Клопка

Епилог

— Господин Дан?

Намирам се в палатка, нещо като училище, в което децата се учат да четат с помощта на програма, наречена „Литсвят“.

— Да?

— Радиото. За вас е.

В селото няма телефон. Връзката с тази част на анголската провинция Кабинда се осъществява само по радиото. Преди години, когато завърших „Принстън“ и започнах работа в състава на умиротворителните сили, бях служил недалече оттук. Чували сте поговорката, че когато бог затвори една врата, той отваря друга. Или нещо подобно. Но когато отворих червената врата, нямах никаква представа дали след това ще се отвори и друга.

Ед Грейсън е човекът, който ми спаси живота. Той има приятелка — една жена на име Териса Колинс, която работи в подобно село отвъд планината. Двамата с Ед са единствените хора, които знаят истината. За останалите Дан Мърсър е наистина мъртъв.

Това не е изцяло измислица.

Вече ви казах, че с живота на Дан Мърсър бе свършено. Ала животът на Дан Мейър — името не бе кой знае колко променено — тъкмо започваше. Странно. Всъщност аз не тъгувам за предишния си живот. Нещо бе станало с мен — може би поради жестокото отношение на приемното ми семейство, може би поради стореното от мен на Криста Стокуел, а може би поради факта, че оставих Фил Търнбол да поеме сам удара — а то бе превърнало този вид работа в мое призвание. Предполагам, че ще го наречете изкупление. Може и да сте прави. Но според мен то вече действа на генетично ниво: роден съм за учител, както някои хора са родени за лекари, за рибари или за баскетболисти с изключително точен удар.

Дълго време се съпротивлявах на предопределението си. Ожених се за Джена. Но както ви казах в самото начало, съдбата ми е отредила да съм самотник. Сега се възползвам от случая. Знам, че ще ви прозвучи банално, но щом видя усмивките по лицата на хлапетата, разбирам, че не съм сам.

Не обръщам поглед назад. Ако хората смятат, че Дан Мърсър е педофил, тъй да бъде. Тук нямаме интернет, така че не мога да проверя какво става там, у дома. Не мисля, че ще бъда изкушен да го направя. Мъчно ми е за Джена, за Ноел и за децата, но така е по-добре. Изкушавам се да й разкажа цялата истина. Джена е единственият човек, който истински ще ме оплаква.

Не знам. Може би някой ден и това ще стане.

Вдигам слушалката на радиото. За краткото време, през което съм тук, никой не ми се е обаждал. Само Териса Колинс и Ед Грейсън знаят този номер, затова се изненадвам, когато чувам познатият глас да изрича:

— Много съжалявам.

Би трябвало да потръпна от омраза при звука на нейния глас. Би трябвало да съм гневен, но не е така. Усмихвам се. Накрая тя все пак успя да ме направи по-щастлив от когато и да било.

Започва бързо да говори, да плаче, да се обяснява. Слушам я с половин ухо. Не чувствам необходимост да знам всичко това. Уенди се обажда само за да чуе две думи от мен. Изчаквам. И когато тя най-после ми предоставя възможност, аз изпитвам безумно щастие да й ги кажа:

— Прощавам ти.