Лабиринтът от кости

Исторически бележки

Видна роля в тази книга играят две исторически фигури — двама свещеници, разделени от вековете, но свързани от съдбата.

През седемнайсети век отец Атанасий Кирхер бил известен като Леонардо да Винчи от ордена на йезуитите. Подобно на съименника си, свещеникът бил майстор на сто дисциплини. Изучавал медицина, геология и египтология, конструирал сложни автомати, сред които и магнитен часовник (чиято реконструкция може да се види в Зелената библиотека в Станфордския университет). С труда си този ренесансов човек повлиял върху други бележити фигури през вековете, от Декарт до Нютон и от Жул Верн до Едгар Алан По.

Както и на още един.

Отец Карлос Креспи бил роден векове по-късно, през 1891 г. Вдъхновен от работата на Кирхер, Креспи също станал монах с множество таланти — ботаник, антрополог, историк и музикант. Накрая се установил като мисионер в малко градче в Еквадор, където служил в продължение на петдесет години. Именно там се сдобил с огромно съкровище древни златни артефакти, донесени му от местните индианци шуар. Говорело се, че предметите идвали от пещерна система, простираща се из цяла Южна Америка, в която според слуховете се намирала изгубена библиотека от метални таблички и кристални книги. Върху артефактите имало странни изображения и били покрити с неразгадаеми йероглифи.

Някои археолози смятали, че артефактите са фалшификати; други вярвали на свещеника за произхода им. Така или иначе, през 1962 избухнал съмнителен пожар, който унищожил музея, пазещ повечето артефакти, и еквадорското правителство прибрало малкото оцелели.

Каква част от историята на отец Креспи е истина и каква е чиста измислица? Никой не знае. Все пак никой не се съмнява, че този отдаден на Бога монах е вярвал в историята си, нито че огромната колекция наистина е съществувала.

През 1976 г. един британски военен и научен екип се опитал да открие изгубената подземна библиотека, но се озовал в погрешна пещерна система. Изглежда странно, но експедицията била ръководена от американец — при това не от кой да е, а от Нийл Армстронг, първия човек, стъпил на Луната.

Какво е привлякло този американски герой единак, любител на самотата, който рядко даваше интервюта? Отговорът е свързан с още по-голяма загадка, която заплашва основата на нашето място на този свят.