Кутията на шута (Пиеса в пет действия)

Действието се развива в двустайния панелен апартамент на семейство Нора и Панталей Писанджиеви в софийския квартал Надежда.

Сцена 1

Спалнята в апартамента на семейство Писанджиеви.

Хладна неделна сутрин. Нора и Панталей се борят за завивката в леглото.

Нора (сърдито) Мътните те взели, Панта! Пусни завивката!

Панталей (стреснато пуска завивката) Извинявай, Норче.

Нора Не ти искам извиненията! Една неделя има в седмицата за наспиване, ама как да знаеш, като през останалите дни безделничиш и ти е все едно.

Панталей Ето завивката, на ти и възглавницата ми (бута ги към нея)

Нора Слушай, Панта! (отхвърля завивката и сяда в леглото) Реших! Ако и тази седмица не си намериш работа — другата неделя си заминавам.

Панталей Къде?

Нора В Лом, къде? Вече предупредих мама.

Панталей (също сяда в леглото) Недей! (опитва се да я погали по главата, но тя избутва ръката му)

Нора Седем години с теб! (хваща се за главата) Боже мой! В квартал Надежда!

Панталей Ами гледай с надежда, Норче.

Нора И бръчки вече имам.

Панталей Не ги виждам.

Нора На̀, тук на челото (прокарва показалец хоризонтално през челото си) и тези в двата края на устните. Животът ми мина.

Панталей Превърнала си се в истинска жена.

Нора Не искам да съм жена. Искам да съм момиче.

Панталей Е, добре. Голямо момиче.

Нора Оф, не ми дрънкай врели-некипели. Знаеш ли какви момичета идват във фризьорския, а? Знаеш ли?

Панталей Това им е работата на момичетата.

Нора И какви разкрасяващи процедури правят, не само да замазват положението с едната му там прическа. Ама мъжете им пари изкарват, не са лентяи като теб.

Панталей Не съм такъв.

Нора Като не си такъв — намери си работа!

Панталей Та аз работя, само че ти не виждаш.

Нора На твоите драсканици ли се надяваш?

Панталей Не си ги чела.

Нора Че имам ли време? И какъв писател си, като никой не те издава? Защо никой не е чувал за писателя Панталей Писанджиев, а?

Панталей Ще чуят.

Нора Ще чуят друг път! Кой ще иска да посегне към писател с такова име? Я сложи там нещо по̀ така.

Панталей Че аз точно зад името си заставам.

Нора Трябва да звучи бестселърско. Пък твоето — хм, Панта, някой си. Сложи примерно Спидуотър, или нещо от сорта, ама да хваща окото.

Панталей И като хване окото, нали после ще трябва да се чете.

Нора Важното е човек дори в супера да е отишъл за сирене, да се спре пред книга с такова име, да се зачуди, да посегне.

Панталей Това не е литература, а стока. Тя затова е сложена при тоалетната хартия. Да вървят комплект.

Нора То пък в книжарницата кой ще посегне на Панта някой си.

Панталей Името, та името. Това не означава, че не съм автор. Пиша, а това ме изтощава.

Нора На мен във фризьорския салон да не ми е по-леко?

Панталей Нощем не спя, разигравам наум сюжети.

Нора Така ти се пада.

Панталей Строя сцени. Провеждам диалози. Страдам.

Нора Страдай! Ама като отворя хладилника, твоето страдание не го е напълнило. Празен. Ако не съм аз…

Панталей Знаеш, че е временно.

Нора Безотговорен си и това е! Уредих те контрольор в Градския транспорт, а ти избяга.

Панталей Че там нали ме пребиха? Не е за мен.

Нора Не било за него. Че какво толкова? Няколко шамара.

Панталей И юмруци, ритници.

Нора Е, добре.

Панталей И бастун с извита дръжка.

Нора Извита, права, все тая.

Панталей Да, ама на моя гръб.

Нора И какво толкова стана?

Панталей Лека телесна повреда, ето какво стана.

Нора Ами лека е, нали това казвам.

Панталей И седмица в болницата.

Нора Оф, не ми припомняй, че що пари заминаха там…

Можеше да излезеш от болницата още на втория ден, а не да се излежаваш като фараон в саркофаг цяла седмица.

Панталей Щом бях в състояние да ходя.

Нора Започни да плащаш сметките и друга песен ще запееш. Утре си подаваш молбата и се връщаш в градския!

Панталей И пак да ме пребият!

Нора Ами да те пребият, като не си затваряш очите, когато трябва.

Панталей Че нали точно за това ми плащат. Да не си затварям очите.

Нора Че ти и мен ще ме глобиш така! Обаче отказвам да те издържам повече. Отивам при мама и само революция може да ме спре.

Панталей Ще стане, ако трябва!

Нора Какъв си шут, Панта.

Панталей Шут?

Нора Да — шут.

Панталей Ами като се замисля… (почесва се по главата) Шут може да не е лоша роля. Че и добре платена.

Нора Ще те търпя без работа още само седмица. После заминавам при мама в Лом. Дай завивката! (дърпа завивката и се завива през глава)

Панталей, облечен в пижама, става, обува чехли и с тихи стъпки излиза от спалнята.

Сцена 2

Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.

Нора Писанджиева е в леглото, върти се и се опитва да заспи. От съседния апартамент се чува силен звук от бормашина.

Нора (отхвърля завивката от главата си и вика) Простациии! Кой ви докара в София бе? Тук да не ви е промишлена зона? (мята завивката обратно върху главата си)

Бормашината спира за малко, но само след миг отново се включва. Към нея се присъединява и втори инструмент — чук. След кратка пауза Нора отново показва лицето си.

Нора Алооо, майсторе! Днес е неделя. Ходи пий едно кафе. Ама дъълго.

Бормашината спира, но чукът продължава да блъска.

Нора Хайде бе, и другарчето да спира! Двете кафета са от мен. Обадете се после за парите_(снижава глас)_ Пък може и вкъщи да свършите нещо полезно, че този моя… Пък да го вземете на работа с вас, а? Стига се е лиготил с това писане. Занаят му трябва, занаяят. (Провиква се силно) Алооо, майсторе, имате ли нужда от чирак?

Чукът спира да блъска.

Майстор (вика през стената) Какво може?

Нора (силно) Ами… Не знам.

Майстор Да бърка цимент може ли?

Нора Ако не може — ще погледне в интернет. Някое клипче там… Как се бърка цимент — като за профани.

Майстор Профан ли е?

Нора А, не е. Интелектуалец е.

Майстор Значи безполезен.

Нора (снижава глас) Е, чак пък.

Майстор Здрав ли е?

Нора Подсмърчаше миналата седмица и кашляше, ама сега си е на крака.

Майстор Мускули има ли, питам.

Нора (след кратко мълчание) Не бих казала.

Майстор Нищо не разбрах.

Нора Какво не разбра?

Майстор Мускули, бре! Има или няма?

Нора Няма.

Майстор Е, за к’во става тогава?

Нора (на себе си) То и аз се чудя_ (провиква се)_ Ама може да ви оправя сметките, или нещо такова.

Майстор Наш’те сметки са прости. Дръж си го там!

Бормашината се включва, чукът започва да удря.

Нора Простаци!

Сцена 3

Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.

Влиза Панталей, облечен в анцуг. Бормашината и чукът са спрели.

Панталей Чу ли чука, Норче?

Нора Подиграваш ли ми се, а? Подиграваш.

Панталей Чула си го.

Нора Та ние сме в Надежда!

Панталей Ами смени го с всяко друго място, щом искаш. Това е! Чукът си е чук.

Нора (хваща се за главата) Какво израстване пропуснах! Каква кариера! Ама не — с теб ще живея. Тук!

Панталей Нищо не си пропуснала, Норче. Освен Коледното тържество на колежките миналата година.

Нора Пак заради теб.

Панталей Но пратиха парче от печената пуйка на следващия ден.

Нора Беше жилава вече. Яж ти вчерашна пуйка.

Панталей Ял съм.

Нора Не се заяждай, Панта!

Нора покрива главата си със завивката, но само след миг отново се показва.

Нора Какво ли разбираш ти от професионално израстване. Та, кажи сега за чука.

Панталей (ентусиазирано) Чукът блъска, нали? И както блъска, така намества мислите в главата ми.

Нора (иронично) Сериозно!

Панталей Като модулите в играта Тетрис. Всяка мисъл има собствена форма и съответства на точно определено място в целия пъзел. Когато го наредиш в хоризонтала, преминаваш на следващо ниво.

Нора Това ли дойде да ми кажеш в неделя сутрин?

Панталей Същото като в сюжетите. Всичко трябва да се подреди в определен ред, в определено време и с определени герои.

Нора (маха с ръка подигравателно) Е, ти си силен в сюжетите.

Панталей Между другото, къде са двете златни пари, които ни подариха на сватбата?

Нора Не смей да ги пипаш, злодей!

Панталей И празна кутия ми трябва.

Нора Не ме занимавай повече! Изпразни си сам някоя, щом искаш.

Панталей Сюжет, Норче! Мисъл.

Нора Оф, Панта. Другата седмица заминавам за Лом.

Нора, облечена в пижама, става и замята покривката върху леглото. Двамата с Панталей излизат от спалнята. Бормашината и чукът отново се включват на работа.

Сцена 4

Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.

Нора Писанджиева, облечена в домашен халат, влиза в спалнята и слага ухо на вратата.

Нора Излезе ли тоя човек? Хм, шматка такава. Още е тук. (изправя се) Пък аз ще се правя на сърдита и няма да излизам. Стига е вирил краци на дивана по цял ден. Ама и аз добре го наредих. Ей, мама му стара, това са мъжете! Само ултиматум ги оправя. Женският ултиматум е като оръдеен залп право в корпуса на дървен кораб. Разбива го на трески и го потопява за секунди. И ако не му подадеш ръка, то тогава… Е, аз ще му я дам. Къде ще търся друг? Че какво му е на Пантата? Да не е по-лош от другите? Пък и мама едва ли има нещо против да й погостувам малко. (провиква се) Панта! Пантааа!

Сцена 5

Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.

Влиза Панталей, който още е по анцуг.

Панталей Тук съм, Норче, стига си викала. Все пак е неделя.

Нора Кажи го на онези с бормашината и чука. (обръща се към стената) Алооо, майсторите! Тука ли сте, бре?

Оттатък стената никой не се обажда. Бормашината и чукът също не се чуват.

Нора Значи, уредила съм те с работа. Отиваш да бъркаш цимент и точка!

Панталей Не ми отива.

Нора А да вириш краци на дивана по цял ден ти отива!

Панталей Е, нали имам цяла седмица да си намеря работа?

Нора И нито ден повече!

Панталей (вдига тържествено длан) Дадено.

Нора Тия ни разбиха съня (сочи към стената), пък сега сигурно си пият кафето.

Панталей Пуснах кафеварката.

Нора Поне нещо си свършил.

Панталей Ти отивай, а аз идвам след минутка.

Нора И да не те чакам!

Панталей Сегичка.

Нора излиза от стаята и Панталей остава сам.

Сцена 6

Спалнята в апартамента на Нора и Панталей Писанджиеви.

Панталей обикаля напред-назад.

Панталей Хм, къде ли е скрила златните парички?

Кляка и започва да шари с ръка под леглото.

Панталей Притрябвали са й на Норчето паричките. Хич не й трябват, ама на — пази ги. Взимам ги за седмица-две, пък после… Ще види тя кой е Панталей Писанджиев и какво може! Аа-ма-ха! Ама тя да ми намира всякаква си там работа… Няма да стане! (изправя се на крака и сочи вратата) Ей, ама и тя е дявол, значи. Ултиматум, братче. Женският ултиматум е като удар на шпага право в сърцето на мъжа и броня за него няма. Виж, да бяха сълзи, с целувки да ги попия, а то… (навежда се и бърка под матрака) Ооо, къде били! (изважда малка кутийка за бижута и я отваря) И двечките! (изважда парите и ги прибира в джоба на анцуга си, а кутийката връща обратно под матрака. Изправя се)

Майстор (провиква се зад стената) Алооо, интелигенцията. Ще бъркаш ли цимент, бре?

Панталей (върти глава и се ослушва) Някой викна ли?

Майстор Викна, викна, ами. Ще бъркаш ли цимент, питам?

Панталей Ще бъркам, ама друг път! (завърта пръст на слепоочието си) И тоя луд някакъв. (провиква се към стената) Това с цимента го нямам в сценария.

Майстор Гледай да не объркаш сценария, братче, че втора покана нема да има.

Панталей Ти не бери грижа за него. Гледай си там дупките_(обръща се в посока вратата)_ Идвам, Норче! (излиза от спалнята)

Бормашината от другата страна на стената се включва отново.