Кралица на магиите

ПРОЛОГ

който представлява разказ за Битката на Кралствата от западните земи срещу най-ужасното нападение на злия Кал Торак. По материали от летописа „БИТКАТА ПРИ ВОУ МИМБРЕ“

Когато светът беше млад, злият бог Торак похити Кълбото на Алдур и избяга, защото искаше да установи господството си над целия свят. Кълбото се съпротивляваше, огънят му осакати лицето и тялото на Торак със страшни обгаряния. Ала той не се отказа от Кълбото, защото то беше безценно за него.

По-късно Белгарат, вълшебник и ученик на Бог Алдур, поведе краля на алорните и неговите трима синове. Те успяха да си възвърнат Кълбото, като го измъкнаха от желязната кула на Торак. Торак се впусна по следите им, но гневът на Кълбото го отблъскваше и го тласкаше назад.

Белгарат постави Черек и неговите трима сина за крале на четирите велики кралства и заръча завинаги да бдят срещу Торак. И даде Кълбото на Рива, който трябваше да го пази. И каза, че докато Кълбото е в ръцете на потомците на Рива, западните кралства могат да бъдат сигурни за съдбата си.

Век след век течаха без никаква заплаха от страна на Торак, докато през пролетта на 4865 година кралство Драсния беше нападната от огромна орда надраки, тули и мурги. В центъра на това море от ангараки — хора от Източните кралства — се издигаше желязната шатра на онзи, когото наричаха Кал Торак, което означава и „крал“, и „бог“. Градове и села бяха изтрити от лицето на земята — изгорени, защото Кал Торак беше дошъл да унищожава, а не да завладява чуждите земи. Онези, които успяха да оцелеят, бяха предадени на жреците кролими, за да бъдат принесени по-късно в жертва според неописуемите по своята жестокост обичаи на ангараките. Никой от жителите на тези земи не остана жив, с изключение на онези, които избягаха в Алгария или бяха спасени в устието на река Алдур от корабите на Черек.

Следващата стъпка на ордата беше да нападне южна Алгария. Ала ангараките не намериха там градове. Алгарските конници, които бяха привикнали с номадския начин на живот, се изправяха пред нашествениците, нападаха ги в неумолими схватки и след това бързо се оттегляха. Седалище на алгарските крале беше Крепостта — създадена от хората планина с каменни стени, дебели тридесет стъпки. Ангараките напразно атакуваха Крепостта и накрая я обсадиха. Обсадата продължи осем години, без да им донесе победа.

Това позволи на Западните кралства да се подготвят.

Военачалниците се събраха в Кралския военен колеж в град Тол Хонет, националните различия бяха забравени и Бранд, регентът на кралство Рива, беше избран за върховен главнокомандващ на обединените армии на Запада. С него дойдоха двама странни съветници: много възрастен, но силен и енергичен мъж, който заяви, че добре познавал кралствата на ангараките, и една удивително красива жена със сребристобял кичур на челото, която се държеше повелително и царствено. Бранд се вслушваше в съветите и на двамата и се отнасяше към тях с изключително уважение.

Късно през есента на 4875-а година Кал Торак прекрати обсадата на Крепостта и се насочи на запад към морето, преследван от алгарските конници. През нощта улгите излизаха от пещерите си в планините и нанасяха страхотни удари на спящите ангараки. Ала силите на Кал Торак все още бяха неизброими. Пълчищата му спряха своя поход, за да се прегрупират, после продължиха по долината на река Аренд към град Воу Мимбре, като унищожаваха всичко по пътя си. В началото на лятото ангараките разгърнаха бойния си строй и се подготвиха да нападнат града.

В третия ден на битката три пъти прозвуча призив на боен рог. И портите на Воу Мимбре се отвориха, и мимбратските рицари се втурнаха в атака срещу първите редици на ангаракската орда. Железните подкови на бойните им коне тъпчеха и живи, и мъртви. Отляво нахлу алгарската кавалерия, драсниански копиеносци и войската на улгите. Отдясно атакуваха неустрашимите войни на Черек и легионите на Толнедра.

Нападнат от три страни, Кал Торак хвърли в боя военните си резерви. И тъкмо в този момент облечените в сиви одежди риванци, сендарите и астурианските стрелци с лъкове нападнаха войниците на Торак в гръб. Ангараките започнаха да падат, покосявани като житни снопове. Объркването им беше невъобразимо.

Тогава един изменник — магьосникът Зедар, припряно се втурна в черната желязна шатра на Кал Торак и каза на Прокълнатия:

— Господарю, безброй врагове са те заобиколили от всички страни. Дори облечените в сиво риванци се появиха до един на бойното поле, за да се опълчат срещу мощта ти.

Кал Торак се надигна, обзет от гняв, и рече:

— Ще се изправя срещу тях. И похитителите на Ктраг Яска, скъпоценния камък, който принадлежеше на мен, ще ме видят и ще се разтреперят от страх пред силата ми. Изпрати при мен кралете.

— Велики господарю — отвърна Зедар. — Твоите крале вече не са сред живите. Загинаха в битката. Същото сполетя и голяма част от жреците ти кролими.

При тези думи гневът на Кал Торак избухна със страшна сила, от дясното му око изригна огън, пламък лумна от черната дупка, където някога бе лявото му око. Той заповяда на слугите си да завържат щит на ръката му с отрязаната длан, после грабна ужасната си черна сабя и въоръжен по този начин излезе на бойното поле, за да се хвърли в битката.

В този миг сред риванските редици прозвуча силен глас:

— Торак, призовавам те в името на Белар. Нека спрат кръвопролитията. Ще се срещна в двубой с теб, за да разрешим изхода на битката. Аз съм Бранд, регентът на кралство Рива. Излез да се биеш с мен или се махни с отвратителната си войска и никога повече не нападай кралствата на Запада.

Кал Торак излезе пред пълчищата си и изрева:

— Кой се осмелява да изправи простосмъртната си плът срещу Краля на целия свят? Виж ме, аз съм Торак, Кралят на кралете, Богът на всички Богове. Ще те унищожа, креслив риванецо. Враговете ми ще погинат и Ктраг Яска отново ще бъде мой.

Бранд пристъпи напред. Носеше страшен, тежък меч и щит, обвит в сукно. Вълк с прошарена козина вървеше по стъпките на воина, снежнобяла кукумявка летеше над главата му. Бранд извика:

— Аз съм Бранд и ще се бия с тебе, подли Торак.

Торак видя вълка и кресна:

— Махни се, Белгарат! Бягай, ако искаш да спасиш живота си! — А към кукумявката се обърна със следните думи: — Отречи се от баща си, Поулгара. Нека аз стана твоя Бог. Ще се оженя за тебе и ще те направя кралица на света.

Ала вълкът нададе предизвикателен вой, а кукумявката — презрителен писък.

Торак вдигна сабята си и замахна с ужасяваща сила срещу щита на Бранд. Дълго се биха, размениха си много и страшни удари. Онези, които наблюдаваха, бяха удивени. Яростта на Торак стана неимоверна, сабята му се сгромолясваше непрекъснато върху щита на Бранд, докато регентът на Рива започна да отстъпва пред атаките на Прокълнатия. В този миг вълкът изръмжа и едновременно с неговия вой се разнесе писъкът на кукумявката; тогава силата на Бранд се възобнови.

С едно-единствено движение риванският регент смъкна от щита си сукното, което го обвиваше; в центъра на щита беше поставен кръгъл скъпоценен камък, голям колкото сърцето на дете. Торак се взря в щита, а скъпоценният камък заблестя и от него започнаха да изхвърчат пламъци. Прокълнатия се люшна назад, изтърва щита си, после сабята си. Вдигна ръце пред очите си, за да се предпази от страшния огън на камъка.

Бранд замахна и мечът му прониза наличника на шлема, заби се в кухината от изтеклото око на Торак и проникна дълбоко в главата му. Прокълнатия се олюля, нададе страхотен вик, изтръгна меча на противника си от раната и смъкна шлема си. Всички се отдръпнаха ужасени, защото лицето на Торак бе съсухрено, по него личаха следите на ужасно изгаряне и беше страшно да го гледа човек. Вместо сълзи, от очите на Торак се сцеждаше кръв. Той изкрещя още веднъж, когато зърна скъпоценния камък, наречен от самия него Ктраг Яска. Заради този камък Прокълнатия беше започнал войната срещу Запада. После Прокълнатия се сгромоляса и земята се разтрепери при падането му.

Страшен вик се разнесе сред пълчищата на ангараките. Обзети от паника, те хукнаха да бягат, ала армиите на Западните кралства ги преследваха, унищожаваха ги — и призори на четвъртия ден от началото на битката ордата на Кал Торак вече не съществуваше.

Бранд заповяда да му донесат тялото на Прокълнатия — искаше да види оногова, който се бе провъзгласил за крал на целия свят. Ала никой не успя да намери тялото. През нощта Зедар беше направил магия и бе преминал невидим сред армиите на Запада, отнасяйки останките от съществото Бог, което бе избрал за свой господар.

Тогава Бранд повика своите съветници и Белгарат му каза:

— Торак не е мъртъв. Само е заспал. Той е божество и не може да бъде убит от оръжие на простосмъртен.

— Кога ще се събуди? — попита Бранд. — Трябва да подготвя кралствата на Запада за неговото завръщане.

— Когато потомък на Рива стане крал и се възкачи на престола на Северното кралство — отвърна Поулгара. — Тогава Богът на злото ще се събуди, за да започне война с него.

— Но това няма да се случи никога! — намръщи се Бранд. — Доколкото зная, последният крал на Рива е бил убит заедно със своето семейство от нийсански убийци през 4002-ра година.

— Когато дойде времето, кралят на Рива ще се яви, за да поиска онова, което му се полага — каза жената. — Така гласи древното предсказание. Повече не мога да ти кажа.

Бранд заповяда на войниците да почистят бойното поле от труповете на ангараките, а после кралете се събраха на военен съвет пред портите на град Воу Мимбре. И мнозина възхваляваха Бранд.

И се чуха гласове на мнозина, че Бранд трябва да бъде избран за върховен владетел на всичките Западни кралства. Само Мергон, посланикът на империята Толнедра, възрази от името на своя император Ран Боруни IV. Бранд не прие честта, предложението отпадна и военният съвет на кралете свърши с мир. Ала в замяна на мира към Толнедра бе предявено изискване.

Горим, владетелят на улгосите, заговори пръв и високо каза:

— За да се изпълни предсказанието, трябва да има принцеса от Толнедра, която да се омъжи за краля на Рива. Според Пророчеството именно този крал трябва да спаси света. Боговете искат от нас да сторим това.

И отново се възпротиви Мергон от Толнедра:

— Тронната зала на риванския крал е пуста и мрачна, на риванския трон няма владетел. Как е възможно принцеса от империята Толнедра да се омъжи за несъществуващ призрак?

А жената, която се наричаше Поулгара, каза:

— Кралят на Рива ще се завърне, за да се възкачи на трона и да потърси невястата си. От днес нататък всяка принцеса от Толнедра трябва да се представя в тронната зала на риванските крале в деня, когато навърши шестнадесет години. Трябва да бъде облечена в сватбена рокля. И трябва три дни да чака идването на Краля. Ако той не дойде да я потърси, принцесата е свободна да се върне при баща си и да стори онова, което й повели неговата воля.

А Мергон извика:

— Цяла Толнедра ще въстане срещу това унижение! Не! Няма да допуснем такова нещо!

— Предай на твоя император, че такава е волята на Боговете — каза мъдрият Горим, кралят на улгосите. — Кажи му и че в деня, когато Толнедра не се подчини на тази повеля, всичките Западни кралства ще обединят силите си срещу нея ще разпилеят синовете на Недра по всички посоки на вятъра и ще рушат мощта на империята, докато Толнедра престане да съществува.

Осъзнал силата на сплотените армии, Мергон се съгласи. И всички се споразумяха да спазват уговорката и я скрепиха с клетвите си.

А когато това беше сторено, благородниците на раздираната от междуособици Арендия отидоха при Бранд и казаха:

— Кралят на мимбратите е мъртъв, херцогът на астурианците също се пресели в небитието. Кой ще ни управлява? Вече две хиляди години между Мимбре и Астурия се води кръвопролитна война, която съсипва прекрасната Арендия. По какъв начин можем да станем отново един народ?

Бранд дълго мисли и после каза:

— Кой е наследникът на мимбратския трон?

— Кородулин. Той е престолонаследникът на мимбратите — отговориха благородниците.

— А коя е наследницата на астурианската династия?

— Маясерана, дъщерята на астурианския херцог — отвърнаха те.

— Доведете ги при мен! — повели Бранд. И когато заповедта му беше изпълнена, каза на двамата млади: — Кръвопролитните разпри между Мимбре и Астурия трябва да спрат. Чуйте волята ми. Вие двамата ще се ожените и така двата рода, които толкова дълго враждуваха, ще се обединят.

И девойката, и младежът възнегодуваха срещу думите му, понеже сърцата им бяха пълни с древната омраза и гордост на родовете им. Ала Белгарат извика Кородулин и поговори с него насаме. А Поулгара отведе Маясерана на уединено място и дълго разговаря с нея. Никой не научи нито тогава, нито по-късно, какво беше казано на двамата млади, но когато Маясерана и Кородулин се върнаха при Бранд, те вече бяха доволни, че ще се оженят. Така свърши съветът на кралете след битката при Воу Мимбре.

Преди да се отправи на север, Бранд каза на всички крале и благородници:

— Тук постигнахме много споразумения, които са добри и ще пребъдат. Обединихме усилията си срещу ангараките и ги надвихме. Злият Торак е съкрушен. А спогодбата, която постигнахме, подготвя Западните кралства за деня на Пророчеството, когато кралят на Рива ще се завърне, а Торак ще се пробуди от дългия си сън и отново ще се вдигне на бран, за да установи господството си над света и да го превърне в своя империя. Всичко, което трябваше да бъде извършено днес, за да се подготвим за великата и последна война, вече е сторено. Нищо повече не можем да направим. Тук, както пожела Съдбата, бяха излекувани раните на Арендия и междуособиците, раздирали държавата повече от две хиляди години, бяха прекратени. Искам само да ви кажа, че съм доволен от постигнатото. Нека Боговете ви пазят — и сбогом!

И Бранд препусна с коня си на север заедно с прошарения мъж, който беше Белгарат, и с царствената Поулгара. В град Камаар, в кралство Сендария, се качиха на кораб и отплаваха за Рива. И Бранд вече не се завърна в Западните кралства.

Ала за спътниците му се разказват безброй легенди. Какво в тях е истина и какво измислица, никой не знае.