Лираел

Скъпи Сам,

Пиша ти по местния начин, с паче перо и на някаква ужасно дебела хартия, която попива мастилото като гъба. Писалката ми се запуши непоправимо, а хартията, която донесох със себе си започна да гние. Предполагам, че е мухъл. Твоето Старо кралство несъмнено е враждебно настроено към продуктите от Анселстиер. Очевидно нивото на влагата във въздуха и размножаването на местните гъби е толкова абразивно, колкото и на тропиците, макар че не бих го очаквал на тази географска ширина. Наложи се да отложа по-голямата част от заплануваните експерименти, заради проблеми с оборудването и някои доста тревожни експериментални грешки от моя страна, които направиха резултатите невалидни. Отдавам го на болестта, от която страдам, още откакто прекосих Стената. Някаква треска, която много ме изтощава и води до халюцинации. Оказа се, че Хедж, мъжът, когото наех в Бейн, ми е от голяма полза. Той не само ми помогна да определя точното местоположение на Капана за светкавици посредством всички местни мълви и суеверия, но и надзирава разкопките с похвално усърдие.

В началото имахме доста големи проблеми с намирането на работници, докато на Хедж не му хрумна идеята да ги наемем от едно място, което доколкото разбирам е някакъв лазарет или колония от прокажени. Тамошните хора са доста яки, но ужасно обезобразени и миришат отвратително. През деня те ходят напълно покрити с наметала и повои и изглежда се чувстват много по-добре на тъмно. Хедж ги нарича „нощната смяна“, и трябва да призная, че това е подходящо название. Той ме уверява, че болестта не се предава лесно, но аз избягвам всякакъв физически контакт с тях, за да не рискувам. Интересното е, че всички те предпочитат сините шапки и забрадки, както южняците. Капанът за светкавици е много вълнуващ, както и предполагах. Когато за пръв път го видяхме, аз наблюдавах как една светкавица поразяваше малко хълмче или могила повече от два пъти на час, в продължение на няколко часа, а гръмотевичните бури продължаваха почти по цял ден. Сега, докато се приближаваме към реалния предмет, закопан отдолу, светкавиците стават още по-чести, а над главите ни постоянно бушуват бури.

От това, което съм чел — ще ми се смееш, защото е много необичайно, — според онова, което съм сънувал, вярвам, че самият Капан за светкавици се състои от две полусфери от досега неизвестен метал, заровен на около три до пет метра под хълма, за който установихме, че е напълно изкуствен и много трудно може да бъде разрушен, заради всички онези странни строителни материали. Включително и кости, ако можеш да повярваш. Сега разкопаването върви много по-бързо, и предполагам, че до няколко дни ще направим нашето откритие. Бях запланувал на този етап да продължа към Велизар, за да се срещнем, като временно преустановя експеримента за няколко седмици. Ала здравословното ми състояние е такова, че ми се струва разумно да се върна в Анселстиер, далече от този студен въздух. Ще взема със себе си полусферите, след като си осигурих съответните разрешителни за внос от чичо Едуард. Предполагам, че са необичайно плътни и тежки, но се надявам да успея да ги превозя от Червеното езеро надолу по реката към морето, а оттам до едно малко местенце северно от Нолхейвън на западния бряг. Там има една запустяла дъскорезница, която съм пригодил за употреба като експериментална станция. Тимъти Уолак — един от моите състуденти в Съндър, макар че той е четвъртокурсник — вече би трябвало да е там и да е монтирал Инкубатора за светкавици, който съм проектирал, за да захранвам полусферите. Наистина е приятно да имаш лични средства и влиятелни роднини, нали? Би било много трудно да свърша всичко без тях. Имай предвид, че очаквам баща ми да бъде много ядосан, задето съм похарчил джобните си за цели три месеца за стотици гръмоотводи и километри от свръхтежка медна тел!

Ала всичко това ще оправдае разходите, когато превозя Капана за светкавици до своята експериментална станция. Сигурен съм, че бързо ще успея да докажа, че полусферите могат да съхраняват огромни количества електроенергия, извлечена от бурите. След като разгадая загадката как да извличам отново тази енергия, ще трябва просто да ги възпроизведа в по-малък мащаб, и ние ще разполагаме с нов източник на неограничена, евтина енергия! Суперакумулаторите на Сейър ще захранват градовете и индустриите на бъдещето! Както виждаш, моите мечти са големи, колкото и сериозно надутата ми глава. Нуждая се от теб да дойдеш и да я смалиш, Сам, с някаква критика по повод моята личност или способности!

Всъщност надявам се, че ще успееш да дойдеш и да видиш моя Инкубатор за светкавици в целия му блясък. Опитай се, ако изобщо е възможно, макар да знам, че не обичаш да прекосяваш Стената. От последния ми разговор с чичо Едуард разбирам, че родителите ти са вече в Анселстиер и обсъждат плановете на Королини да заселят бежанците от Юга във вашите пустеещи земи близо до Стената. Може би ще успееш да съчетаеш посещението си до тях с някое кратко отклонение, за да видиш работата ми?

Във всеки случай, очаквам с нетърпение да те видя съвсем скоро и оставам твой верен приятел,

Никълъс Сейър