отне на Дориана около двайсет минути. Апартаментът му се намираше в една от кулите на Третия пръстен, на североизток от сенатския комплекс. Той уплътни времето си в таксито между информационния си бележник и предавателя, като уточняваше подробностите около пътуването и изглаждаше някои неизбежни промени в програмата, наложили се в последния момент. Таксито го остави на площадката пред 248-ия етаж, а останалите десет нива надолу до апартамента си той измина с турболифта на сградата. После отключи вратата, влезе и я заключи с личния си код.

Беше казал на Палпатин, че трябва да стегне багажа си. В действителност обаче всичките му чанти бяха вече подготвени и подредени в прилежна редица в преддверието на комуникационната стая. Той ги подмина, отиде до бюрото в другия край на стаята и седна на стола си. После се наведе и отвори най-долното дясно чекмедже. От двойното му дъно измъкна портативен холопроектор и го включи в компютъра си. Паролата за сигурност беше проста поредица от дванайсет букви и още осемнайсет цифри. Той ги въведе и докато чакаше да се заредят, вдигна информационния бележник и се облегна назад.

Както обикновено, не му се наложи да чака дълго. Не бяха изминали и три минути, когато над холопроектора се появи трептящият образ на загърнатото с качулка лице на Дарт Сидиъс.

— Докладвай — нареди събеседникът му с дрезгав глас.

— Учителят Кбаот тръгва за Барлок, господарю мой — започна Дориана. — В зависимост от транспорта очаквам да пътува дотам за около три до шест дни.

— Отлично — каза Сидиъс. — Предполагам, че няма да те затрудни да стигнеш преди него там?

— Изобщо не, господарю мой — увери го Дориана. — Превозът ми е по-бърз от всичко, с което разполагат джедаите. Освен това ще се наложи той да спре за малко в Храма, за да убеди Съвета да му даде официална акредитация. А аз съм готов да потегля веднага. Пък и цялата необходима предварителна подготовка вече е направена.

— Тогава явно наистина ще го очаква топло посрещане — отбеляза Сидиъс, а устните му се разтеглиха в крива доволна усмивка. — Ами канцлер Палпатин? Сигурно ли е, че няма да забележи това малко отклонение?

— Оставил съм си достатъчно време в програмата за това — го увери Дориана. — Мога да се забавя до три дни на Барлок, без да изоставам с другите ми ангажименти. А ако се случи да ми отнеме повече време, тогава имам някои неща в програмата, които бих могъл да разреша и чрез конферентна връзка по холонет. Това мога да свърша както от Барлок, така и от всяко друго място по пътя, където има връзка, без в действителност да се налага да ходя до тези системи.

— Отново отлично! — каза Сидиъс. — Аз си имам немалко служители, Дориана, но нито един от тях не е толкова съобразителен и педантичен, като теб.

— Благодаря, господарю мой! — отговори Дориана и усети как през него минава топла вълна на задоволство. Дарт Сидиъс, тъмният ситски лорд, не раздаваше комплиментите си така лесно.

— Ще бъде истинско удоволствие да наблюдавам как Хоръс Кбаот изчезва от пътя ми — продължи Сидиъс. — Действително всичко се развива според плановете ми!

— Тъй вярно, господарю мой. Ще ви докладвам веднага щом постигнем следващата си победа.

— Просто се постарай да постигнем тази победа — предупреди го Сидиъс и този път гласът му изпрати мразовита нотка, която охлади останалата у Дориана топлина от предишния комплимент. — Продължавай със старанията си, приятелю.

— Слушам, господарю мой.

Образът изчезна. Дориана изключи холопроектора, разкачи го от компютъра и го прибра в скривалището му. След това пъхна електронния бележник в джоба си и се върна при чантите. Да, несъмнено го очакваше голямо наказание, ако не оправдаеше доверието на ситския лорд. Сигурно почти също толкова голямо, колкото и онова, което щеше да дойде откъм канцлер Палпатин, ако научеше, че в собствения му кабинет работи предател.

Но ако цената на провала се очертаваше да е огромна, не по-малки щяха да бъдат и наградите за успеха. Апартаментът на Дориана, спечелената позиция и големият му авторитет бяха свидетелство за това. В крайна сметка, разсъждаваше той, този вид хазарт определено си струваше високия залог.

Пък и на него тази игра му доставяше и удоволствие.

С тези мисли Дориана измъкна предавателя си и набра номера на таксито, което щеше да го откара до космодрума. След това събра чантите и се запъти към турболифта.

Вратата на залата, в която се събираше Съветът на джедаите, се плъзна и се отвори.

— Влезте — прикани от вътре гласът на учителя Мейс Уинду.

Като се чудеше за какво става дума, Оби Уан Кеноби изправи рамене и прекрачи прага. И веднага се спря, усетил как челото му се сбърчва от изненада. Когато те призовават в залата на Съвета на джедаите, обикновено очакваш да завариш вътре всички членове на Съвета. Ала с изключение на Уинду, който стоеше изправен край прозорците и гледаше навън към града, в залата нямаше никой.

— Не, не се притеснявайте. Правилно сте разбрали къде трябва да се явите — каза Уинду и се обърна наполовина към Оби Уан с лека усмивка. — Искам да говоря с вас.

— Разбира се, учителю — отговори Оби Уан с все още сбърчено чело и прекоси залата до мястото, където бе застанал Уинду. — Пак ли става дума за Анакин?

— Не — каза Уинду, като повдигна вежди въпросително. — Защо, какво е направил младият Скайуокър сега?

— Нищо — бързо отвърна Оби Уан. — Или поне нищо особено. Но вие знаете какъв може да бъде един четиринайсетгодишен ученик.

— Силен, наперен и смайващо наивен — каза Уинду и отново се усмихна. — Пожелавам ти късмет с него.

— Ако изобщо съществува такова нещо, като „късмет“.

— Знаете какво искам да кажа — рече Уинду и отново се обърна към прозореца. — Кажете ми, чували ли сте нещо за проекта „Изходящ полет“?

Оби Уан напрегна мисълта си.

— Не се сещам.

— Това е предложение за грандиозна експедиция с цел изследване и колонизация на нови територии — обясни Уинду. — Шест крайцера ще бъдат свързани помежду си около едно общо оперативно и складово ядро. Целият този комплекс ще бъде изпратен в Неопознатите райони, а от там — в съседната галактика.

Оби Уан премига неразбиращо. В съседната галактика?

— Не, не съм чувал за нищо подобно. За какъв срок се предполага, че ще се проведе това?

— Всъщност всичко вече е почти готово — продължи Уинду. — Остават само някои последни приготовления и трябва да се изгладят някои несъгласия относно списъка на пътуващите.

— Кой движи всичко това? Сенатът?

— Чисто формално погледнато, планът е под егидата на Съвета — каза Уинду. — На практика обаче основната движеща сила зад него е учителят Кбаот.

— Хоръс Кбаот? Майсторът на премерените изказвания? — възкликна Оби Уан сухо. — И как така този проект още не е влязъл в новинарските емисии по холонет? Да не повярва човек!

— Не е редно да говорите за един рицар джедай по такъв начин — внимателно го укори Уинду.

— Не съм ли прав?

Уинду сви рамене леко.

— Истината е, че абсолютно всеки, който по някакъв начин е свързан с „Изходящ полет“, си има своите основания да предпазва проекта от общественото внимание — каза той. — Канцлер Палпатин се притеснява, че прахосването на време и средства по такъв начин в лицето на всички останали належащи проблеми в Републиката няма да се приеме особено добре. Същото се отнася и за Сената. Тъкмо той осигурява шестте крайцера, които ще се използват в проекта — след като каза това, Уинду прехапа устни. После продължи: — А що се отнася до Съвета на джедаите, ние също имаме своите съображения.

— Нека да позная — каза Оби Уан. — Кбаот се надява „Изходящ полет“ да разкрие какво точно се е случило с Вергере.

Уинду го изгледа с лека изненада.

— Явно вече наистина израствате в джедайска проницателност.

— Ще ми се да мисля така — каза Оби Уан. — Но този извод е твърде близо до ума. Двамата с Анакин така и не научихме цялата история за изчезването на Вергере. Но по-важното е, че не успяхме да я намерим на последното ни пътуване в тази посока. Но всъщност няма голямо значение, какво цели Кбаот. Знам, че самият аз много бих искал да разбера какво се е случило с нея.

— Внимавайте, Оби Уан — предупреди го Уинду. — Не трябва да позволявате на личните пристрастия да ви насочват към подобни решения.

Оби Уан наведе глава.

— Моите извинения!

— Емоциите са враг — продължи Уинду. — Всички видове емоции. И вашите, и на учителя Кбаот.

Оби Уан се свъси вежди:

— Искате да кажете, че съществува опасност учителят Кбаот да приеме този проект прекалено присърце?

— Ако трябва да съм честен, нямам представа, какво точно се случва с него — призна Уинду нерешително. — Той настоява да изпратим могъща сила в Неопознатите райони, за да намери Вергере и да я доведе обратно. Дотук добре. Но в същото време не спира да говори наляво и надясно как Републиката е на ръба на повсеместна криза и колко хубаво би било тъкмо сега да пренасочим някои от най-добрите си джедаи далеч от нейните предели, като ги настаним в нови колонии из Неопознатите райони, където политиката на Корускант няма да може да ги достигне.

— Но вие не възнамерявате сериозно да направите това, нали? — запита Оби Уан. — И без това вече сме достатъчно разпръснати и оредели.

— Повечето членове на Съвета биха се съгласили с вас — каза Уинду. — За съжаление обаче мнозинството също така са убедени, че следите на Вергере вече са изчезнали и едва ли е възможно тя да бъде издирена. А сред онези, които все още таят някаква надежда, немалък брой смятат, че все пак си струва да бъде изпратена някаква част, но много по-малка, отколкото настоява Кбаот — Уинду свъси вежди. — Но, в общи линии, се оказва, че учителя Кбаот е единственият, който все още продължава да тласка проекта „Изходящ полет“ напред в пълния му вариант.

— Да не би да намеквате, че съществува вероятност той да се противопостави на Съвета, ако решите да отмените проекта?

— Защо не? — каза Уинду.

Оби Уан отново се обърна с лице към прозореца и за няколко минути в стаята се възцари тишина.

— Тогава какво точно очаква от мен Съветът? — запита той най-после.

— В момента учителят Кбаот и неговият ученик Лорана Джинзлър пътуват към космодрума — каза Уинду. — Доколкото разбирам, канцлер Палпатин му е споменал за някакви забатачени преговори на Барлок, а самият Кбаот преди малко убеди Съвета да го изпрати на място като парламентьор.

— Нещо съществено ли е?

— Достатъчно съществено — каза Уинду. — Корпоративният алианс в спор срещу местното правителство. А вие знаете колко бързо медиите раздухват всяко едно недоразумение, в което е замесен някой от големите корпоративни играчи.

— М-да — потвърди Оби Уан. — Преговори от първостепенна важност. Право в центъра на прожекторите. Изобщо не е за учудване, че учителят Кбаот е побързал да се заеме с това. И все пак какво точно очаквате да направя?

Един мускул на лицето на Уинду се стегна.

— Очакваме да отидете на Барлок, за да го наглеждате отблизо.

Оби Уан усети как устата му зина от изненада:

— Аз?!

— Знам — съгласи се Уинду със сериозен глас. — Но вие сте на разположение и освен това сте свободен. А отгоре на всичко, изглежда, Скайуокър някак си се спогоди с Кбаот при онзи единствен случай, когато пътищата им се кръстосаха. Може би ще успеете да оправдаете цялата работа като учебно упражнение за вашия ученик, който ще наблюдава от първа ръка как един джедай посредничи при тежки преговори.

Оби Уан изсумтя.

— Наистина ли смятате, че Кбаот ще се хване на това?

— Вероятно няма — съгласи се Уинду. — Но ако не отидете вие, това ще означава, че ще трябва да замина или аз, или Йода. Смятате ли, че ситуацията ще стане по-малко експлозивна, ако някой от нас двамата цъфне там?

— Имате основание — въздъхна Оби Уан. — Добре. Така или иначе, в момента нямаме друго належащо поръчение. Освен това сте прав. Анакин действително остана впечатлен от прийома на Кбаот да действа самостоятелно и на своя глава. Може би още един досег с личността на неговия герой ще го укроти за известно време.

— Може би — каза Уинду. — Във всеки случай съм приготвил кораб, който ще ви очаква двамата със Скайуокър на космодрума.

— Някакви други инструкции освен простото наблюдение?

— Не, само това е — Уинду отново прехапа устни, а погледът му се зарея сякаш във вечността. — Тук обаче се случва и още нещо. Нещо много дълбоко в джедай Кбаот, което все още не успявам да доловя напълно. Някакви скрити лични мисли, някакъв потаен план… Не знам точно. Но има нещо.

— Добре — каза Оби Уан, — ще внимавам и за това.

Уинду го изгледа с онзи неопределен, но пълен с търпение поглед, толкова типичен за рицарите джедаи.

— Ще държим връзка — каза той.