Колосът от Маруси

„Селяните са налягали навред по палубата и ядат дини; по улеите се стича сок. Огромна тълпа, тръгнала на поклонение на «Светата Дева от Тинос»124. Тъкмо излязохме от пристанището и оглеждаме хоризонта за италиански подводници. Това, което трябва да ти разкажа, е историята за петлите на Атика: тя ще допълни твоя портрет на Кацимбалис, който все още не съм прочел, но от онова, дето чувам, изглежда изумителен. Ето я и историята. Една вечер всички ние отидохме на Акропола, пияни и екзалтирани от вино и поезия; беше гореща непрогледна нощ и кръвта ни кипеше от коняка. Седяхме на стълбите пред голямата порта, подавайки си бутилката, Кацимбалис рецитираше, а Г. хлипаше, когато изведнъж К. бе обзет сякаш от бяс. Скачайки на крака, гръмовно изкрещя: «Искате ли да чуете петлите на Атика, проклети модерни издънки?». В гласа му се долавяше истерична нотка. Ние мълчахме, ала той и не очакваше отговор. Затича се към ръба на пропастта като приказна фея, тромава, черна приказна фея в черните си одежди, отметна глава назад, потупа ранената си ръка с овчарския си жезъл и издаде най-кръвосмразяващия звук, който някога съм чувал. Ку-ку-риии-гууу. Отекна над целия град — тъмен бокал, нашарен със светлинки, подобни на черешки. Рикошира от хълмовете и се търколи под стените на Партенона… Бяхме толкова потресени, че онемяхме. И докато се споглеждахме в мрака, нейде отдалеч, също сребърен звън в тъмнината, един петел сънено отвърна — после друг и друг. Това подлуди К. Наежвайки се като птица, която се кани да литне, пляскайки с полите на палтото си, той нададе ужасяващ вик — и ехото се умножи. Жилите му изпъкнаха, в профил приличаше на настръхнал и разгневен петел, пляскащ с криле на собственото си бунище. Крещеше истерично, а публиката му в долината набъбваше, докато над цяла Атина не затръбиха сякаш рогове, отговаряйки му. Накрая, сред паника и смях, трябваше да го помолим да престане. Нощта бе огласена от кукуригания — цяла Атина, цяла Атика, като че цяла Гърция, и аз почти си представих как ти се разбуждаш на бюрото си в Ню Йорк и слушаш този страхотен сребърен звън: кацимбалисовско кукуригане в Атика. Беше епично — един велик момент напълно в духа на Кацимбалис. Само да можеше да ги чуеш тия петли, неистовия псалм на атическите петли! Сънувах го две нощи поред. Е, сега сме на път за Миконос, покорени от петлите на Атика, които чухме от Акропола. Ще ми се да напишеш за това — то е част от мозайката…

Лари“