Космически лечители

ШЕСТА ГЛАВА

През прозрачната стена на наблюдателната й галерия Рецепцията се виждаше като на длан — голяма сумрачна зала с три големи приемни бюра, само едно от които в момента работеше. Настаненото на него същество беше нидианин, дребен хуманоид със седемпръсти ръце и изцяло покрит с гъста, къдрава червена козина. Индикаторните светлинки на бюрото подсказваха, че току-що е осъществил контакт с приближаващ към болницата кораб.

Конуей се обърна към групата практиканти:

— Слушайте внимателно!

— Идентифицирайте се, моля! — Каза червеното плюшено мече на накъсания си лаещ език, който транслаторът на Конуей филтрира като равен, беземоционален английски, а в тези на другите се разнесе като също толкова лишен от емоции келгиански, иленскиански и тъй нататък. — Пациент, посетител или медик и от какъв вид?

— Пилот, с един пътник-пациент на борда — върна се отговорът. — И двамата сме човеци.

Последва кратка пауза, после нидианецът уточни:

— Дайте си физиологическата класификация, моля, или включете на пълен визуален контакт — той съвсем по земно-човешки смигна на наблюдателите в галерията. — Всички разумни раси наричат собствените си видове хора и смятат другите за не-хора. Как се самонаричате няма никакво значение, що се отнася до подготовката на приемната за пациента…

Конуей заглуши интеркома, който предаваше разговора между кораба и рецепциониста в галерията и каза:

— Това е подходящ момент да ви обясня нашата физиологическа класификационна система. Накратко поне, тъй като по-късно ще преминете специални лекции по темата. — Прочисти си гърлото и поде. — В четирибуквената класификационна система първата буква подсказва нивото на физическа еволюция, втората описва типа и разпределението на ставите и органите за възприятие, а другите две — комбинацията на метаболизъм, изисквания за гравитация и налягане, което пък на свой ред дава физическата маса и формата на защитните покривки, които съществото притежава. Трябва да се отбележи — в случай, че може да се почувствате потиснати по повод класификацията си — че нивото на физическо развитие няма нищо общо с нивото на интелекта… Видовете с първа буква А, Б или В, — продължи обяснението, — са вододишащи. На повечето светове животът произлиза от морето и тези същества са развили висок интелект без да го напускат. Д и Е са топлокръвни кислорододишащи, в която група попадат повечето от интелигентните раси в галактиката, а Ж до К са също типове кислорододишащи, но са насекомоподобни. От Л и М са крилати същества от светове с ниска гравитация. Хлордишащите форми на живот са включени в групите Н до П, а след тях идват по-екзотични и по-сложно развити физически та до направо странни типове. Например поглъщащи радиация, студенокръвни или кристалинни същества, и такива, които умеят да променят физическата си структура по собствено желание. Онези, които притежават екстрасензорни възприятия, достатъчно добре развити, за да направят израстъците за ходене или манипулации излишни, получават префикс Х без значение вида или размера си.

Конуей пропусна аномалиите в системата, но за тях можеше да бъде обвинена липсата на въображение у съставителите. Един от видовете, присъстващи в наблюдателната галерия беше точно такъв случай — типът ААЦП с растителен метаболизъм. По принцип префикс А описваше вододишащи и в системата липсваше степен по-първична от рибоподобните форми на живот. Но ААЦП бяха растения, а те са преди рибите във веригата.

— Голямо внимание се обръща на важността от бързо и точно класифициране на пристигащите пациенти, които твърде често не са в състояние да ни снабдят лично с нужната информация — продължи Конуей. — В идеалния случай би трябвало да достигнете етап на ефективност, който позволява да определите класификацията след трисекунден оглед на крайник на извънземно или секция от кожната му покривка. И… вижте — посочи.

На приемното бюро три екрана бяха оживели и съседните индикатори добавяха допълнителна информация към онази, съдържаща се в образите. Първият показваше вътрешността на док 3, където се намираха двама земно-човешки ординатори и голяма болнична количка. Ординаторите носеха тежки защитни костюми и антигравитационни колани, което не изненада Конуей, понеже док 3 и прилежащите му нива бяха предназначени за гравитация от 50 със съответното й налягане. Друг екран показваше външната част на дока с насочващите сервомеханизми и корабът, който се канеше да се стикова, а третият екран предаваше от вътрешността на кораба и показваше пациента.

Конуей каза:

— Можете да видите, че става дума за тежка, масивна форма на живот с шест израстъка, които служат и като ръце, и като крака. Кожата е дебела, много здрава и цялата в пори, а на места е покрита и със суха, кафеникава субстанция, която понякога се бели, когато пациентът се движи. Обърнете специално внимание на тази субстанция, както и на онова, което като че ли липсва на тялото. Индикаторите показват топлокръвно с кислородобазиран метаболизъм, адаптирано към гравитация 4G. Някой от вас ще се опита ли да класифицира?

Последва продължително мълчание, после крепелианинът АМСЛ помръдна едно пипало и каза:

— ЕРОВ. сър.

— Доста близо — съгласи се Конуей. — Все пак обаче случайно знам, че атмосферата на това същество е гъста, почти непрозрачна супа и сходството със супа се усилва от факта, че долните й пластове са наситени с малки летящи организми, с които този се храни. Пропуснахте факта, че няма уста, а поглъща храна директно чрез всмукването й в кожата. Когато пътува в космоса обаче, храната трябва да бъде пръскана върху него, от тук и кафеникавата коричка…

— ЕСОВ — поправи се бързо крепелианинът.

— Точно така.

Конуей се чудеше дали този АМСЛ е малко по-умен от останалите или е просто по-малко притеснителен. Отбеляза си наум да следи тази конкретна групичка практиканти. Би могъл да използва един умен асистент в собствената си зала.

Накрая се сбогува с рошавия рецепционист, събра практикантите си и се насочи към секцията за ЕЖЛИ пет нива по-надолу. Впоследствие минаха и през други секции, докато Конуей реши, че е време да запознае подопечните си с онзи сложен, самостоятелен отдел на конструкцията, без който не би била възможна съвместната и ефикасна работа на огромния екип на Галактическата болница и безбройното множество пациенти, лекари и поддържащ персонал не биха могли да оцелеят.

С други думи, старши лекарят беше огладнял и реши, че е време да покаже на практикантите си къде се намират столовите.

ААЦП не се хранеха по нормалния начин, а се вкореняваха по време на сънния си период в специално приготвена почва и по този начин приемаха нужните вещества. След като ги настани, той изпрати ПХТЙ в мрачните, шумни дълбини на залата, където обядваха хлордишащите и така му остана да уреди само двамата ГБЛЕ и октоподът АМСЛ.

Най-голямата столова на болницата, отделена за кислорододишащите, беше наблизо. Конуей настани двамата келгиани с група от собствения им вид, погледна с лаком копнеж секцията за старши лекарите и отново се забърза навън за да се погрижи за крепелианина.

За да се стигне столовата за вододишащите трябваха петнадесетина минути по някои от най-претъпканите коридори на болницата. Същества от всички форми и размери пльокаха, гърчеха се и понякога вървяха покрай тях. Конуей пострада леко, понеже го блъсна слоноподобен тралтан, сетне трябваше внимателно да заобиколи едно крехко, изящно ЛТХО, но крепелианинът се държеше като брониран октопод, който върви по яйца — в някои случаи буквално се страхуваше да помръдне. Бълбукащите звуци от костюма му също се бяха усилили значително.

Конуей се постара да го отпусне, като го накара да говори за досегашния си болничен опит, но не постигна голям успех. После рязко завиха зад ъгъла, от страничен коридор насреща им се зададе безобидният насекомоподобен Приликла и…

АМСЛ изпищя:

— Олеле! — и трескаво размаха и осемте си крайника, опитвайки се да хукне назад. Едно от пипалата му удари силно Конуей под коленете и го подкоси. Октоподът се понесе назад по коридора, все още пищейки.

— Какво, по дяволите…! — Възкликна старши лекарят с тон, който в последствие оцени като доста сдържан.

— Вината е изцяло моя, аз го изплаших — каза Приликла и забърза към него. — Удари ли се, докторе?

— Ти си го изплашил…!

Нежното, паякоподобно същество от Цинрус се извини:

— Да, боя се, че е така. Комбинацията от изненада и това, което ми прилича на дълбоко вкоренена ксенофобична невроза, предизвикаха реакция на паника. Много е изплашен, но не си е изтървал напълно нервите. Удари ли се, докторе?

— Пострада само достойнството ми — изръмжа Конуей и се изправи на крака, за да хукне след крепелианина-беглец, който вече беше извън полезрението му и вероятно не би могъл и да го чуе.

По следите на АМСЛ напредваше в бърз зиг-заг, полуспринт и полутанц. На по-висшите от него се обаждаше: „Извинете!“, на равните и по-нисши изръмжаваше: „Марш от пътя ми!“. Почти веднага взе да догонва октопода, като доказа за пореден път колко по-ефикасно е придвижването на два крака вместо на десет и вече го настигаше, когато съществото бързешком хлътна в един склад за чаршафи. Конуей успя да спре пред все още отворената врата, влезе вътре и я тръшна зад гърба си.

Задъхан, но колкото се може по-спокойно, той попита:

— Защо избягахте?

АМСЛ буквално го заля с думи. Транслаторът филтрираше всякакви емоционални следи, но от самата скорост на речта му ставаше ясно, че крепелианинът е изпаднал в истерия и докато слушаше, Конуей се убеди, че емоционалният прочит на Приликла е бил правилен. Ксенофобична невроза без съмнение.

О’Мара ще те унищожи, ако не внимаваш, помисли си мрачно.

Дори и при местните високи нива на толерантност и уважение към останалите, в болницата все пак понякога се проявяваха междурасови проблеми. Потенциално опасни ситуации възникваха в случаи на пренебрежение към другите или неправилното им разбиране, или когато някое същество развиваше ксенофобия дотолкова, че тя да повлияе на професионалната му ефективност, умственото състояние или и двете. Един лекар, земен човек, например, с подсъзнателен страх от паяци не би могъл да се насили да работи с пациент от Цинрус и да се сближи с него в необходимата степен, за да проведе правилно лечение. А ако на някой от цинрусийците, например Приликла, му се наложеше да лекува подобен човек-земянин…

Работа на О’Мара като главен психолог беше да открива и изкоренява такива проблеми — или, ако всичко друго пропадне, да отстранява потенциално опасните индивиди — преди подобни търкания да прераснат в открит конфликт. Конуей не знаеше как О’Мара би реагирал на могъщия грамадански АМСЛ, който бяга в паника от подобно крехко същество като Приликла.

Когато крепелианинът започна да се успокоява, Конуей вдигна ръка, за да го призове към внимание и каза:

— Сега осъзнавам, че доктор Приликла има физическа прилика с вид дребен хищник амфибия, който обитава родния ви свят и че в младостта си сте преживели особено неприятен инцидент с тези животни. Но доктор Приликла не е животно и сходството е чисто визуално. Той не представлява заплаха за вас, напротив, бихте могли да го убиете ако го докоснете невнимателно. Като знаете това — заключи сериозно, — ще се изплашите и ще избягате ли, ако срещнете това същество отново?

— Не знам — отвърна АМСЛ. — Нищо чудно.

Конуей въздъхна. Не можеше да не си припомни първите си седмици в Галактическата болница и ужасните, кошмарни същества, които преследваха съня му. Това, което правеше кошмарите особено страховити беше фактът, че те не са плод на въображението му, а действителни, съвсем реални и в много случаи се намираха недалеч от него.

Никога не беше бягал от тези кошмари, които по-късно му станаха учители, колеги и в крайна сметка приятели. Но, ако трябваше да е честен към себе си, това не беше толкова поради някаква вътрешна твърдост, колкото защото под въздействие на силен уплах Конуей обикновено се парализираше, вместо да хукне да се спасява.

— Мисля, че ще ви трябва психатрично съдействие, докторе — каза меко на крепелианина, — и главният психолог на болницата ще ви помогне. Но бих ви посъветвал да не се консултирате веднага с него. Нека минат седмица-две докато се опитвате да се адаптирате към ситуацията, преди да го посетите. Ще откриете, че ще има по-високо мнение за вас, ако постъпите по този начин…

…и е по-малко вероятно, — добави наум, — да те прати да си събираш багажа като неподходящ за работа в мултирасова болница.

Крепелианинът напусна склада с доста по-голяма охота, след като Конуей му каза, че Приликла е единственият ЖЛНО в болницата в момента и че пътищата им едва ли ще се пресичат по-често от два пъти дневно. Десет минути по-късно АМСЛ беше настанен в басейна за хранене и Конуей най-сетне се насочи към собствената си вечеря по най-краткия възможен път.