Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)

Ватикана — Лареджа. 25 декември 1999

Той отмести очи от телевизора и се осмели да погледне колегите си. Франческо и Викториана седяха като вкаменени, вторачили поглед в екрана, без да могат да проумеят на какво са станали очевидци. Кардинал Лареджа познаваше много отдавна мошеника Франческо, но за пръв път го виждаше уплашен.

— Какво направихме? — попита Викториана.

По лицето й се стичаха сълзи, а дългите й бели пръсти трепереха.

Франческо стана рязко и се отдалечи от тях. Застана до прозореца и се престори, че гледа нещо на улицата.

— Вече няма значение.

Лареджа надигна огромното си туловище от стола. Чувстваше се много стар. Победен и изтощен. Непотребен.

— Вероятно трябваше да стане така — тихо каза той. — Може би сме само изпълнители на пророчеството…

Франческо се обърна рязко към него. Слабото му лице почервеня.

— Да, кардинале, но все пак въпросът остава — за кое пророчество става дума?

Скоро щяха да разберат.