Лекари

Пролог

С едно-единствено изключение те бяха бели. И с пет изключения — всичките мъже.

Някои бяха блестящо интелигентни, почти гениални. При други геният граничеше с лудост. Един бе изнасял рецитал на виолончело в Карнеги Хол, друг беше играл професионален баскетбол в продължение на година. Шестима бяха написали романи, два от които вече издадени. Един се оказа пропаднал свещеник. Друг идваше от трудово-възпитателно училище. Всички бяха изплашени до смърт.

В тази светла септемврийска сутрин на 1958-а ги бе събрал общият за тях статут на първокурсници в Харвардския медицински институт. Бяха дошли в зала Г да чуят приветственото обръщение на декана Къртни Холмс.

Чертите му бяха сякаш прерисувани от римска монета. А маниерите му създаваха впечатление за човек, роден със златен часовник и ланец вместо пъпна връв.

Не беше необходимо да призовава за тишина. Просто, се усмихна и слушателите притихнаха.

— Господа — започна той, — всички вие заедно ще се впуснете в едно славно пътешествие към пределите на медицинското познание, откъдето ще започнете собствени изследвания във все още неопознатите територии на страданието и болестта… Някой от вас в тази зала може би ще открие лек за левкемията, диабета, хроничната кожна еритематоза или смъртоносната хидроглава карцинома.

Той направи съвършено отмерена драматична пауза. После добави с блясък в светлосините си очи:

— А може би дори и за обикновената простуда.

Разнесе се одобрителен смях.

Среброкосият декан сведе глава, вероятно за да покаже, че дълбоко се е замислил. Студентите напрегнато чакаха.

Когато най-сетне вдигна поглед и заговори отново, гласът му беше по-мек, една октава по-нисък.

— Разрешете ми да завърша, като ви открия една тайна — толкова унизителна за мен да я произнеса, колкото и за вас да я чуете.

Той се обърна и написа нещо на черната дъска.

Две обикновени цифри — числото двайсет и шест.

Озадачено жужене изпълни залата.

Холмс изчака, докато тишината се възстанови, пое си дъх и впери поглед право в слисаната аудитория.

— Господа, настоявам да впишете това в паметта си: на света съществуват хиляди болести, но медицинската наука има опитно доказани лекове за двайсет и шест от тях. Останалото е… догадки.

И това беше всичко.

Със стегната войнишка стойка и гъвкавост на спортист той слезе от подиума и напусна залата.

Публиката беше твърде смаяна, за да аплодира.