Космически течения

5Ученият

Цяла година вече доктор Селим Джунц не можеше да си намери място. Човек рядко привиква към подобно състояние. Тъкмо напротив. И въпреки всичко тази година го научи, че Гражданската служба на Сарк не може да бъде принудена да бърза, още повече че служителите в нея в по-голямата си част бяха родени на Флорина и следователно бяха твърде чувствителни по отношение на собственото си достойнство.

Попитал бе веднъж стария Абел, посланика на Трантор, който толкова отдавна живееше на Сарк, че вече бе пуснал корени тук, защо саркитите се съгласяват правителствените им учреждения да бъдат управлявани от хора, които те така искрено презират.

— Политика, Джунц, политика — бе отговорил Абел, присвивайки хитро очи над чашата си със зелено вино. — Прилагат законите на генетиката с типичната за саркитите логика. Те са дребни, незначителни хора, които имат някакво значение само дотолкова, доколкото управляват тази неизчерпаема златна мина Флорина. Всяка година прибират всичко, което произведат полята и селата на Флорина, а цветът на младежта отвеждат на Сарк, за да се обучава там. По-посредствените научават да попълват документите и формулярите им, а истински умните изпращат обратно на Флорина, за да работят като управители на градовете им. Тях те наричат пълномощници.

Доктор Джунц беше космоаналитик и не виждаше някаква особена логика в подобно твърдение. Естествено, не го скри от стареца.

Зеленото отражение на виното, което струеше през стъклените стени на чашата му, придаваше странна мекота на жълтеникавия старчески пръст, насочен към Джунц.

— Никога няма да станеш администратор. Не искай от мен препоръки за подобен пост. Най-интелигентните жители на Флорина са спечелени изцяло за каузата на Сарк, защото, докато служат на Сарк, за тях се грижат добре, и обърнат ли й гръб, най-доброто, което ги очаква, е да се върнат към битието на обикновените флорини, а то не е никак весело. Ама никак!

Посланикът пресуши чашата на един дъх и продължи:

— Освен това нито пълномощниците, нито чиновниците имат право да се женят и да не могат да имат деца, в противен случай ще загубят службите си. Не им е разрешено да влизат в брак не само с жени от Сарк, но дори и със своите. По този начин най-добрата наследственост от Флорина постепенно „излиза от обръщение“ и много скоро на планетата ще останат само хора, които са способни единствено да секат дърва или да вадят вода.

— Но полека-лека ще си загубят и чиновниците.

— Това е въпрос на бъдещето.

И така, доктор Джунц седеше в едно от преддверията на Отдела за вътрешни работи на Флорина и чакаше нетърпеливо служителите да изминат безкрайните коридори на бюрократичния лабиринт и да го пуснат през мудните си инстанции.

Възрастен мъж, посивял очевидно на тази служба, застана пред него.

— Доктор Джунц?

— Да.

— Елате с мен.

Един светещ номер на обикновен екран и флуоро-лъч във въздуха, който да го отведе до съответната врата, биха свършили същата работа, но там, където има изобилие от евтина работна ръка, не си заслужава да се въвежда техника. И друг път му бе правило впечатление, че в нито едно държавно учреждение на Сарк не бе срещал да работят жени. Като се изключат някои прислужнички, които също нямаха право да раждат, жените на Флорина бяха останали на своята планета, а за жени служителки от Сарк и дума не можеше да става.

Посочиха му стол пред бюрото на един от помощниците на заместник-секретаря. Длъжността на човека Джунц разбра от светещия надпис върху табелата, закачена на бюрото. Естествено, нито един жител на Флорина не можеше да бъде нещо повече от чиновник, независимо от това, конците на колко служби държи в белите си ръце. Заместник-секретарят и Секретарят можеха да бъдат само саркити и макар да ги бе срещал в обществото, Джунц чудесно знаеше, че е изключено да го приемат тук.

Най-сетне се бе приближил, макар и слабо, до целта. Помощникът разглеждаше внимателно папката пред себе си и прелистваше старателно кодираните страници, сякаш в тях се криеха тайните на вселената. Той беше доста млад, вероятно наскоро бе завършил образованието си и като всички жители на Флорина бе рус и със светла коса.

Доктор Джунц усети някаква атавистична тръпка. Той самият произхождаше от Либер и като всички свои сънародници бе с тъмнокафява кожа. Малко бяха световете в Галактиката като Флорина и Либер с толкова ясно изразени характерни белези. Обикновено се срещаше нещо междинно.

Някои млади радикално мислещи антрополози защитаваха идеята, че хора от светове като Либер например са възникнали в резултат на свободна, но конвергентна еволюция. Учени от по-стари поколения категорично отхвърляха възможността за еволюция, която води различни видове до кръстосване между световете в Галактиката. Твърдяха, че още на първоначалната своя планета, независимо от това коя е била тя, човечеството е било разделено на подгрупи с различна степен на пигментация.

Това само отнасяше проблема още по-назад във времето и отнемаше възможността за ясен отговор, ето защо нито една от съществуващите теории не задоволяваше доктор Джунц. И въпреки това той се улавяше, че от време на време се замисля върху този проблем. Известни бяха легендите за конфликти, свързани със света на тъмнокожите. Според либерски митове в отдавна отминали времена хората с различна пигментация воювали помежду си и дори откриването си Либер дължал на група тъмнокожи, които, бягайки от враговете си, намерили спасение на него. Когато напусна Либер, за да постъпи в Института за космически анализ на Арктур, и по-късно навлезе в професията, доктор Джунц сякаш забрави за тези легенди. Един-единствен път му се наложи да се сети за тях и да се замисли по-сериозно. Свързано бе с проучването на един от древните светове от сектора Кентавър, един от онези светове, чиято история е наброявала хиляди години и чийто език е бил толкова архаичен, че негов диалект би могъл да бъде онзи отдавна изчезнал и митичен език — английският. В него например се срещаше отделна дума за човек с тъмна кожа.

Защо ли им е била? Нямаха отделна дума за човек със сини очи например или пък с големи уши, или с къдрава коса. Не се срещаше и дума за…

Сухият глас на Помощника прекъсна размишленията му.

— Съгласно данните тук вие сте бил вече в нашата служба.

— Бил съм, разбира се — малко троснато отговори доктор Джунц.

— Това е било отдавна.

— Отдавна беше.

— Продължавате да търсите космоаналитика, изчезнал преди единадесет месеца и тринадесет дни — не спираше да шумоли с листовете си Помощникът.

— Точно така.

— През всичкото това време — уточняваше младият мъж със сух, умишлено изцеден от тембър глас — не са открити никакви следи и никакви доказателства, че такъв изобщо е забелязан на територията на Сарк.

— За последен път е бил забелязан в пространството непосредствено до Сарк.

Помощникът вдигна белезникаво-сините си очи и за част от секундата ги спря върху доктор Джунц, сетне много бързо ги сведе отново.

— Възможно е, но това все още не е доказателство, че е бил и на Сарк.

Не било доказателство! Доктор Джунц сви устни. Точно това упорито му повтарят вече месеци наред и от Междузвездното бюро за космически анализ все по-грубо и по-грубо.

„Няма доказателства, доктор Джунц. Струва ми се, че можете да запълните времето си с по-полезна дейност. Бюрото ще се погрижи търсенето да продължи.“

Но онова, което стоеше зад тези думи, бе: „Стига сте харчили парите ни напразно, Джунц!“

Всичко бе започнало, както съвсем вярно отбеляза Помощникът, преди единадесет месеца и тринадесет дни по Междузвездния стандарт за времето (естествено, никой не можеше да вини Помощника за това, че използва местното време).

Два дни преди това Джунц бе кацнал на Сарк, за да проведе редовна проверка на местното Бюро, която се бе оказала… е, ясно е каква се бе оказала.

Беше го посрещнал тукашният представител на Международното бюро за космически анализи — тъпичък младеж, когото доктор Джунц запомни най-вече с това, че непрестанно дъвчеше някакъв продукт на химическата индустрия на Сарк.

Проверката му бе към своя край, когато представителят на МБКА си спомни нещо и макар и за малко остави своята дъвка под езика си.

— Преди известно време получих съобщение на един от нашите наблюдатели. Възможно е да е нещо незначително, но нали ги знаете?

Много такива пренебрежителни подмятания беше чувал Джунц: „Нали ги знаете?“ Ядоса се и се канеше да поясни, че самият той преди петнадесет години е бил един от тези наблюдатели. И именно този яд го накара да поиска съобщението, което гласеше:

„Моля, поддържайте пряка кодирана линия с Главния щаб на МБКА за по-подробно съобщение по проблем от изключително значение. Отнася се до цялата Галактика. Ще кацна с минимална траектория.“

Местният представител го наблюдаваше с любопитство. Подновил бе ритмичното движение на челюстите си.

— Нали прочетохте: „Отнася се до цялата Галактика“. Звучи добре, дори за един наблюдател. Свързах се веднага с него с надеждата да разбера нещо повече, но уви! Повтаряше само, че всички хора на Флорина са в опасност. Представяте ли си, петстотин милиона души били в смъртна опасност. Стори ми се, че е откачил. И затова, честно казано, когато кацне, нямам никакво желание да се разправям с него. Какво мислите?

— Имате ли запис на този разговор? — попита Джунц.

— Естествено.

Наложи се да потърси известно време. Най-накрая извади касетка със сребърен филм. Доктор Джунц го пусна.

— Това е копие, нали? — смръщи чело Джунц.

— Оригинала изпратих в Бюрото за междупланетен транспорт на Сарк. Помислих си, че ще е най-добре да го посрещнат с линейка. Човекът сигурно беше болен.

В първия миг доктор Джунц почти се съгласи с младежа. Често пъти, когато по време на работа самотните аналитици излязат от релси, душевните им разстройства придобиват страшни размери.

— Я чакайте — сети се нещо Джунц. — Говорите така, сякаш той още не е кацнал.

— Предполагам, че е кацнал, само че никой нищо не ми е казал.

— Нека се обадим в Бюрото по транспорта за повече подробности. Болен или не, случаят трябва да фигурира в нашите архиви.

На следващия ден Джунц се бе отбил за някаква последна проверка при представителя на Бюрото. Имаше работа и на други планети и предпочиташе да отпътува навреме. Вече на прага попита:

— Какво става с нашия наблюдател?

— Точно това исках да ви кажа. От Бюрото по транспорта предадоха, че не са чували нищо за такъв човек. Изпратих им енергетичния спектър на хиператомния му двигател, за да проверят пространството наоколо, но не го откриха. Може да се е отказал да кацне тук.

Доктор Джунц реши, че е по-добре да отложи отпътуването си с двадесет и четири часа. На следващия ден отиде в службата за Междупланетен транспорт в Сарк Сити, столицата на планетата. За първи път се срещна с бюрократите флорини, всеки от които поклати глава отрицателно. Да, наистина били получили информация за пристигането на космоаналитик от МБКА. Но корабът му не кацнал.

Доктор Джунц настояваше. Важно бе, защото вероятно човекът е бил болен. Попита ги за копието от разговора на местния представител на МБКА с космоаналитика. За какво копие става дума — вдигаха те рамене. Не можеха да открият нито един служител, който да е получавал подобно нещо. Жалко наистина, ако човекът е болен, но неговият кораб просто не е кацнал на тяхната планета.

Джунц се прибра в хотела си, за да обмисли нещата. И този път не успя да замине. Свърза се с базата на МБКА и уреди да го изпратят на нова, не така спешна за решаване задача. След това си уговори среща с Лудиган Абел, посланика на Трантор.

Следващия ден прекара в четене на книги по история на Сарк, и когато наближи часът на срещата му с посланика, от гняв сърцето му биеше като барабанен оркестър. Даваше си сметка, че няма лесно да се откаже.

За стария посланик посещението на учения бе просто посещение от любезност, потупваше ръце, нареди да докарат механичния барман в стаята и не позволи да се говори за работа, докато не изпиха по две чаши вино. Джунц използва това време, за да поразпита за на пръв поглед ежедневни неща, за организацията на различните служби на Сарк и именно тогава получи урока по саркитска генетика. С всяка измината минута гневът му се засилваше.

Образът на Абел от тази вечер се запечата за дълго в спомените на Джунц. Хлътнали, близо разположени очи, с надвиснали над тях удивително бели вежди, дълъг, клюнообразен нос, почти докосващ чашата с вино. Мършави хлътнали бузи, подчертаващи аскетичността на лицето и тялото му, кокалест възлест показалец, който ритмично се движеше сякаш под такта на някаква доловима само за стареца музика. Абел слушаше внимателно, без да го прекъсва.

Когато Джунц свърши, старецът потупа леко устните си с пръст и попита:

— Ти познаваш ли човека, който е изчезнал?

— Не.

— Никога ли не си го виждал?

— Човек трудно може да срещне нашите наблюдатели.

— Имал ли е халюцинации преди?

— Според документите, с които разполагаме в центъра на МБКА, не е имал, ако изобщо това са били халюцинации.

— Ако? — не можа да разбере намека му Абел. — Защо си дошъл при мен?

— За помощ.

— Очевидно. Но в какъв смисъл? Какво мога да направя аз?

— Нека да обясня. Хората от Бюрото за междупланетарен транспорт на Сарк са проверили пространството наоколо за енергийния спектър на двигателя на нашия човек, но нищо не са открили. Няма защо да лъжат. Не искам да кажа, че на саркитите лъжата им е чужда, но едно е ясно, че не са привърженици на безсмислената лъжа, а и положително знаят, че, стига да искам, винаги мога да проверя пространството за два или три часа.

— Това е вярно. Е, и?

— Има два случая, когато проверката може да не даде резултат. Единият е, когато корабът не се намира в близост до планетата, защото е преминал през хиперпространството и се е отправил към друг район на Галактиката, а другият — когато изобщо не е в космоса, защото е кацнал на планета. Не вярвам нашият човек да е избрал първия. Ако твърдението му, че някаква опасност застрашава Флорина и това би засегнало цялата Галактика, е плод на въображението на мегаломан, нищо не би го спряло да кацне на Сарк, за да направи своето съобщение. Никога не би променил решението си и да си отиде. От петнадесет години се занимавам точно с такива неща. Ако по някаква случайност твърденията му са основателни, то тогава положението наистина е твърде сериозно, за да си позволи да напусне околното пространство и да отпътува.

Възрастният транторианец вдигна пръст и го размаха предупредително.

— В такъв случай според теб той е на Сарк.

— Именно. И отново се явяват две алтернативи. Ако е в състояние на психоза, възможно е да е кацнал на място, различно от добре известните космодруми. Възможно е да се скита болен и почти безпаметен. Това са твърде рядко срещани случаи, но все пак не са изключение. Обикновено подобни състояния са временни. Отмине ли кризата, едно от първите неща, които пострадалият започва да си спомня, е какво е работил, преди още да се върнат спомените от личния му живот. За всеки космоаналитик работата му е неговият живот. Много често, когато са още в амнезия, ги откриваме в някоя библиотека да търсят литература, свързана с космоанализата.

— Ясно, значи искат да вляза във връзка със Съвета на библиотекарите и да попитам регистрирали ли са подобен случай.

— Не. Защото мисля, че там надали ще възникне някакъв проблем. Ще помоля най-известните трудове по космоанализа да се отделят в специален фонд и всеки, който ги потърси, а не може да докаже, че е чистокръвен саркит и има право да ги ползва, да бъде подробно разпитан. Непременно ще се съгласят, защото знаят или поне висшите им служители ще знаят, че това няма да доведе до нищо съществено.

— Защо?

— Защото съм дълбоко убеден — сега вече Джунц заговори бързо с потреперващ от гнева си глас, — че здрав или не, нашият човек е кацнал на Сарк, след което или е хвърлен в затвора, или, което е по-вероятно, е убит от властите на Сарк.

— Шегуваш се, нали? — попита Абел и остави почти празната си чаша.

— Имам ли вид на човек в шеговито настроение? Нали не си забравил какво сам ми разказа преди един час? Животът, благополучието и властта на жителите на Сарк зависят от това, доколко контролират Флорина. Какво научих от прочетеното през последните двайсет и четири часа? Богатството на Сарк всъщност са киртовите полета на Флорина. Изведнъж се появява някакъв тип, който заявява, че нещо от галактическо значение поставя живота на жителите на Флорина в опасност. Погледни записа на последния разговор, който този човек е провел с нашия Представител тук.

Абел пое сребърния филм и четящото устройство, които му подаде Джунц. Докато се взираше през окулярите, клепачите му потрепваха неспокойно.

— Не бих казал, че съдържа много информация.

— Точно така. Говори се само за някаква опасност. И то съвсем близка. Това е всичко. Такова нещо никой не би изпратил на саркитите. Дори наблюдателят да бърка, мислиш ли, че правителството на Сарк ще допусне това съобщение да се разпространи, независимо от неговото душевно разстройство, ако въобще става дума за такова нещо, и да плъзне по цялата Галактика? Да оставим настрани паниката, която щеше да обхване Флорина и нарушаването на производството на киртово влакно, остава фактът, че цялата тази мръсна работа с отношенията между Сарк и Флорина щеше да стане известна на цялата Галактика. За да предотвратят всичко това, е достатъчно да унищожат само един човек, тъй като не мога да предприема нищо само въз основа на един запис и те чудесно го знаят. Мислиш ли, че на Сарк някой ще се поколебае да извърши убийство? Свят с такъв опит в генетиката, както ти сам ми обясни, не би се спрял пред нищо.

— Какво искаш да направя аз? Признавам, сам не се сещам.

— Разбери дали са го ликвидирали — рече Джунц мрачно. — Не може да не си създал тук някаква система от агенти. Нека не си играем на криеница. Достатъчно съм кръстосвал Галактиката, за да съм стигнал вече своята политическа зрялост. Гледай да стигнеш до истината докато им отвлека вниманието с преговорите с библиотеката. И когато разбереш, че наистина са си позволили да ликвидират един човек, ще настоявам Трантор да вземе мерки и никое правителство в Галактиката да не си позволява да помисли дори, че може да ликвидира безнаказано човек на МБКА.

С това първата му среща с Абел приключи.

В едно поне Джунц беше прав. Официалните власти на Сарк винаги с готовност помагаха, щом нещата се свеждаха до уговорка с библиотеката.

Но времето щеше да покаже, че за всичко останало не бе прав. Агентите на Абел не успяха да открият никакви следи на територията на Сарк от изчезналия наблюдател.

Всичко това отне повече от единадесет месеца. Дори Джунц бе вече готов да се откаже и да си замине. Най-неочаквано ледът се пропука, но не в резултат от дейността на Абел, а от почти забравената стръв, която сам Джунц бе поставил. От Общинската библиотека на Сарк пристигна съобщение и благодарение на него Джунц се озова пред бюрото на служителя на Отдела за вътрешни работи на Флорина.

Служителят разгърна и последния лист, с което приключи подредбата на фактите в своята глава.

— И така, какво мога да направя за вас? — попита той.

— Вчера в 4,22 следобед получих съобщение, че във Флоринския клон на Общинската библиотека на Сарк са се опитали да задържат човек, който е поискал да прегледа два известни материала по космоанализа и не е бил саркит. Не ми казаха нищо повече.

Джунц говореше сухо и отчетливо. По едно време се наложи да повиши глас, за да не позволи на чиновника пред него да го прекъсне, и продължи:

— Вчера в хотела, в който съм отседнал, гледах телевизионните новини и съобщиха, че един от патрулите в същия клон на Общинската библиотека е намерен в 5,05 в безсъзнание. Смята се, че това е дело на трима флорини, които се издирват. В по-късните новини съобщението не беше повторено. Сега вече за мен няма никакво съмнение, че двата факта са свързани един с друг. Убеден съм, че човекът, който ми е нужен, се намира в ръцете на Службата за охрана. Поисках разрешение да замина за Флорина, но ми отказаха. Помолих да изпратят човека тук на Сарк, но отговор не получих. И дойдох при вас, за да ми обясните защо е всичко това? Или аз трябва да отида там, или човекът да бъде докаран тук.

— Правителството на Сарк не може да приема ултиматуми от офицери на МБКА — отговори с безжизнения си глас чиновникът отсреща. — Моите началници ме информираха, че вероятно ще ми зададете тези въпроси, ето защо ми е поръчано да ви кажа следното: човекът, който, както споменахте, е поискал да прегледа отделените в специален фонд книги, придружен от двама флорини — Пълномощник и някаква жена, действително е извършил нападение срещу патрул. Но все още не са хванати.

Джунц изпита горчиво разочарование и изобщо не се постара да го прикрие.

— Възможно ли е да са избягали?

— Не съвсем. Проследили са ги до пекарната на някой си Мат Коров.

— И са им позволили да останат там? — ококори очи Джунц.

— Говорили ли сте скоро с Негово превъзходителство Лудиган Абел?

— Какво общо има той…

— Имаме сведения, че често се срещате с него.

— Не съм се виждал с посланика от една седмица.

— В такъв случай ви съветвам да го посетите. Даваме възможност на престъпниците да останат невредими в пекарната на Коров с оглед на деликатните междупланетни отношения с Трантор. Имам инструкция да ви съобщя в случай, че сметна за необходимо, че Коров, както може би няма да се изненадате — сега вече лицето на чиновника се изкриви в някакво подобие на усмивка, — е добре известен на Службата ни за сигурност като агент на Трантор.