Космически скитник

15. КОСМИЧЕСКИЯТ СКИТНИК СЕ НАМЕСВА

Дейвид Стар действуваше по възможно най-бързия начин. Скоро щеше да се разсъмне. Вълнението и напрежението бяха започнали да се уталожват и трайната умора, на която той се съпротивляваше часове наред, вече лека полека се просмукваше в него.

Светлината от фенерчето му подскачаше ту тук, ту там. Той горещо се надяваше, че това, което търси, не е скрито зад допълнителни ключалки. А ако беше, щеше да се наложи да употреби сила, а не му се искаше да привлича вниманието точно сега. Не виждаше никакъв сейф, нито какъвто и да е подобен обект. Това беше и добро, и лошо. Търсеният от него предмет не можеше да бъде недосегаем, но можеше изобщо да не е в стаята. След грижливо планирания начин, по който бе получил ключа от тази стая, щеше да е жалко, ако не го намери. Хенес нямаше да се възстанови бързо. Дейвид се усмихна. Самият той отначало не бе по-малко изненадан от него. Думите „Аз съм Космическият скитник“ бяха първите, които бе изговорил през щита силово поле, откакто напусна марсианските пещери. Той не можеше да си спомни как звучеше гласът му там. Може би не го бе чул точно. Може би под влияние на марсианците той просто бе чувствувал собствените си мисли по същия начин, както бе чувствувал техните.

Тук, на повърхността обаче звукът от гласа му беше като гръмотевица. Неговата приглушеност и дълбочина бяха съвсем неочаквани. Дейвид, разбира се, се съвзе и почти незабавно разбра причината. Вероятно щитът забавяше въздушните молекули, макар да ги пропускаше. Такава интерференция естествено изкривяваше звуковите вълни.

Дейвид не съжаляваше. Гласът му в този си вид можеше да бъде полезен.

Щитът бе реагирал добре на излъчването от бластера. Той ясно видя, че ослепителният блясък не беше напълно неутрализиран, но в края на краищата ефектът върху него бе нищожен в сравнение с ефекта върху Хенес.

Дори когато умореното му съзнание прехвърляше тези нещо, той проверяваше методично съдържанието на полиците.

Светлинният лъч се задържа на едно място за миг и Дейвид се пресегна през другите дреболии, за да вземе малък метален предмет. Той го обърна няколко пъти на оскъдната светлина. После нави едно малко копче, което се нагласяваше на различни положения и почна да наблюдава какво ще стане.

Сърцето му подскочи.

Това беше окончателното доказателство. Доказателството за всичките му предположения, които почиваха само на логиката. Сега тя бе подплатена с нещо изградено от молекули, нещо, което можеше да се докосне и почувствува.

Той сложи предмета в джоба на ботуша си при маската и ключовете, които тази нощ бе взел от ботушите на Хенес. После заключи вратата след себе си и излезе на открито. Куполът над главата му бе започнал видимо да посивява. Скоро щеше да бъде запалено главното флуоресцентно осветление и денят официално щеше да започне. Последният ден за отровителите или за земната цивилизация.

Междувременно имаше време да поспи.

Под купола на Макианската ферма цареше ледено спокойствие. Малко от земеделските работници се досещаха какво става. Явно работата беше сериозна, но повече от това бе невъзможно да се разбере. Някои шепнеха, че Макиан бил хванат в сериозни финансови нарушения, но никой не вярваше. Не беше логично. Само заради това да изпратят цяла армия?

Униформени мъже със сурови лица обикаляха Централната сграда, стиснали в ръцете си многократно действуващи бластери, а на покрива й бяха инсталирани две оръдия. Районът около сградата беше пуст. На всички земеделски работници, освен нужните за поддържане на специалните съоръжения, бе заповядано да останат в помещенията си. На малкото, които бяха изключение, бе наредено да не мърдат от работните си места.

Точно в дванадесет часа и петнадесет минути патрулиращите пред задния вход на сградата се отдръпнаха настрана, оставайки този район без охрана. В дванадесет и тридесет те се върнаха и заеха местата си пред входа. После един от артилеристите заяви, че видял в този интервал някой да влиза, в сградата. Той призна, че го е видял само за миг и описанието му не беше много смислено. Твърдеше, че бил мъж, обвит в пламъци.

Тогава никой не му повярва.

Д-р Силвърс не беше сигурен в нищо. Не знаеше как да започне заседанието. Той огледа четиримата, насядали около масата.

Макиан имаше вид, сякаш не беше спал цяла седмица. А може би наистина беше така. Досега не беше продумал една дума. Силвърс се питаше дали той възприема напълно околната обстановка.

Хенес беше с черни очила. По едно време ги свали. Очите му бяха кървясали, а погледът гневен. Сега седеше там и си мърмореше под нос.

Бенсън беше спокоен и нещастен. Предишната нощ доктор Силвърс беше прекарал няколко часа с него и нямаше съмнение, че го измъчваше неуспехът на неговите изследвания. Бенсън бе говорил за истинските марсианци като за причинители на отравянията, но Силвърс знаеше, че е по-добре да не взима разказа му на сериозно.

Единствено Бигман беше щастлив. Със сигурност разбираше само част от истинската криза. Той се бе облегнал назад, очевидно поласкан от факта, че е на една маса с важни личности.

Силвърс беше притеглил до масата и един допълнителен стол. Той стоеше там празен и чакаше. Никой обаче не коментира този факт.

Д-р Силвърс поддържаше криво-ляво разговора. Той правеше несъществени забележки, опитвайки се да прикрие собствената си несигурност. Той чакаше подобно на празния стол.

В дванадесет и петнадесет д-р Силвърс бавно се изправи. Никой не продума. Бигман бутна стола си и той се прекатури с трясък назад. Главата на Хенес рязко се обърна и той се вкопчи в масата с пръсти, които побеляха от напрежение. Бенсън се огледа и изхленчи. Само Макиан остана неподвижен. Той вдигна поглед, очевидно приемайки гледката като само още един неразбираем елемент в света, който бе станал твърде голям и странен за него.

— Аз съм Космическият скитник! — обяви фигурата на прага.

В ярката светлина на стаята блясъкът, който обграждаше главата му бе някак по-притъпен, а димът, който забулваше тялото — някак по-веществен, отколкото Хенес ги беше видял предишната нощ.

Космическият скитник влезе в стаята. Почти автоматично всички седящи мъже отместиха столовете си, освобождавайки място до масата, така че празният стол остана изолиран от другата страна на масата.

Той седна на свободния стол с невидимо зад светлината лица и постави обвитите си в дим ръце върху масата. Те едновременно бяха и не бяха поставени върху нея, защото между плота и ръцете му остана четвърт инч празно пространство.

— Дойдох да разговарям с престъпниците — каза Космическият скитник.

Хенес пръв наруши последвалото неловко мълчание.

— Искате да кажете с нощните крадци ли? — попита злъчно той.

После посегна към тъмните си очила, но не ги махна. Ръцете му видимо трепереха.

— Истина е, че съм нощен крадец — отвърна с приглушения си монотонен глас Космическият скитник. — Ето ключовете, които взех от вашите ботуши. Повече не ми трябват.

Връзката метални пръчици прелетя през масата към Хенес, но той не ги взе.

— Нощната кражба — продължи Космическият скитник — бе извършена, за да бъде предотвратено едно по-голямо престъпление извършвано от управителя, който периодично прекарва нощите си в Уинград в самостоятелно търсене на отровители.

— Хей, Хенес — извика Бигман и малкото му лице светна от радост — май си бил проследен!

— Какво престъпно има в това? — попита Хенес, който виждаше и чуваше само призрака насреща.

— Престъпление е нееднократно излизане навън в посока на астероидите — отвърна Космическият скитник.

— Защо? За какво?

— Ултиматумът на отровителите не е ли дошъл от астероидите?

— Обвинявате ме, че стоя зад отравянето с храна ли? Отхвърлям обвинението. Вашият маскарад няма да ме принуди да призная едно лъжливо твърдение.

— Къде бяхте двете нощи, преди да бъде получен последният ултиматум?

— Няма да отговоря. Нямата право да ме разпитвате.

— Тогава ще отговоря на въпроса вместо вас. Механизмът на огромния заговор за отравянето се намира на Астероидите, където са се събрали остатъците от пиратските банди, а мозъкът му е на територията на Макиановата ферма.

Тук Макиан се изправи и се опита да каже нещо, но Космическият скитник му махна с ръка да седне и продължи.

— Вие, Хенес, сте междинно звено.

Сега Хенес махна очилата си. Пълничкото му загледано лице, обезобразено от зечервените му очи, имаше сурово изражение.

— Космически скитнико, вие ме отегчавате — каза Хенес. — Това заседание, доколкото разбрах, имаше за цел да обсъди средствата за борба с отровителите. Ако то се е превърнало във форум за глупави обвинения от един актьор, аз напускам.

Доктор Силвърс се пресегна през Бигман и го улови за китката.

— Моля ви да останете, Хенес. Никой няма да ви съди без да има достатъчни доказателства.

Хенес блъсна ръката на Силвърс и стана от стола.

— С удоволствие бих те видял застрелян, Хенес — каза спокойно Бигман, — защото точно това ще се случи, ако излезеш от вратата.

— Бигман е прав — намеси се Силвърс. — Отвън има въоръжени хора с инструкция да не позволяват на никого да напуска сградата без моя заповед.

Юмруците на Хенес се свиха и отпуснаха.

— Няма да помогна повече нито с дума на тази незаконна процедура — каза той. — Всички сте свидетели, че съм задържан насила. — Той седна отново и скръсти ръце на гърдите си.

— И все пак Хенес е междинно звено — започна отново Космическият скитник. — Той е твърде голям подлец, за да бъде истински подлец.

— Вие си противоречите — обади се тихо Бенеън.

— Само привидно. Да разгледаме престъплението. Човек може да знае много за един престъпник по естеството на извършеното от него престъпление. Първо, налице е факта, че досега са умрели сравнително малко хора. Вероятно престъпниците биха могли да получат каквото искат по-бързо чрез всеобщи отравяния, вместо само със заплаха за шест месеца, през което време рискуват да бъдат заловени и нищо да не спечелят. Какво означава това? Изглежда, че шефът се колебае да убива. Това определено не е в характера на Хенес. От Уилямс знам, че след пристигането му във фермата Хенес неколкократно се е опитвал да уреди убийството му.

— Лъжа! — извика Хенес, който бе забравил за решението си.

— Така че Хенес не би се поколебал да убива — продължи Космическия скитник без да му обръща внимание. — Ние би трябвало да открием някой с по-мек характер. Все пак, какво би принудило една в основата си благородна личност да убива хора, които никога не е виждал и които нищо лошо не са му сторили? В края на краищата, макар отровените да са били незначителен процент от населението на Земята, броят на умрелите е няколкостотин. Петдесет от тях са били деца. Вероятно е налице силно желание за богатство и власт, което надделява над благородството му. Какво е предизвикало това желание? Вероятно разочарование от живота, което го е довело до болезнена омраза към човечеството като цяло, до желание да покаже на тези, които го презират, колко велик човек е. Тогава, ние търсим човек, който би могло да се очаква да има комплекс за малоценност в напреднал стадий. Къде можем да намерим такъв?

Сега всички гледаха съсредоточено Космическия скитник. Дори в изражението на Макиан се бе върнало нещо от неговата проницателност. Бенсън се беше намръщил, а Бигман бе забравил да се усмихне.

— Най-важно като улика — продължи Космическият скитник — е това, което последва пристигането на Уилямс във фермата. Той веднага бива заподозрян като шпионин. Лесно доказват, че историята с отравянето на сестра му е невярна. Хенес е за открито убийство, но шефът със своя по-мек характер се опитва да неутрализира Уилямс, представяйки му се като приятел и враждебно настроен към Хенес.

Нека резюмираме казаното дотук. Какво знаем за шефа на отровителите? Той е човек с поведение, което изглежда приятелско към Уилямс и враждебно към Хенес. Има комплекс за малоценност, получен от живот, пълен с разочарования. Той е различен от другите, по-дребен…

Последва бързо движение. Бе блъснат стол и една фигура отстъпи с бластер в ръка.

— За бога, Бигман! — извика Бенсън, изправяйки се на крака.

— Но… но — заекна д-р Силвърс, — аз трябваше да го взема като охрана! Той е въоръжен!

За момент Бигман остана с бластер, готов за действие, оглеждайки присъствуващите с проницателния си поглед.