Магьосническа ярост

33

— Хайде, Сарафина, ти обичаш доброто мохито. — Мария напевно я подкани и разклати пред нея стъклената чаша, пълна с любимия й коктейл. — И знаеш, че го правя най-добре.

Сарафина погледна питието. Това, което наистина искаше да направи, бе да се напие безпаметно, за да може да забрави Тео дори само за малко. В противен случай щеше да изяде цялата пинта25 Чери Гарсия26, която имаше в хладилника си.

През последните двайсет и четири часа тя най-накрая плака. Всички онези сълзи, които изглежда не можеше да пролее за Роузмари, след като беше умряла, най-накрая й бяха повлияли. Скръбта най-накрая дойде в нестихващ потоп от дълбоко пречистващо, очистително чувство — онази, която идва от дълбините на стомаха ти. Въпреки главоболието, което имаше когато приключи, се почувства добре, че най-накрая го беше изляла. Някои от сълзите бяха за падналите от Сборището — тези, които бяха загинали и тези, които бяха загубили магията си в битката.

Част от сълзите бяха и за Тео. Може би дори повечето.

Тя поклати глава.

— Не, благодаря, Мария. Продължи и се забавлявай.

— О, скъпа, знам, че е зле, когато откажеш мохито. — Мария се втренчи в нея за момент, после се завъртя и отиде в кухнята, слагайки питието на барплота. — Dios27, ако някога видя този мъж, който си е играл с теб през такъв уязвим период от живота ти, кълна се, че ще го пребия. — Обърна се с ръка на хълбока. — Все още не си ми казала какво се случи.

Сарафина изпъна крака си изпод себе си и издърпа ръкава си надолу, за да скрие един от малките набръчкани белези, които имаше от докосването до демонската кръв. Гросет беше в кухнята, хрускайки гранули. Беше хубаво си е у дома, обратно в пашкула на нейния свят отпреди похищението. Въпреки че всичко изглеждаше малко странно — малко сюрреалистично.

— Той не е лош, Мария. Не трябва да го пребиваш.

— Ще пребия всеки мъж, който те нарани, скъпа. — Мария размаха пръст пред лицето на Сарафина, после се метна на дивана до нея.

— Преби ли Алекс?

Мария махна с ръка презрително.

— Алекс не те нарани. Вие двамата бяхте като кутия с мляко, чийто срок на годност е изтекъл преди седмица. Тази връзка се нуждаеше от изхвърляне. По дяволите, хвана се с този Тео след по-малко от седмица след това, нали? — Тя направи пауза, като я удостои с многозначителен поглед. — Но този мъж… е, мога да кажа, че го обичаш и че той разби сърцето ти.

Сарафина откъсна поглед от лицето на приятелката си.

— Може би малко.

Мария издаде подигравателен звук.

— Може би много. Както и да е, нека спрем да говорим за него. Ще ми кажеш какво се случи, когато си готова, нали?

Сарафина кимна. Много редактирана версия във всеки случай.

— ’Щото това изобщо не е типично за теб — продължи Мария. — Понякога можеш да си импулсивна, но… — Тя подсвирна. — Със сигурност искам да знам подробности за този мъж.

— Той е нещо друго, ясно. — Сарафина сви устни и преглътна тежко. Просто все още не беше готова да говори за него.

След миг Мария каза:

— Така че, ще си вземеш ли отпуск или ще се върнеш в офиса скоро?

Сарафина задъвка края на палеца си, опитвайки се да намери най-добрия начин, по който да отговори. Томас й беше предложил работа в Сборището и тя искаше да приеме, но мисълта да вижда Тео толкова често я караше да я обмисли подробно.

Мисълта да се върне в своето офисче сега, след всичко, което се беше случило, я накара да се свие с всички сили. Обратно към всичко не-магическо. Обратно при всички, които нямаха представа за тайната страна на реалността. Сарафина не беше сигурна, че може да го направи. Въпреки това Мария все още работеше там и на Сарафина щеше да й липсва да я вижда всеки ден.

Разбира се, също и Алекс, но нямаше да й липсва това, че не го вижда.

— Все още не знам, Мария. Всъщност обмислям промяна на професията. Мога да взема остатъка от отпуската си, за да огледам малко и да помисля.

— Мислех, че ти трябват пари.

Томас й беше дал малко пари, казвайки, че са отплата за надвиването над Стефан и Атрика. Първоначално тя отказа предложението му, но той беше настоятелен. В резултат Сарафина имаше достатъчно, за да преживее известно време.

— О, неочаквано наследих пари в брой.

— Роузмари остави ли ти нещо?

Сарафина не отговори. Не искаше да лъже приятелката си. Това правеше пазенето на тайните на Сборището толкова трудно. Сарафина ценеше изключително много приятелството на Мария и мразеше факта, че трябва да крие от нея тази част от живота си.

Точно тогава звънецът иззвъня, спасявайки я от обяснения.

— Аз ще отворя — каза Мария, изправи се и отиде до вратата.

Беше Тео. Той погледна над главата на Мария към Сарафина и тя докосна косата си смутено, обвинявайки се, че изобщо я бе грижа, че не се е погрижила за нея днес, освен да я измие. Носеше старото си, прано толкова много пъти фланелено долнище на пижама, мек суитчър и минимум грим. Поне беше взела душ сутринта.

Мария направи чупка в ханша си и посочи с пръст към Тео.

— Слушай, Мистър Мускул, ако мислиш, че можеш…

— Мария, всичко е наред — прекъсна я Сарафина.

Тя се обърна.

— Да го пусна ли да влезе?

Сарафина се усмихна и кимна.

— Благодаря.

Мария сви рамене и се отмести от вратата.

— Добре, сърцето си е твое, не мое.

Тео влезе в апартамента и застана близо до един от рафтовете с книги до вратата, гледайки Сарафина. Гросет излая щастливо и отиде при него, размахвайки опашка. Тео се наведе и почеса главата му.

— Това е сигналът ми да си тръгвам — каза Мария, взимайки чантата си. Тя се наведе и целуна бузата на Сарафина. — Ако искаш да отидеш в „При Кейси“ някой път, както едно време, само звънни. Може да пийнем мохито и да ловим мъже. — Тя каза последното с малко презрителен поглед към Тео.

— Ще го направя.

Мария излезе през вратата без повече да поглежда Тео.

Той повдигна вежда.

— Мистър Мускул?

Сарафина потисна една усмивка.

— Тя е добра приятелка, много е предпазлива по отношение на мен. — Тя спря и отново дръпна надолу ръкава си. Този път това беше защитен жест, не за да скрие белезите си, а за да скрие себе си. Мразеше да се чувства толкова уязвима пред него.

— Защо си тук, Тео?

Той се подвоуми, после се приближи до нея. Снишавайки огромното си тяло, за да коленичи в краката й, взе ръката й в своята.

— Тук съм, защото те обичам, Сарафина. Защото сгреших, а ти беше права. — Той направи пауза. — Ти ми изкара акъла от страх и е така още от първия ден, в който те видях. В началото исках едновременно да те отблъсна и да те задържа по-близо. След това просто те исках, тялото и сърцето ти — но знаех, че беше грешка. Знаех, че не съм подходящият за теб.

— Спри.

Той поклати глава.

— Но не е, защото не съм подходящ за теб, а защото се страхувам. Страх ме е, че ще те отблъсна или ще те изгубя, както всички останали. Не мисля, че ще понеса да те изгубя.

— Знам. — Сарафина навлажни устни, вълнението се надигна в гърлото й. — Въпросът е дали можеш да го превъзмогнеш, Тео? Можеш ли да поемеш риска?

Отне му миг да отговори.

— Ето какво знам, Сарафина. Знам, че те обичам и че не мога да живея без теб. Последните двадесет и четири часа бяха ад. Знам, че съм готов да направя всичко, за да те задържа. Ще дам най-доброто от себе си като твоя половинка.

Сарафина се засмя леко, очите й се напълниха със сълзи.

— Това значи ли, че ще дойдеш на балет с мен?

Той направи малка гримаса.

— Кълна се, че ще дойда на балет с теб.

Тя се засмя отново, опитвайки се да си представи Тео, с всичките му мускули и татуировки натъпкани в костюм, да гледа мъже в трико да скачат по сцената.

— Толкова ли ме обичаш?

Той се намести между разтворените й бедра и се наведе, за да докосне с устни нейните.

— Бих направил много повече от това да изтърпя една нощ на балет заради теб.

— О, аз имам сезонни билети — отговори тя весело, но после усмивката й се стопи. Тя знаеше, че той щеше да издържи една вечер на балет заради нея… и много повече. Все пак той беше рискувал живота си заради нея. Изпречи се пред демон заради нея. Беше въртял меч, за да я защити. Сарафина беше сигурна, че може да изживее целия си живот и никога нямаше да намери мъж, който би направил нещо такова за нея. Докосна устни до неговите. — Няма да ме разочароваш, Тео. Никога не си бил способен да го направиш.

Сенки замъглиха очите му. Той не отговори.

Пръстите й намериха ръба на ризата му и го дръпнаха нагоре, усещайки твърдите, топли мускули под нея.

— Имам остатъка от живота си, за да ти покажа, че няма да го направиш.

— А аз имам остатъка от моя живот, за да ти покажа колко много те обичам.

Тя захапа нежно долната му устна, карайки го да издаде звук на задоволство. Повдигна вежда.

— Тогава нека започнем?

Гросет изприпка наблизо, погледна ги сякаш казваше „О, не, не отново“, после се оттегли към кухнята, където то очакваха меко легло и един сочен кокал.

Една дяволита усмивка изви устните на Тео. Издърпа я назад върху дивана към себе си и свали панталоните й, разкривайки бикините й. Палците му се плъзнаха под ластика и застинаха върху нежната част на крака й, където бедрото й срещаше вътрешността си.

Зениците на Тео станаха по-големи и по-тъмни. Наведе по-ниско глава и устните му леко докоснаха нейните. Тялото й започна да се движи за него, попадайки в това познато чувство на еротично очакване.

— Обичам тази част от тялото ти — промърмори той. — Всеки път, когато го захапя, те кара да стенеш.

— Н-наистина? — Езикът й беше пресъхнал.

Пръстите му намериха подгъва на суичъра й и го издърпаха през главата й, разкривайки дантеления й черен сутиен. Поне беше направила нещо правилно тази сутрин.

— И гърдите ти. Знаеше ли, че издаваш най-очарователните скимтящи звуци, когато смуча зърната ти?

— Така ли? — Сега сърцето й биеше по-бързо.

Той кимна леко, пръстът му проследи закръглената извивка на бюста й и се зарови в чашките на сутиена й, за да подразни твърдите й зърна. Удоволствието я възбуди.

— Аха. — Той издърпа надолу сутиена й, така че едната й гърда се оголи и тогава се наведе за да демонстрира. Горещата му уста се затвори около зърното й и тя се сгърчи леко на дивана, един тънък звук й се изплъзна.

О, да, тя го правеше.

Сарафина се протегна към джинсите му. Само звукът от освобождаването на копчето и свалящият се цип беше достатъчен, за да я направи влажна. Освободи члена му и го погали с ръка, предизвиквайки гърлен стон на удоволствие в гърлото му.

Издърпа я от дивана и я сложи на пода, плъзгайки я под себе си. Пръстите му намериха клитора й под копринената материя на бикините й и го потърка, докато не набъбна и не забленува за ръката му. През цялото време засмукваше зърното й, карайки пипалата на чистото желание да се вият около нея.

Ръцете й намериха колана на дънките му и ги свалиха, напълно освобождавайки члена му от ограниченията. Докато той бързо сваляше обувките си, тя изхлузи ризата му. Устните й проследиха контурите на мургавото, мускулесто тяло, което се разкриваше пред нея, целувайки и хапейки кожата му.

Когато и двамата бяха напълно голи, Тео притисна топлото си, твърдо тяло към нейното, разтваряйки бедрата й с коляно и настанявайки се между тях.

— Обичам те — прошепна той, зъбите му подръпнаха долната й устна, а пръстите му се вплетоха в косата й.

Той каза тези две думи с повече емоция, отколкото тя някога бе чувала от него. Изрече ги сякаш тя беше най-скъпото и най-ценното нещо, което някога бе докосвал.

Сарафина знаеше, че животът й с Тео нямаше да бъде обсипан с рози. Като всяка връзка, те щяха да имат хубави и лоши моменти, през които щеше да се наложи да преминат. И подобно на всяка връзка, щяха да положат усилия, за да поддържат любовта си.

Но Тео грешеше, когато каза, че любовта не бе достатъчна. Любовта беше основата. Любовта беше лепилото. Всичко друго се градеше на тази основа.

Сарафина знаеше без съмнение, че те винаги щяха изпитват най-силните чувства, които да ги събират и да им помагат през изпитанията.

— И аз те обичам — отвърна тя, а сълзите напълниха очите й. — Толкова много, Тео. Повече, отколкото мога да изразя с думи.

Той раздвижи бедрата си, притискайки ги срещу сърцевината й, после се плъзна в нея. Един дълъг тласък и той беше в нея — изцяло. Дъхът й излизаше със свистене и тя захапа долната си устна, затваряйки очи с нисък стон. Да бъде в нея беше отвъд рая. Беше правилно, съвършено и напълно.

Перфектно.

Той извади пениса си до главичката и отново го плъзна бавно, оставяйки я да усети всеки сантиметър от него. Погледът му намери нейния и го задържа, докато я изпълваше, стана част от нея, от тялото и душата й. Нищо. Нито вещер, нито демон щяха да ги разделят отново. Бяха свободни да бъдат заедно.

— Тео… — Една сълза се търкулна от очите й и се плъзна надолу по лицето й, за да падне на килима. — Толкова съм щастлива, че се върна при мен.

— И никога няма да те изоставя, Сарафина. Ти си моя. Точно както всичките ми инстинкти крещяха от деня, в който те срещнах.

— Така ли?

Той излезе и влезе бавно в нея.

— Моя си, Сарафина. Всяка частица от теб. Моя, за да те любя, за да се грижа нежно за теб, за да те защитавам. — Той спря. — Както и аз съм твой.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Той се изправи и уви бедрата й около своите, накланяйки тялото си към нейното по начин, който внезапно изпари всичките мисли от съзнанието й, освен сексуалните. Дъхът й заседна в гърлото, докато той излизаше и влизаше отново, принуждавайки мускулите в сърцевината й да се разтягат около широкия му член. Все още я гледаше в очите, усилвайки близостта от сливането им. Тя едва имаше дъх, за да говори.

— И ще правим на това редовно, нали?

— О, да, скъпа. Харесва ми да те карам да свършваш.

— На мен също ми харесва.

Палецът му намери клитора й и започна да го масажира, докато се движеше навътре и навън от нея. Топло, опияняващо удоволствие изпълни тялото й и сърцевината й запулсира.

— Ще го направиш ли сега? — попита той с бавна, дяволита усмивка. Милваше клитора й методично — с точното количество натиск и с точното темпо.

— Аха — прошепна тя. Очите й се затвориха и дъхът й секна. Енергията от предстоящата кулминация, събрана в тялото й, я накара да се почувства изпълнена. Тя се приближаваше все повече и повече до пропастта, докато тежестта на усещането нарастваща в тялото й също нарасна твърде огромна за нея, за да я се сдържи. Вълната от оргазма се стовари отгоре й, отвявайки я на място, на което не можеше да мисли. Всичко, което можеше да направи, беше да извика под натиска му, докато гръбнакът й се извиваше.

Сърцевината й пулсираше около движещия му се член, а вътрешните й мускули го галеха. По петите на нейния оргазъм, Тео също пристъпи прага на удоволствието, извиквайки името й, докато пенисът му се движеше дълбоко в нея.

Когато свърши, той се отпусна отгоре й, претърколи се и я издърпа след себе си. Целуна устните й и се зарови във врата й, за да вдиша аромата от свежо измитата й коса.

— Нека живеем заедно — промърмори той.

— Какво? — Въпросът беше зададен бавно. Цялото й тяло беше натежало и лениво от удовлетворение и задоволство.

— Живей с мен. — Устните му докоснаха нейните. — Искам да се преместиш при мен. Не мисля, че мога да издържа още една нощ, без да се събудя до теб.

Сарафина спря за момент, карайки синапсите си да загреят малко по-бързо.

— Ще се радвам да живея с теб, но можем ли да живеем тук, вместо в Сборището?

— Тук?

Тя реши, че това бе крайно искане за човек, който бе израснал свързан със Сборището, знаейки от детството си, че ще бъде магьосник. Защо някой би искал да живее отделно от хората, които са като него?

— Просто имам приятели, които не са магьосници, нали разбираш? Мария и много други. Не искам да ги изгубя. Знам, че не мога да разкрия всяка страна от истинското си аз, но не искам и напълно да избягам от живота, който живеех. Те значат твърде много за мен.

— Ще се радвам да се преместя при теб, Сарафина. Мислиш ли да приемеш работата, която Томас ти предложи?

Тя помисли за момент, начертавайки линия с пръст върху пищния му бицепс. Трябваше само да докосне този мъж и вече го желаеше.

Добре, това беше лъжа. Трябваше само да си помисли за него или да бъде на пет фута от него, за да го пожелае.

— В такъв случай, добре. Ще намеря някакво прикритие, което да използвам пред приятелите си, за да обясня промяната на работата. Така ще мога да прекарвам деня в Сборището, а вечерите с приятелите ми. — Спря и се усмихна. — И цялото си време — с теб.

— Звучи ми добре.

Тя си пое дъх, осъзнавайки нещо.

— Само… — Вдигна глава, изучавайки го.

— Какво?

— Чудя се дали ще можеш да се справиш със социалния ми календар. — Кръвта се отдръпна от лицето й. — Мислиш ли, че можеш да понесеш Мария?

Той се засмя.

— Щом мога да преборя демоните, мога да понеса и Мария. Мисля, че с един букет и показвайки колко много ме е грижа за теб, ще извървя дългия път към опитомяването на звяра. Повярвай ми, нямам проблем с приятелите ти, които са толкова защитно настроени. Мисля, че двамата с нея ще намерим нещо общо.

Тя се сгуши в гърдите му и въздъхна щастливо.

— Но може би задържането на апартамента ти в Сборището, не е толкова лоша идея. Можем да оставаме и там понякога.

Сарафина все още се чувстваше разкъсвана между двата свята, особено сега, когато кризата с Бей беше преминала. Не се съмняваше, че накрая ще намери баланса. Можеше да се изправи пред всичко, докато имаше Тео до себе си.

Тео се засмя.

— Гросет ще трябва да се научи да кара Харли.

— Можем да му вземем померански размер каска.

Той се пресегна и извади малка кутия от джоба на дънките си.

— Радвам се, че каза „да“ на първия въпрос, защото имам още един. — Той отвори кутийката и я постави на килима между тях.

Беше диамантен годежен пръстен.

Дъхът й заседна в гърлото.

— Тео?

Той не каза нищо, само гледаше лицето й.

— Тео. — Тя взе пръстена и го сложи на пръста си.

Беше й точно по мярка.