Камера помътняла

7

На следващия ден Фред, облечен в калейдоскопния си костюм, се появи в управлението, за да чуе информацията за монтирането на подслушвателната апаратура.

— В сградата са монтирани шест холокамери. Засега смятаме, че ще са достатъчни. Те предават информацията в сигурен апартамент, който се намира по-нататък по улицата от къщата на Арктър, в същия квартал — обясняваше Ханк над план на къщата на Боб Арктър, разтворен върху металната маса помежду им. Фред усети как го побиват тръпки, но само за миг. Взе листа и проучи местоположението на камерите, всяка от които беше в различна стая, така че всичко да бъде под наблюдение и да се подслушва.

— Така че аз ще преглеждам записите в този апартамент — каза Фред.

— Използваме го за наблюдението на около осем — или може би вече девет къщи или апартаменти в района. Следователно ще се срещаш с други агенти под прикритие, които също ще идват да преглеждат записите. Винаги носи калейдоскопния си костюм.

— Може някой да ме види, когато влизам в апартамента. Твърде близо е.

— Предполагам, че е така, но апаратурата ни е огромна, със стотици модули, и това е единственото удобно за нас място от гледна точка на електрониката. Ще трябва да ходиш там, поне докато не получим законно разрешение за друга квартира. Работим по въпроса… Имаме предвид две по-отдалечени места, където ще се чувстваш по-уютно. Но предполагам, че ще стане след една-две седмици. Ако холокамерите могат да предават информацията с допустимо разсейване на информацията през микрорелейни кабели като старите…

— Просто ще им кажа, че се срещам там с някое момиче, ако Арктър, Лъкман или някой от останалите ме видят да влизам.

Това всъщност не усложняваше нещата чак толкова. Всъщност дори щеше да му спести време, което беше важен фактор. Можеше да отскочи набързо до тайния апартамент, да прегледа записите, да определи кое е от значение за докладите му и кое не му върши работа и после да се върне много бързо в…

„В моята собствена къща — помисли си той. — Къщата на Арктър. На единия край на улицата съм Боб Арктър, закоравелият наркоман, за когото се предполага, че е наблюдаван от полицията без негово знание, а веднъж на всеки два-три дни трябва да намирам претекст да отида на другия край на улицата, в апартамента, в който ще се превърна във Фред и да прегледам цели мили от ленти със записи, за да видя какво правя, и цялото това нещо ме потиска. Но пък ще ме предпази и ще ми даде ценна информация от личен характер. Вероятно онзи, който се опитва да ми навреди, ще бъде хванат от холокамерите още през първата седмица.“

От тази мисъл се почувства по-добре.

— Отлично — каза на Ханк.

— Запомни къде са разположени камерите. Ако се нуждаят от някаква поправка, вероятно ще трябва да я направиш ти в момент, в който си в къщата на Арктър и наоколо няма никой друг. Ти можеш да влизаш без проблеми в къщата му, нали?

„Мамка му — помисли си Фред. — Ако направя това, холокамерите ще ме запишат. Така че когато предам записите на Ханк, мен ще ме има на тях.“

Досега той всъщност никога не беше казвал на Ханк как научава това, което знае за заподозрените. В качеството си на Фред само донасяше сведенията, прикрит зад ефективно защитно устройство. Но сега имаше холокамери и микрофони, и информацията, която даваха те, не можеше да бъде автоматично редактирана, както правеше той при устните си доклади, пропускайки всичко, чрез което можеше да бъде разпознат. На записите щеше да се види как Робърт Арктър оправя развалените холокамери, лицето му щеше да изпълни целия екран. Но, от друга страна, той щеше да е първият, който щеше да прегледа записите. Значи все пак можеше да ги редактира. Само дето това щеше да му отнеме време и усилия.

Обаче как да ги редактира? Да изреже изцяло Арктър? Но Арктър беше заподозреният. Значи само Арктър, докато поправя холокамерите.

— Ще изрежа себе си — каза той. — Така че да не можеш да ме виждаш. Като предпазна мярка.

— Разбира се. Не си ли правил това преди? — Ханк му подаде няколко снимки. — Изрязвай се навсякъде, където се проявяваш като информатор. Това се отнася за холограмите, разбира се. За аудиозаписите няма да има нужда. Разбира се, ние сме наясно, че си някой от обкръжението на Арктър, който често посещава тази къща. Значи си или Джим Барис, или Ърни Лъкман, или Чарлз Фрек, или Дона Хоторн…

— Дона? — Той се разсмя. По-точно костюмът се разсмя — по своя си начин.

— Или Боб Арктър — продължи Ханк, проучвайки списъка си от заподозрени.

— И докладвам за себе си през цялото време — каза Фред.

— Така че трябва да оставяш и себе си от време на време в холозаписите, които ни предаваш, защото ако се изрязваш системно, ние ще се досетим кой си по метода на изключването, независимо дали го искаме. Това, което всъщност трябва да направиш, е да се изрязваш… как да го кажа? Изобретателно, артистично… По дяволите, думата е творчески. Например, в кратките моменти, в които претърсваш къщата или оправяш холокамерите, или…

— Защо не вземете просто да пращате някого в униформа веднъж месечно в къщата? — каза Фред. — И той да казва: „Добро утро! Идвам да поправя подслушвателните устройства, монтирани в къщата ви, в телефона ви и в колата“. Може Арктър да плати сметката.

— Тогава Арктър вероятно ще се скрие и после просто ще изчезне.

Фред се обади от вътрешността на калейдоскопния си костюм:

— Ако наистина крие толкова много. А това не е доказано.

— Арктър може би наистина крие много. Получихме нова информация за него и сега я анализираме. На практика вече няма никакво съмнение, че е двойствен. Той е фалшив човек. Така че го наглеждай, докато съберем достатъчно доказателства, за да го арестуваме и да го приберем на топло.

— Искате да му подхвърлите наркотици?

— Ще обсъдим този въпрос по-късно.

— Мислите ли, че заема високо място в йерархията на… знаете, СС Агенцията?

— Това, което ние мислим, няма никакво значение за твоята работа — каза Ханк. — Ние оценяваме, ти докладваш своите собствени заключения. Казвам ти това не за да те унижа, просто ние имаме много информация, с която ти не разполагаш. Безброй снимки, вкарани в базите данни.

— Арктър е обречен — каза Фред, — ако е виновен в нещо. А по думите ви усещам, че е.

— Ще му открием досие много скоро — отвърна Ханк. — И тогава ще можем да го приберем за всеобща радост.

Фред запомни грижливо адреса и номера на апартамента и изведнъж си спомни, че е виждал двойка млади наркомани неотдавна от време на време да влизат и излизат от сградата. Явно ги бяха арестували и сега използваха апартамента им за тази цел. Той ги харесваше. Момичето имаше дълга сламеножълта коса и не носеше сутиен. Веднъж преминаваше с колата си покрай нея, докато тя мъкнеше тежка пазарска чанта, и й предложи да я закара. Тогава поговориха. Тя беше жизнена, красива и плаха. Отказа му. Сега той разбираше защо. Вероятно и двамата са притежавали наркотици. А може и да са били дилъри. От друга страна, ако властите са имали нужда от апартамента, обвинението за притежание на наркотици винаги върши работа.

Запита се за какво ли ще бъде използвана от властите разхвърляната, но голяма къща на Боб Арктър, когато той бъде арестуван? Най-вероятно за още по-голям център за обработка на информацията.

— Къщата на Арктър ще ти хареса — каза той на глас. — Занемарена и мръсна е, както при всички наркомани, но е голяма. С хубав двор и много зеленина.

— Същото ни докладва и екипът, монтирал апаратурата. Има някои отлични възможности.

— Какво са докладвали? Че „има някои отлични възможности“, така ли? — Гласът от калейдоскопния костюм звучеше високо, но монотонно, което го вбесяваше. — Това ли казаха?

— Да, една от възможностите е много очевидна: гостната има изглед към кръстовището, така че могат да се наблюдават преминаващите коли и номерата им… — Ханк започна да се рови в своите многобройни книжа. — Но ръководителят на екипа каза, че толкова неща не са й наред, че не си струва да я използваме. Като се има предвид какви средства трябва да се вложат.

— В какъв смисъл? В какъв смисъл много неща не са наред?

— Покривът.

— Покривът е перфектен.

— Боядисване отвън и отвътре. Състоянието на подовете. Шкафовете в кухнята.

— Глупости — каза възмутено Фред, или по-точно костюмът му избуча. — Арктър може да оставя купища мръсни чинии, да не изхвърля боклука и да не бърше прахта, но там в края на краищата живеят трима мъже и нито една жена! Жена му го е напуснала, а това нали е женска работа? Ако Дона Хоторн се премести при него, както Арктър иска и за което я моли, тя може и да се погрижи за това. Както и да е, всяка служба по поддържане на чистотата ще вкара къщата в страхотен ред за половин ден. Що се отнася до покрива, това наистина ме вбесява, защото…

— Значи ни съветваш да използваме къщата, когато Арктър бъде арестуван и загуби правото на собственост?

Фред, или по-точно костюмът, се втренчи в Ханк.

— Е? — попита Ханк спокойно, приготвил химикалката си за писане.

— Нямам мнение. Постъпете както решите. — Фред стана от стола си, готвейки се да си тръгне.

— Не бързай да си тръгваш — каза Ханк, приканвайки го с жест да седне. Започна да се рови из книжата на бюрото си. — Имам тук едно нареждане…

— Ти винаги имаш нареждания — каза Фред. — За всеки.

— Това нареждане — каза Ханк — ме задължава да те пратя в стая 203, преди да си тръгнеш днес.

— Заради онази реч против наркотиците в Клуба на лъвовете ли? Вече си посипах главата с пепел заради това.

— Не, не е за това. — Ханк му подхвърли навитата на руло бележка. — За нещо друго е. Аз приключих с теб, така че защо не отидеш направо там и не видиш за какво става въпрос?

Озова се в бяла стая, напомняща болнично помещение, с неподвижно прикрепени метални мебели, чиста, стерилна и студена, с прекалено ярко осветление. Отдясно стоеше кантар с надпис: „ДА СЕ РЕГУЛИРА САМО ОТ ТЕХНИЦИТЕ!“ В стаята го чакаха двамина, облечени с униформите на полицейското управление на окръг Ориндж, но с лекарски нашивки.

— Вие сигурно сте офицер Фред? — попита го единият, който имаше дълги, извити нагоре мустаци.

— Да, сър — отвърна Фред. Почувства страх.

— Добре, Фред. Нека първо да ви уведомя, че както несъмнено знаете, всички ваши инструктажи и доклади се записват и след това се изучават за по-сигурно, да не би нещо да е пропуснато. Разбира се, това се прави с всички служители, които докладват устно, не само с вас.

Другият медицински служител каза:

— Плюс всички други контакти, които осъществявате с отдела, като телефонни разговори и допълнителни дейности, като вашата неотдавнашна реч в Анахайм пред момчетата от Ротъри клуба.

— Клуба на лъвовете — каза Фред.

— Вземате ли Субстанцията С? — попита другият медицински служител, който седеше отляво.

— Този въпрос, разбира се, е риторичен — каза другият, — защото несъмнено при вашата работа сте принуден да го правите. Така че няма нужда да отговаряте. Не защото ще ви обвиним в престъпление, а защото наистина въпросът е риторичен. — Той посочи масата, върху която имаше сложна апаратура и някакви допълнителни приспособления, каквито офицер Фред не беше виждал досега. — Седнете тук и не мърдайте, офицер Фред. Ще ви направим набързо няколко прости теста. Това няма да ви отнеме много време и няма да ви създаде никакъв психически дискомфорт.

— А за онази реч… — започна Фред.

— Това изследване се налага, защото през последния месец няколко агенти, работещи под прикритие, са попаднали във Федералните психиатрични клиники — каза медицинският служител от лявата му страна, докато сядаше и вадеше химикалка и някакви формуляри.

— Наясно сте, че към Субстанцията С има висока степен на пристрастяване, нали? — попита другият служител.

— Разбира се — отвърна Фред. — Разбира се, че съм наясно.

— Смятаме да ви направим тези тестове сега — каза седналият служител, — защото…

— Мислите, че съм наркоман? — попита Фред.

— Дали сте или не сте наркоман не е от първостепенна важност, тъй като се очаква през следващите пет години специалистите към химическите войски в армията да открият вещество — блокиращ агент.

— Тези тестове не са за проверка дали сте пристрастен към Субстанцията С, а за… Добре, нека да ви дам първо този въвеждащ тест. Целта е да разпознаете някои обекти. — Той постави на масата пред Фред карта с някакъв чертеж. — Сред на пръв поглед безсмислените линии се крие познат предмет, който трябва да разпознаете. Можете ли да ми кажете…

Бележка. През юли 1969 година Джоузеф Е. Боген публикувал революционната си статия „Другата страна на мозъка: Приложният мозък.“. В тази статия той цитира неизвестния доктор А.Л. Уиган, който през 1844 година е написал:

В статията си Боген заключава: „Вярвам [като Уиган], че всеки от нас притежава два мозъка в една и съща личност. В такъв случай могат да бъдат обяснени много неща. Но ние, в края на краищата, можем смело да се съгласим с принципната основателност на гледната точка на Уиган, заради субективното усещане на всички нас, че сме Един-единствен. Това вътрешно убеждение за Единство е най-ценното схващане на Западния човек…“

— …Какъв обект е това и да ни посочите очертанията му?

— За какво е всичко това? — попита Фред, взирайки се в медицинските служители, без да поглежда диаграмата. — Басирам се, че е заради речта пред Клуба на лъвовете.

Седналият служител каза:

— При много от хората, вземащи Субстанцията С, се губи връзката между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Това води както до нарушения във възприятието, така и до когнитивни разстройства, въпреки че видимо когнитивната система продължава да функционира нормално. Но данните, които постъпват от системата на възприятието, се повреждат заради раздвояването си, така че мозъкът постепенно излиза от строя. Можете ли да посочите познат предмет на този чертеж? Можете ли да го разпознаете?

— Говорите за тежките метали, които се натрупват в неврорецепторните зони в мозъка, нали? — попита Фред. — Необратими…

— Не — каза служителят, който стоеше прав. — Това не е мозъчно увреждане, а форма на отравяне, мозъчно отравяне. То въздейства на системата на възприятието чрез раздвояването й. Този тест, който правите, оценява изправността на вашата система на възприятие, дали тя работи като едно цяло. Можете ли да видите предмета? Не би трябвало да имате проблеми.

— Виждам бутилка кока-кола — каза Фред.

— Правилният отговор е бутилка сода — каза седналият служител, сменяйки листа с друг.

— Забелязали ли сте нещо нередно, когато изучавате записите на докладите ми? — попита Фред. — Нещо в говора ми? Някакви признаци за дефект в речевите ми способности? Затова ли правя тези тестове?

Беше чел за тези тестове за раздвоение на мозъка, правени в отдела от време на време.

— Не, това е обикновена проверка — каза седналият служител. — Ние осъзнаваме, офицер Фред, че агентите под прикритие са принудени да вземат наркотици заради служебните си задължения. Онези, на които им се налага да влизат във федералните клиники…

— Завинаги ли влизат там? — попита Фред.

— Не, не завинаги. Отново ви казвам, че това е разстройство на възприятието, което изисква известно време, докато човек се излекува…

— Мрак — каза Фред. — Мрак, който покрива всичко.

— Имали ли сте някога някакви вътрешни разговори? — попита го внезапно единият от служителите.

— Какво? — попита той неуверено.

— Между двете полукълба. Ако има увреждане в лявото полукълбо, където обикновено са разположени центровете на речта, понякога дясното полукълбо се опитва да поеме неговата роля.

— Не знам — каза той. — Не съм имал такова усещане.

— Мисли, които не са вашите собствени. Сякаш мисли някой друг човек или мозък. По различен начин от вас. Дори с думи от други езици, които вие не знаете. Това са думи, които някога подсъзнателно сте запомнили.

— Няма нищо подобно. Щях да го забележа.

— Вероятно щяхте да го забележите. По думите на хора, страдащи от увреждания на лявото полукълбо, очевидно това е крайно неприятно изживяване.

— Да, предполагам, че щях да го забележа.

— По-рано се смяташе, че дясното полукълбо няма никакви речеви способности. Но това беше преди толкова много хора да увредят левите си полукълба с наркотици и да дадат шанс на десните да се проявят. Да запълнят вакуума.

— Разбира се, сега ще бъда нащрек за това — каза Фред и чу механичното звучене на гласа си, като на прилежен ученик. Съгласявайки се послушно с всичко, което му наредят стоящите над него. По-висшестоящите от него и способните да му наложат волята си, независимо дали това, което искат, е основателно.

„Само се съгласявай — помисли си той. — И прави това, което искат от теб.“

— Какво виждате на втората картинка?

— Овца — отвърна Фред.

— Покажете ми я. — Седналият служител се наведе напред и обърна рисунката. — Разстройството на способността ви да разпознавате отличителните белези на предметите води до големи неприятности — вместо да възприемете отсъствието на обект, вие възприемате несъществуващи обекти.

„Като кучешките лайна — помисли си Фред. — Кучешките лайна със сигурност могат да се приемат за несъществуващи обекти. Както и да го погледнеш.“

Той…

…усети, че му е зле и се почувства потиснат, почти като по време на речта си пред Клуба на лъвовете.

— Няма овца, така ли? — попита той. — Какво е тогава?

— Това не е тестът на Роршах — каза седналият служител, — където безформено петно може да бъде интерпретирано по различни начини, като различни предмети. Тук има само един-единствен предмет. В случая — куче.

— Какво? — попита Фред.

— Куче.

— Как може да казвате, че е куче? — Той не виждаше куче. — Покажете ми го.

Служителят…

…обърна картата наопаки — на гърба й беше нарисувано само кучето, без допълнителните линии и сега Фред го разпозна и сред линиите на рисунката на предната страна на листа. Всъщност това беше много специфична порода куче — хрътка, от онези, които участват в състезания по надбягване.

— Какво означава това, че видях овца вместо куче? — попита той.

— Вероятно обикновена психоблокировка — отвърна изправеният служител, пристъпвайки от крак на крак. — Само когато преминем цялата поредица от карти и направим някои други тестове…

— Ето защо този тест е по-добър от теста на Роршах — прекъсна го седналият служител, показвайки на Фред следващата картинка. — Той не е интерпретируем. Има страшно много грешни възможности и само една правилна. Всяка карта е направена от щатския отдел за психографики и има издаден сертификат, изпратени са ни от Вашингтон. Можете или да разпознаете обекта, или да не го разпознаете. Във втория случай ще определим, че имате някакво функционално разстройство във възприятията и ще ви лекуваме известно време, докато тестовете ви не покажат добри резултати.

— Във федерална клиника? — попита Фред.

— Да. Кажете сега какво виждате на тази картинка, сред тези бели и черни линии?

„Мъртъв град — помисли си Фред, докато изучаваше картинката. — Това виждам. Смърт в най-различни форми, не само в една-единствена. Навсякъде. Малки мъже, високи три фута.“

— Кажете ми само — изрече Фред — това заради речта ми в Клуба на лъвовете ли е? Тя ли ви накара да се усъмните в нещо?

Двамата медицински служители се спогледаха.

— Не — каза най-накрая изправеният. — Това, което ни накара да се замислим, беше един разговор между вас и Ханк. Всъщност доста несъществен. Отпреди две седмици. Нали разбирате, поради технически причини има известно забавяне при обработката на цялата информация. Все още не сме достигнали до прослушването на онази реч. И това ще стане след два-три дни.

— За какво ставаше въпрос в този доста несъществен разговор?

— За някакъв откраднат велосипед — каза другият служител. — Вие се опитвахте да съобразите къде са отишли някакви три липсващи скорости.

Двамата медицински служители отново се спогледаха.

— Вие смятахте, че са останали на пода в гаража, откъдето е станала кражбата, нали?

— По дяволите! — възрази Фред. — Това беше грешка на Чарлз Фрек, не моя. Той ни обърка всичките. Аз само казах, че е било забавно.

— Знаем, че сте един от хората в тази група — каза седналият медицински служител. — Няма значение кой точно. Никой от вас не е успял да погледне трезво колелото и да направи простата математическа операция по определяне броя на скоростите. — Фред долови в тона на служителя симпатия, дори състрадание. — Подобна операция изисква познания от началното училище. Всички ли бяхте дрогирани?

— Не — отвърна Фред.

— Това е въпрос, който задават на децата в училище — каза другият служител.

— Така че, какво не е наред, Фред? — попита първият служител.

— Забравих — каза Фред. Помълча известно време и после каза: — Това ми звучи по-скоро като когнитивен проблем, отколкото като проблем на възприятието. Участва ли абстрактното мислене в това нещо? Не…

— Можете да си представяте, че е така — каза седналият служител. — Но тестовете показват, че когнитивната система е увредена, защото не постъпват правилни данни. С други думи, входните данни са изопачени по същия начин, както когато разсъждавате за това, което виждате, и разсъждавате погрешно, защото…

Той направи жест с ръка, опитвайки се да намери правилното обяснение.

— Но десетскоростният велосипед имаше седем скорости — каза Фред. — Това, което виждахме, беше правилно. Пет от едната страна, две — от другата.

— Но не сте схванали, нито един от вас, как действат те — петте от едната страна със всеки от двата от другата страна, както чернокожият ви е казал. Той високообразован човек ли беше?

— Вероятно не — отвърна Фред.

— Това, което ви е казал чернокожият — изрече изправеният служител, — е било различно от всичко, което сте видели. Той е видял две отделни свързващи линии между предната и задната част на системата на скоростите… Това, което сте видели вие, е било една свързваща линия между всички механизми.

— В такъв случай това прави шест скорости — каза Фред. — Две скорости от едната страна, само с една свързваща линия.

— Което е погрешно схващане. Никой не е учил на това чернокожото момче. Това, на което са го учили, ако изобщо някой го е учил на нещо, е било да съобразява, и така е разбрал какво е значението на тези две свързващи линии. А на вас ви е убягнала едната, на всички вас. Това, което сте направили, е било да възприемете двете скорости от едната страна като равнопоставени с останалите.

— Ще се справя по-добре следващия път — каза Фред.

— Кой следващ път? Когато отново купите крадено десетскоростно колело? Или когато се абстрахирате от цялата дневна входяща информация?

Фред не отговори.

— Нека да продължим с теста — каза седналият служител. — Какво виждате на тази картинка, Фред?

— Пластмасово кучешко лайно — отвърна Фред. — Като онези, които се продават в Лос Анджелис и околностите му. Мога ли да си тръгвам вече?

Чувстваше се като при речта си пред Клуба на лъвовете.

Обаче двамата служители се спогледаха и се разсмяха.

— Знаете ли, Фред — каза седналият, — ако успеете да съхраните чувството си за хумор, може би ще се справите.

— Ще се справя? — повтори Фред. — Ще се справя с какво? С работата? С времето? С парите? С някое момиче? Не мисля, че това ще стане, ако…

…се занимавам с лайна, независимо дали са пластмасови или някакъв друг вид. Ако вие, момчета, сте психолози и сте слушали безкрайните ми разговори с Ханк, кажете ми тогава как да се справя с Дона, по дяволите! Как да подходя към нея? Към това сладко, невероятно, упорито младо момиче?

— Всички момичета са различни — каза седналият служител.

— Имам предвид как да се сближа с нея по етичен начин? — попита Фред. — А не да я напия, да я дрогирам с „червените“ и да я изнасиля, докато лежи на пода в гостната.

— Купете й цветя — посъветва го изправеният служител.

— Какво? — попита Фред. Скритите му под калейдоскопния костюм очи се ококориха.

— По това време на годината можете да вземете малък букет пролетни цветя. Например от разсадника на Пени или на Кей Март. Или азалии.

— Цветя — промърмори Фред. — Имате предвид изкуствени цветя или истински?

— Изкуствените не струват — каза седналият служител. — Изглеждат като… е, менте. Нещо фалшиво.

— Може ли да си тръгвам вече? — попита Фред.

Медицинските служители се спогледаха отново и кимнаха.

— Ще продължим с теста някой друг път, Фред — каза изправеният служител. — Не е толкова спешно. Ханк ще ви уведоми кога ще бъде следващата ни среща.

По някаква неясна причина на Фред му се прииска да им стисне ръцете преди да си тръгне, но не го направи. Той просто излезе, без да каже нищо, малко потиснат и малко озадачен, вероятно заради начина, по който му бяха позволили да си тръгне, съвсем изненадващо. „Те ще преглеждат отново и отново моите записи — помисли си той — и ще се опитват да намерят признаци, че съм превъртял, и ще открият нещо. Достатъчно, за да ме викнат пак да правя тези тестове.“

„Пролетни цветя — каза си, докато вървеше към асансьора. — Малко букетче. Те вероятно едва се подават от почвата и много хора стъпват върху тях. Дали растат сред природата? Или само в специални съдове, в големи, добре охранявани ферми? Интересно как ли е сред природата? Полята, странните аромати? Къде може да се види това? Може ли да отиде човек на някое такова място и да остане там? Що за пътуване е това и какъв билет му трябва на човек? И от кого да се купи този билет?

Искам да взема някой със себе си, когато отида там. Може би Дона. Но как да й го предложа, след като не знам дори как да се държа с нея? След като постоянно се опитвам да намеря някакъв подход към нея и не успявам да направя абсолютно нищо, не успявам да напредна дори с една стъпка?

Трябва да побързаме, защото скоро всички пролетни цветя ще загинат“.