Магьосническа ярост

8

— Значи това е второто ти посещение от демоните!

Тео видя как Сарафина се сви изпълнена с неудобство под погледа на Томас. Тя беше застанала до Клеър и Изабел. Мира бе застанала наблизо. Трите веднага я бяха взели под крилото си.

— Да, — отговори Сарафина. — Първият път той просто ме гледаше. Гледаше ме как спя. Вторият път просто обикаляше наоколо, все едно апартамента беше негов. — Тя потрепери и гласът й прозвуча грубо. — Тогава го ударих с бейзболната бухалка.

За момент Томас зарея поглед през прозореца в библиотеката, преди да отговори.

— След като Стефан изчезна след инцидента във фермата, бихме могли да предположим, че е намерил начин да се съюзи с един или повече атрика.

— Бей определено е много, много внимателен по отношение сигурността на Стефан, — каза Сарафина. — Очевидно е, че той му помогна да избяга от къщата.

— На същото мнение съм.

Мика седеше на един от кожените фотьойли до бюрото на Томас. Той поклати глава и се намръщи.

— Но това изглежда напълно невъзможно. Атрика не могат да отворят портал между Юдай и Земята.

— При условие че Ру, Кае на Итрай е единственият, който има нужната сила да го направи. — Проговори Клеър. Устните й бяха оформили странна усмивка. — Помня го добре.

Да, както и Тео.

Преди година и половина, Клеър беше заточена на Земята, след като бе живяла през целия си живот на Юдай. Това се случи след като Кае на Итрай, Ру, я дари с оръжието наречено „елиум“, запрати я през портал и го затвори след нея, при нападението над двореца им от Атрика — врагът на Итрай. Двама Атрика бяха успели да минат през портала след нея и бе започнало преследване на живот и смърт из целия среден запад.

Така Ингрид и много други магьосници бяха убити. Така Тео завърши със счупен крак, след което накуцваше в продължение на месеци.

— Правилно — отговори Мика. — Всички знаем колко е трудно да се отвори портал от тази страна, тъй като вече опитахме да го направим.

Тео го прекъсна:

— Имаш предвид без използване на кървава магия. Не мислиш, че Стефан би жертвал вещери, за да отвори портал?

Мика се обърна и го погледна.

— Разбира се, че би го направил, но това заклинание е много трудно. На Еразъм Бойл му отне години да го пресъздаде от тази страна. — Мика поклати глава. — Просто не виждам как е възможно Стефан да формира съюз с Атрика.

— Може би, — намеси се Мира, — трябва да обясним какво е портал. Сарафина изглежда объркана.

Сарафина кимна.

— Би било хубаво. В книгата, която Тео ми даде, имаше обяснение, но наистина не го разбрах.

— То кой ли може? — отговори Мика. — Но ето какво мислим всички. Юдай и Земята са наслоени на пластове един над друг. Материята във всяко място вибрира с различна скорост, създавайки бариера. Аз наричам разликата във вибрационните нива Завесата. Има начини в малки участъци на Завесата да се изменя вибрационната скорост чрез тънки връзки от енергия, при което е възможно да се осъществи преминаване.

— Толкова близо, но все пак далеч — промърмори Сарафина.

— Да. — Очите на Мика светнаха от ентусиазъм. — След като преминеш през зоната на преминаване в материята, тялото се променя в структура, имитираща заобикалящата те среда и по този ти начин позволява да останеш от тази страна на завесата. Поради някаква причина, преминаването ни въздейства повече, когато преминем от Юдай на Земята. Предизвиква ни гадене. И когато…

— Внимавай — провлачи Тео. — Той ще ти говори за това цял ден, ако му позволиш.

— Мисля, че е вълнуващо. — Сарафина се наведе леко напред. — Как се изравняват участъците в материята, Тео?

— Това е голямата мистерия. Ние знаем как може да се направи, но просто не сме сигурни защо това се случва. Кръвната магия ще го направи. — Мика кимна към Клеър. — Някога, работехме денонощно да намерим начин да върнем Клеър от Юдай. Без убийството на куп хора, това е почти невъзможно.

Сарафина погледна към Клеър въпросително.

— Това е дълга история — отговори Клеър.

Тя отново насочи вниманието си към Мика.

— Извършване на кръвна магия, означава убийството на хора или животни?

— Магьосници. Конкретно, магьосници от всички елементи и нива на силата. Те трябва да бъдат убити на определени места и часове, за да се отвори портал.

— Гадост.

— Пълно представление.

— Добре, аз имам един въпрос. — Изабел се обади. — Когато Бойл освободи Стефан от Грибин, всички ние помислихме, че го е убил, нали? По-късно Стефан ми се обади, за да се похвали за продължилото си благосъстояние. Когато го попитах защо Бойл не го е убил, той ми каза, че други споразумения са били направени. Знам също, че имахме предположения, че Стефан някак си е направил сделка с Бойл…

— Но всяка сделка ще е неизпълнима, заради смъртта на Бойл на Юдай — отвърна Томас.

Изабел размаха с пръст във въздуха.

— На Юдай. Това са ключовите думи. Да, може смъртта на Бойл да е била неочаквана, и да е създала засечка в първоначалната сделка, която Стефан направи с Бойл. Но нека кажем, хипотетично, че Бойл е имал резервен план, подставено лице някъде на Юдай, което би могло да помогне… не знам… да отвори портал или да остави някакъв начин за Дъскоф да сключи сделка с Атрика.

Мика скочи от стола си и започна да крачи.

— Мика? — попита Томас. — Възможно ли е нещо да е вярно?

Мика спря в средата на стаята и потърка брадичката си.

— Това е възможно, но има много въпроси.

Тео прехвърли теглото си от единия на другия крак и отпусна ръцете си, които досега бяха скръстени пред гърдите му.

— Основният въпрос тук, трябва да бъде, защо Бойл ще помага на Стефан и каква е възможната причина Атрика да се съгласят на съюз с Дъскоф. Техните цели не са едни и същи. Атрика искат Юдай, а Дъскоф — повече контрол на Земята.

— Няма да е преувеличено, ако кажа, — намеси се Томас, — че Стефан иска пълен контрол над Земята. Той е ужасен егоман. Видях го, докато беше в Грибин. Смята, че щом вещиците имат магична сила, трябва да владеят тези, които нямат.

— Да, но Атрика не изглежда да имат какъвто и да е било интерес спрямо Земята, — отговори Мика. — Значи Тео е прав. Няма никакъв мотив за тях да сформират съюз, когато техните цели са на буквално светове разстояние.

— Стефан Фошо не е глупав, — каза Томас, навеждайки се напред в стола си. — Аз никога няма да подценя неговите манипулативни способности в ситуации, като тази. Сигурен съм, че той ще намери нещо, което би примамило Атрика.

— Например нас? Като жени магьосници? — Изабел каза, повдигайки веждите си. — Неприятно ми е, че подчертавам това. Определено, аз наистина, ама наистина не искам да го посочвам, но Бойл беше вманиачен по мен, и този демон Бей също има интерес към Сарафина. Може би жените магьосници са доста привлекателни за тях.

— Но нито един от демоните на Юдай не е проявил интерес към Клеър — вметна Томас. — Нито един, нали Клеър?

— Това е така. — Тя погледна надолу. — Забранено е на всеки дааеман, принадлежащ към която и да било от класите, да проявява подобен интерес към жените ааемон.

Изабел махна нетърпеливо.

— Да, но те не са били Атрика. Клеър е живяла сред другите класи. Не с Атрика.

— Имаш право — каза Томас.

— Възможно е — вдигна ръце Мика. — Всичко е възможно в този момент. Отново се налага, да играем игри на отгатване с Дъскоф, докато сме на една крачка зад тях и заедно с това се опитваме да предотвратим всичко, което планират да осъществят. Това е познат, изтощителен танц.

Мира тръгна към вратата.

— Ще се отдам на въздушната магия.

Искаше да каже, че ще проектира съзнанието си извън тялото, така че да може да пътува безплътно до други места. Само силни магьосници на въздуха бяха способни да правят това.

— Ще се опитам да намеря пукнатина в защитата около седалището им в Ню Йорк, както когато държаха леля ми. Може би ще намеря нещо. Те може би пазят въздушната магьосница Емили там.

Томас кимна.

— Добре. Кажи ми, ако откриеш нещо. — Томас насочи вниманието си към Сарафина. — Сега трябва да те разпределим.

Сарафина повдигна вежди.

— Нима имам нужда от разпределяне?

— Имаш нужда от инструкции. Огънят е лесно избухлив елемент и трябва да се научиш как да го овладееш и то внимателно. Освен това, Тео ми каза, че притежаваш повече сила в сравнение с другите.

Сарафина погледна към него, усмихвайки се леко.

— Знам, че си прав. Искам да кажа, че видях от първа ръка какво може да направи с един човек, неконтролирана огнена магия.

Томас кимна, както се придвижи към бюрото си, за да вземе някакви документи.

— Клеър и Адам се съгласиха, да останеш при тях. Те ще те обучават. Адам е огнен магьосник, а Клеър има контрол над четирите елемента. Те са най-точните хора, които да ти помогнат.

— Не.

Томас погледна към Сарафина. Няколко магьосника говореха така на Томас Монахан. Причината той да е оглавява Сборището беше, защото можеше да убеждава хората да му се подчиняват.

Сарафина се размърда, косата й се разпиля около раменете.

— Виж, съжалявам не исках да създавам проблеми, но не искам да бъда с никого другиго, освен Тео. Той е единственият, на когото имам доверие.

Тео се вцепени от изненада. Като се има предвид начина, по който нещата започнаха между тях, това изявление беше неочаквано.

Сарафина погледна към Клеър.

— Искам да кажа, о, Боже, защо просто не си затворя устата, нали? Всички вие бяхте много мили с мен, и съм сигурна, че сте прекрасни учители и достойни за доверие хора…

Клеър се усмихна и докосна ръката на Сарафина.

— Всичко е наред. Не си ме обидила. Аз напълно те разбирам и съм сигурна, че Адам също.

— Разбира се, — отвърна Адам от другия край на стаята. Ухили се. — Давай, отхвърли ни.

— Адам! — Клеър го изгледа с добре изигран на кръвнишки поглед. — Той просто се шегува. Адам почти винаги се шегува.

Сарафина погледна Тео и разпери ръце.

— Просто, нали знаеш, той се бори с демон в спалнята ми и победи. Това някак си… спечели симпатията ми.

Тя се изчерви леко и отмести поглед. Адам отвори устата си и Тео му хвърли поглед, който обещаваше много болка, ако думите на езика му излезеха навън.

Томас бавно кимна, дълбоко замислен.

— Добре, съгласен съм дотолкова, доколкото и Тео е съгласен. Той е добре запознат с всички елементи, а също има и добър контрол над магията и знания. Все пак мисля, че ще научиш повече, ако се свържеш с магьосници на собствения си елемент.

Тя поклати глава.

— Не ме интересува. Искам Тео.

— Добре, съгласен съм — Тео отговори.

Томас кимна.

— Тогава е уредено. Вие двамата може да работите извън жилищните помещения. Освен това би било по-безопасно за Сарафина да бъде в близост до по-опитен магьосник по всяко време. Ако решиш да не останеш при Тео, Сарафина, имаме свободни апартаменти в Сборището.

— Тя остава с мен — отвърна Тео.

Адам вдигна вежди в другия край на стаята и Тео го стрелна с друг унищожителен поглед.

Сарафина сви рамене.

— Предполагам, че избора ми е решен вместо мен.

— Не мога да те защитя, когато сте в друг апартамент.

Томас кимна.

— Съгласен съм. Не знаем дали Бей ще се върне или не. — Той замълча. — Ти си в опасност, Сарафина.

Тя му хвърли тъжна усмивка.

— Всичко е наред. Имам известна практика в това.

Тео бе сигурен, че имаше предвид майка си. Какъв по дяволите е бил живота й в ранните години? Вероятно до голяма степен бе приличал на неговия.

— Надявам се, че нямаш нищо против — каза Сарафина преднамерено бавно, изучавайки гърба на Тео, докато той стоеше в кухнята и създаваше заклинание в едно котле. — Искам да кажа, че те исках за бодигард или учител или каквото и да си.

Без отговор.

— Разбира се, това не е, защото имам намерения спрямо тялото ти или нещо подобно.

Погледа й се спусна към задника му. Много.

Раменете му се стегнаха.

— Това е много жалко.

Тя се ухили и побутна леко една случайна билка на масата с възглавничката на показалеца си.

— Дали откривам нотка на забавление в гласа ти? Възможно ли е? Нима Ада е замръзнал или на прасетата са им пораснали криле?

Той изсумтя и продължи да разбърква, това което приготвяше.

— Както и да е, съжалявам ако те карам да правиш нещо, което не искаш.

Тео отговори, без да се обръща.

— Наистина ли мислиш, че ще направя нещо, което не искам?

Още тишина.

Е, явно това бе всичко, което щеше да получи като отговор.

— Значи нямаш нищо против, че ще остана при теб?

— Ти трябва да останеш с мен. Бей може да се опита отново да тръгне след теб и ще бъде по-добре, ако съм наблизо. Защитите не работят срещу демоните. Нито дори тези обграждащи Сборището, които раздават ритници.

— Значи няма да ти пречат розовите ми бикини закачени на закачалката в банята?

Това вече го накара да се обърне.

— Ще има ли розови бикини, закачени на закачалката в банята?

Тя се ухили.

— Всъщност, нося прашки. Заемат по-малко място.

Захватът му около дървената лъжица, която държеше се стегна.

— Шегувам се, Тео отпусни се. Гросет, няма да те притеснява, нали?

Той отклони погледа си от лицето й към тежко дишащото куче, което седеше на пода близо до купата си за хранене.

— Не, но предполагам, че ще трябва да купим малко Алпо9. Той не може да живее от СПАМ10?

— Ще се погрижа за това утре. Трябва да отскоча до нас, да опаковам една чанта и после ще отида до офиса, за да довърша документите за отпуската.

Нейната ваканция се бе превърнала в неплатен отпуск. Това бе най-лошото време за нея да бъде в неплатен, като се имаше предвид финансовите й проблеми. За щастие Сборището щеше да й помогне за наема и сметките. С готовност щеше да вземе парите, макар гордостта й да диктуваше да ги върне, когато може.

— Няма да ходиш сама.

— Всичко ще бъде наред.

— Няма начин.

— Не искам да те безпокоя, Тео.

— Не ме безпокоиш. Просто си върша работата. А работата си ти.

Начинът, по който го каза, толкова дълбоко, така защитнически, накара сърцето й да пропусна удар. За да прикрие реакцията си, тя му хвърли сияйна усмивка.

— Уоу, значи ти ще ме оправиш? Боже, какво ще кажат съседите?

Той игнорира коментара й.

— След като се върнем утре в Сборището, ще отидем направо в тренировъчните зали.

— Тренировъчни зали?

Тео кимна.

— Преди около година и половина Сборището получи пари от Ру, лидерът на Итрай. Томас и съветът на Сборището ги използваха, където бе необходимо за ремонт на някои от сградите, след голямата битка с Атрика. Докато правиха ремонта, те добавиха и тренировъчни зали за всеки от елементите.

Сарафина сви рамене.

— Звучи добре за мен.

Той се обърна към бълбукащата отвара и я свали от огъня.

— Кой е Алекс?

Сарафина настръхна.

— Откъде знаеш кой е Алекс?

— Не знам. Ето защо питам теб. Приятелката ти го спомена в апартамента ти, каза, че се чуди дали си изневерила на Алекс.

Тя замислено погледна към масата.

— Той е бившият ми приятел. Бяхме заедно около две години, но страстта бе проблясваща само в началото, а после изчезна. Останахме заедно прекалено дълго. Най-вече заради страха от самотата, мисля.

— Значи освен всичко друго не лекуваш разбито сърце?

Сарафина преглътна тежко, очите й внезапно се насълзиха.

— Лекувам, но разбитото ми сърце е за моята приемна майка, не за Алекс. Все още тъгувам за нея.

Тео постави котлето настрани и се загледа в него за един дълъг момент.

— Съжалявам — промърмори, без да се обръща. — Трудно е, когато загубиш родителите си.

Майка му си бе заминала, когато бе тийнейджър, но имайки предвид жестокия й съпруг, Тео не можеше наистина да я вини много.

— Благодаря. Тя беше добра жена. Аз вярвам в задгробния живот, мисля, и това ме утешава малко.

— Дори сега, когато знаеш всичко това за магьосниците, дааеман и други светове?

Тя се усмихна.

— Особено сега. А ти в какво вярваш?

Тео сви рамене.

— Повечето магьосници избират за покровител богиня или бог, но някои от нас са с по-широки убеждения във вярванията.

— Нека позная, ти си от тях?

Той погледна надолу към котлето.

— Да, но вярвам в задгробния живот.

Тео се пресегна наоколо и набра няколко билки от гърнето на тезгяха, после ги пусна в отварата. Въздухът избухна в експлозия от земна магия, дразнейки носът й с аромат на свежа почва. Очевидно, току-що бе завършил магията, която правеше.

Той се обърна.

— Не се тревожи за кучето или твоите… твоите… прашки… окачени на пръта за хавлии. Просто продължавай и се чувствай като у дома си. — Той замълча, изучавайки я с напрегнат поглед. — Но, Сарафина, не прави грешката да мислиш, че не съм опасен за теб.

Малка тръпка на тревога се разля из вените й.

— Какво искаш да кажеш?

Той й хвърли бавен, замъглен поглед, който почти опърли фините косъмчета по лицето й и гореща тръпка от желание се изви към долната част на тялото й. Нейният отговор беше в тъмните очи на лицето му.

Ооо. Това.

Тео излезе от стаята, изчезвайки в сенките на тъмния коридор.

Да, тя започваше да осъзнава точно колко опасен може да бъде.