Кървава музика

ИНТЕРФАЗАВСЕЛЕНАТА НА МИСЪЛТА

Михаел Бернард, почти на деветнадесет, кипящ от жизненост, седеше в морския ресторант на отсрещния бряг на Голдън гейт, а до него беше Оливия. Над тях се полюшваха изсушени скелети на риби и пластмасови, неособено оригинални модели на едри морски раци.

Току що му беше съобщила, че годежът й е развален.

Той сведе очи към покривката, въодушевен от новоразкриващите се възможности. Пътят към сърцето й изглеждаше разчистен.

— Вечерята беше чудесна — продължаваше да бъбри безгрижно Оливия. — Благодаря ти. Ще ти призная, че ужасно се зарадвах, когато ми позвъни.

— Чувствах се глупаво — рече смутено Бернард. — Последния път се държах като пълен кретен.

— Не. Беше много мил.

— Мил, значи. Хъм. — Той се разсмя.

— Не се безпокой. Нищо ми няма. Вече преживях шока и сега…

— Разбирам те.

— Когато той ми каза, че иска да развалим годежа, първото, което си помислих бе, че трябва да се заловя здраво за ученето. Сякаш въобще не го бях чула. Заболя ме едва след като си отиде. И тогава си помислих за теб.

— Ще ми дадеш ли още един шанс?

Оливия се усмихна.

— Само ако си толкова мил, колкото беше досега.

Не е загубено нищо. Нито е забравено.

Има го в кръвта, в плътта.

Сега и във вечността.