Краят на западната цивилизация

1. Що за народ са българите?

През Първата световна война цар Фердинанд „прикачва“ България към „централните сили“ (Германия, Австро-Унгария и Турция). След поражението упрвляващите династии в победените страни (с изключение на Кобургите в България) губят троновете си, а България загубва територии и плаща репарации. През Втората световна война цар Борис присъединява България към оста „Рим-Берлин-Токио“ и тя отново е сред победените — където е България, там е поражението. След войната България е съюзник и сателит на СССР и той се разпада. Днес България отново безпогрешно избира погрешната посока — присъединява се към губещата страна: САЩ-НАТО… Всъщност, към поредната национална катастрофа я присъединяват управниците й, а народът им е робски покорен и не им търси отговорност.

Българите дават мило и драго, за да бъдат роби. Може би това е единствената кауза, за която един българин би решил да рискува живота си. Не всеки българин е такъв, но повечето са.

Това се дължи на социалния инфантилизъм, зародил се в недрата на турското робство, когато българското общество се разпаднало (атомизирало), изчезнало е усещането за общност и дори днес светът за всеки свършва на прага на къщата му — отвъд него е чужда територия, подлежаща на опустошаване и плячкосване. Народите, у които съществуват обществени структури, се съпротивляват на изпитанията колективно. У деструктурирания български етнос всеки се е спасявал поединично, често за сметка на другите.

Българинът си остава 6-годишно дете дори, когато е на 60 години. Той може да натрупа битов опит и висока професионална квалификация, но не узрява в социално отношение и си остава малко дете. Късогледо прагматичен, като дете („Какво ще ми дадеш, за да си измия зъбите?“), той има нужда някой да се грижи за него, да го наставлява и наказва, да го спасява и да отговаря за поведението му (децата са безотговорни). Затова винаги е нужен Голям брат с пръчка в ръка, бил той германец, руснак или американец. А ирландците, шведите или унгарците не се нуждаят от Голям брат… Детето нито вижда действителните опасности, нито има смелост да им се противопостави, когато ги види.

Инфантилността не се предава генетично. Тя се възпитава. „Преклонена главичка сабя не сече“, „Срещу ръжена не се рита“, „Ти не се бъркай, нека някой друг да рискува, а при успех ти да дойдеш наготово и с голямата лъжица да гребеш от кацата с мед!“… Така се създават шмекери и селски хитреци.

Българи, не се скривайте зад Ботев и Левски! Една шепа хора не могат да измият малодушието и овчедушието на цял един народ. При това тази шепа хора винаги е била порицавана, избягвана и предавана от съвременниците си, останали верни поданици на „легитимната власт“.

Не се крийте зад успехите в началото на XX век и героизма на българския войник през Балканската война! Това е миг в историята, а тя не се състои само от един миг.

Авторът на тези написани с болка редове е българин, който при никакви обстоятелства няма да смени националността си. Истината е горчива. И все пак е истина.

2. България и демокрацията

В края на 80-те години висшата номенклатура на източноевропейските страни извърши държавна измяна (освен „измяна на идеите“) в полза на западните „елити“ и… в своя полза. След банкрута на „социалистическата“ система номенклатурчиците пожелаха да се превърнат в капиталисти чрез ограбване на „общонародната собственост“. Западът постави условие в източноевропейските страни да се съсипе и унищожи всичко, което не му е нужно и те да се върнат с 1–2 века назад в историческото си развитие. Превърнати в колонии или протекторати, те щяха да бъдат най-удобни за експанзия и експлоатация.

Планът бе еднакъв за цяла Източна Европа, но в различните страни се прилагаше в различни варианти, непрекъснато актуализиран, в зависимост от срещания отпор. Така се усъвършенствуваха технологиите за поставяне на „негодниците“ „на мястото им“.

Най-драстичният вариант на американския експеримент се проведе и продължава в България, защото тук нямаше никаква съпротива. С участието на водещи български икономисти бе изготвена програмата „Ран-Ът“ за „преструктуриране“ и „оздравяване“ на българската икономика, която и досега не е публикувана, но се изпълнява стриктно. По същество това е план за унищожаването на икономиката и постепенно изтребване на населението. В България бяха командировани американци от български произход (Константин Мишев, Алекс Алексиев…), които да съсредоточат усилията си към унищожаването на ключовите отрасли: военно-промишления комплекс (ВПК), електрониката, енергетиката, машиностроенето, високите технологии (например ДЗУ)… Унищожаването се извършваше под контрола на МВФ и Световната банка. Незакритите предприятия се приватизираха на безценица (80% приватизирани предприятия за 3 милиарда долара). Доходите на населението намаляха около 5 пъти, фактически бяха премахнати безплатните здравеопазване и образование, а драстично бяха повишени цените на енергията, транспорта, водата… Приватизираните предприятия дават по-некачествена и по-скъпа продукция.

Рязко влошените условия на живот доведоха до намаляване на населението от 9 на малко над 6 милиона души (без да е имало война или тежко природно бедствие, ако не се смятат за бедствия демокрацията, либералната пазарна икономика и приватизацията) — главно поради емиграцията на лишените от поминък хора, повишената смъртност и намалената раждаемост.

Извършва се умело управлявана от демократичните правителства деградация на цялото общество: икономика, образование, наука, култура, обществен живот. Хората са изолирани един от друг и насъсквани едни срещу други. Всички, включително и новия-стар „елит“, живеят в стресова ситуация.

На всичко това българите реагираха и продължават да реагират с овчедушно примирение, вайкане, оплаквания и очаквания някой друг да ги спаси. Това е поведение на малки деца, изведнъж оказали се безпризорни. Вниманието им лесно може да бъде отвлечено с дребен (дори инсцениран) политически, криминален или битов скандал и да забравят за истинските причини и следствия на сполетялата ги беда.

Вярно е, че превърналият се в Мафия „елит“ взема всички мерки, за да не възникнат народни структури за съпротива и самозащита: абсолютен контрол върху медиите и цялата пропагандна машина, икономиката (включително „сивата“), силен репресивен апарат (100 хил. полицаи, 100 хил. охранители, 70 хил. войници), контрол върху всички организации, включително и политически „опозиционните“ и профсъюзите. Всъщност, днес българското общество е силно тоталитарно, управлявано чрез демократични ритуали без значение, при невероятно висока секретност във всички области на обществото (но при пълна „прозрачност“ за дребните произшествия и сензации). В сравнение с него, обществото на реалния социализъм бе направо отворено общество.

Подобни мерки са взети и в другите източноевропейски страни и там хората също живеят по-бедно и по-несигурно от преди. Но те бедствуват с месечни заплати от по 300–400 долара (някъде и повече), а в България официално средната заплата е около 100 долара. Това е така, защото там има някаква съпротива, въпреки „съвършените“ американски сценарии за унищожение. В България хората дори не се сещат да бойкотират управниците си (да не бъдат съучастници в унищожаването си): да бойкотират вносните (вражески) стоки, унищожаващи българското производство, обществените прояви, организирани от Мафията, „изборите“ (в които всички кандидати са нейни), които тя провежда…

Пасивното, апатично българско стадо (а не общество), въпреки отрицателното си отношение към НАТО, след като допусна унищожаването на ВПК и армията, малодушно ще допусне България да бъде въвлечена в тази престъпна и терористична организация — нещо, жизнено важно за… САЩ.

При продължаващата социална незрялост, страхливост и малодушие на българите „закриването“ на България и изтребването на българите, дори и на компрадорския „елит“, е въпрос на време. Ще бъде жалко, но заслужено.

30 юни 2001