Ловци на кости

Че всичко, гдето беше истинско

във този век на залез,

героите чиито ни оставиха

единствено железния

кънтеж на имената си,

отекнали в гърла на бардове,

стоя в това сърце затихнало

с копнеж за глъхнещия пулс

на милион съдби,

превърнали се в прах

и шепота пронизващ

за слава преходна;

докато стихват песните

в помръкващото ехо

на запустели зали,

раззинати пред моя вик —

че някой трябва

да отвърне,

да, да отвърне

на всичко туй,

все някой.