Марсиански хроники

Февруари 2003Интермедия

Те донесоха със себе си петнадесет хиляди линейни фута орегонски бор за построяването на Десетия град, седемдесет и девет фута калифорнийски секвои и сковаха чисти, спретнати градчета по бреговете на каменните канали. В неделя вечер зад червено-синьо-зелените матови стъкла на черковните прозорци припламваха светлини и се чуваха гласове, които пееха номерираните черковни химни. „Сега ще изпеем 79. А сега ще изпеем 94.“ В някои къщи усърдно тракаха пишещи машини; работеха писателите; или скърцаха пера — творят поетите; или цареше тишина — там живееха бившите босяци. Всичко това и много други неща създаваха впечатлението, като че някакво стихийно земетресение бе раздрусало основите и избите на някое градче в Айова, а после смерч с приказна сила в един само миг бе пренесъл цялото градче на Марс, без то да се усети …