Космически течения

18Победителите

Всички в кабинета сякаш получиха парализа на гласните струни. Рик въртеше недоумяващ поглед ту към Валона, ту към Теренс.

След това се разнесе пискливият смях на Стийн и магията бе разрушена.

— Вярвам го! Така си е! Откога ви разправям, че Файф плаща на местния. Тъкмо да видите най-накрая какъв човек е Файф. Плаща на един местен, за да…

— Това е лъжа…

Последните думи бяха не на Файф, а на Теренс. Той беше скочил и очите му мятаха гневни пламъци.

— Кое по-точно? — попита Абел, който най-малко от всички бе развълнуван от обрата на нещата.

Теренс го погледна за миг, сякаш не можеше да проумее какво го питат.

— Онова, което каза Скуайърът — промълви той. — Никой за нищо не ми е плащал.

— Какво ще кажеш за твърдението на момичето? И то ли е лъжа?

Теренс облиза устни.

— Не. Момичето казва истината. Аз съм човекът, който обработи човека с психосонда. Не, не ме гледай така, Лона. Не исках да му причиня болка. Нямах представа какво ще се случи. — И той седна на стола си.

— Този ваш ход, Абел, не ми е ясен — обади се Файф, — но просто е невъзможно да припишете на този престъпник и това тежко престъпление. Всички знаят, че само един Велик Скуайър има достатъчно познания и средства да извършва психосондиране. Или може би възнамерявате с този ход на фалшиво признание да спасите вашия човек Стийн.

Теренс сплете здраво пръсти, наведе се напред и категорично просъска:

— Не взимам и транторски пари.

Файф изобщо не му обърна внимание.

Последен дойде на себе си Джунц. В първия миг дори напълно забрави, че Пълномощникът не е в една стая с него, че се намира под охраната на транторските войници на територията на посолството и че той вижда само неговия образ, така както и образа на Файф. Искаше да отиде до Пълномощника, да го улови за раменете, да го дръпне настрани и да поговори с него. Но това бе невъзможно.

— Излишно е да спорим, преди да сме чули самия човек — рече той най-накрая. — Нека чуем подробностите. Ако наистина той е извършил сондирането, това, което ще разкаже, е от огромно значение. А ако не е, подробностите, които ще се опита да представи, ще го опровергаят.

— Искате да знаете какво се случи ли? — провикна се Теренс. — Ще ви кажа. Мълчанието не може да ми помогне вече. В крайна сметка или Сарк, или Трантор, един Космос знае. Така поне ще мога да разкрия някои неща. — Той посочи към Файф. — Ето тук е един Велик Скуайър. И той твърди, че само Велик Скуайър има право да знае и да притежава средствата за извършване на психосондиране. И той искрено вярва в това. Но какво знае той? Какво знае всеки един от саркитите? Не те водят управлението, а флорините! Флоринската Гражданска служба. Те получават документите, те ги изготвят, те ги попълват, те ги подреждат. Именно документите управляват Сарк. Вярно е, че много от нас са смазани като хора, но знае ли някой от вас на какво сме способни, стига да поискаме, и то под носовете на проклетите ни Скуайъри? Е добре, сега ще видите какво свърших аз. Преди около година за известно време изпълнявах длъжността ръководител движение на космодрума. Влизаше в подготовката ми. Ще го откриете в документите ми. Ще се наложи да поровите, защото като титуляр там е записан един саркит. Той се водеше на тази длъжност, но фактически работата вършех аз. Името ми ще откриете в отдела „Местен персонал“. Нито един саркит няма да си цапа ръцете да бръкне там. Когато местната служба на МБКА изпрати съобщението на космоаналитика до космодрума с предложение да посрещнем кораба му с линейка, човекът, който прие това съобщение, бях аз. Предадох само това, което беше безопасно, като спестих вестта за разрушаването на Флорина. Подготвих нещата така, че да посрещна кораба на едно малко летище в покрайнините. Това се уреди много лесно. Всички съобщения и връзки бяха в ръцете ми. Не забравяйте, че бях в Гражданската служба. Ако един Велик Скуайър поиска да свърши подобно нещо, никога няма да успее, защото ще трябва да нареди на някой флорин да го направи вместо него. А аз умеех да го правя, и то без ничия помощ. Толкова за познанията и средствата. Посрещнах космоаналитика и го скрих както от Сарк, така и от службата на МБКА. Изстисках от него толкова информация, колкото можех, и се приготвих да я използвам срещу Сарк, в полза на Флорина.

— Ти ли изпрати онези писма? — не се сдържа Файф.

— Аз, Велики Скуайър — отговори спокойно Теренс. — Надявах се да взема в ръцете си такава част от производството на кирт, която да ми позволи да преговарям с Трантор при условия, поставени от мен, и да ви прогоня от планетата.

— Бил си луд.

— Възможно е. Така или иначе не сполучих. Бях казал на космоаналитика, че съм Скуайър Файф. Наложи се, защото той знаеше, че най-важният човек на планетата е именно Файф, и взимайки ме за Файф, беше готов да говори. Много ми беше смешно, когато го виждах как вярва, че Файф иска да помогне на Флорина. За съжаление той беше много по-нетърпелив от мен самия. Твърдеше, че всеки изгубен ден ни приближава към катастрофата, докато аз знаех, че за преговорите ми със Сарк е нужно време. Накрая видях, че ще ми е много трудно да го овладея и се налагала да използвам психосонда. Успях да се сдобия с уреда. Бях виждал как се използва в болниците. Знаех това-онова, но за нещастие то не беше достатъчно. Настроих уреда така, че да премахна напрежението от повърхностните слоеве на мозъка му. Процедурата е много проста. Още не мога да си обясня какво стана всъщност. Предполагам, че напрежението е проникнало в по-дълбоките слоеве на мозъка и сондата автоматично го е проследила, изсмуквайки заедно с него и голяма част от съзнателната дейност. В резултат в ръцете си държах едно нещастно безумно същество… Много съжалявам, Рик.

Рик слушаше много внимателно.

— Не биваше да бъркате в главата ми, Пълномощнико — промълви той. — Но предполагам колко ужасно сте се чувствали.

— Така е — продължи Теренс. — Ти поживя на планетата. Знаеш какво представляват патрулите и Скуайърите, знаеш каква е разликата между Долния и Горния град.

След малко Теренс продължи своя разказ:

— И така, не знаех какво да правя с космоаналитика. Не можех да го оставя, защото щяха да го намерят и да разкрият самоличността ми. Не можех и да го ликвидирам — сигурен бях, че паметта му ще се върне, и по-късно можех да използвам събраната от него информация, да не говорим, че ако го премахнех, това щеше да ме лиши от доброто разположение на Трантор или МБКА, които в крайна сметка щяха да ми бъдат нужни. Освен това в онези дни не можех да убивам. Успях да уредя да ме изпратят на Флорина като Пълномощник и взех със себе си космоаналитика с подправени документи. Подредих нещата така, че да го намерят, и избрах Валона да се грижи за него. Всичко беше наред, докато тя не реши да го заведе на лекар. Тогава се наложи да търся достъп до енергийните централи на Горния град. Не беше невъзможно. Инженерите бяха саркити, но пазачите са флорини. На Сарк бях научил доста неща и знаех как да прекъсна една енергийна линия. Нужни ми бяха около три дни, за да отстраня лекаря. След това започнах да убивам по-лесно. Но не предполагах, че лекарят води двойна картотека. Жалко наистина.

Теренс вдигна поглед към хронометъра на Файф.

— Преди сто часа — продължи той, — интересно, сякаш е било преди сто години, Рик започна да си спомня отново. Ето това е цялата история.

— Не — обади се Джунц. — Не е цялата. Какви са подробностите около предупреждението на космоаналитика за разрушаването на планетата?

— Мислите ли, че разбирах нещо от онова, което той ми говореше? За мен, прощавай, Рик, това беше пълна безсмислица.

— Не е вярно — избухна Рик. — Не е възможно.

— Космоаналитикът е имал кораб — не се сдържа пак Джунц. — Къде е той?

— Отдавна е на гробището за кораби — отговори Теренс. — Беше нужна само една заповед за бракуване. Моят началник я подписа, саркитът никога не гледа какво подписва. Нещата се уредиха без никакви въпроси.

— А документите на Рик? Казахте, че ви показал някакви документи.

— Предайте ни този човек — обади се неочаквано Файф — и за много кратко време ще научим всичко, което той знае.

— А, не — възпротиви се Джунц. — Първото му престъпление е срещу МБКА. Отвлякъл е и е осакатил един космоаналитик. Той е наш.

— Джунц е прав — обади се Абел.

— Вижте какво — рече Теренс. — За всяка дума, която чух, съм се застраховал. Скрил съм добре материалите на Рик. Нито един саркит, нито един транторианец не може да ги открие. Ако искате да ги видите, ще трябва да ми дадете политическо убежище. Във всичко, което съм правил, съм се ръководил от искрен патриотизъм, действал съм само в името на доброто на моята планета. Щом жителите на Сарк или Трантор могат да претендират за патриотизъм, защо и жителят на Флорина да няма право на това?

— Посланикът каза, че ще бъдете предаден на МБКА — рече Джунц. — Давам ви дума, че няма да бъдете върнат на Сарк. Положително ще ви съдят за извършеното престъпление над космоаналитика. Не мога да ви дам никакви гаранции за резултатите, но ако ни сътрудничите, това ще облекчи положението ви.

Теренс задържа изпитателния си поглед върху Джунц.

— Ще рискувам и ще приема предложението ви, докторе. Според изчисленията на космоаналитика слънцето на Флорина било в състояние на готовност за превръщането му в „нова“.

— Какво? — възкликнаха всички с изключение на Валона.

— Всеки момент щяло да „гръмне“ — продължаваше Теренс иронично. — И тогава Флорина щяла да се изпари и да се разнесе като дим от цигара.

— Не съм космоаналитик, но доколкото зная, никой не може да предвиди кога ще експлодира някоя звезда — пръв се обади Абел.

— Това е вярно. Поне засега. А обясни ли ви Рик какви са основанията му за тази прогноза? — попита Джунц.

— Струва ми се, че в документите му може да се намери отговор на вашия въпрос. Спомням си само за въглеродното течение.

— Какво?

— Повтаряше само „въглеродното течение на космоса“, „въглеродното течение на космоса“ и „каталитичния ефект“. Това беше.

Стийн се изкиска, за кой ли път.

Файф смръщи чело.

Джунц се ококори.

— Моля да ме извините — рече най-накрая представителят на МБКА. — Веднага се връщам. — Той излезе от обсега на камерите и изчезна.

Върна се след петнайсет минути.

Огледа се недоумяващо. Останали бяха само Файф и Абел.

— Ама къде са… — опита се да каже нещо той.

— Вас чакаме, доктор Джунц — обади се Абел. — Космоаналитикът заедно с момичето са на път за посолството. Срещата приключи.

— Как така приключи! Галактико, та ние едва започнахме. Трябва да обясня възможностите за раждането на една „нова“.

— Не е необходимо, докторе — размърда се неспокойно Абел.

— Напротив, необходимо е. Дайте ми поне пет минути.

— Нека говори — усмихна се Файф.

— Да започнем отначало. Още от първите научни трудове на галактическата цивилизация е известно, че звездите черпят енергията си от ядреното преобразуване в тяхната вътрешност. Известно е също така, че в зависимост от условията във вътрешността на звездите съществуват два типа ядрена трансформация, които създават необходимата енергия. И при двата типа става дума за превръщане на водорода в хелий. Първата трансформация е директна — два водородни атома и два неутрона образуват едно хелиево ядро. Втората е индиректна и се осъществява на няколко етапа. И при нея в крайна сметка водородът се превръща в хелий, но се минава през последователни фази, в които участват и въглеродни ядра. Тези въглеродни ядра не се изразходват, а претърпяват промени по време на протичането на реакцията, така че минимални количества въглерод може да се използват отново и отново за превръщането на водорода в хелий. С други думи, въглеродът играе роля на катализатор. Всичко това е било известно много отдавна, още по времето, когато човечеството е населявало една-единствена планета, ако изобщо е имало такова време.

— Щом всички ние знаем това — обади се Файф, — вие не ни казвате нищо ново, а само ни губите времето.

— Но това е всичко, което знаем. Никой до ден днешен не е могъл да определи дали звездите използват единия или другия от ядрените процеси или и двата. Открай време съществуват привърженици и на едната, и на другата теория. Обикновено се предпочита теорията за непосредствено превръщане на водорода в хелий като по-просто. Вероятно теорията на Рик се е свеждала до следното: непосредственото превръщане на водород в хелий е нормалният източник на енергия за звездите, но при известни условия въглеродният катализатор ускорява процеса и нагорещява допълнително звездата. В космоса съществуват течения, това всички го знаят. Някои от тях са въглеродни. Звездите, които минават покрай тях, поемат неизброимо количество атоми. Общата маса на тези атоми е съвършено незначителна в сравнение с общата маса на звездата и не може да й повлияе. С изключение на въглерода! Звезда, която минава през течение с необикновена концентрация на въглерод, става неустойчива. Не мога да кажа колко години, колко века или милиони години са необходими на въглеродните атоми, за да проникнат във вътрешността на звездата, но вероятно периодът е дълъг. Което означава, че въглеродният поток е широк и звездата го е прекосила под малък ъгъл. Така или иначе, щом количеството въглерод, проникнало до сърцевината на звездата, превиши критичната маса, излъчването на звездата нараства неимоверно много. Външните слоеве се разпукват под напора на огромната експлозия и вече имате „нова“. Разбирате ли?

Джунц чакаше.

— Да не би да измислихте всичко това за две минути, използвайки откъслечните спомени на Пълномощника за думите на космоаналитика?

— Но да, и какво чудно има тук? Космоаналитиците са готови за такава теория. Ако Рик не беше стигнал до нея, то много скоро някой друг непременно щеше да я формулира. В интерес на истината, тя е предлагана и от други хора, но никой не гледаше сериозно на думите им. Междувременно космоанализата напредна извънредно много, но никой не може да предвиди кога коя звезда ще поеме свръхдоза въглерод. Сега вече знаем за съществуването на въглеродните течения. Можем да предвидим посоката на тяхното движение, да предвидим кои звезди ще са пресекли пътя им през последните десет хиляди години и да сверим списъка им с този на новообразуваните „нови“, на тяхното формиране и промени. Сигурно точно това е направил и Рик. Вероятно в това са се състояли и неговите пресмятания и наблюдения, които се е опитал да покаже на Пълномощника. Най-важното сега е евакуацията на населението на Флорина да започне незабавно.

— Знаех си, че ще стигнем и до това — обади се Файф.

— Съжалявам, Джунц, но засега това е невъзможно — рече Абел.

— Защо да е невъзможно?

— Кога ще избухне слънцето на Флорина?

— Не зная. Съдейки по тревогата на Рик отпреди една година, разполагаме с твърде малко време.

— Но ден не можете да определите, нали?

— Естествено, че не мога.

— Кога ще бъдете в състояние да го назовете?

— Това е невъзможно. Дори да получим изчисленията на Рик, всичко ще трябва да се провери отново.

— Можете ли да гарантирате, че теорията на космоаналитика ще се окаже вярна?

— Лично аз съм сигурен в нея — смръщи чело Джунц — но никой учен не е в състояние да даде предварително пълни гаранции за една теория.

— Значи настоявате да започне евакуация на Флорина само по силата на вашите предположения.

— Струва ми се, че никой не бива да поеме риска да постави на карта живота на хората от цяла една планета.

— Бих се съгласил с вас, ако Флорина беше една обикновена планета. Но Флорина доставя кирт за цялата Галактика. Това прави евакуацията невъзможна.

— До това споразумение ли стигнахте с Файф по време на отсъствието ми?

— Нека да ви обясня, доктор Джунц — намеси се Файф. — Правителството на Сарк никога няма да даде съгласие за евакуацията на Флорина, дори МБКА да потвърди изцяло вашата теория за „новите“, Трантор също не може да ни принуди, защото ако Галактиката може и да подкрепи една война срещу Сарк в името на оцеляването на киртовото производство, тя никога няма да подкрепи военни действия, целящи спирането му.

— Така си е — рече Абел. — Боя се, че и нашите хора няма да ни подкрепят в една такава война.

Непреодолима погнуса се надигна в гърдите на Джунц. Съдбата на населена с хора планета не означава нищо в сравнение с някаква икономическа необходимост!

— Изслушайте ме — започна той. — Как не разбирате, че този въпрос засяга не само една планета, а цялата Галактика. Всяка година в Галактиката се образуват по около двадесет „нови“. Освен това от стоте милиарда звезди в Галактиката поне две хиляди променят характеристиките на своето излъчване така, че да превърнат всяка населена планета в ненаселена. Човешки същества обитават един милион звездни системи в Галактиката. Това означава, че на всеки петдесет години по една населена планета става прекалено гореща, за да живеят на нея хора. Но на всеки пет хиляди години за някоя от населените планети има петдесет и пет процента вероятност да бъде превърната в пара. Ако Трантор не направи нищо за Флорина и позволи тя да се изпари заедно с хората на нея, това ще бъде предупреждение за всички народи на Галактиката, че когато дойде техният ред, не могат да разчитат на помощ, тъй като неколцина властници може да изтъкнат аналогични икономически съображения. Ще поемете ли този риск, Абел? От друга страна, подавайки ръка на Флорина, Трантор ще декларира своята грижа към населението на цялата Галактика, ще стане ясно, че поставя техните интереси над чисто собственическите права. Трантор ще спечели авторитет, какъвто никоя война не може да му донесе.

— Не, Джунц — наведе глава Абел. — Всичко това, което казахте, много ми харесва, но е абсолютно неосъществимо. Не мога да предпочета чувствата пред сигурния политически ефект от опитите да бъде прекъснато производството на кирт. Според мен ще бъде разумно да се спре допълнително проучване на теорията. Вероятността тя да се потвърди ще донесе прекалено много беди.

— А ако наистина е вярна?

— Трябва да действаме, изхождайки от презумцията, че не е вярна. Предполагам, че преди малко отидохте да се свържете с МБКА.

— Да.

— Няма значение. Мисля, че Трантор има достатъчно власт, за да преустанови проучването.

— Боя се, че се лъжете. Всичко друго, но не и това проучване. Господа, много скоро ще разполагаме с евтин кирт. Само след година няма да съществува монопол върху кирта, независимо от това ще имаме ли „нова“ или не.

— Какво искате да кажете?

— В края на нашата среща се стигна до най-съществения въпрос. Киртът вирее само на Флорина. От семената му на другите планети расте най-обикновена целулоза. Флорина е може би единствената населена планета, която по една случайност е в период на образуване на „нова“, тъй като преди може би хиляда години първа е пресякла въглеродния поток под малък ъгъл. Много вероятно е киртът да е в пряка зависимост от състоянието на планетата.

— Глупости — пренебрежително го прекъсна Файф.

— Мислите ли? Трябва да има някакво обяснение защо киртът е кирт на Флорина, а на всяка друга планета — най-обикновен памук. Учените опитаха всички възможни начини за изкуствено производство на кирт, но работеха слепешката и за това нищо не постигнаха. Сега вече ще знаят, че това е свързано със състоянието на планетата.

— Нали се опитаха да възпроизведат радиационните характеристики на слънцето на Файф? — презрително подхвърли Великият Скуайър.

— Да, но те възпроизведоха само видимата и ултравиолетовата част от спектъра. А частта с инфрачервените лъчи и след нея? Какво ще кажете и за магнитните полета, за емисията на електрони? А за въздействието на космическите лъчи? Не съм специалист по физика на биохимичните процеси, ето защо не мога да изтъкна и други аргументи, които вероятно съществуват. Но такива специалисти в момента работят усилено, а те са страшно много. Уверявам ви, че само след година решението ще бъде намерено. Сега вече икономиката е на страната на човечеството. Галактиката има нужда от евтин кирт и ако го открият или дори само си представят, че са близо до откриването му, те ще настояват Флорина да бъде евакуирана, и то не само в името на човечността, а дори заради това, че най-сетне ще лишат саркитите от безскрупулното трупане на богатство.

— Блъфирате! — изръмжа Файф.

— И вие ли така мислите, Абел? — попита Джунц — Помогнете ли на Скуайърите, на Трантор ще се гледа като на спасител не на киртовото производство, а на монопола върху кирта. Готов ли сте за това?

— А Трантор готов ли е за война? — попита Файф.

— Война ли? Глупости! Скуайър, собствеността ви във Флорина ще бъде без всякаква стойност, независимо от това ще се роди ли „нова“, или не. Продавайте. Продайте цялата Флорина. Трантор ще я купи.

— Как така, ще я купи ли? — Абел вече нищо не разбираше.

— А защо не? Трантор има тези средства, а ще спечели и благоразположението на хората от цялата вселена, което ще върне разходите хилядократно. Ако кажете на жителите на другите планети, че спасявате стотици милиони човешки живота, надали ще ви подкрепят, но ако им кажете, че по този начин ще поевтините цената на кирта, няма да ви откажат.

— Ще помисля за това — рече Абел.

Посланикът се извърна към Файф, който сведе очи.

След дълго мълчание той също каза:

— И аз ще помисля за това.

— Не мислете прекалено дълго — проехтя дрезгавият смях на Джунц. — Историята с кирта ще свърши твърде бързо. Вече нищо не може да спре процеса. След това никой от вас няма да има свободата да действа. Сега и двамата можете да сключите добра сделка.

Пълномощникът имаше вид на съсипан човек.

— Истина ли е това? — не спираше да повтаря той. — Истина ли е? И няма да има вече Флорина?

Теренс разпери ръце безпомощно, сетне ги отпусна.

— Истина е — потвърди Джунц.

— Ако искате да получите документите на Рик, ще ги намерите сред папки със статистики в родния ми град. Извадих някои папки отпреди няколко века. Никой няма да рови там, просто няма за какво.

— Вижте — рече Джунц. — Мисля, че можем да се споразумеем с МБКА. Ще имаме нужда от наш човек на Флорина, който познава флорините и може да ни каже как да им обясним фактите, как най-добре да организираме евакуацията, как да подберем подходяща планета, на която да заселим хората. Ще ни помогнете ли?

— И да се предам по този начин, така ли? За да не ме съдят за убийство? Защо не? — Очите на Теренс плувнаха в сълзи. — Аз така или иначе съм губещ. Няма да имам вече свой свят, свой дом. Ние всички губим. Флорините губят своя свят, саркитите — своето богатство, транторианците — възможността да го получат. Никой не печели нищо.

— Освен — меко го прекъсна Джунц — Галактиката. Ражда се една нова Галактика, освободена от заплахата от нестабилност, в която ще има кирт за всички, Галактика, съвсем близка до политическото единение. Ще видите, че ще има и печеливши. Цял квадрилион печеливши. Всички хора от Галактиката, ето ги победителите.