Кутията на шута (Пиеса в пет действия)

Действието се развива на няколко места в София, както и в една психиатрична клиника в околностите на града.

Сцена 1

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Докторът е по бяла престилка, седи на стол зад бюрото и разглежда някакви досиета. Бандит 1 и Бандит 2 влизат, като въвеждат Панталей, хванат под мишници. Бандитите носят завързани кърпи на лицата си, така че са открити само очите им. В колана на Бандит 2 е затъкната гумена палка и оттам стърчи дръжката й. Панталей е по анцуг и с шутовска шапка на главата. Слагат Панталей на стола пред бюрото на доктора. Докторът продължава да пише и не обръща внимание на посетителите.

Бандит 1 Докторе, този нещо се е чалнал. (сочи Панталей)

Доктор (без да вдига поглед от папката) М-даа, приема се. Чалнал се е.

Бандит 1 Трябва да подпише документ, а чутурата му не го слуша.

Доктор (записва нещо в папката) Записвам: чутурата.

Бандит 2 Не му гледайте шутовската шапка, тя си е съвсем на място.

Доктор (изненадано) Шутовска? (поглежда към Панталей и го познава) Докторе!

Бандит 1 Този не е доктор, докторе.

Доктор Шарлатанин?

Бандит 1 Не — шут.

Доктор Шарлатанин значи.

Панталей (шепнешком към доктора) Предписана ви е доза, не се измъквайте!

Бандит 2 Нормален шут.

Доктор (към Бандит 2) Съвсем ме объркахте. Водите ми чалнат, чутурата не го слуша, а той е нормален шут.

Бандит 2 Ами, да. (сочи Панталей) Не виждате ли шутовската шапка? Значи е шут.

Доктор Ами по тази логика, ако му сложим престилка — не става ли доктор?

Бандит 2 Ама той няма.

Доктор Ами ако е имал?

Бандит 1 И да е имал, това не го прави такъв. Той си остава шут.

Доктор Интересно.

Бандит 1 Ако се е правил на доктор някога, пациентите му трябва да са още по-чалнати от него. Със сигурност ги е влошил.

Бандит 2 (смеейки се) Ако не са умрели вече.

Доктор Твърде интересно.

Панталей Риба, кон и колело.

Бандит 1 (сочи Панталей) Ето — шут е, ама е чалнат.

Доктор М-даа, приема се. А какви са симптомите?

Бандит 1 Не подписва декларация за сътрудничество между бъдещия цар и Синдиката на градските бандити.

Доктор А това не е ли по вашата част? Накарайте го!

Бандит 1 Не можем. Трябва наистина да е луд, за да ни отказва. Иначеее… (размахва ръка над главата на Панталей)

Доктор Хм, интересни симптоми. Не помня друг подобен случай.

Бандит 2 И все повтаря: риба, кон и колело.

Доктор Е, това вече е в реда на нещата. Но да не подписва? Хм!

Бандит 1 Хайде, докторе! Дайте му нещо там… И да свършваме.

Доктор Опасно състояние.

Бандит 1 Опасно ли? Колко?

Доктор Неизвестно колко. Тъкмо това му е опасното.

Бандит 2 Докторе, направете нещо!

Доктор М-даа, приема се. Ще действаме, но дотогава трябва да го пъхнем в изолатора.

Бандит 1 Къде?

Доктор (посочва врата, противоположна на входната) Ето там.

Бандит 1 и Бандит 2 подхващат Панталей, който се гъне и прави опит да се съпротивлява, но не успява. Пъшкайки, двамата бандити успяват да го набутат в изолатора и затварят вратата зад него.

Сцена 2

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Бандит 1, Бандит 2 и докторът стоят пред затворената врата на изолатора.

Бандит 1 Оф, (държи се за кръста) ама и тоя е един…

Бандит 2 Тежи пустинякът.

Доктор Нараненият разсъдък тежи. Комоцио церебри.

Бандит 1 Страшно ли е, докторе?

Доктор Много.

Бандит 1 (към Бандит 2) Видя ли какво направи?

Бандит 2 А кой ми каза да му освежа тиквата?

Бандит 1 А ти защо го прасна така? Я дай това да ти покажа как се прави!

Бандит 2 Ще ме праснеш, ама не си познал. Да ми прецакаш пенсията ли искаш?

Бандит 1 То пък една пенсия…

Доктор (вади от джоба на престилката си малко шишенце и го показва на бандитите) Ще вземате по едно зелено хапче сутрин след закуска, и по едно зелено и едно жълто на обед — след храна. Вечер преди лягане — двойно от обедния коктейл. Ето така. (отваря шишенцето и гълта няколко хапчета)

Навън се чуват силни гръмотевици.

Бандит 1 К’во става?

Бандит 2 Буря.

Бандит 1 (към Бандит 2) Ти чадър защо не носиш?

Бандит 2 Нали нося палка? Или едното или другото.

Бандит 1 Сега как ще излезем?

Бандит 2 И кокалите ли са ти гнили?

Бандит 1 Главата ти е гнила, щом питаш.

Бандит 2 инстинктивно попипва главата си.

Сцена 3

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Гръмотевиците вън зачестяват и думкат оглушително. През вратата нахлува Панталей, запъхтян, облечен в анцуг и с корона на главата. Шутовската шапка я няма.

Панталей (развълнувано) Спрете онзи маниак! Ще ни избие!

Бандит 1 К’во става тук бе, мама му стара?_(към Бандит 2)_ Защо си го пуснал?

Бандит 2 Ама аз…

Бандит 1 (към Бандит 2) Дръж го!

Панталей (дърпа се в ръцете на Бандит 2) Ще ни избие, шутът му с шут. Всички ни ще избие!

Бандит 2 (към доктора) К’ъв е тоя мижав изолатор, бе?

Доктор Железобетон.

Бандит 2 Панел? Добре, че още не ви е паднал на главата! (дърпа Панталей към вратата на изолатора) Ела ми тук, шут такъв!

Панталей Не съм шут! Сега съм цар, че онзи лудия се отказа. Стресира се, значи. Обещания… Обвързаности.

Доктор Приема се.

Бандит 1 Докторе, пийте си хапчетата, бе! Как така се приема?

Панталей Ами така. Аз съм си аз, тоест той (дърпа се и сочи вратата на изолатора), ама от бъдещето.

Бандит 2 (към Панталей, който буйства в ръцете му) Не се прави на луд! (обръща се към доктора) Усмирете го най-накрая!

Доктор (бърка в джоба на престилката и вади шишенцето) Две хапчета от жълтите и две от зелените. През шест часа. Втората седмица — през осем часа.

Бандит 1 Че и корона сложил!

Панталей Да не съм я искал? Натрапиха ми я. Онзи отказа да изпълнява уговорките значи. Ще го претрепят, ако не спази обещаното, дето шутът му уредил.

Доктор И слабително — две лъжици. Орално_(прибира обратно шишенцето в престилката)_

Панталей Докторе, нямам запек. Имам тревога.

Бандит 1 (към Бандит 2) Вкарай го обратно в изолатора.

Панталей (дърпа се силно) Неее! Не може да се виждам със себе си от миналото! Ще се зациклим в нищото.

Доктор Как така нищото? Та това тук е клиника!

Бандит 1 (хваща се за главата) Ей, ама тука е пълна лудница!

Доктор И по-добра няма да намерите.

Панталей Тръгвам си. Вие само ме пратете, тоест мен, ама от сега, да си оправя бакиите. Където съм бил и каквото там съм обещавал. И кутията му вземете! Тя е празна. Мираж. Пълна измама, но работи. Не разбирате ли? Алчността ще ви погуби! Сегашният ми аз вътре не подозира какво е надробил, глупакът му неден. То аз ако можех да се върна по-назад във времето, ама на — не ми стигна енергията за повече.

Бандит 1 Ще ти дам аз едно дробене. Кой си мислиш, че си? Днешен ли, утрешен ли — не знам, ама сега ще разберем. (обръща се към Бандит 2) Я пак му освежи тиквата на тоя, ама внимателно, че… (Бандит 2 изважда гумената палка и я размахва над главата на Панталей)

Панталей (вдига ръка да се предпази) Е-ей, по-леко! (чува се силна гръмотевица) На! Чувате ли? Енергията предизвика примка във времевата линия.

Бандит 2 спира и притеснено започва да се ослушва. Държи ревера на Панталей с едната си ръка, а с другата си ръка все още стиска палката. Бандит 1 запушва ушите си, а Докторът припряно започва да бърка в джобовете на престилката си.

Бандит 1 (освобождава ушите си) Какво беше това?

Панталей Запалена е машина на времето. Толкова ли е сложно за разбиране? Аз съм бил тук, ама преди. Тоест сега съм в изолатора, ама като шут.

Докторът вади шишенцето с хапчетата от джоба на престилката си и започва да го тръска в устата си. Панталей продължава да се гърчи в ръцете на Бандит 2. Бандит 1 доближава вратата на изолатора и я отваря, за да вкарат Панталей. Отвътре се чува гласът на Панталей: „Риба, кон и колело“. Бандит 1 мигом затръшва вратата и се хваща за сърцето.

Бандит 1 (заеква) Той! Той… е вътре!

Бандит 2 (пуска Панталей) Кой?

Бандит 1 Шутът, как кой?

Бандит 2 (сочи с палката Панталей) Те го на!

Бандит 1 Толкова ли си тъп? Щом казвам, че е вътре — значи е вътре (припряно бърка в джоба на престилката на доктора) Дайте и от жълтите и от зелените и от червените. От всичките дайте.

Доктор Червени нямам.

Бандит 1 Ама аз видях.

Доктор М-даа. Кръвоизлив в очите, първа степен. Две денонощия престой на тъмно.

Бандит 2 Сетих се! Гадината има брат близнак и сега ни разиграва.

Доктор (изсипва няколко хапчета в ръката на Бандит 1) Хайде, на един път!

Бандит 1 Ама че работа! (повдига кърпата от устата си и гълта хапчетата от шепата си)

Панталей (сочи Бандит 1) Слабително няма ли да му помогне?

Доктор Приема се значи. И хапчета и слабително.

Панталей И клизма.

Бандит 2 (сочи с палката към Панталей) Признай! Близнаци сте.

Панталей Сам съм, други няма.

Бандит 2 Лъжец! А онзи вътре? (сочи с палката вратата на изолатора)

Панталей Нали ви обясних? Онзи вътре пак съм аз, ама от сега. А пък аз съм той от след това.

Бандит 2 (пляска се по челото) Ще полудея!

Панталей (към Бандит 2) Горкият! Не стига, че е с язва и забравя, сега пък и това (обръща се към Доктора) Докторе, направете нещо!

Бандит 2 (обидено) Не забравям! (прибира гумената палка в пояса си)

Панталей (към Бандит 2) Да бе, хич! Забравили сте да си платите членския внос в Синдиката на градските престъпници за цели три месеца и оттам ще ви изключат. Следствие на това, декларацията за сътрудничество, която ще ви разпише онзи шут, тоест аз, ама от сега, се оказва спорен документ. Невалиден, значи.

Доктор (към Бандит 2) Жълтите хапчета — през осем часа, след хранене.

Бандит 1 И клизма, Докторе!

Доктор И клизма с топла вода, вечер преди лягане.

Панталей И веднага в изолатора. Лудостта е заразна.

Доктор (към Панталей) Благодаря, колега! (към Бандит 2) И в изолатора.

Панталей И двамата!

Доктор И двамата (подкарва Бандит 1 и Бандит 2 към вратата на изолатора)

Отвън се чува силна гръмотевица и осветлението изгасва. Когато отново светва, Панталей е изчезнал.

Сцена 4

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Бандит 1, Бандит 2 и Докторът стоят и напрегнато се ослушват. Изглеждат объркани и притеснени.

Бандит 1 К’во стана?

Доктор Авария стана. Нормално, значи.

Бандит 1 (към Доктора) Как така нормално? Ама за вас всичко ли е нормално?

Доктор Ами на, ако вземате редовно хаповете и вие ще се нормализирате.

Бандит 1 Та нали взех?

Доктор А слабителни? Ами клизма, както предписа колегата?

Бандит 1 Ама той не ви е колега! Той е цар и то от занапред.

Доктор Интересно. Ами ако ми е бил колега и после е станал цар?

Бандит 2 Ей, ама оня тиквеник се е чупил някъде!

Бандит 1 Няма къде да изчезне.

Бандит 2 Сега ще намерим палячото!

Бандит 2 отваря вратата на изолатора и отвътре се чува гласа на Панталей: „Риба, кон и колело“. Той бързо затваря вратата.

Бандит 2 (притеснено) Вътре е, ама пак е шут. Чалнат.

Бандит 1 Казах ли ти?

Бандит 2 Абе каза, ама тиквеникът твърди, че няма близнак. Така че трябва да е бил на две места по едно и също време.

Доктор Приема се.

Бандит 1 и Бандит 2 (в един глас) Приема се?

Доктор Имахме цар, сега имаме шут. Какво е неясното?

Бандит 1 (заканително) И сега като имаме шут… (към Бандит 2) Дай ми палката!

Бандит 2 Абе, че ще подпише — ще подпише. (изважда гумената палка) И с пукната тиква ще врътне там някаква драскулка.

Доктор Я стига! Дайте това на мен! (взима палката от ръката на Бандит 2)

Бандит 1 А такаа.

Доктор Така ами.

Докторът замахва и леко удря по главата Бандит 1, а след това удря и главата на Бандит 2. Бандит 1 и Бандит 2 се хващат за главите, а докторът отваря вратата на изолатора и ги натиква вътре, като хвърля палката след тях. Отвътре излиза Панталей, по анцуг и с шутовската шапка на главата. Докторът затваря вратата на изолатора, като Бандит 1 и Бандит 2 остават вътре.

Сцена 5

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Докторът и Панталей стоят пред затворената врата на изолатора.

Панталей Риба, кон и колело.

Доктор А да те вкарам обратно при ония искаш ли?

Панталей Не.

Доктор Тогава млъквай и наметни това! (сваля престилката си и я бута в ръцете на Панталей)

Панталей навлича лекарската престилка, сваля шутовската си шапка и объркано се оглежда.

Доктор Слушай, докторе, зле съм.

Панталей Пак ли?

Доктор Сънувам риба, кон и колело.

Панталей Ааа, не! Това си е мое! Измислете си друго.

Доктор (жално) Трябва да ми се намали дозата. Предозиран съм.

Панталей Прекалявате! Вече я намалих и повече от това не мога да направя (връща престилката на доктора и отново слага шутовската си шапка)

Доктор (мърмори и навлича престилката) Добре де, аз само така… Профилактично, нали.

Панталей Сънувайте нещо друго и си вземайте дозата! А ако продължавате да хитрувате — ще ви назнача два пъти дневно и клизма.

Доктор (сърдито, като сочи шапката на Панталей) Аз от шутове рецепти не вземам.

Панталей Ей, тука е пълна лудница, значи. Тръгвам си.

Доктор Не и преди да сте подписали декларация.

Панталей Ааа, стига вече! Приключих с подписите.

Доктор Декларация за невалидност на предишните декларации.

Панталей Няма да стане!

Доктор Включително устните обещания.

Панталей Как ли пък не!

Доктор А, да! Още нещо. Да ви взема кутията, значи, каквото и да е там. Било мираж.

Панталей Това пък за кутията откъде излезе? Кой ви го каза?

Доктор Вие, ама от бъдещето.

Панталей От бъдещето? Докторе, дръжте се сериозно!

Доктор Каза, че в бъдещето сте станал цар, защото онзи отказал. Не можел да спази всички поети ангажименти, или нещо такова.

Панталей Халюцинирате, докторе. Предозиран сте. Дайте престилката да коригирам!

Доктор Че защо? (стиска престилката си) Ние тук имаме всякакви. От бъдещето, от миналото, че и от паралелни светове, ако щеш.

Панталей И от Марс да е — не подписвам повече нищо!

Доктор Тогава не ми оставате избор! Онзи Кандидат-цар оттук няма да излезе.

Панталей А царският указ за освобождаването му?

Доктор Този указ си го заврете… Знаете къде!

Панталей Та нали вие ми казахте!

Доктор Сега казвам друго. Като доктор нямам право да го направя. Ще потриете човека.

Панталей Че какво толкова? Всеки иска да бъде цар.

Доктор Така ли? А вие защо не искате?

Панталей Аз искам просто една работа и нищо повече.

Доктор Че царуването не е ли същото?

Панталей Не е.

Доктор Е, ще ви се наложи. Онзи от бъдещето каза така.

Панталей А-а не. Без тия! Онзи ще бъде цар.

Доктор Ами ако му отрежат главата?

Панталей Чак пък главата…

Доктор Но риск има, нали?

Панталей Той е луд, докторе. Маниак. Та аз дори не го познавам! И… И всичко е извън сценария.

Доктор Гледайте какъв сценарий ще развием сега! (Докторът сочи вратата на кабинета) Отиваме при него и там ще решите за себе си, както и той за вас.

Панталей Че защо?

Доктор Не мога да пренебрегна предупрежденията на онзи от бъдещето.

Панталей Аз не искам да го виждам!

Доктор Вероятно и той, но е нужно.

Панталей И какво ще му кажем?

Доктор Просто е. Ще направите едно състезание.

Панталей С никой няма да се състезавам!

Доктор Тогава викам санитарите и влизате обратно в изолатора при онези двамата, а като се охладите, ще получите и кушетка в коридора.

Панталей Но защо състезание, не може ли просто да го мернем отдалеч?

Доктор Той обича да се състезава. В края на краищата имайте смелостта да се срещнете! Не е като да ми пробутвате листче с името му.

Панталей Ще се срещна, но без схватки с незнаен изход.

Доктор Нямате избор.

Панталей Садист!

Доктор Предозиран.

Панталей (примирено) Да вървим и да свършваме. Но хапчетата няма да спирате!

Доктор Преди да се срещнете с пациента измийте си ръцете!

Сцена 6

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Кандидат-цар, облечен с пижама, лежи върху болнична кушетка. При него влизат Докторът и Панталей, който е с шутовска шапка на главата.

Доктор (сочи към лежащия) Ето ви го!

Панталей Този ли?

Доктор А Вие какво си представяхте?

Панталей Не знам, ама този е доста невзрачен.

Доктор Тъкмо по-лесно ще го победите.

Панталей Това е дивотия някаква.

Кандидат-царят се надига на кушетката и мрачно оглежда новодошлите.

Кандидат-цар Тихо там долу!

Доктор Водя шут.

Кандидат-цар Виждам, че е шут. Носи шапка.

Доктор (извинително) Безработен е.

Кандидат-цар Защото е глупав. Само глупавите шутове са безработни.

Панталей Ако позволите…

Кандидат-цар Не позволявам! С глупаци не разговарям.

Доктор Ако благоволите, дошъл е да се състезавате.

Кандидат-цар Този глупавичкият?

Доктор Акълът няма връзка с мускулите.

Кандидат-цар (примирено) Вярно. Къде го намерихте?

Доктор Сам дойде.

Панталей (към Доктора) Сам дойдох само първия път. После други ме доведоха.

Доктор (към Панталей) Така де — не съм ви търсил.

Кандидат-цар Канадска борба става ли? (скача от кушетката на пода)

Доктор Става.

Панталей Сигурно съм полудял.

Доктор Тогава сте на правилното място.

Панталей (към Доктора) А вие определено сте луд!

Кандидат-цар Аз пък не съм. Сгоден съм.

Панталей (към Доктора) Каква годеница?

Кандидат-цар Тихо там долу!

Доктор (шепне към Панталей) Ирина се казва момичето. Тя го обича, вероятно и той нея.

Панталей А такааа.

Кандидат-цар (към Панталей) Чисти ли са ти ръцете?

Панталей Мити със сапун.

Кандидат-цар (към Панталей) Не се казва „мити“, а „измити“. Дай си ръката! (запретва ръкави, навежда се и опира лакът на кушетката)

Панталей приближава и хваща ръката му. Двамата провеждат бърза схватка на канадска борба, която Панталей губи.

Панталей Не бях готов.

Кандидат-цар (към Доктора) Освен глупак, е и слабак.

Панталей Ааа, не е честно.

Доктор (към Панталей) Като стана дума за честност, ще кажете ли защо сте тук.

Кандидат-цар (към Панталей) Защо?

Панталей (смутено) Ами… Доведоха ме да играем.

Доктор (към Панталей) Нещо за царската глава няма ли да споменете?

Панталей (към Кандидат-цар) А вие… Вие наистина ли имате годеница?

Кандидат-цар Тихо там долу! Не смейте да се съмнявате в царицата! Изчистихте ли ушите си?

Панталей (смутено) Миналата седмица, май.

Кандидат-цар А обувките?

Панталей (извинително) Ми то нямаше време.

Кандидат-цар Колко врабчета летят в небето?

Панталей Че откъде да знам?

Кандидат-цар Глупак! Онези, които не са накацали. (към Доктора) Този за нищо не го бива (маха пренебрежително) Аудиенцията приключи. (качва се на кушетката и обръща гръб на Доктора и Панталей)

Доктор (подхваща Панталей) Чу какво каза.

Панталей Ама…

Доктор Хайде, хайде! Не правете сцени!

Панталей навежда глава и двамата с доктора тръгват по коридора. Връщат се обратно в кабинета на доктора.

Сцена 7

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Докторът сяда зад бюрото, а Пантелей остава прав.

Доктор Ами на — не ви одобри.

Панталей Ама аз не бях готов.

Доктор И слаб, че и глупав.

Панталей Стига, де! И без това вече не го искам. Нищо вече не искам.

Доктор А, не така. Дръжте си на думата!

Панталей А вие си го дръжте този! Видно е, че му хлопа дъската. Друг ще си намеря.

Доктор Друг? И кое ще е различно?

Панталей Ами, не знам. Извадете тук някой. Знам, че имате. Някой по-подходящ.

Доктор И да намеря друг, вие ще сте си същия.

Панталей Всичко съсипахте! Че и пътник във времето измислихте.

Доктор Бяхте изплашен.

Панталей Аз?

Доктор Ужасен от последствията.

Панталей И съм дошъл от бъдещето, за да спра цялата комбинация?

Доктор Повярвайте, не бях сам.

Панталей И сега не сте сам. Къде е онзи? Къде е, да го видя аз него.

Доктор Че откъде да знам? Каза, че няма гориво за повече.

Панталей Ще се гръмна!

Доктор Като не вярвате, продължавайте да упорствате и накрая ще нахлузят короната на вашата глава. Пък изпълнявайте обещанията.

Панталей Нищо няма да изпълнявам!

Доктор Но нямате против друг да изпълнява вашите, така ли?

Панталей Не разбирате от сюжети.

Доктор Ако искате да работите нещо, ето — вземете престилката ми.

Панталей А — това — не! Пак ще ме врънкате за лечение. Лекувайте се сам!

Доктор Загубеняк, пък обвинява другите.

Панталей Не съм. Сам се отказвам от всичко.

Доктор Така ли?

Панталей Пациентът ви е психар.

Доктор А той пък оцени вас. Не обръщате внимание на външния си вид. Не сте почтителен. Слаб физически и глупав. Не бяхте смешен и забавен, както се полага на ролята ви. Като за капак — не бяхте честен с него. Аристократите усещат тези работи.

Панталей Какъв аристократ бе, Докторе! Та той е болен!

Доктор За другите може да е болен, но за неговия свят може и да не е.

Панталей Ха, такаа! Чия страна поддържате!

Доктор Аристократизмът повече изисква, отколкото дава.

Панталей Все ми е едно какви ги дрънкате. Повече няма да ме видите.

Доктор Това е твърде оптимистично, така да се каже.

Панталей И ако искате да знаете, мога да си докосвам носа, когато стоя на един крак. (Панталей се опитва да покаже, но не успява)

Доктор Оставете опитите. Напредък има, така да се каже. Но, зениците са разширени. Разширени са и са мътни. Ето какво ще правите — сутрин на гладно, по двайсет лицеви опори на отворен прозорец. После студен душ, без сапун и по две хапчета от зелените, след всяко хранене (изважда шишенцето с лекарства от джоба си и отсипва в шепата си. Взима хартийка от бюрото си и ги увива в нея, а шишенцето прибира обратно в джоба на престилката. Става от бюрото и подава хапчетата на Панталей, който ги мушка в джоба на анцуга си) Тези ще стигнат на първо време. Ще се видим след седмица.

Панталей (примирено) То нямаше нужда, ама…

Доктор (потупва Панталей по рамото) Има, има.

Панталей излиза, а докторът остава сам в кабинета.

Сцена 8

Кабинетът на главния лекар в психиатрична клиника.

Докторът седи зад бюрото и рови в чекмеджетата.

Доктор Носи шутовска шапка, пък повтаря: здрав съм, здрав съм. Реквизит било. Как ще е здрав, значи? Хм, абе то и аз нося лекарска престилка, пък…

Изважда шишенцето с хапчетата и го разклаща на светлината, за да види количеството вътре. Доволен от резултата, прибира шишенцето обратно в джоба на престилката си и го потупва с ръка.

Сцена 9

Коридор на психиатрична клиника.

Панталей върви и си мърмори.

Панталей Аристократизмът не било лесно! А да бъдеш нормален лесно ли е?