На Къртни Уелч.
Нека музиката все така да се лее, приятелю.
Благодаря на „обичайните заподозрени“, включително на читателите на първата ми чернова Крис, Марк, Рик, Къртни и Бил Хънтър, които се оказаха безценни за механиката и пълното описание на вариантите на Драконовата колода — но чуй, Бил, никакви километрични разходки под дъжда повече, нали? На Кем Еселмонт за толкова усърдния прочит — радвам се, че поне един от нас се справи със сроковете. На Клер и Боуен, както винаги. На персонала на „Бар Италия“ затова, че отново се грижиха за мен — три новели и четири романа, и 22 000 кафета, голям дъжд беше, нали? На Стив, Пери и Рос Доналдсън за приятелството. На Саймън Тейлър, Патрик Уолш и Хауард Мораим за добрата работа, която всеки от тях ми свърши във всеки момент.