Месията на Дюна

Не ще вонят за Муад’диб

гробовни филтри.

Не ще изтръгнат с ритуал духа

от сенки алчни.

Той е безумният светия

и златен странник, вечно жив

там. дето разумът изчезва.

Разсееш ли се — ето го пред теб!

С покой от пурпур, с властна бледнота

света оплита в ясновидска мрежа.

догде достига взор спокоен — там!

От ледените джунгли на звездите

загадъчен, убийствен, сляп пророк,

на бъдното слуга със глас нетленен!

Чуй, Шай-хулуд, той чака те на бряг,

Където влюбените взор преплитат

в прекрасна скука с името любов.

Пътува той на времето из пещерата

и сее лудост в своя вечен сън.