Мимозата

ВТОРА ЧАСТ

Като Ева във рая, в туй място красиво

една прелестна грация бдеше грижливо.

Тя беше за всички цветенца чудесни,

каквото е бог за звездите небесни.

За чудо и приказ измежду жените,

създание омайно, със ум във очите,

ум, който най-малкото нейно движение

беше изваял като украшение.

Градината цял ден наглеждаше тя,

а земните й метеори — цветя,

като лампите звездни, щом притъмнее,

най-нежно се смееха вредом край нея.

Тя нямаше близък тук, нито другар,

но често ликът й обливаше жар,

когато луната с съня си играе

и тя не заспива, а с трепет мечтае.

И сякаш дух светъл тя с поглед следи,

долетял през нощта от самите звезди;

и денем той сякаш край нея се рее,

а слънцето пречи да види къде е.

Тревата настъпваше тя с състрадание;

личеше от нейното бързо дихание:

дори на ветрецът шептящият глас

разбуждаше в нея наслада и страст.

Където да минеше с стъпки въздушни,

след нея косата й дълга послушно

изтриваше нейните леки следи,

кат слънчева ласка над морски води.

Във тази градина цветята красиви

чакаха нейните стъпки свенливи;

допре ли ги — сещаха как преминава

трепет през всяко листенце и става.

С водица тя пръскаше тези от тях,

които от слънцето имаха страх;

а от пълните чашки на цветовете

изливаше влагата на дъждовете.

Главичките вдигаше с нежна ръка;

със пръчки подкрепяше ги и с лика.

Да бяха те нейни дечица рождени,

не би ги миляла тя по-съкровено.

А червеи лакоми и гъсеници

и всякакви грозни, зловредни мушици

отнасяше често във кошница лека

чак нейде в гората вековна далеко;

във кошница, пълна със диви цветя,

най-пресни и сочни, ги слагаше тя.

Че тез насекоми, макар да вредяха,

невинни, горките, тя знаеше, бяха.

Докато еднодневката бърза, пчелата,

що по сладките устни целуват цветята,

но нивга не им причиняват вреда,

тук волни се носеха на свобода.

Личинките на пеперуди, които

сънуват живота си нов на открито,

оставяше тя да висят по кората

на кедровите уханни дървета.

От най-ранна пролет туй чудно създание,

и цялото лято, с любов и внимание

цветята закриляше в тази градина;

но щом пожълтяха листата — почина!