Кутията на шута (Пиеса в пет действия)

Действието се развива на няколко места в София, в една психиатрична клиника в околностите на града, както и в една Резиденция на Голям началник.

Сцена 1

Психиатрична клиника в околностите на София. Кабинетът на главния лекар.

Докторът отваря вратата на изолатора и оттам излизат Бандит 1 и Бандит 2. И двамата се държат за главите. Все още носят кърпите на лицата си. В колана на Бандит 2 е затъкната гумената палка.

Бандит 1 Докторе, дайте нещо за глава.

Доктор Видения?

Бандит 1 Коварни и зли.

Доктор От лекарствата е. При първи прием е така.

Бандит 2 Ще си платиш, Докторче! Аз не съм пил хапове, а съм с пукната тиква (изважда палката от колана си)

Доктор (сяда на бюрото и отваря папката) Записвам — пукната тиква.

Бандит 2 (към Доктора) Е сега ще си изплюеш зъбите!

Доктор Записвам — плюене на зъби. Колко броя?

Бандит 2 Не се прави на луд, Докторче! Къде е шутчето?

Доктор Надявам се, отиде да си оправя бакиите, както поръча онзи с короната.

Бандит 2 Значи го пусна?

Доктор Пуснах го.

Бандит 2 вдига палката над главата на Доктора.

Бандит 1 (държи се за главата) Ааа! Не мога повече.

Бандит 2 (посочва с палката Бандит 1) Тоя ще се оправи ли?

Доктор Стига да продължава лечението и без вълнения.

Бандит 2 Че той без вълнения как ще работи?

Доктор Да се пенсионира.

Бандит 2 Няма необходимия трудов стаж бе, Докторе.

Доктор М-даа. Неприятна ситуация. Вижте какво, ще го взема на лечение в клиниката, а след това ще го пенсионирам по болест.

Бандит 2 Ооо, така ли? И аз искам. Боли ме главата. Привиждат ми се царе от бъдещето. Тревожен съм и сънувам риба, кон и колело.

Доктор О-хо! Я покажете езика си!

Бандит 2 повдига кърпата и се плези, а Докторът го хваща за брадичката и наднича в устата му.

Доктор Сега застанете на левия си крак, вдигнете дясната си ръка, а с лявата докоснете върха на носа си.

Бандит 2 затъква палката в колана си, вдига левия си крак и започва объркано да вдига ту едната си ръка, ту другата. После се опитва да докосне върха на носа си с дясната, но не успява.

Доктор М-даа. Положението е тревожно. Тревожно е положението, но лечение има.

Бандит 2 А пенсия?

Доктор И пенсия има. Инвалидна.

Бандит 2 Че аз съм си инвалид.

Доктор И това е видно. Хайде, да отиваме да ви потърсим свободни кушетки в коридора.

Бандит 2 Ама защо в коридора? Дълъг е и има течение.

Доктор Добре че е дълъг, та да слагаме повече кушетки. Няма места в отделението, така че, когато се освободят легла, тогава ще ви запишем за лечение.

Бандит 2 Ама така ще ни уморите от простуда и пак няма да дочакаме пенсия.

Доктор Язък ви за осигуровките.

Бандит 2 Спрете, де! (примирено) Хайде, водете ни, пък дано имате повечко одеяла. Ние сме слаби хора, раними.

Бандит 2 подхваща под ръка Бандит 1 и заедно с Доктора излизат от кабинета.

Сцена 2

Частен бизнес клуб на горния етаж в къща от старата градска част.

Бизнесмен 1 и г-жа Дочева седят на удобни кожени кресла. Бизнесмен 2 обикаля нервно с чаша в ръка. Мъжете пият уиски, а г-жа Дочева шампанско.

Г-жа Дочева И така, господа, да направим разбор на ситуацията. Събрали сте парите, изготвили сте разчетите и първите разходи по мероприятието вече са направени, така ли?

Бизнесмен 1 (мрачно) Нашата част ние си я изпълняваме.

Г-жа Дочева Така, така.

Бизнесмен 2 (към г-жа Дочева) Не чуваме информация за изпълнението на твоята част.

Г-жа Дочева (оставя чашата) За моята част — моя грижа. Парите ли ви се досвидяха?

Бизнесмен 2 Искаме гаранции, иначе…

Г-жа Дочева Какви гаранции по-точно?

Бизнесмен 1 Каквито там са нужни. Разбираме, че явни не могат да бъдат, но все пак…

Г-жа Дочева Че вие сами си отговаряте на въпроса с гаранциите.

Бизнесмен 1 Но как да сме сигурни?

Г-жа Дочева Само едно нещо е сигурно на този свят и вие го знаете.

Бизнесмен 1 А новите началници? Или продължаваме да работим със сегашните?

Г-жа Дочева Защо е тази нервност?

Бизнесмен 1 Ами защото оня смешник — шутът, не се весна повече. За кого го организираме, в края на краищата?

Г-жа Дочева Бъдете търпеливи. Ще се обади.

Бизнесмен 2 Ще се обади в шестък!

Г-жа Дочева Всички заедно взехме решение да действаме по тази схема.

На вратата се почуква.

Бизнесмен 1 Аман, значи. (обръща се към г-жа Дочева) Изчакай малко! (по посока на вратата) Влез!

В помещението влиза Началникът на охраната.

Сцена 3

Частен бизнес клуб на горния етаж в къща от старата градска част.

Бизнесмен 1, Бизнесмен 2 и г-жа Дочева седят на кресла, а Началникът на охраната стои прав на вратата.

Началник на охраната Извинявам се, но онзи пак дойде и предаде бележка за вас.

Бизнесмен 1 Кой? Шутът?

Началник на охраната Същият, но сега е без маскарада по него.

Бизнесмен 1 Как така?

Началник на охраната Така. Без смешната си шапка. Облечен по анцуг. Спортист.

Бизнесмен 2 Никакъв спортист не е тоя. Тоя е шут!

Началник на охраната Няма да споря. К’ъвто и да е, изпраща бележка.

Бизнесмен 2 Дай! (става и издърпва бележката от ръцете на Началник на охраната)

Бизнесмен 2 разгъва хартията и чете на глас написаното вътре: „Операцията стоп! Неприемливи последици. Доклад от машина на времето. Повтарям: операцията стоп!“

Бизнесмен 2 (реве в лицето на началник охрана) Къде е гадината?

Началник на охраната (отвръща лице) Бързал, каза. Ще се обади друг път.

Бизнесмен 2 (обръща се към Бизнесмен 1 и г-жа Дочева) Преметна ни мръсникът!

Бизнесмен 1 Имаш пари — няма проблем. Нямаш пари — има проблем.

Г-жа Дочева Така е.

Бизнесмен 2 (към г-жа Дочева) Ти да мълчиш! Че ти ни набута в тая каша. (маха с ръка към Началник на охраната) Свободен си!

Началник на охраната се обръща и излиза от клуба.

Сцена 4

Частен бизнес клуб на горния етаж в къща от старата градска част.

Бизнесмен 2 нервно обикаля в кръг, а Бизнесмен 1 и г-жа Дочева седят на кожени кресла.

Г-жа Дочева Нямате право да ми говорите така! При всичко, което съм направила за вас.

Бизнесмен 2 Вие сте направила? (иронично към Бизнесмен 1) Госпожа Дочева била направила за нас.

Бизнесмен 1 Без нерви. Госпожа Дочева ще се погрижи. (обръща се към г-жа Дочева) Нали така?

Г-жа Дочева кима мълчаливо и разглежда ноктите на пръстите си.

Бизнесмен 2 Не само ще се погрижи, но е длъжна да поправи щетите. (към г-жа Дочева) За какво ти плащаме?

Г-жа Дочева (към Бизнесмен 2) И други желаят да ми плащат, така че — не ме плашете.

Бизнесмен 2 Така ли? Не стига, че ни набута в тази каша, ами сега се опитваш да се измъкнеш.

Г-жа Дочева Аз ли ви набутах? Като повтаряш това, то няма да се превърне в истина. Взехме общо решение.

Бизнесмен 1 (към Бизнесмен 2) Така е. И сега всички ще трябва да се справим. Един за всички — всички за един. (вдига чашата си, но другите двама не последват жеста му)

Г-жа Дочева Е, аз да тръгвам, че работа ме чака.

Бизнесмен 2 Тя твоята работа… Тръгвай, че…

Бизнесмен 1 Ние спираме плащанията, а ти оправяш нещата с началниците, нали? Всичко да си е постарому.

Г-жа Дочева Тръгвам.

Сцена 5

Частен бизнес клуб на горния етаж в къща от старата градска част.

Бизнесмен 2 Ще я смачкам тая!

Бизнесмен 1 Спокойно!

Бизнесмен 2 Защо? Да не би да има съвест, тая… Ще ни продаде и хич няма да се замисли. Тя майка си ще продаде.

Бизнесмен 1 Ама нали сега ние плащаме?

Бизнесмен 2 И други искат да плащат. Ти да не мислиш, че тя ще си позволи да потъне заедно с нас? Видя ли я как гледа? Само дето не ни каза директно: Оправяйте се!

Бизнесмен 1 Трябваше да даваме повече, знаех си аз.

Бизнесмен 2 Значии… И колко време мислиш ще трябва, за да ни предаде на началниците?

Бизнесмен 1 Няма да го направи.

Бизнесмен 2 Връзката й с нас я влече надолу. Като нищо ще пробва с резервния отбор.

Бизнесмен 1 Мамка му! С какви хора работим!

Вратата се отваря и влиза Началникът на охраната.

Сцена 6

Частен бизнес клуб на горния етаж в къща от старата градска част.

Бизнесмен 1 (към Началник на охраната) Ти защо не чукаш, бе?

Началник на охраната Не ми е нужно разрешението ви.

Бизнесмен 1 Откога?

Началник на охраната Отсега. Напускате етажа!

Бизнесмен 1 Какво каза?

Началник на охраната Трябва да подготвим клуба за новите обитатели.

Бизнесмен 2 (оставя чашата си на масата) Какво става тук бе, мамка му?

Началник на охраната Наредено ми е да ви придружа до долния етаж.

Бизнесмен 1 Как така на долния етаж, бе? Ти знаеш ли кои сме?

Началник на охраната Та нали затова съм тук?

Бизнесмен 1 И като знаеш, защо ни пращаш на долния етаж?

Началник на охраната Сигурно там ви е мястото (сочи вратата) Хайде, пред мен и надолу по стълбите! Не ме карайте да ставам груб! Не сте първите, няма и да сте последните.

Бизнесмен 2 (умолително към Началник охраната) Не, не, чакай малко! Аз бях против. Още от самото начало бях против. Кажи им! Те другите…

Началник на охраната (хваща за лакътя Бизнесмен 2, болезнено го стиска и Бизнесмен 2 прави гримаса) Слушай, съвсем безплатно и извън протокола, но с голямо удоволствие ще смачкам наглата ти мутра! Тръгвай!

Началникът на охраната започва да избутва Бизнесмен 1 и Бизнесмен 2 към вратата. Бизнесмен 2 докопва чашата си с уиски и я изпива на екс. Когато я връща обратно на масата, в бързината я поставя на ръб и тя се изтъркаля.

Тримата излизат от клуба и Началникът на охраната затваря вратата.

Сцена 7

Резиденция на Голям началник в покрайнините на София.

Госпожа Дочева чука на вратата на Голям началник. Отваря вратата, но не пристъпя навътре, а стои отвън на прага.

Г-жа Дочева Викали сте ме.

Голям началник (женски глас отвътре) Докладвайте!

Г-жа Дочева Тези от долния етаж се качиха горе, а тези от горния свалихме долу.

Голям началник И щетите са поправени?

Г-жа Дочева Щети претърпяха само тези от горния етаж. Бившите. За щастие имаме качествени хора в резерв.

Голям началник Запомнете: тези хора нямат качества и поради това нямат стойност, а само количество. Не говорете за качествени хора, защото вие не работите с такива.

Г-жа Дочева (смутено) Да. Така е.

Голям началник Затегнете контрола.

Г-жа Дочева Самоинициатива някаква. Няма да се повтори.

Голям началник Отнемете им всичко и ги смачкайте така, че да бъдат публично унизени. Хвърлете ги на лъвовете и нека опръскат арената с кръвта си. Зарадвайте малко тоя народец!

Г-жа Дочева Ще бъде!

Голям началник А този… шутът, както докладвахте. Какво стана с него?

Г-жа Дочева Оказа се драскач някакъв, неудачник. Май се мисли за писател. Напълно безвреден.

Голям началник Дръжте го под око. Показа чудесни организационни качества и може да потрябва.

Г-жа Дочева Разбира се.

Голям началник Имате работа за вършене. Свободна сте.

Г-жа Дочева Благодаря! Довиждане.

Госпожа Дочева затваря вратата. Надупва се към нея и няколко пъти удря задника си с дясната ръка: „На! На! На!“. Изправя се и си тръгва.

Сцена 8

Антикварен магазин.

Антикварят е сам в магазина. Седи зад бюрото си и разглежда някакъв каталог. Вратата се отваря и в магазина нахлува Панталей. Той е по анцуг, ципът на горнището му е свален наполовина и е разгърден, а шутовската шапка я няма на главата му.

Панталей (запъхтяно) Искам да купя машината на времето, но сега нямам парите.

Антиквар (затваря каталога и поглежда към Панталей) Казва се „Добър ден“.

Панталей Добър ден! Искам да купя машината на времето. После ще се оправим парите. Обещавам!

Антиквар Няма я.

Панталей Как така я няма? Та онзи ден ми я предлагахте?

Антиквар Онзи ден си е било за онзи ден. Ако тогава сте имал пари, съответно аз съм имал машина на времето.

Панталей О, не! Знаете ли какви трагедии могат да се случат? Трябва ми!

Антиквар На всеки му трябва, но вече я няма. А вашите ръце са празни. Къде е кутията?

Панталей Няма кутия повече, няма и да има.

Антиквар Виж ти. Не сте царски шут? В такъв случай, нашите срещи стават безсмислени.

Панталей Така ли? Хипотетично — ако донеса кутията, пълна със злато, както обещах, ще ми дадете ли машината? Дори само за малко?

Антиквар Хипотетично — да.

Панталей Това исках да чуя.

Панталей обръща гръб на антикваря и изхвърча от магазина.

Сцена 9

Антикварен магазин.

Антикварят седи зад бюрото.

Антиквар Прав ти път! Гледай го ти него! Научил се обещания да дава. Че без пари в магазин влиза ли се? Това хората са странна работа. Разделили се общо взето на две половини — едните обещават, другите пък вярват. Имащите — обещават, нямащите — вярват. Тези, които обещават, сами не си вярват. Тези пък, които вярват, го правят, защото искат да вярват, а не защото наистина вярват. Луда работа, ама иди я обясни някому.

Антикварят връща вниманието си върху каталога и отново го разгръща.

Сцена 10

Психиатрична клиника в околностите на София. Кабинетът на главния лекар.

Кандидат-цар, облечен с бяла престилка и бяла шапка, се суети около бюрото и подрежда някакви папки. Влиза Панталей, по анцуг, гологлав.

Панталей (затваря вратата след себе си) Къде е главният?

Кандидат-цар (вдига глава и познава Панталей) А, вие ли пак? Глупакът и слабак.

Панталей Докторът, бе! Това е кабинетът му.

Кандидат-цар Днес аз съм докторът.

Панталей Не! Вие не сте доктор, вие сте пациент! Аз ви видях на кушетката. Искам Доктор-доктор.

Кандидат-цар Какви доктори бе, човек? При тези мижави заплати тук, кой ще ти се занимава с медицина? Тук докторите отдавна ходят да лепят плочки през работно време, а на тяхно място се редуваме ние. Има график и това е.

Панталей (изумено) Какъв график?

Кандидат-цар Ми такъв, обикновен и разграфен. Седмичен. С имена и дати. От днес застъпвам аз, ние сме отговорни хора. Да не би искате да оставя пациентите без лечение?

Панталей (пляска с ръка по челото си) То и на лудницата вече не може да се разчита! Сбъркан свят.

Кандидат-цар (пристъпва към Панталей) Какво е състоянието ви? Я да видим има ли подобрение от предния път. Изплезете език и застанете само на левия си крак. Изплезете се, де! (бърка в джоба на престилката си и оттам изважда шишенцето с хапчетата)

Панталей (уплашено се отдръпва) Долу ръцете от мен! И не ме приближавайте! (отваря вратата и изскача от кабинета, като треска вратата след себе си)