Миг преди никога

Тридесет и шест

Може би не трябваше да водя Камрин тук, защото тя е умна и знаех, че няма да й убегне и най — малкият нюанс в разговора. А и майка ми не я затрудни много. Обаче това е важна среща между тях и аз направих това, което трябваше да направя.

Минавам през библиотеката и нататък по коридора до спалнята на майка ми. Тя стои там и ме чака. Обляна е в сълзи.

— Мамо, не прави това, моля те — прегръщам я и я държа отзад за главата. Тя подсмърча, задавя се и се опитва да спре да плаче.

— Андрю, моля те, иди на срещата и...

— Не, мамо. Слушай — внимателно я отдръпвам от себе си, държа я за раменете и я гледам. — Мина много време. Чаках твърде дълго и ти го знаеш. Признавам, че трябваше да отида още преди осем месеца, но не го направих, а сега е много късно.

— Не можеш да знаеш това — по лицето й се стичат сълзи.

Изражението ми става по — меко, но знам, че няма да ме послуша, независимо колко убедителен съм.

— Стана по — лошо — казвам аз. — Виж какво, единственото нещо, което искам от теб, е да я познаваш. Тя е много важна за мен. И двете сте много важни за мен и аз мисля, че трябва да се познавате...

Майка ми вдига ръка пред очите ми.

— Не мога да говоря за това — казва тя и се задавя. — Просто не мога. Ще направя каквото искаш от мен, синко, а и вече я обичам. Мисля, че е чудесно момиче. Виждам, че е много по — различна от всяко друго момиче, с което си имал връзка. Тя е важна за мен не само защото е важна за теб, а и заради всичко, което ти е дала.

— Благодаря ти — казвам аз и се мъча сам да не заплача.

Пускам ръце от раменете й.

Бъркам в задния си джоб, изваждам един сгънат плик и го слагам в ръката на майка ми, която го поема с нежелание. Целувам я по челото.

Отказва да го погледне. За нея това е краят. За мен в него са казани всички неща, които няма да мога да кажа.

Майка ми кима и от очите й отново потичат сълзи. Оставя плика на високия шкаф и взема една кърпичка от кутията до леглото й. Попива сълзите от бузите си и смръква останалите, опитва се отново да се успокои, преди да се върне в гостната при Камрин.

— Защо просто не й кажеш, Андрю — казва тя, като се завърта, за да ме погледне. — Трябва да й споделиш, за да бъдете свободни да правите всичко това, което винаги сте искали.

— Не мога — казвам аз и собствените ми думи като че ли пробиват дупка в гърдите ми. — Искам всичко да става по нормален начин, а не заради нещо друго.

Отговорът ми не й харесва, но го разбира.

Връщаме се обратно заедно и тя се насилва да се усмихне заради Камрин, когато отново влизаме в гостната. Камрин също е усмихната, но на лицето й ясно личи, че знае, че майка ми плаче.

Майка ми отива при нея и Камрин инстинктивно се изправя.

— Съжалявам, че ще прекъсна това посещение толкова скоро — казва тя и прегръща Камрин, — но получих лоши новини за един член на семейството, докато разговарях по телефона с Ашър. Надявам се да ме разбереш.

— Разбира се — отговаря Камрин и усмивката й е заменена от загриженост. Поглежда ме за миг. — Съжалявам да го чуя. Надявам се да сте добре.

Майка ми кима и се усмихва през сълзи.

— Благодаря ти, скъпа. Винаги, когато Андрю те доведе тук, ще бъдеш добре дошла.

— Благодаря ви — казва любезно Камрин и отново я прегръща.

— Андрю, за какво беше всичко това? — пита тя дори още преди да затворя вратата от моята страна на колата.

Въздъхвам и завъртам ключа за запалването.

— Това е просто братско съперничество — казвам, като се старая да не я гледам — включвам на задна и колата потегля. — Мама винаги се разстройва, когато двамата с Ейдън се караме.

— Лъжеш.

Вярно е и ще продължа да лъжа.

Поглеждам я и изкарвам колата на улицата.

— Тя просто не искаше да те въвлича в това — започвам аз и остатъка от лъжата започва да си идва на мястото. — Обаче всичко е свързано с погребението на баща ми. Нали забеляза, че тя не повдигна въпроса пред теб. Накара ме да отида в задната стая да говорим, за да ти спести това. Тя продължава да не ми вярва, но мисля, че малко по малко започва.

— Тогава каква беше тази новина за член на семейството?

— Нямаше такава — казвам. — Просто искаше да говори с мен и аз й разказах за кавгата ми с Ейдън по телефона, преди да излезем от апартамента, а това я разстрои.

Камрин въздъхва и поглежда през прозореца.

— Майка ми наистина те хареса.

Тя ме поглежда. Отначало имам усещането, че иска да продължи разговора за Ейдън, но се отказва.

— Тя е много мила жена — вика Камрин. — Може би ти и Ейдън (набляга на името му, като че ли още не вярва напълно на лъжата ми) трябва да се опитате да се разбирате повече, за да не я разстройвате толкова много. Въпреки че изобщо не става дума за това, все пак съветът й не е лош.

— Виж, бебчо, съжалявам, може би трябваше да изчакам, преди да те запозная с нея.

— Няма нищо — казва тя и се премества по — близо до мен. — Радвам се, че го направи. Това ме накара да се почувствам по — специална.

Мисля, че вече ми вярва, или може би се опитва да остави на по — заден план неприятното си усещане, защото е разбрала, че скоро няма да кажа истината.

Прегръщам я през рамото.

— Ами да, специална си.

Тя се гуши в гърдите ми.

— Ти не й каза, че заминаваме утре.

— Знам, но ще й кажа. Може да й се обадя по — късно вечерта — притискам я леко. — Сега, когато вече се е запознала с теб и определено те харесва, мисля, че няма да се тревожи толкова за мен, че ще направя нещо много откачено.

Камрин плъзва ръката си между бедрата ми и ми се усмихва.

— Ами да, сега и аз ще трябва да кажа на майка си — изведнъж се повдига, сякаш току — що озарена от някаква мисъл. — Бих могла просто да почакам, когато минем през Северна Каролина, и тогава да се отбием, за да се запознаеш с нея.

Хубавите й сини очи радостно светват.

Аз също се усмихвам и кимам.

— Искаш да заведеш такъв като мен у дома да се запознае с майка ти? Ами ако, след като види татуировките ми, те открадне от мен! — подкачам я аз.

— Няма начин — отвръща през смях тя. — Най — много да се влюби в теб.

— Уха, може пък да ми направи това — онова!

Очите й за малко да изскочат от орбитите, а аз отмятам назад глава и се смея.

— Шегувам се, бебчо!

Тя ми се озъбва и поема дълбоко въздух, но така и не успява яз скрие, че й е забавно.

— Хей, бил ли си някога... как да кажа...

Дори не може да го каже гласно и на мен ми става смешно.

— С по — възрастна жена ли? — питам аз и лукаво я поглеждам.

Тази тема явно я смущава, но тя я подхвана, така че имам пълната свобода да я измъчвам с нея, колкото може повече.

— Ами да, бил съм.

Тя рязко извръща към мен глава и очите й се разширяват още повече.

— Не ти вярвам!

Смея се и казвам:

— Да, бил съм.

— Колко стара беше? Или. бяха? — накланя глава, но очите и не се помръдват .

Изведнъж с варианта в множественото число навлизаме в опасна територия, но аз държа да съм напълно откровен с нея.

Е, за тези неща. ама както и да е.

Слагам ръка на крака й.

— Два пъти. Едната беше само на около тридесет и осем, което за мен не е много по — различно от двадесет и осем. Обаче спах и с жена, която беше на около четиридесет и три.

Лицето на Камрин става червено, но изобщо не ревнува и не е ядосана. Макар че според мен може би е малко... обезпокоена.

— Кое ти харесва повече? — пита много предпазливо тя.

Опитвам се да не се хиля.

— Бейби, тук не става въпрос за възрастта — признавам аз. — Не си падам по бабета или нещо от сорта, но мисля, че всяка жена, независимо на колко е години, която успява да изглежда секси, напълно става за чукане.

— О, господи! — вика през смях Камрин. — И ще ми говориш, че аз съм била с мръсна уста, а!

Съвзема се от изумлението, което предизвикват думите ми, и казва:

— Не отговори на въпроса ми.

— Всъщност донякъде отговорих — казвам аз, за да продължа още малко да я будалкам. — Ти попита кое ми харесва повече, но всъщност въпросът ти няма категоричен отговор, а само приблизителен.

Знам точно какво наистина ме пита и съм сигурен, че и тя го знае. Обаче никога не пропускам възможността да си поиграя с търпението й.

Поглежда ме с присвити очи.

Засмивам се и накрая се предавам:

— Бебчо, с теб съм правил най — добрия секс, който съм имал някога — казвам аз, а тя свива устни, като че ли за да каже „Да бе, казваш го, само защото сега си пристрастен." — Говоря ти съвсем сериозно, Камрин. Не ти пълня главата с глупости, само защото седиш пред мен и ме е грижа за тестисите ми.

Тя се усмихва и вдига нагоре очи, но сега вярва на думите ми. Придърпвам я по — близо до себе си и тя щастлива се гушка в гърдите ми.

— С теб съм правил най — хубавия секс в живота си, защото получих нещо от теб, което не съм получавал от никое момиче преди.

Тя повдига глава, поглежда ме и чака да чуе какво точно може да бъде то. Аз й се усмихвам и казвам:

— Аз ти отнех невинността, накарах те да се почувстваш по — комфортно със сексуалността си. А това за мен е страхотно секси.

Камрин се навежда и ме целува по брадичката.

— Харесваш ме просто заради онова духане на магистрала.

Поглеждам нагоре и се ухилвам.

— Е, да, това много, ама много ми хареса, обаче не заради него те харесвам.

Мисля, че най — накрая отново се успокои напълно. Завира глава в гърдите ми и ме прегръща силно с дясната си ръка през корема.

Изминаваме останалата част от пътя до апартамента ми, без да кажем нищо повече. Усещам, че нейното мълчание не е така мрачно, колкото моето. Но не искам да се тревожа и да се измъчвам. Не точно сега. А и изобщо. Неизбежно е, но искам да го задържа толкова дълго, колкото мога.

Изкарахме четири часа в гледане на филми, изтегнати на дивана. Държа я в ръцете си и я целувам, когато тя се опитва да обърне повече внимание на някоя важна сцена, като пъхам езика си в ухото й, просто за да я накарам да се разкрещи колко гадно било това. Толкова е хубава, когато се възмущава, така че вината е най — вече нейна, че ми харесва да го правя. Подхвърляме си един на друг в устата пуканки и броим резултата. Тя печели шест срещу мои четири, преди да се откажем и да започнем да ядем пуканките, вместо да си играем с тях. Показвам й и растението си Джорджия, което не е умряло, докато ме нямаше. Камрин ми разказа за помияра, който била взела от един кучкарник и когото нарекла Бийбоп, а аз й казах колко ми е жал за това куче, на което са дали такова шибано име. По една случайност Бийбоп умрял от сърдечна недостатъчност като моето куче и най — добър приятел Максимус. Показах й снимки с него, а и тя имаше една с Бийбоп.

Разговаряме с часове, докато накрая тя се примъква върху скута ми и ме възсяда. Притиска тялото си в моето и така тихо ми шепне, че ме кара да се разтреперя.

— Хайде да си лягаме.

Изправям се, тя продължава да обгръща кръста ми с крака подпирам задника й с ръце и я нося към спалнята. Събличам дрехите си. Всичките. И лягам по средата на леглото. Беше ми станал твърд като камък, още преди да я донеса тук. Наблюдавам я, докато бавно се съблича пред мен и сваля от себе си не само дрехите, но и обичайната си срамежливост. Пропълзява върху мен и се намества в скута ми така, че го усещам как притиска топлите й устни отдолу. Не спира да ме гледа, докато се навежда напред, за да притисне устните си в моите, целува гърдите ми и облизва зърната ми с езика си. Продължавам да я държа за бедрата, докато тя ме целува, а след това вдигам ръце и я улавям за гърдите.

— Толкова ми е хубаво с теб — шепна в устата й, преди тя да спре дъха ми с целувката си.

Прониквам много бавно в нея, а тя ми отговаря с малко по — резки движения, за да ме раздразни и да ме накара да проникна малко по — дълбоко. Обаче точно сега тя контролира положението и аз с готовност й го отстъпвам. Прекъсва целувката и започва да ме целува отстрани по врата, като през цялото време движи бедрата си толкова бавно, че ме кара да я желая още повече.

— Позволи ми първо да те навлажня — шепна срещу нея, докато я държа за бедрата. Тя вече е достатъчно навлажнена, но това няма значение. — Ела насам, бебчо — казвам аз и повдига брадичката си, за да посоча лицето си. Тя лиже първо устните ми, а после, когато се раздвижва, аз се смъквам леко още по — надолу върху леглото, за да й направя място.

Не губя време, когато бедрата й притискат главата ми, и започвам бясно да я лижа, да смуча клитора й толкова силно, че тя започва да трие бедрата си в лицето ми, а пръстите й стискат рамката на леглото. Толкова е мокра. Когато започва да охка и да стене, аз спирам и тя знае защо. Знае, че искам да стане от мен.

Смъква се бавно надолу по тялото ми, намества се в скута ми и се търка в пениса ми, преди да протегне ръка и да го хване.

Когато най — накрая се плъзга бавно надолу върху него и двамата дишаме тежко и треперим.

След като правим любов цяла нощ, тя заспива в прегръдките ми, а аз я държа така и не искам никога да я пусна. Плача тихо, заровил лице в меката й коса, докато накрая и аз заспивам.